Амалия Зепу: Родопите са място, което всеки трябва да цени
Амалия Зепу е началник планове на културно-историческия хъб на " Европа Ностра " в Атина. Тя бе специфичният посетител на интернационалния конгрес " Пампорово - сърцето на Бранд Родопи. Културно-историческият туризъм като фактор за развиването на района ", проведен от " Стандарт ", националната акция " Чудесата на България ", Общество " Културно завещание " - представител на " Европа Ностра " в България, Фондация " Кредо Бонум " и Националния ръб по туризъм. Г-жа Зепу показа с бизнеса и кметовете от района опита на Атина и даде препоръки по какъв начин Бранд Родопи да бъде натрапен по най-хубавия метод.
--> Бачковският манастир и Пловдив са впечатляващи
Мечтаем да свържем гръцката пътека Ксанти-Родопи с българските пътеки Родопи-Рудозем, споделя Амалия Зепу
- Г-жо Зепу, Вие сте началник планове на културно-историческия хъб на " Европа Ностра " в Атина. Бихте ли показала активността на хъба и каква е ролята му за опазването, съхранението и популяризирането на културно-историческото завещание на Балканите?
- Атинският хъб е самодейност на " Европа Ностра ", " Елиники Етерия " и Община Атина и започва през 2022 година " Елиники Етерия " е неправителствена организация в Гърция с 50-годишна история, с неповторим опит в региона на културното завещание и околната среда, както и с продължително съдействие с " Европа Ностра ".
Хъбът в Атина беше основан, с цел да служи като център за съдействие в границите на Балканите и региона на Кавказ. Тъй като консорциумът на " Европа Ностра " завоюва европейската самодейност за " Пилотни планове и подготвителни действия " с предлагането си за основаване на Център за европейско културно завещание (през май 2023 г.), хъбът в Атина към този момент има опция да се разрасне в цяла мрежа, която включва България, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово, Северна Македония, Румъния, Молдова, а също и Турция, Грузия и Армения. Целта на хъба е да разпознава потребностите на опазването на културно-историческото завещание в тези страни и да помогне за свързването, вдъхновяването и насърчаването на най-хубавите практики, отнасящи се до екосистемата на европейското културно завещание.
- Как културно-историческият хъб на " Европа Ностра " в Атина спомага за свързаността на страните от района?
- Сред дилемите на Атинския хъб е да следи, споделя и подкрепя обмена на опит сред участниците в опазването на културното завещание в страните, които изброих. По този метод хъбът се стреми освен да свърже асоциации, виновни за културното завещание, със сходни цели, само че и да укрепи идеята на културно-историческата памет в Европа, като показва позитивния резултат върху огромните провокации на нашето време. Те включват постигането на европейски цели като например Зелената договорка, Новият европейски Баухаус, Механизмът за обективен преход и задачите на Европейското цифрово десетилетие. Казано в резюме Атинският хъб цели да приведе своите цели в сходство с " Тройната промяна " на зеления, цифровия и обществения бранш. Хъбът има за приоритет да сътвори връзки сред хората под знака на тази споделена визия.
- Как България може да кандидатства с планове в хъба? Държавата ли ги показва или неправителствени организации?
- Европейският център за културно-историческо завещание (European Heritage Hub) е " пилотен " план. Това значи, че неговият екип възприема метод на " учене посредством деяние ". Първата стъпка за всеки хъб в плана е да опознае ландшафта на културното завещание в страните, в които ще бъде деен, и да стартира картографиране на организациите. Картографирането, осъществявано от Атинския хъб, се основава на метода на четворната серпантина, което значи, че общественият, частният, университетските и секторът на гражданското общество ще съставляват четирите стълба на неговите категории за картографиране. Това ще спомогне за установяването на дух на съдействие сред секторите и ще увеличи успеваемостта и устойчивостта на плановете, които всяка страна ще инициира. Възможно начало за всяка страна е да избере локален предпочитан план и да тества неговата изпълнимост въз основа на поддръжката и съдействието с Атинския хъб.
- Участвахте в интернационалния конгрес " Пампорово - сърцето на Бранд Родопи ", проведен от " Стандарт " и Общество " Културно завещание " - фондацията представител на " Европа Ностра " за България. На база гръцкия опит какви са Вашите рекомендации - по какъв начин България по най-хубавия метод да развие и наложи районния Бранд Родопи?
- За мен беше огромна чест да взема присъединяване в тази конференция и бях трогната от топлото гостолюбие. Ребрандирането на една цяла страна или даже един район е нещо, което единствено самата страна може да направи и то е отвън обсега на Атинския хъб. Идентичността обаче произтича от това, към което сме привързани, а дейностите в бранша на културното завещание могат да подчертаят и разкрият какво кара хората да се гордеят със своята страна. Пампорово и Родопите несъмнено са места, които човек би трябвало да цени, изключително в миг, когато туризмът от ден на ден залага на чистия въздух и летния сезон.
- Посетихте България за първи път от 30 години. Какво Ви впечатли най-вече?
- Благодарение на " Стандарт " за първи път посетих Бачковския манастир и град Пловдив, които са доста впечатляващи. Но това, което слагам на първо място, е построяването на взаимоотношения и харесах обстоятелството, че домакините ни отделиха време да се опознаем посредством тези визити!
- Организацията, която представлявате - " Еленики Етерия " - е гръцкият представител на " Европа Ностра ". Основният й план е " Пешеходни направления ". Какво съставлява той?
- Проектът Културни пътеки (Paths of Culture) е един от акцентите в активността на " Елиники Етерия ". Идеята е да се даде нов живот на към момента оживели пътеки с особена естествена хубост и историческо значение. За всякога, включен в тази мрежа, " Елиники Етерия " си сътрудничи с локалните общини, като търси дейното присъединяване на локални учебни заведения, културни организации и доброволци. Чрез избора на поредност от разходки и с деликатно обозначаване и връзка, организацията прави тези пътеки още веднъж налични и привлекателни. Това предизвиква пешеходния туризъм, като по този метод подтиква локалната стопанска система и предлага на посетителите опция да открият локални артикули и естествена хубост по здравословен и природосъобразен метод. През 2019 година " Гръцките пътеки на културата " бяха отличени с премията на " Европа Ностра ".- Виждате ли общи планове сред България и Гърция и в каква посока могат да бъдат те?- Твърде рано е да се вземат решения. Но до момента в който шофирахме през красивите долини на Родопите, ние мечтаехме да свържем гръцката пътека Ксанти-Родопи с българските пътеки Родопи-Рудозем като акт на положително съдействие, здравословна, природосъобразна активност, която ще разреши на млади и възрастни туристи да оценим богатата просвета в нашите граници!
--> Бачковският манастир и Пловдив са впечатляващи
Мечтаем да свържем гръцката пътека Ксанти-Родопи с българските пътеки Родопи-Рудозем, споделя Амалия Зепу - Г-жо Зепу, Вие сте началник планове на културно-историческия хъб на " Европа Ностра " в Атина. Бихте ли показала активността на хъба и каква е ролята му за опазването, съхранението и популяризирането на културно-историческото завещание на Балканите?
- Атинският хъб е самодейност на " Европа Ностра ", " Елиники Етерия " и Община Атина и започва през 2022 година " Елиники Етерия " е неправителствена организация в Гърция с 50-годишна история, с неповторим опит в региона на културното завещание и околната среда, както и с продължително съдействие с " Европа Ностра ".
Хъбът в Атина беше основан, с цел да служи като център за съдействие в границите на Балканите и региона на Кавказ. Тъй като консорциумът на " Европа Ностра " завоюва европейската самодейност за " Пилотни планове и подготвителни действия " с предлагането си за основаване на Център за европейско културно завещание (през май 2023 г.), хъбът в Атина към този момент има опция да се разрасне в цяла мрежа, която включва България, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово, Северна Македония, Румъния, Молдова, а също и Турция, Грузия и Армения. Целта на хъба е да разпознава потребностите на опазването на културно-историческото завещание в тези страни и да помогне за свързването, вдъхновяването и насърчаването на най-хубавите практики, отнасящи се до екосистемата на европейското културно завещание.
- Как културно-историческият хъб на " Европа Ностра " в Атина спомага за свързаността на страните от района?
- Сред дилемите на Атинския хъб е да следи, споделя и подкрепя обмена на опит сред участниците в опазването на културното завещание в страните, които изброих. По този метод хъбът се стреми освен да свърже асоциации, виновни за културното завещание, със сходни цели, само че и да укрепи идеята на културно-историческата памет в Европа, като показва позитивния резултат върху огромните провокации на нашето време. Те включват постигането на европейски цели като например Зелената договорка, Новият европейски Баухаус, Механизмът за обективен преход и задачите на Европейското цифрово десетилетие. Казано в резюме Атинският хъб цели да приведе своите цели в сходство с " Тройната промяна " на зеления, цифровия и обществения бранш. Хъбът има за приоритет да сътвори връзки сред хората под знака на тази споделена визия.
- Как България може да кандидатства с планове в хъба? Държавата ли ги показва или неправителствени организации?
- Европейският център за културно-историческо завещание (European Heritage Hub) е " пилотен " план. Това значи, че неговият екип възприема метод на " учене посредством деяние ". Първата стъпка за всеки хъб в плана е да опознае ландшафта на културното завещание в страните, в които ще бъде деен, и да стартира картографиране на организациите. Картографирането, осъществявано от Атинския хъб, се основава на метода на четворната серпантина, което значи, че общественият, частният, университетските и секторът на гражданското общество ще съставляват четирите стълба на неговите категории за картографиране. Това ще спомогне за установяването на дух на съдействие сред секторите и ще увеличи успеваемостта и устойчивостта на плановете, които всяка страна ще инициира. Възможно начало за всяка страна е да избере локален предпочитан план и да тества неговата изпълнимост въз основа на поддръжката и съдействието с Атинския хъб.
- Участвахте в интернационалния конгрес " Пампорово - сърцето на Бранд Родопи ", проведен от " Стандарт " и Общество " Културно завещание " - фондацията представител на " Европа Ностра " за България. На база гръцкия опит какви са Вашите рекомендации - по какъв начин България по най-хубавия метод да развие и наложи районния Бранд Родопи?
- За мен беше огромна чест да взема присъединяване в тази конференция и бях трогната от топлото гостолюбие. Ребрандирането на една цяла страна или даже един район е нещо, което единствено самата страна може да направи и то е отвън обсега на Атинския хъб. Идентичността обаче произтича от това, към което сме привързани, а дейностите в бранша на културното завещание могат да подчертаят и разкрият какво кара хората да се гордеят със своята страна. Пампорово и Родопите несъмнено са места, които човек би трябвало да цени, изключително в миг, когато туризмът от ден на ден залага на чистия въздух и летния сезон.
- Посетихте България за първи път от 30 години. Какво Ви впечатли най-вече?
- Благодарение на " Стандарт " за първи път посетих Бачковския манастир и град Пловдив, които са доста впечатляващи. Но това, което слагам на първо място, е построяването на взаимоотношения и харесах обстоятелството, че домакините ни отделиха време да се опознаем посредством тези визити!
- Организацията, която представлявате - " Еленики Етерия " - е гръцкият представител на " Европа Ностра ". Основният й план е " Пешеходни направления ". Какво съставлява той?
- Проектът Културни пътеки (Paths of Culture) е един от акцентите в активността на " Елиники Етерия ". Идеята е да се даде нов живот на към момента оживели пътеки с особена естествена хубост и историческо значение. За всякога, включен в тази мрежа, " Елиники Етерия " си сътрудничи с локалните общини, като търси дейното присъединяване на локални учебни заведения, културни организации и доброволци. Чрез избора на поредност от разходки и с деликатно обозначаване и връзка, организацията прави тези пътеки още веднъж налични и привлекателни. Това предизвиква пешеходния туризъм, като по този метод подтиква локалната стопанска система и предлага на посетителите опция да открият локални артикули и естествена хубост по здравословен и природосъобразен метод. През 2019 година " Гръцките пътеки на културата " бяха отличени с премията на " Европа Ностра ".- Виждате ли общи планове сред България и Гърция и в каква посока могат да бъдат те?- Твърде рано е да се вземат решения. Но до момента в който шофирахме през красивите долини на Родопите, ние мечтаехме да свържем гръцката пътека Ксанти-Родопи с българските пътеки Родопи-Рудозем като акт на положително съдействие, здравословна, природосъобразна активност, която ще разреши на млади и възрастни туристи да оценим богатата просвета в нашите граници!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ