Алфонс Муха е за Прага това, което е Моцарт за

Алфонс Муха е за Прага това, което е Моцарт за Виена. Някъде сред истеричното идолопоклонство и цялостния кич, неговите картини могат да бъдат открити върху всевъзможни сувенири - от магнити и кутии за чай до шалчета и шоколадови бонбони. От друга страна детайли на стила арт деко, чийто най-виден представител е Муха, са елементарно разпознаваеми върху изящни рамки за картини, чаши и принадлежности, декоративно изкуство, както и по фасадите на най-красивите пражки къщи.

На всеки обожател на Муха са известни плакатите му за Сара Бернар или рисунките на сезоните и зодиакалните знаци, само че малко на брой знаят, че делото на живота на Алфонс Муха е цикъл от 20 големи картини, наречени „ Славянският епос “, които могат да бъдат видени за първи път дружно в Пражката изложба за съвременно изкуство единствено в границите на тази и идната година.

Славянският епос е творба с трагична история. Алфонс Муха мечтае да изобрази историята на славяните в цикъл от картини още от края на 19-ти век. Пречките обаче са доста, най-много финансови. Едва през 1909 година, до момента в който е на посещаване в Съединени американски щати, той получава поддръжка и финансиране от филантропа и обожател на славяните Чарлз Ричард Крейн. Муха обикаля всички страни от славянския свят, с цел да прави скици и фотоси – Русия, Полша, Балканите, особено върви до Атон. Картините, с размери почти осем на шест метра, рисува поетапно, в продължение на 19 години. Всички те са изложени в Прага единствено веднъж, през 1928 година. През 1939 Муха умира и картините от Славянския епос са пренесени в град Моравски Крумов, с цел да не бъдат иззети от нацистите. Там те се намират и до през днешния ден. Пражкото кметство и управата на Моравски Крумов се съдят и карат и до ден сегашен чия е собствеността върху картините. Ето за какво те са дадени на град Прага единствено за две години – тази и идната.

Всичко това става безусловно нищожно сега, в който пристъпите в затъмнената зала, в която греят единствено картините, големи като катедрали. Трудно е да се изясни с думи въздействието на изкуство с такива колосални размери, само че ви убеждавам, че няма нищо общо с кино, цифрови облици или 3D. И разликата е в това, че в картините на Муха няма никаква динамичност, те са съзерцателни, дълбоки и омагьосващи. Избирайки най-важните моменти от историята на славяните, Муха изцяло умишлено заобикаля да рисува подиуми на сражения, набези или всеобщи конфликти. Затова пък изобразява огромни празници – коронясването на цар Стефан Душан, Сватба в двора на крал Премисъл Отакар ІІ или литургия на славяните, следени благосклонно от настойниците си, измежду които са цар Борис и брачната половинка му. От българската история Муха се стопира на цар Симеон и кръщава картината „ Изгряващата звезда на славянската литература “, впечатлен от разцвета на книжнината в Българското царство. Дори и в картините на бойни полета – успеха при Грюнвалд от обединените северни славяни – или няколкото картини на църковна тема – няма успех, а умерено съзерцаване и потиснатост.

Вярно е, че модерното изкуство постоянно ни впечатлява с хрумвания и динамични съоръжения, само че тук-там като изложбата на Муха не може да не си помислим, че значимите тематики, постоянството, упоритият систематичен труд и майсторството на класическите художници си остават най-въздействащите средства за постигане до сърцата и мозъците на хората.