Strategic Culture Foundation: Без връзка с реалността: Белият дом не може да навигира насред израелското прекалибриране
Алон Пинкас, някогашен почитан израелски посланик, добре обвързван с Вашингтон, ни споделя, че на разочарования Бял дом най-сетне му е „ задоволително “. Разривът с Нетаняху е цялостен: министър-председателят не се държи по този начин, както би трябвало „ съдружник на Съединени американски щати “; той остро подлага на критика политиките на Байдън в Близкия изток и в този момент Съединените щати схванаха този факт.
Байдън не може да си разреши по-нататъшно влияние върху Израел, което да заплаши предизборната му акция, и по този начин – както излиза наяве от речта му за положението на Съюза – той ще удвои неправилно тълкуваните политически рамки както за Израел, по този начин и за Украйна.
И по този начин, какво има намерение да направи Байдън по отношение на акта на непокорство на Нетаняху против „ свещения граал “ на политическите рекомендации на Съединени американски щати?
Е, той предложения Бени Ганц, член на военния кабинет на Израел във Вашингтон, и го обгърна с дневен ред, „ непокътнат за министър-председател или някой, който считат, че ще или би трябвало да бъде министър председател “.
Длъжностни лица явно са считали, че инициирайки посещаване отвън нормалните дипломатически протоколи, те може да „ са отприщили динамичност, която може да докара до избори в Израел “, отбелязва Пинкас, което води до водачество, което е по-податливо на концепциите на Съединени американски щати.
Очевидно беше замислено като първа стъпка към смяна на режима на „ меката мощ “.
И главната причина за оповестяването на война на Нетаняху? Газа. Байдън явно не оцени пренебрежението, получено на първичните избори в Мичиган, когато протестният избор в Газа надвиши 100 000 „ необвързани гласа “.
Проучванията – изключително измежду младите – мигат червени предупредителни сигнали за ноември (в не дребна степен поради Газа). Демократичните национални водачи стартират да се тревожат.
Водещият израелски коментатор Наум Барнеа предизвестява, че Израел „ губи Америка “:
„ Ние сме привикнали да мислим за Америка в фамилни термини... Получаваме оръжия и интернационална поддръжка, а евреите дават своите гласове в основните щати и пари за акциите. Този път обстановката е друга... Тъй като гласовете на [президентските] избори се броят районно, единствено няколко щата... в действителност вземат решение... "
" Като Флорида, [един] основен щат, където гласовете на евреите могат да решат кой да се реалокира в Белият дом, тъй че гласовете на мюсюлманите в Мичиган също могат да решат … [Активисти] приканиха първичните гласоподаватели да гласоподават „ неангажирани “, с цел да стачкуват против поддръжката на Байдън за Израел … "
" Кампанията им съумя над упованията: 130 000 гласоподаватели на Демократическата партия я поддържаха. Шамарът на Байдън отекна надлъж и нашир на политическия естаблишмънт. Това освен свидетелства за възхода на ново, дейно и токсично политическо лоби, [но] също и за отвращението, което доста американци изпитват, когато видят фотосите от Газа ”.
„ Байдън обича Израел и в действителност се опасява за него “, заключава Барнеа, „ само че няма желание да загуби изборите поради това. Това е екзистенциална опасност ”.
Проблемът обаче е противоположният: политиката на Съединени американски щати е надълбоко неправилна и изцяло несъответстваща на публичните настроения на болшинството в Израел.
Много израелци считат, че водят екзистенциална битка и не би трябвало да се трансформират в „ просто храна “ (както го виждат) за изборна тактика на Демократическата партия в Съединени американски щати.
Реалността е, че Израел се разделя с екипа на Байдън – не противоположното.
Ключовият проект на Байдън, който се основава на ревитализиран палестински уред за сигурност, е разказан – даже във Washington Post – като „ необикновен “.
Съединени американски щати пробваха самодейност за „ възкръсване “ на сигурността на ПА под управлението на американския военачалник Зини през 2002 година и Дейтън през 2010 година Това не проработи – и има основателна причина: силите за сигурност на Палестинската автономност просто се преглеждат от множеството палестинци като омразни марионетки, налагащи продължаващата израелска окупация. Те работят за ползите на сигурността на Израел, а не за ползите на сигурността на Палестина.
Другите съществени съставни елементи на политиката на Съединени американски щати е още по-невероятното „ дерадикализирано “ и анемично „ решение с две страни “, заровено в границите на районен концерт на консервативни арабски страни, настоящи като техен надзирател по сигурността.
Този политически метод отразява Белия дом в несъгласие с днешния по-есхатологичен Израел и не съумява да продължи напред от вероятности и политики, произхождащи от минали десетилетия, които даже тогава са били провали.
Следователно Белият дом е прибягнал до остарял трик: да проектира всички лични пропуски в политиката върху задграничен водач, тъй като не е предиздвикал „ неработещото “ да работи, и да се опита да размени този водач с някой по-отстъпчив. Пинкас написа:
„ След като Съединените щати се убедиха, че Нетаняху не сътрудничи, не е деликатен съдружник, държи се като недодялан неблагодарник … концентриран единствено върху политическото си оцеляване след неуспеха от 7 октомври, назря моментът да се опита нов политически курс “.
Политиката на Нетаняху обаче – за положително или неприятно – отразява това, което мислят болшинството от израелците. Нетаняху има добре известните си личностни недостатъци и е съществено неизвестен в Израел, само че това не значи, че болшинството не е според с неговата стратегия и програмата на неговото държавно управление.
Така че „ влезте Ганц “, отпушен от тима Байдън като предстоящ чакащ министър председател в дипломатическия пул на Вашингтон и Лондон.
Освен че трикът не проработи съгласно упованията. Както написа Ариел Кахана (на иврит, в Израел Хайом на 6 март):
„ Ганц се срещна с всички висши чиновници на администрацията като се изключи президента Байдън и показа позиции, които са идентични с позициите, които Нетаняху показа в диалозите си с тях през последните няколко седмици “.
„ Да не унищожим Хамас в Рафа значи да изпратим пожарна кола, която да потуши 80% от пожара “, сподели Ганц на Съливан. Харис и други чиновници отвърнаха, че би било невероятно да се изтеглят 1,2 милиона поданици на Газа от региона на Рафах - евакуация, която те преглеждат като основна причина за всяка военна интервенция в този град в южната част на Ивицата Газа. „ Ганц изрично не се съгласи “.
„ Още по-големи пропуски излязоха на напред във времето в полемиките за филантропичната помощ. Докато доста израелци са обезумели от решението да разрешат доставката на доставки на врага - [което те преглеждат като] деяние, което е помогнало на Хамас, удължило е войната и е забавило договорката за заложници - американците имат вяра, че Израел не е прави задоволително.
Помощниците на Байдън даже упрекнаха израелски чиновници в неистини по отношение на количеството на предоставената помощ и скоростта на нейното снабдяване.
Помощта, несъмнено, се трансформира (с право) в невралгичния проблем, който притискаше изборните вероятности на Демократическата партия, само че Ганц не я получаваше. Както Кахана отбелязва:
„ За страдание, най-високопоставените американски чиновници също не са в крайник с действителността, когато става въпрос и за други аспекти на войната ".
" Те към момента имат вяра, че палестинската власт би трябвало да ръководи Газа, че мирът може да бъде реализиран в бъдеще посредством „ решението за две страни “ и че съглашението за нормализиране със Саудитска Арабия е наоколо. Ганц беше заставен да обърне внимание на този неправилен прочит на обстановката.
И по този начин, чиновници на администрацията на Съединени американски щати чуха от Ганц същата политическа стратегия, която Нетаняху им повтори през последните месеци: Ганц също предизвести, че опитите да го „ изиграят “ против Нетаняху са безсмислени: той може доста да желае да размени Нетаняху като министър-председател в някакъв миг, само че неговите политики няма да се разграничават всъщност от тези на настоящето държавно управление, изясни той.
Сега, когато визитата завърши и в този момент, когато Ганц сподели това, което сподели, Белият дом се помирява с ново прекарване: Ограниченията на властта на Съединени американски щати и автоматизираното съблюдаване от страна на други страни – даже най-близките съдружници.
Съединени американски щати не могат нито да наложат волята си на Израел, нито да принудят „ Арабска контактна група “ да се сътвори, нито да принудят хипотетична Арабска контактна група да поддържа и финансира „ фантастичните “ „ решения “ за Газа на Байдън. Това е избавителен миг за силата на Съединени американски щати.
Нетаняху е умел „ остарял Вашингтон “. Той се гордее със способността си да чете добре политиката на Съединени американски щати. Без подозрение той пресмята, че до момента в който Байдън може да увеличи реториката с една-две стъпки, последният е на твърда каишка във връзка с това какъв брой огромна бездна може да отвори сред него и еврейските мега-донори в изборната година.
Нетаняху, въпреки това, наподобява е стигнал до заключението, че може умерено да пренебрегва Вашингтон – най-малко през идващите 10 месеца.
Байдън обезверено се нуждае от преустановяване на огъня; само че даже и тук – по въпроса за заложниците, върху който стои или пада политическата система на Съединени американски щати – Съединени американски щати имат „ тенекиено ухо “. В последния миг се желае от Хамас да каже кои от първичните заложници са живи.
Искането може да наподобява рационално за външни лица, само че Съединени американски щати би трябвало да знаят, че нито Хизбула, нито Хамас дават гратис „ доказателство за живот “ на заложниците: има цена във връзка с обменното съответствие за мъртви тела и за живи заложници. (Има дълга история на израелските несполучливи претенции за „ доказателство за живот “).
Докладите демонстрират, че Израел отхвърля да се съгласи за евакуиране от Газа; отхвърля да разреши на палестинците от Северна Газа да се завърнат по домовете си и отхвърля да се съгласи на всеобхватно преустановяване на огъня.
Всичко това са истински претенции на Хамас – те не са нови. Защо да изненадва или наскърбява Байдън, когато се повтарят още веднъж. Това не е ескалация на настояванията на Синвар (както настояват западните и израелските медии). Това отразява по-скоро една нереалистична преговорна тактика, възприета от Вашингтон.
Според вестник Ал-Кудс Хамас е показал в Кайро „ финален документ, който не предстои на договаряния “. Това включва, наред с другото, искане за прекъсване на боевете в Газа за цяла седмица, преди да се извърши договорката за освобождение на заложници, и ясно израелско изказване за цялостно отдръпване от Ивицата – дружно с интернационалните гаранции.
Хамас също упорства всички поданици на Газа да имат безусловното право да се върнат по домовете си, както и на влизане на доставки за цялата Ивица Газа без делене на сигурността, започвайки от първия ден на договорката.
Според документа на Хамас освобождението на заложници ще стартира седмица след началото на примирието. Хамас отхвърля настояването на Израел всеки от неговите членове или водачи да бъде заточен и изпратен в чужбина. (Това се случи при освобождението на заложници от обсадата на Църквата на Рождество Христово, където редица палестинци бяха заточени в страни от Европейски Съюз – акт, който беше мощно подложен на критика по това време.)
В обособена уговорка Хамас сподели, че нито той, нито други палестински групировки, няма да дават лист на заложниците до 48 часа преди осъществяване на договорката.
Списъкът на пандизчиите, които Хамас упорства да бъдат освободени, е дълъг и включва освобождението на 57 души, които бяха освободени като част от договорката с Гилад Шалит от 2011 година и след това наново арестувани; всички дами и малолетни пандизчии със сигурност; всички заболели лишени от независимост и всички над 60-годишна възраст. Според отчета едвам след привършване на първия стадий ще стартират договаряния за идващия стадий от договорката.
Тези претенции не би трябвало да учудват никого. Твърде постоянно срещано е хората с малко опит да имат вяра, че покупко-продажбите за заложници могат да бъдат реализирани относително елементарно и бързо благодарение на изразителност, медиен и дипломатически напън. Историята е друга. Средното време за координиране на освобождение на заложници е повече от година.
Екипът на Байдън незабавно би трябвало да преоцени метода си, като стартира от разбирането, че Израел е този, който се откъсва от застоялия, зле преценен консенсус на Съединени американски щати.
Повечето израелци са съгласни с Нетаняху, който още веднъж сподели през вчерашния ден, че „ войната е екзистенциална и би трябвало да бъде извоювана “.
Как е допустимо Израел да обмисля обособяване от Съединени американски щати? Вероятно тъй като Нетаняху схваща, че „ структурата на властта “ в Съединени американски щати – както и в Европа – която управлява доста, в случай че не и множеството от парите, оформящи политиката на Съединени американски щати, и изключително позицията на Конгреса, е мощно подвластна от съществуващата „ идея “ на Израел, и не престават да съществуват и затова не е по този начин, че Израел е напълно подвластен от силовите структури на Съединени американски щати и тяхната „ благосклонност “ (както Байдън предполага).
„ Каузата на Израел “ дава на вътрешните структури на Съединени американски щати тяхното политическо значение, тяхната стратегия и тяхната легитимност. Резултатът „ Без Израел “ би издърпал килима отдолу под тях и би оставил евреите в Съединени американски щати да изпитват екзистенциална неустановеност.
Нетаняху знае това – и също по този начин прави оценка обстоятелството, че съществуването на Израел единствено по себе си предлага на Тел Авив известна степен на надзор върху политиката на Съединени американски щати.
Ако се съди по вчерашното послание за положението на Съюза, администрацията на Съединени американски щати не е в положение да се оправи с актуалната невъзможност с Израел и вместо това удвоява по-скоро своите остарели от времето и банални показа.
Използването на Обръщението за положението на Съюза като амвон за остаряло мислене не е тактика. Изграждането на кей в Газа също има история.
Това не взема решение нищо – с изключение на по-нататъшното консолидиране на израелския надзор върху границите на Газа и всевъзможни вероятни вероятности за следокупационна Газа – Кипър на мястото на Рафах за израелските инспекции за сигурност. (Газа в миналото е имала както пристанище, по този начин и интернационално летище – всички от дълго време превърнати в отломки, несъмнено, от предходни израелски бомбардировки).
Невниманието към действителността не е електорално „ инцидентен “ и скучен проблем, който се нуждае от по-добро PR ръководство от екипа на акцията:
Израелски и американски чиновници от известно време предизвестяват за вероятен скок на напрежението, който да съвпадне с началото на Рамадан на 10 март.
Израелският Канал 12 (на иврит) оповестява, че началникът на отдела за военно разузнаване, „ Аман “, е предизвестил израелското държавно управление в конфиденциален документ за опцията от експлоадиране на религиозна война през месец Рамадан, започвайки с ескалация през палестинските територии; разширявайки се на няколко фронта и по-късно се трансформира в районна война.
Това предизвестие – твърди Канал 12 – е главната причина за решението на Нетаняху да не постанова по-строги от нормалните ограничавания на палестинците, влизащи в Ал-Акса за молебствия за Рамадан.
Да, нещата може да се влошат, доста по-зле за Израел.
Превод: СМ
Източник: Strategic Culture Foundation
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед19976Активно българско присъединяване на представители от Политическа партия АБВ - част от " ЛЕВИЦАТА! ", на Младежкия фестивал в СочиАлтернативен Поглед6447Проф. Захари Захариев за книгата на Си Дзинпин " Управлението на Китай " и за " Двете сесии " на КНРАлтернативен Поглед13510Проф. Боян Дуранкев: Бъдещето на Европейския съюз и България в подтекста на въздействието на Азия и КитайАлтернативен Поглед13520Зорница Илиева: Относно икономическите шансове на Китай днесАлтернативен Поглед17466Проф. Нако Стефанов: Високотехнологичният пробив на КНР в областта на микрочиповете и изкуствения интелект/ИИ/Алтернативен Поглед162747Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед126774Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед94112Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед89533Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАлтернативен Поглед83276Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАвторски:ПоследниНай-четени
Байдън не може да си разреши по-нататъшно влияние върху Израел, което да заплаши предизборната му акция, и по този начин – както излиза наяве от речта му за положението на Съюза – той ще удвои неправилно тълкуваните политически рамки както за Израел, по този начин и за Украйна.
И по този начин, какво има намерение да направи Байдън по отношение на акта на непокорство на Нетаняху против „ свещения граал “ на политическите рекомендации на Съединени американски щати?
Е, той предложения Бени Ганц, член на военния кабинет на Израел във Вашингтон, и го обгърна с дневен ред, „ непокътнат за министър-председател или някой, който считат, че ще или би трябвало да бъде министър председател “.
Длъжностни лица явно са считали, че инициирайки посещаване отвън нормалните дипломатически протоколи, те може да „ са отприщили динамичност, която може да докара до избори в Израел “, отбелязва Пинкас, което води до водачество, което е по-податливо на концепциите на Съединени американски щати.
Очевидно беше замислено като първа стъпка към смяна на режима на „ меката мощ “.
И главната причина за оповестяването на война на Нетаняху? Газа. Байдън явно не оцени пренебрежението, получено на първичните избори в Мичиган, когато протестният избор в Газа надвиши 100 000 „ необвързани гласа “.
Проучванията – изключително измежду младите – мигат червени предупредителни сигнали за ноември (в не дребна степен поради Газа). Демократичните национални водачи стартират да се тревожат.
Водещият израелски коментатор Наум Барнеа предизвестява, че Израел „ губи Америка “:
„ Ние сме привикнали да мислим за Америка в фамилни термини... Получаваме оръжия и интернационална поддръжка, а евреите дават своите гласове в основните щати и пари за акциите. Този път обстановката е друга... Тъй като гласовете на [президентските] избори се броят районно, единствено няколко щата... в действителност вземат решение... "
" Като Флорида, [един] основен щат, където гласовете на евреите могат да решат кой да се реалокира в Белият дом, тъй че гласовете на мюсюлманите в Мичиган също могат да решат … [Активисти] приканиха първичните гласоподаватели да гласоподават „ неангажирани “, с цел да стачкуват против поддръжката на Байдън за Израел … "
" Кампанията им съумя над упованията: 130 000 гласоподаватели на Демократическата партия я поддържаха. Шамарът на Байдън отекна надлъж и нашир на политическия естаблишмънт. Това освен свидетелства за възхода на ново, дейно и токсично политическо лоби, [но] също и за отвращението, което доста американци изпитват, когато видят фотосите от Газа ”.
„ Байдън обича Израел и в действителност се опасява за него “, заключава Барнеа, „ само че няма желание да загуби изборите поради това. Това е екзистенциална опасност ”.
Проблемът обаче е противоположният: политиката на Съединени американски щати е надълбоко неправилна и изцяло несъответстваща на публичните настроения на болшинството в Израел.
Много израелци считат, че водят екзистенциална битка и не би трябвало да се трансформират в „ просто храна “ (както го виждат) за изборна тактика на Демократическата партия в Съединени американски щати.
Реалността е, че Израел се разделя с екипа на Байдън – не противоположното.
Ключовият проект на Байдън, който се основава на ревитализиран палестински уред за сигурност, е разказан – даже във Washington Post – като „ необикновен “.
Съединени американски щати пробваха самодейност за „ възкръсване “ на сигурността на ПА под управлението на американския военачалник Зини през 2002 година и Дейтън през 2010 година Това не проработи – и има основателна причина: силите за сигурност на Палестинската автономност просто се преглеждат от множеството палестинци като омразни марионетки, налагащи продължаващата израелска окупация. Те работят за ползите на сигурността на Израел, а не за ползите на сигурността на Палестина.
Другите съществени съставни елементи на политиката на Съединени американски щати е още по-невероятното „ дерадикализирано “ и анемично „ решение с две страни “, заровено в границите на районен концерт на консервативни арабски страни, настоящи като техен надзирател по сигурността.
Този политически метод отразява Белия дом в несъгласие с днешния по-есхатологичен Израел и не съумява да продължи напред от вероятности и политики, произхождащи от минали десетилетия, които даже тогава са били провали.
Следователно Белият дом е прибягнал до остарял трик: да проектира всички лични пропуски в политиката върху задграничен водач, тъй като не е предиздвикал „ неработещото “ да работи, и да се опита да размени този водач с някой по-отстъпчив. Пинкас написа:
„ След като Съединените щати се убедиха, че Нетаняху не сътрудничи, не е деликатен съдружник, държи се като недодялан неблагодарник … концентриран единствено върху политическото си оцеляване след неуспеха от 7 октомври, назря моментът да се опита нов политически курс “.
Политиката на Нетаняху обаче – за положително или неприятно – отразява това, което мислят болшинството от израелците. Нетаняху има добре известните си личностни недостатъци и е съществено неизвестен в Израел, само че това не значи, че болшинството не е според с неговата стратегия и програмата на неговото държавно управление.
Така че „ влезте Ганц “, отпушен от тима Байдън като предстоящ чакащ министър председател в дипломатическия пул на Вашингтон и Лондон.
Освен че трикът не проработи съгласно упованията. Както написа Ариел Кахана (на иврит, в Израел Хайом на 6 март):
„ Ганц се срещна с всички висши чиновници на администрацията като се изключи президента Байдън и показа позиции, които са идентични с позициите, които Нетаняху показа в диалозите си с тях през последните няколко седмици “.
„ Да не унищожим Хамас в Рафа значи да изпратим пожарна кола, която да потуши 80% от пожара “, сподели Ганц на Съливан. Харис и други чиновници отвърнаха, че би било невероятно да се изтеглят 1,2 милиона поданици на Газа от региона на Рафах - евакуация, която те преглеждат като основна причина за всяка военна интервенция в този град в южната част на Ивицата Газа. „ Ганц изрично не се съгласи “.
„ Още по-големи пропуски излязоха на напред във времето в полемиките за филантропичната помощ. Докато доста израелци са обезумели от решението да разрешат доставката на доставки на врага - [което те преглеждат като] деяние, което е помогнало на Хамас, удължило е войната и е забавило договорката за заложници - американците имат вяра, че Израел не е прави задоволително.
Помощниците на Байдън даже упрекнаха израелски чиновници в неистини по отношение на количеството на предоставената помощ и скоростта на нейното снабдяване.
Помощта, несъмнено, се трансформира (с право) в невралгичния проблем, който притискаше изборните вероятности на Демократическата партия, само че Ганц не я получаваше. Както Кахана отбелязва:
„ За страдание, най-високопоставените американски чиновници също не са в крайник с действителността, когато става въпрос и за други аспекти на войната ".
" Те към момента имат вяра, че палестинската власт би трябвало да ръководи Газа, че мирът може да бъде реализиран в бъдеще посредством „ решението за две страни “ и че съглашението за нормализиране със Саудитска Арабия е наоколо. Ганц беше заставен да обърне внимание на този неправилен прочит на обстановката.
И по този начин, чиновници на администрацията на Съединени американски щати чуха от Ганц същата политическа стратегия, която Нетаняху им повтори през последните месеци: Ганц също предизвести, че опитите да го „ изиграят “ против Нетаняху са безсмислени: той може доста да желае да размени Нетаняху като министър-председател в някакъв миг, само че неговите политики няма да се разграничават всъщност от тези на настоящето държавно управление, изясни той.
Сега, когато визитата завърши и в този момент, когато Ганц сподели това, което сподели, Белият дом се помирява с ново прекарване: Ограниченията на властта на Съединени американски щати и автоматизираното съблюдаване от страна на други страни – даже най-близките съдружници.
Съединени американски щати не могат нито да наложат волята си на Израел, нито да принудят „ Арабска контактна група “ да се сътвори, нито да принудят хипотетична Арабска контактна група да поддържа и финансира „ фантастичните “ „ решения “ за Газа на Байдън. Това е избавителен миг за силата на Съединени американски щати.
Нетаняху е умел „ остарял Вашингтон “. Той се гордее със способността си да чете добре политиката на Съединени американски щати. Без подозрение той пресмята, че до момента в който Байдън може да увеличи реториката с една-две стъпки, последният е на твърда каишка във връзка с това какъв брой огромна бездна може да отвори сред него и еврейските мега-донори в изборната година.
Нетаняху, въпреки това, наподобява е стигнал до заключението, че може умерено да пренебрегва Вашингтон – най-малко през идващите 10 месеца.
Байдън обезверено се нуждае от преустановяване на огъня; само че даже и тук – по въпроса за заложниците, върху който стои или пада политическата система на Съединени американски щати – Съединени американски щати имат „ тенекиено ухо “. В последния миг се желае от Хамас да каже кои от първичните заложници са живи.
Искането може да наподобява рационално за външни лица, само че Съединени американски щати би трябвало да знаят, че нито Хизбула, нито Хамас дават гратис „ доказателство за живот “ на заложниците: има цена във връзка с обменното съответствие за мъртви тела и за живи заложници. (Има дълга история на израелските несполучливи претенции за „ доказателство за живот “).
Докладите демонстрират, че Израел отхвърля да се съгласи за евакуиране от Газа; отхвърля да разреши на палестинците от Северна Газа да се завърнат по домовете си и отхвърля да се съгласи на всеобхватно преустановяване на огъня.
Всичко това са истински претенции на Хамас – те не са нови. Защо да изненадва или наскърбява Байдън, когато се повтарят още веднъж. Това не е ескалация на настояванията на Синвар (както настояват западните и израелските медии). Това отразява по-скоро една нереалистична преговорна тактика, възприета от Вашингтон.
Според вестник Ал-Кудс Хамас е показал в Кайро „ финален документ, който не предстои на договаряния “. Това включва, наред с другото, искане за прекъсване на боевете в Газа за цяла седмица, преди да се извърши договорката за освобождение на заложници, и ясно израелско изказване за цялостно отдръпване от Ивицата – дружно с интернационалните гаранции.
Хамас също упорства всички поданици на Газа да имат безусловното право да се върнат по домовете си, както и на влизане на доставки за цялата Ивица Газа без делене на сигурността, започвайки от първия ден на договорката.
Според документа на Хамас освобождението на заложници ще стартира седмица след началото на примирието. Хамас отхвърля настояването на Израел всеки от неговите членове или водачи да бъде заточен и изпратен в чужбина. (Това се случи при освобождението на заложници от обсадата на Църквата на Рождество Христово, където редица палестинци бяха заточени в страни от Европейски Съюз – акт, който беше мощно подложен на критика по това време.)
В обособена уговорка Хамас сподели, че нито той, нито други палестински групировки, няма да дават лист на заложниците до 48 часа преди осъществяване на договорката.
Списъкът на пандизчиите, които Хамас упорства да бъдат освободени, е дълъг и включва освобождението на 57 души, които бяха освободени като част от договорката с Гилад Шалит от 2011 година и след това наново арестувани; всички дами и малолетни пандизчии със сигурност; всички заболели лишени от независимост и всички над 60-годишна възраст. Според отчета едвам след привършване на първия стадий ще стартират договаряния за идващия стадий от договорката.
Тези претенции не би трябвало да учудват никого. Твърде постоянно срещано е хората с малко опит да имат вяра, че покупко-продажбите за заложници могат да бъдат реализирани относително елементарно и бързо благодарение на изразителност, медиен и дипломатически напън. Историята е друга. Средното време за координиране на освобождение на заложници е повече от година.
Екипът на Байдън незабавно би трябвало да преоцени метода си, като стартира от разбирането, че Израел е този, който се откъсва от застоялия, зле преценен консенсус на Съединени американски щати.
Повечето израелци са съгласни с Нетаняху, който още веднъж сподели през вчерашния ден, че „ войната е екзистенциална и би трябвало да бъде извоювана “.
Как е допустимо Израел да обмисля обособяване от Съединени американски щати? Вероятно тъй като Нетаняху схваща, че „ структурата на властта “ в Съединени американски щати – както и в Европа – която управлява доста, в случай че не и множеството от парите, оформящи политиката на Съединени американски щати, и изключително позицията на Конгреса, е мощно подвластна от съществуващата „ идея “ на Израел, и не престават да съществуват и затова не е по този начин, че Израел е напълно подвластен от силовите структури на Съединени американски щати и тяхната „ благосклонност “ (както Байдън предполага).
„ Каузата на Израел “ дава на вътрешните структури на Съединени американски щати тяхното политическо значение, тяхната стратегия и тяхната легитимност. Резултатът „ Без Израел “ би издърпал килима отдолу под тях и би оставил евреите в Съединени американски щати да изпитват екзистенциална неустановеност.
Нетаняху знае това – и също по този начин прави оценка обстоятелството, че съществуването на Израел единствено по себе си предлага на Тел Авив известна степен на надзор върху политиката на Съединени американски щати.
Ако се съди по вчерашното послание за положението на Съюза, администрацията на Съединени американски щати не е в положение да се оправи с актуалната невъзможност с Израел и вместо това удвоява по-скоро своите остарели от времето и банални показа.
Използването на Обръщението за положението на Съюза като амвон за остаряло мислене не е тактика. Изграждането на кей в Газа също има история.
Това не взема решение нищо – с изключение на по-нататъшното консолидиране на израелския надзор върху границите на Газа и всевъзможни вероятни вероятности за следокупационна Газа – Кипър на мястото на Рафах за израелските инспекции за сигурност. (Газа в миналото е имала както пристанище, по този начин и интернационално летище – всички от дълго време превърнати в отломки, несъмнено, от предходни израелски бомбардировки).
Невниманието към действителността не е електорално „ инцидентен “ и скучен проблем, който се нуждае от по-добро PR ръководство от екипа на акцията:
Израелски и американски чиновници от известно време предизвестяват за вероятен скок на напрежението, който да съвпадне с началото на Рамадан на 10 март.
Израелският Канал 12 (на иврит) оповестява, че началникът на отдела за военно разузнаване, „ Аман “, е предизвестил израелското държавно управление в конфиденциален документ за опцията от експлоадиране на религиозна война през месец Рамадан, започвайки с ескалация през палестинските територии; разширявайки се на няколко фронта и по-късно се трансформира в районна война.
Това предизвестие – твърди Канал 12 – е главната причина за решението на Нетаняху да не постанова по-строги от нормалните ограничавания на палестинците, влизащи в Ал-Акса за молебствия за Рамадан.
Да, нещата може да се влошат, доста по-зле за Израел.
Превод: СМ
Източник: Strategic Culture Foundation
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед19976Активно българско присъединяване на представители от Политическа партия АБВ - част от " ЛЕВИЦАТА! ", на Младежкия фестивал в СочиАлтернативен Поглед6447Проф. Захари Захариев за книгата на Си Дзинпин " Управлението на Китай " и за " Двете сесии " на КНРАлтернативен Поглед13510Проф. Боян Дуранкев: Бъдещето на Европейския съюз и България в подтекста на въздействието на Азия и КитайАлтернативен Поглед13520Зорница Илиева: Относно икономическите шансове на Китай днесАлтернативен Поглед17466Проф. Нако Стефанов: Високотехнологичният пробив на КНР в областта на микрочиповете и изкуствения интелект/ИИ/Алтернативен Поглед162747Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед126774Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед94112Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед89533Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАлтернативен Поглед83276Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАвторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ