Алкохол или дрога убиват Едгар Алън По, документите за края

Алкохол или дрога убиват Едгар Алън По, документите за края му изчезват Цял живот е заставен да проси, с цел да живее, за " Гарванът " получава едвам 9 $
 

На 3 октомври 1849-та година един мъж е открит на улицата в Балтимор - във очевидно окаяно положение, пийнал или може би дрогиран, с облекла, които явно не са негови, и без никакви пари. " Едгар Алън По ", споделя пред лекарите индивидът, който го е разкрил, Джоузеф Уокър. Бащата на литературните загадки и мистерии е закаран в болница за небогати, където умира на 7 октомври. Твърди се, че последните негови думи били " Господи, смили се над бедната ми душа ".Което на Господ явно се е наложило да направи, защото надареният плетач на престъпни загадки и мистерии, както и на изключително мистична лирика е изживял живот, изпълнен с секрети и кавги. С случки като постъпването му в армията или опитите му да е първият издържащ се единствено от литература американец, които го водят до всекидневно търсене на заеми и затъване в задължения, до приемане на несъответствуващи поръчки, не всеки път свързани с литература.Роден е в Бостън, само че родителите му умират, когато той е невръстно дете. Той е второто дете в фамилията на театралните артисти Дейвид и Елиза По и има по-голям брат Уилям Хенри Леонард По и по-малка сестра Розали. Бащата на По - Дейвид, изоставя фамилията през 1810 г, а година по-късно брачната половинка му умира от туберкулоза. Едгар остава сирак на 3 години, само че е приютен в дома на Джон Алън, процъфтяващ шотландски търговец на тютюн, платове, пшеница, плебеи и даже надгробни плочи. Благодарение на това семейство получава обучение и даже учи латински.

През февруари 1826 година Едгар се записва в основания преди една година Вирджински университет с желанието да учи непознати езици. В първите си години университетът затвърждава идеалите на своя създател, Томас Джеферсън - съществуват строги правила против хазарта, конете, оръжията, тютюна и алкохола, само че те постоянно не биват спазвани. Джеферсън разпорежда влизането в действие на система за студентско самоуправление, позволяваща на младежите да изберат своите образователни дисциплини, да уредят сами изхранването си и да рапортуват на преподавателите в университета за всевъзможни нарушавания. Тази невиждана до тогава система е прекомерно безредна и огромна част от студентите напущат университета прибързано. По е един от тях - той играе хазарт и натрупа задължения, като в това време упреква своя втори татко, че не му е дал задоволително пари, с цел да запише курсовете и да си купи учебници. Алън праща пари, които обаче по този начин и не отиват за учебници, тъй като по това време задълженията на Едгар се усилват в геометрична градация.

Известно време пробва да работи като публицист, само че в последна сметка взема решение да мине на държавна прехрана и да стартира военна кариера. По това време Едгар е единствено на 18, а условието за служене в армията е навършено пълноправие (21 години). За да заобиколи ограничаването във възрастта, той се показва за 22-годишен и употребява името " Едгар Алън Пери ". Докато служи в армията, разгласява първата си книга - стихосбирка от 40 страници, озаглавена " Тамерлан и други стихове " и подписана " от гражданин на Бостън ". Отпечатани са единствено 50 бройки и по този начин и остават неизкупени.След като две години по-късно доближава чин " старши сержант от артилерията " (най-високия войнишки чин), той стартира да търси метод да завърши прибързано 5-годишния си контракт с армията. Разкрива същинското си име и останалите условия на командния си офицер, лейтенант Хауърд, който единствен може да го уволни, в случай че Джон Алън се съгласи. Хауърд написа писмо на Алън, само че след няколко месеца без отговор е решено, че молбата е била пренебрегната. Едгар взема решение съзнателно да напусне Уест Пойнт, с цел да бъде даден на боен съд, което и се случва. На 8 февруари 1831 година той е наказан за жестоко занемаряване на дълга и непокорство на заповеди, за отводите му да взе участие в образователния развой и да посещава църквата. След уволнението Едгар отива в Ню Йорк през февруари 1831 година, където издава трети том с лирика с сбитото заглавие " Поеми ". Книгата е финансирана от кадетите в Уест Пойнт, като доста от тях спомагат с по 75 цента за идеята и в последна сметка събраната сума доближава 170 $. По ненапълно ги подвежда, тъй като преди време е писал епиграми за офицерите и те чакат още една порция от същото. Оказват се разочаровани, само че към този момент са дарили парите.

След своите ранни опити в поезията, По обръща вниманието си към прозата. Работи като редактор в " Саутърн Литерари Месинджър " в Ричмънд, само че е уволнен след няколко седмици, тъй като идва пийнал на работа. Завръща се в Балтимор и скандализира околните, като се дами за своята братовчедка Вирджиния, която тогава е на 13 години, макар че По съумява да издейства да я запишат като пълнолетна.Романът " Историята на Артър Гордън Пим " на Едгар е оповестен през 1838 година и получава огромно внимание от литературната рецензия. По става прочут и това му носи поръчки за рецензии и нови изявления, само че не и толкоз пари, колкото би претендирал методът му на живот.

През юни 1840 година По разгласява проспект, обявявайки своите планове да стартира свое лично списание, наречено " Перото ". Списанието в действителност в никакъв случай не трябва издадено преди гибелта на Едгар. По това време обаче той се пробва да си откри позиции в политиката и да си подсигури позиция в новото държавно управление, управлявано от Джон Тайлър, като твърди, че е член на демократичната политическа партия Виги. Надява се да бъде назначен в митницата във Филаделфия с помощ от Робърт Тайлър, наследник на президента Тайлър. Но не удпява да пристигна на срещата за назначението и се оправдава с това, че е болен, макар че приятелят му подозира, че е пийнал. Макар че назначението му е дадено, всички постове към този момент са заети от други. Една вечер през януари 1842 година Вирджиния получава първите признаци на туберкулоза, до момента в който пее и свири на пиано. Тя се възвръща отчасти, само че Едгар стартира да пие повече, оправдавайки се със напрежението от болестта на обичаната си.  напрежението от заболяването на своята обичана. Той напуща " Греъмс Мегъзин " и се пробва да откри нова работа. За известно време се мъчи да получи държавен пост. Писателят се отчуждава по това време от другите си сътрудници, като обществено упреква Хенри Лонгфелоу в плагиатство.

Скоро се появява поемата " Гарванът ", която по-късно ще направи името на Едгар световноизвестно. Той обаче получава едвам 9 $ за своята обява.

Мести се в дребна къща в Бронкс, където брачната половинка му дочаква гибелта си. Биографи и критици и до през днешния ден настояват, че постоянно срещаната тематика за " гибелта на красива жена " в творбите на По се дължи на загубата на доста дами в неговия живот като майка му и брачната половинка му.Все по-нестабилен душевен след гибелта на Вирджиния, писателят се пробва да ухажва други дами, в това число другарка от юношеските години. Те обаче прекомерно скоро го зарязват поради нестабилния му темперамент и основно поради злоупотребата с алкохол. Смъртта му също се дължи или на прекалено пиянство, или на психоактивни субстанции. За да бъде избавена репутацията на Едгар, здравната документи изчезва след гибелта му и във вестниците се приказва единствено за " интелектуална заетост ".Гробът на писателя остава без паметна плоча години наред. Благодарение на напъните на учителката Сара Райс се събира задоволителна сума за построяването на нов монумент. На 1 октомври 1875 година тялото на Едгар Алан По е преместено. Тленните остатъци на брачната половинка му Вирджиния и майка є също се намират там. На 17 ноември същата година се организира гала в чест на Едгар Алън По. Поканени са голям брой известни поети, само че участва единствено Уолт Уитман. В чест на По Алфред Тенисън посвещава четиристишие, което бива прочетено на церемонията.