Ален Делон похвали българин
Ален Делон похвали българин, който от 20 години живее в Европа. Световният киноас даде изявление за списанието, което Мартин Ширков издава в Холандия и Германия и му направи комплимент за общественото обръщение на медията –„ Уличен вестник “ се продава от хора в неравностойно финансово състояние. При това те са освен нашенци, само че и емигранти от разнообразни националности – поляци, румънци, индийци, иранци... „ Един от мойте публицисти в Германия от дълго време се познава със остарелия управител на Ален Делон. Чрез него се свързахме с артиста, който незабавно се съгласи да отговори на въпросите. Когато разбра, че списанието се популяризира от хора в усложнение, показа, че самият той
към момента помни всички премеждия
през които е минал в детството и юношеството си. И че може да си най-големият хубавец, и най-талантливият актьор, само че в случай че не попаднеш на верните персони в точния миг, нито визията, нито дарбите ти имат значение. „ Красотата е нож с две остриета – може доста да ти помогне, само че няма проблем и доста да ти навреди. Зависи кой защо я употребява “, откровен е Ален Делон в „ Уличен вестник “, описа Мартин Ширков пред „ Стандарт “. Ален Делон предал посредством репортера в Германия и персоналното си удивление от издателя. „ И аз съм податлив да оказвам помощ на получилите пестник от живота “, коментирал още великият кинаджия. А „ Уличен вестник “ се появява, когато преди години земляк се оплакал на Мартин Ширков, че хиляди българи в Холандия останали без работа, откакто им лишили опцията да продават локално списание. Тогава Ширков решил, че би трябвало да избави тези хора – и прави лично издание, което те да продават. „ Не пъдя тираж и облаги. Имам контракти с най-големите вериги хипер маркети, а всеки, който продава, наложително има законен документ – име, фотография, позволение от организацията, която му разрешава да прави въпросната активност. В Холандия Straat Jurnaal излиза от 9 години – на всеки две седмици за 1, 99 евро, в Германия Stassen jurnal – от 3 години всеки месец за 2, 10 евро. Хората тук мислят по малко по-различен метод от този, с който сме привикнали в България. Когато пазарят храна и видят, че някой стартира забавно четиво, го купуват – просто си споделят, че и този някой би трябвало да яде. А и към този момент привикнаха с журнала, чакат го на драго сърце. Няма проблем всеки да го продава – не крадеш, не просиш, предлагаш първокласен артикул против пари. Законът го разрешава. Избягваме оперативните вести.
Наблягаме на изповедите
на атрактивните, само че и на обществените сюжети. Полицията в Холандия, примерно, ни дава информация за изчезнали хора. Най-често по-възрастните холандци купуват списанието – тези, които към момента помнят човешките несгоди през Втората международна война, към момента помнят оня интервал от историята им, когато 8 души са обядвали с 2 картофа. За тях животът не минава през стомаха. Виж, заможните българи тук не го купуват. Те се интересуват единствено от материалното “, твърди Мартин Ширков. Мотивиран от упоритостта да бъде потребен, преди 7 години стартира издаването на вестник „ Емигрант “ – на български, несъмнено. „ Много от хората ни тук не си знаят правата. Събрах екип, който да превежда всеки административен документ, който касае емигрантите в Холандия – по какъв начин да се записват, по какъв начин да получат данъчен номер, по какъв начин да имат здравна осигуровка. След третия брой се оказа, че инвестицията ми е напълно безрезултатна. Вестникът струваше евро и 60, само че никой от сънародниците не го купуваше – нямали потребност от информацията в него. По принцип не разделям хората от родината на етнос, пол и вяра – всички сме българи. Но тук представителната извадка е най-много от роми. Те отварят дребни магазинчета, те са основните настоящи лица в локалния социум – холандците ги одобряват без да им размахват пръст „ Вие сте роми! “, тъй като за тях са си българи. Преди време се пробвах – с присъединяване на комерсиалното аташе в посолството ни – да направя бизнес съдружие. Имам доста сътрудници от Холандия, които биха се заинтересували от благоприятни условия за влизане на българския пазар. После желаех да образувам българо-холандска младежка организация. Но не се получи. Още когато дойдох в Холандия, сътворих футболния клуб „ Интер Балкан Ротердам “, който беше единствено от българи. Всеки от тях имаше право на тримесечен престой, само че в това време започнах да им оказвам помощ, с цел да си намерят работа тук. Но когато се съберем доста българи на едно място, нещата от живота последователно се трансформират. Затова в всеобщите дисциплини нямаме първенци, единствено в самостоятелните – битка, щанги, бокс.
Трудно ни е да бъдем екипни
безапелационен е Мартин Ширков. Съжалява и че множеството българи в Холандия не се изкушават от просвета. „ В петък вечер купуват лютеница, кьопоолу и всевъзможни вкуснотии от българския магазин плюс бутилка-две ракия, пускат си чалгата по музикалните канали – и това е. Преди време бях отворил превъзходен клуб, в който канех реализатори от България, само че и този план остана без продължение “.
А в този момент роденият във Велико Търново кореняк болярин е основал Движение „ Света гора “ – с цел да сплоти очакванията за по-различно бъдеще. Достатъчно е врял и кипял вън от България – и е уверен, че погледът му е прецизен. „ Израснал съм по софийските улици. С нокти, зъби, здрав труд и доста нерви съм постигнал добър живот на средностатистически жител в Холандия, където живеят хора от 132 народи. Между тях има и от острови, за които даже не сте чували. Ако за месец не влезеш в ритъма на Холандия, тя те изхвърля от живота си. Холандците са консервативни – най-голямото им наказване не е да влязат в пандиза, а да им вземат парите. Свикнали са с непознатите – не им вършат усещане. За тях е значимо дали ще свършиш работата, за която са те наели. Ако си им потребен, са окей “. Ширков нееднократно е дирижирал митинги за отваряне на холандския трудов пазар към емигрантите. През 2012-а повежда 2000 на протест пред Парламента в Хага
Влизат в репортажите на „ Евронюз “, CNN
и още сума ти интернационалните канали – а ръководителят на Европейския парламент Жозе Мануел Барозо кани българите на диалог. Ширков вика юристи, лекари, предприемачи и заедно с Христо Стоичков отиват при Барозо.
„ Българи към този момент от дълго време строят и чистят Холандия. Но никой не мисли, че постепенно, само че несъмнено остава без родината си. Какво като печели пари за наема на къщата и за автомобила си, като е вън от България? А в нея живеят и работят хората, пред които смъквам шапка и надълбоко се покланям – те не я напущат, все пак, което им сервират политическата класа и армията от служители. Българите в България – те са същинските. Вярно е, че ние, българите по света, всеки месец пращаме пари, че оказваме помощ за бюджета – макар че даже тези финикийски знаци не се влагат. Затова се прибирам в България, с цел да споделя болката и вярата. Аз съм страховит оптимист, който се кълне в положителното. Защото би трябвало да оставим история на децата си. Трябва да кажем на политиците: „ Дами и господа, пред кабинетите ви стои един народ, който от 30 години чака да извършите промени “. Но политиците не се стопират – то не бяха кавги, то не бяха плювни. А през това време започнахме да изчезваме като народ. Не се гордея, че цялата ми фамилия е в Холандия и че внучките ми не са на „ ти “ с кирилицата, а употребяват съвършено британски и нидерландски. Постоянно им приказваме на български у дома, накупили сме им буквари, само че те са прописали на латиница, тъй като са родени в Холандия.
Бъдещето ни е мъгляво
Сигурен съм, че след време правнуците ми ще кажат: „ Абе, имал съм един дядо, който е пристигнал от България – нося нещо българско... “ Това е най-тъжното – изчерпваме се като народ. България няма да изчезне – тя е красива, тя е апетитна дестинация, тя е основно пространство за Балканите. Но ние, българите, ще намалеем “, споделя ръководителят на Движение „ Света гора “, който е уверен, че всеки, завърнал се в родината, може и би трябвало да работи за националната идея. „ Хората, които са съумели отвън България, могат през днешния ден да разсънят духа на българите в нея “, не се колебае Мартин Ширков.
С Христо Стоичков и други българи пазят правото на емигрантите на трудовия пазар в Холандия
към момента помни всички премеждия
през които е минал в детството и юношеството си. И че може да си най-големият хубавец, и най-талантливият актьор, само че в случай че не попаднеш на верните персони в точния миг, нито визията, нито дарбите ти имат значение. „ Красотата е нож с две остриета – може доста да ти помогне, само че няма проблем и доста да ти навреди. Зависи кой защо я употребява “, откровен е Ален Делон в „ Уличен вестник “, описа Мартин Ширков пред „ Стандарт “. Ален Делон предал посредством репортера в Германия и персоналното си удивление от издателя. „ И аз съм податлив да оказвам помощ на получилите пестник от живота “, коментирал още великият кинаджия. А „ Уличен вестник “ се появява, когато преди години земляк се оплакал на Мартин Ширков, че хиляди българи в Холандия останали без работа, откакто им лишили опцията да продават локално списание. Тогава Ширков решил, че би трябвало да избави тези хора – и прави лично издание, което те да продават. „ Не пъдя тираж и облаги. Имам контракти с най-големите вериги хипер маркети, а всеки, който продава, наложително има законен документ – име, фотография, позволение от организацията, която му разрешава да прави въпросната активност. В Холандия Straat Jurnaal излиза от 9 години – на всеки две седмици за 1, 99 евро, в Германия Stassen jurnal – от 3 години всеки месец за 2, 10 евро. Хората тук мислят по малко по-различен метод от този, с който сме привикнали в България. Когато пазарят храна и видят, че някой стартира забавно четиво, го купуват – просто си споделят, че и този някой би трябвало да яде. А и към този момент привикнаха с журнала, чакат го на драго сърце. Няма проблем всеки да го продава – не крадеш, не просиш, предлагаш първокласен артикул против пари. Законът го разрешава. Избягваме оперативните вести.
Наблягаме на изповедите
на атрактивните, само че и на обществените сюжети. Полицията в Холандия, примерно, ни дава информация за изчезнали хора. Най-често по-възрастните холандци купуват списанието – тези, които към момента помнят човешките несгоди през Втората международна война, към момента помнят оня интервал от историята им, когато 8 души са обядвали с 2 картофа. За тях животът не минава през стомаха. Виж, заможните българи тук не го купуват. Те се интересуват единствено от материалното “, твърди Мартин Ширков. Мотивиран от упоритостта да бъде потребен, преди 7 години стартира издаването на вестник „ Емигрант “ – на български, несъмнено. „ Много от хората ни тук не си знаят правата. Събрах екип, който да превежда всеки административен документ, който касае емигрантите в Холандия – по какъв начин да се записват, по какъв начин да получат данъчен номер, по какъв начин да имат здравна осигуровка. След третия брой се оказа, че инвестицията ми е напълно безрезултатна. Вестникът струваше евро и 60, само че никой от сънародниците не го купуваше – нямали потребност от информацията в него. По принцип не разделям хората от родината на етнос, пол и вяра – всички сме българи. Но тук представителната извадка е най-много от роми. Те отварят дребни магазинчета, те са основните настоящи лица в локалния социум – холандците ги одобряват без да им размахват пръст „ Вие сте роми! “, тъй като за тях са си българи. Преди време се пробвах – с присъединяване на комерсиалното аташе в посолството ни – да направя бизнес съдружие. Имам доста сътрудници от Холандия, които биха се заинтересували от благоприятни условия за влизане на българския пазар. После желаех да образувам българо-холандска младежка организация. Но не се получи. Още когато дойдох в Холандия, сътворих футболния клуб „ Интер Балкан Ротердам “, който беше единствено от българи. Всеки от тях имаше право на тримесечен престой, само че в това време започнах да им оказвам помощ, с цел да си намерят работа тук. Но когато се съберем доста българи на едно място, нещата от живота последователно се трансформират. Затова в всеобщите дисциплини нямаме първенци, единствено в самостоятелните – битка, щанги, бокс.
Трудно ни е да бъдем екипни
безапелационен е Мартин Ширков. Съжалява и че множеството българи в Холандия не се изкушават от просвета. „ В петък вечер купуват лютеница, кьопоолу и всевъзможни вкуснотии от българския магазин плюс бутилка-две ракия, пускат си чалгата по музикалните канали – и това е. Преди време бях отворил превъзходен клуб, в който канех реализатори от България, само че и този план остана без продължение “.
А в този момент роденият във Велико Търново кореняк болярин е основал Движение „ Света гора “ – с цел да сплоти очакванията за по-различно бъдеще. Достатъчно е врял и кипял вън от България – и е уверен, че погледът му е прецизен. „ Израснал съм по софийските улици. С нокти, зъби, здрав труд и доста нерви съм постигнал добър живот на средностатистически жител в Холандия, където живеят хора от 132 народи. Между тях има и от острови, за които даже не сте чували. Ако за месец не влезеш в ритъма на Холандия, тя те изхвърля от живота си. Холандците са консервативни – най-голямото им наказване не е да влязат в пандиза, а да им вземат парите. Свикнали са с непознатите – не им вършат усещане. За тях е значимо дали ще свършиш работата, за която са те наели. Ако си им потребен, са окей “. Ширков нееднократно е дирижирал митинги за отваряне на холандския трудов пазар към емигрантите. През 2012-а повежда 2000 на протест пред Парламента в Хага
Влизат в репортажите на „ Евронюз “, CNN
и още сума ти интернационалните канали – а ръководителят на Европейския парламент Жозе Мануел Барозо кани българите на диалог. Ширков вика юристи, лекари, предприемачи и заедно с Христо Стоичков отиват при Барозо.
„ Българи към този момент от дълго време строят и чистят Холандия. Но никой не мисли, че постепенно, само че несъмнено остава без родината си. Какво като печели пари за наема на къщата и за автомобила си, като е вън от България? А в нея живеят и работят хората, пред които смъквам шапка и надълбоко се покланям – те не я напущат, все пак, което им сервират политическата класа и армията от служители. Българите в България – те са същинските. Вярно е, че ние, българите по света, всеки месец пращаме пари, че оказваме помощ за бюджета – макар че даже тези финикийски знаци не се влагат. Затова се прибирам в България, с цел да споделя болката и вярата. Аз съм страховит оптимист, който се кълне в положителното. Защото би трябвало да оставим история на децата си. Трябва да кажем на политиците: „ Дами и господа, пред кабинетите ви стои един народ, който от 30 години чака да извършите промени “. Но политиците не се стопират – то не бяха кавги, то не бяха плювни. А през това време започнахме да изчезваме като народ. Не се гордея, че цялата ми фамилия е в Холандия и че внучките ми не са на „ ти “ с кирилицата, а употребяват съвършено британски и нидерландски. Постоянно им приказваме на български у дома, накупили сме им буквари, само че те са прописали на латиница, тъй като са родени в Холандия.
Бъдещето ни е мъгляво
Сигурен съм, че след време правнуците ми ще кажат: „ Абе, имал съм един дядо, който е пристигнал от България – нося нещо българско... “ Това е най-тъжното – изчерпваме се като народ. България няма да изчезне – тя е красива, тя е апетитна дестинация, тя е основно пространство за Балканите. Но ние, българите, ще намалеем “, споделя ръководителят на Движение „ Света гора “, който е уверен, че всеки, завърнал се в родината, може и би трябвало да работи за националната идея. „ Хората, които са съумели отвън България, могат през днешния ден да разсънят духа на българите в нея “, не се колебае Мартин Ширков.
С Христо Стоичков и други българи пазят правото на емигрантите на трудовия пазар в Холандия
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ