Китай, отвори се
Америка желае Китай да промени икономическия си модел. Китай няма по какъв начин да се съгласи
- Проблемът на Китай с Америка и Запада не се изчерпва с Доналд Тръмп
- Дори да не е склонен, че комерсиалната война е най-хубавото решение, Европейски Съюз също счита, че Пекин не може да продължава, както до момента
- Меренето на сили сред Вашингтон и Пекин може да коства скъпо на международната стопанска система
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Търговска и други войни
За Европа, привикнала да разчита на поддръжката на Америка, Тръмп е потрес, в това число стопански. Единственият късмет на Европейски Съюз е да играе дружно
6 юли 2018
Как да търгуваш с такива другари
Доналд Тръмп отхвърля да разбере, че протекционизмът е освен неприятна политика, само че неприятна стопанска система
15 юни 2018
Правете търговия, не война
Тръмп употребява митата като опасност, с цел да изтръгне отстъпки от комерсиалните сътрудници на Съединени американски щати и да ги принуди да образуват общ фронт против Китай
30 мар 2018
Как се обмитяваше стоманата
Заплахите на американския президент Тръмп да вкара мита върху стоманата и алуминия бяха признати като оповестяване на комерсиална война. От нея ще изгубят всички
8 мар 2018
Защо се забавя международната търговия
Стремежът на Тръмп да подкопае Световната комерсиална организация, с цел да си развърже ръцете за борба с Китай, отваря пътя към безпорядък
10 мар 2017 " Вратата на Китай няма в никакъв случай да се затвори, тя ще се отваря от ден на ден. " Това обръщение на китайския президент Си Цзинпин беше деликатно прицелено и като време, и като място.
Речта беше произнесена в Шанхай при откриването на Китайското интернационално импортно ревю на 5 ноември. И идва в миг, когато мненията на американския президент Доналд Тръмп допускат, че комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай или навлиза във фаза на забележителна ескалация, или доближава към развръзка и край. " Смятам, че ще сключим огромна договорка с Китай ", съобщи Тръмп в изявление за Fox News преди дни. Ако обаче диалозите се разпаднат, Вашингтон е подготвен за наложи мита на всички артикули от Китай, добави президентът.
Това значи, откакто Америка към този момент е въвела мита върху импорт от Китай на стойност 250 милиарда $ годишно, да таксува и оставащия продан от 267 милиарда $. Между другото Белият дом демонстративно не изпрати формален представител на ревюто в Шанхай, който да чуе обещанията на Си за отваряне на стопанската система и събаряне на комерсиалните бариери.
Първата опция за диалог очи в очи сред Тръмп и Си, която да дефинира дали посоката ще е към изостряне или към разрешаване на спора, ще бъде в края на ноември на срещата на Г-20 в Буенос Айрес. Проблемът е, че и за двамата водачи ще е доста мъчно да излязат от това опълчване, без да наподобява, че са претърпели проваляне.
За рисковете от това мерене на сили сред Вашингтон и Пекин към този момент започнаха да се разсънват и пазарите. След като дълго време Уолстрийт като че ли не отчиташе прехвърчащите искри като особена опасност, през октомври американските показатели се оцветиха в алено и спадът изтри целия растеж от началото на годината. Борсите в Европа и Азия вървят надолу от май.
Основната паника, която ги дърпа надолу, е Китай - опасенията от забавянето на стопанската система там и най-много от отрицателния резултат от американските мита и китайските контрамита върху облагите на компании от целия свят. Според последната прогноза на Международния валутен фонд комерсиалната война сред колосите от двете страни на Тихия океан може да отреже 0.5% от световния напредък. И неприятното е, че политическите, икономическите и стратегическите съображения по-скоро сочат към продължителна борба, в сравнение с към бързо помирение.
Кой е по-по-най-лош
Когато предходната година Тръмп се впусна в търговски офанзиви по едно и също време против Китай, Европейски Съюз, Канада, Мексико, Южна Корея и Япония, Пекин видя в това опция да отклони рецензиите от себе си и даже да направи коалиция против Съединени американски щати. Китай, Европейски Съюз и Япония дружно внесоха иск в Световната комерсиална организация против наложените от Съединени американски щати мита върху стоманата и алуминия. Пекин направи жестове към Европейски Съюз (вторият максимален пазар за китайски артикули след Америка), като даде обещание да улесни достъпа на европейски компании и за доказателство разреши на автомобилния колос BMW да придобие контролиращ дял в локален сътрудник и даде зелена светлина на план за 10 милиарда $ на химическия тръст BASF.
Само че това не трансформира огромната картина - европейските директни вложения в Китай са паднали до 6 милиарда евро през 2017 година, до момента в който китайските в Европейски Съюз са били 30 милиарда евро. Увертюрите на Пекин бяха посрещнати със сухата забележка на Жан-Клод Юнкер, че случаите с BMW и BASF демонстрират по какъв начин, " в случай че Китай желае да се отвори, може да го направи ". И посланието към Пекин е, че европейските водачи може да не харесват методите на Тръмп, само че са съгласни със наличието. И те също като Съединени американски щати от години стачкуват против държавните дотации за китайски компании, които слагат задграничните им съперници в неподходяща позиция, против " насилствения трансфер на технологии " посредством наложителното партньорство с китайски компании и изборната отбрана на интелектуалната благосъстоятелност.
И в случай че първоначално Америка потегли сама против всички, в този момент има сигнали, че се пробва да построи единен фронт против Китай. Една от стъпките е тристранната самодейност сред комерсиалните представители на Съединени американски щати, Европейски Съюз и Япония. Както сподели еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом при първата среща в този формат: " Не е загадка, че считаме, че Китай е огромният виновник тук. " Потенциална координирана офанзива от Съединени американски щати, Европейски Съюз и Япония против китайския модел на " държавен капитализъм ", върху който се гради икономическото знамение в последните десетилетия, сигурно изнервя апаратчиците в Пекин.
Един модел против всички
Линията на китайските водачи е, че комерсиалната война е непровокиран акт на експанзия, резултат от желанието на Тръмп да възпре възхода на Китай като идната суперсила. Във Вашингтон разказът е, че Китай е почнал спора с дългогодишните си нечестни практики като манипулиране на валутата си, издигане за защитни загради към локалната промишленост и обири на интелектуална благосъстоятелност от задгранични компании.
Версията на Вашингтон се поддържа и от китайски икономисти дисиденти като Чжан Ванин, професор от Националното учебно заведение по развиване към Университета в Пекин. В своя скорошна тирада той твърди, че държанието на Пекин е предизвикало паника на Запад и е довело до сегашната борба. " В очите на Запада така наречен китайски модел е " държавен капитализъм ", който е несъответстващ с честната търговия и международния мир и не трябва бъде оставян да напредва триумфално и гладко ", споделя проф. Ванин.
Така казусът на Китай с Америка и Запада не се изчерпва с Доналд Тръмп. В Съединени американски щати има консенсус сред републиканци и демократи, че Китай би трябвало да бъде принуден да играе по разпоредбите на свободния пазар. Дори да не са съгласни, че комерсиалната война е най-хубавото решение, мнозина в Европа също считат, че Пекин не може да продължава, както до момента. " Не би трябвало да се преструваме, че това с търговията е единствено поради Тръмп. То ще продължи дълго откакто Тръмп към този момент го няма ", показва Майкъл Петис от Училището по мениджмънт към Университета в Пекин пред в. Washington Post.
Въпросът е, че това, за което упорства Америка, на процедура изисква смяна на структурата на китайската стопанска система. Няма по какъв начин държавното управление в Пекин да одобри сходно нещо. И нещата са стигнали до такава степен, че както за Тръмп, по този начин и за Си би било мъчно политически да правят отстъпка крачка обратно. Още повече че не става въпрос единствено за комерсиално, а и за стратегическо съревнование. " Рискът Китай и Съединени американски щати да се плъзнат към нова студена война се усилва. Това ще бъде призрачен сън за Китай, за Съединени американски щати и за света ", установи пред в. Financial Times Ту Синцюан, професор от Университета по интернационална стопанска система и бизнес в Пекин. Но към този момент не е ясно какво може да ги спре.
- Проблемът на Китай с Америка и Запада не се изчерпва с Доналд Тръмп
- Дори да не е склонен, че комерсиалната война е най-хубавото решение, Европейски Съюз също счита, че Пекин не може да продължава, както до момента
- Меренето на сили сред Вашингтон и Пекин може да коства скъпо на международната стопанска система
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Търговска и други войни
За Европа, привикнала да разчита на поддръжката на Америка, Тръмп е потрес, в това число стопански. Единственият късмет на Европейски Съюз е да играе дружно
6 юли 2018
Как да търгуваш с такива другари
Доналд Тръмп отхвърля да разбере, че протекционизмът е освен неприятна политика, само че неприятна стопанска система
15 юни 2018
Правете търговия, не война
Тръмп употребява митата като опасност, с цел да изтръгне отстъпки от комерсиалните сътрудници на Съединени американски щати и да ги принуди да образуват общ фронт против Китай
30 мар 2018
Как се обмитяваше стоманата
Заплахите на американския президент Тръмп да вкара мита върху стоманата и алуминия бяха признати като оповестяване на комерсиална война. От нея ще изгубят всички
8 мар 2018
Защо се забавя международната търговия
Стремежът на Тръмп да подкопае Световната комерсиална организация, с цел да си развърже ръцете за борба с Китай, отваря пътя към безпорядък
10 мар 2017 " Вратата на Китай няма в никакъв случай да се затвори, тя ще се отваря от ден на ден. " Това обръщение на китайския президент Си Цзинпин беше деликатно прицелено и като време, и като място.
Речта беше произнесена в Шанхай при откриването на Китайското интернационално импортно ревю на 5 ноември. И идва в миг, когато мненията на американския президент Доналд Тръмп допускат, че комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай или навлиза във фаза на забележителна ескалация, или доближава към развръзка и край. " Смятам, че ще сключим огромна договорка с Китай ", съобщи Тръмп в изявление за Fox News преди дни. Ако обаче диалозите се разпаднат, Вашингтон е подготвен за наложи мита на всички артикули от Китай, добави президентът.
Това значи, откакто Америка към този момент е въвела мита върху импорт от Китай на стойност 250 милиарда $ годишно, да таксува и оставащия продан от 267 милиарда $. Между другото Белият дом демонстративно не изпрати формален представител на ревюто в Шанхай, който да чуе обещанията на Си за отваряне на стопанската система и събаряне на комерсиалните бариери.
Първата опция за диалог очи в очи сред Тръмп и Си, която да дефинира дали посоката ще е към изостряне или към разрешаване на спора, ще бъде в края на ноември на срещата на Г-20 в Буенос Айрес. Проблемът е, че и за двамата водачи ще е доста мъчно да излязат от това опълчване, без да наподобява, че са претърпели проваляне.
За рисковете от това мерене на сили сред Вашингтон и Пекин към този момент започнаха да се разсънват и пазарите. След като дълго време Уолстрийт като че ли не отчиташе прехвърчащите искри като особена опасност, през октомври американските показатели се оцветиха в алено и спадът изтри целия растеж от началото на годината. Борсите в Европа и Азия вървят надолу от май.
Основната паника, която ги дърпа надолу, е Китай - опасенията от забавянето на стопанската система там и най-много от отрицателния резултат от американските мита и китайските контрамита върху облагите на компании от целия свят. Според последната прогноза на Международния валутен фонд комерсиалната война сред колосите от двете страни на Тихия океан може да отреже 0.5% от световния напредък. И неприятното е, че политическите, икономическите и стратегическите съображения по-скоро сочат към продължителна борба, в сравнение с към бързо помирение.
Кой е по-по-най-лош
Когато предходната година Тръмп се впусна в търговски офанзиви по едно и също време против Китай, Европейски Съюз, Канада, Мексико, Южна Корея и Япония, Пекин видя в това опция да отклони рецензиите от себе си и даже да направи коалиция против Съединени американски щати. Китай, Европейски Съюз и Япония дружно внесоха иск в Световната комерсиална организация против наложените от Съединени американски щати мита върху стоманата и алуминия. Пекин направи жестове към Европейски Съюз (вторият максимален пазар за китайски артикули след Америка), като даде обещание да улесни достъпа на европейски компании и за доказателство разреши на автомобилния колос BMW да придобие контролиращ дял в локален сътрудник и даде зелена светлина на план за 10 милиарда $ на химическия тръст BASF.
Само че това не трансформира огромната картина - европейските директни вложения в Китай са паднали до 6 милиарда евро през 2017 година, до момента в който китайските в Европейски Съюз са били 30 милиарда евро. Увертюрите на Пекин бяха посрещнати със сухата забележка на Жан-Клод Юнкер, че случаите с BMW и BASF демонстрират по какъв начин, " в случай че Китай желае да се отвори, може да го направи ". И посланието към Пекин е, че европейските водачи може да не харесват методите на Тръмп, само че са съгласни със наличието. И те също като Съединени американски щати от години стачкуват против държавните дотации за китайски компании, които слагат задграничните им съперници в неподходяща позиция, против " насилствения трансфер на технологии " посредством наложителното партньорство с китайски компании и изборната отбрана на интелектуалната благосъстоятелност.
И в случай че първоначално Америка потегли сама против всички, в този момент има сигнали, че се пробва да построи единен фронт против Китай. Една от стъпките е тристранната самодейност сред комерсиалните представители на Съединени американски щати, Европейски Съюз и Япония. Както сподели еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом при първата среща в този формат: " Не е загадка, че считаме, че Китай е огромният виновник тук. " Потенциална координирана офанзива от Съединени американски щати, Европейски Съюз и Япония против китайския модел на " държавен капитализъм ", върху който се гради икономическото знамение в последните десетилетия, сигурно изнервя апаратчиците в Пекин.
Един модел против всички
Линията на китайските водачи е, че комерсиалната война е непровокиран акт на експанзия, резултат от желанието на Тръмп да възпре възхода на Китай като идната суперсила. Във Вашингтон разказът е, че Китай е почнал спора с дългогодишните си нечестни практики като манипулиране на валутата си, издигане за защитни загради към локалната промишленост и обири на интелектуална благосъстоятелност от задгранични компании.
Версията на Вашингтон се поддържа и от китайски икономисти дисиденти като Чжан Ванин, професор от Националното учебно заведение по развиване към Университета в Пекин. В своя скорошна тирада той твърди, че държанието на Пекин е предизвикало паника на Запад и е довело до сегашната борба. " В очите на Запада така наречен китайски модел е " държавен капитализъм ", който е несъответстващ с честната търговия и международния мир и не трябва бъде оставян да напредва триумфално и гладко ", споделя проф. Ванин.
Така казусът на Китай с Америка и Запада не се изчерпва с Доналд Тръмп. В Съединени американски щати има консенсус сред републиканци и демократи, че Китай би трябвало да бъде принуден да играе по разпоредбите на свободния пазар. Дори да не са съгласни, че комерсиалната война е най-хубавото решение, мнозина в Европа също считат, че Пекин не може да продължава, както до момента. " Не би трябвало да се преструваме, че това с търговията е единствено поради Тръмп. То ще продължи дълго откакто Тръмп към този момент го няма ", показва Майкъл Петис от Училището по мениджмънт към Университета в Пекин пред в. Washington Post.
Въпросът е, че това, за което упорства Америка, на процедура изисква смяна на структурата на китайската стопанска система. Няма по какъв начин държавното управление в Пекин да одобри сходно нещо. И нещата са стигнали до такава степен, че както за Тръмп, по този начин и за Си би било мъчно политически да правят отстъпка крачка обратно. Още повече че не става въпрос единствено за комерсиално, а и за стратегическо съревнование. " Рискът Китай и Съединени американски щати да се плъзнат към нова студена война се усилва. Това ще бъде призрачен сън за Китай, за Съединени американски щати и за света ", установи пред в. Financial Times Ту Синцюан, професор от Университета по интернационална стопанска система и бизнес в Пекин. Но към този момент не е ясно какво може да ги спре.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ