Александър Стоименов: Да играеш за страната си е неописуема емоция, горд съм да съм част от националния тим на България
Александър Стоименов е един от нашите млади и надарени баскетболисти.
Вече втора година атакуващият гард играе в шампионата на Словения. 198-сантиметровият българин е част от състава на Терме Олимия. През предишния сезон 22-годишният състезател записва приблизително по 4.5 точки и 1.1 битки за отбора. Стоименов стартира стремително и новия сезон. Той изигра извънредно мощен мач и най-хубавия си от началото на сезон 2023/2024 при триумфа над КК Триглав Кран в края на ноември. Българинът записа на сметката си 26 точки, 3 битки, 9 асистенции и коефициент 33.
Преди да замине в Съединени американски щати, където изкарва 4 години, играе за Овергаз, Академик 17, БУБА Баскетбол и Шампион 2006.
Александър Стоименов бе част и от мъжкия ни народен тим през това лято. Дебютира за представителния ни отбор против Австрия в среща от предварителните квалификации за Евробаскет 2025.
Александър споделя, че другарствата, които е основал с помощта на баскетбола са по скъпи от всяка купа. Смята, че настоящето младо потомство не отделя задоволително внимание на спорта, което е доста неверно.
В особено изявление за Българска национална телевизия младият баскетболист споделя визията си за играта, страстите, които е изпитал, когато отпътува едвам на 16 години да играе в Съединени американски щати, както и възприятието да играеш за родината си.
Александър, по какъв начин стартира да се занимаваш с баскетбол?
Започнах да се занимавам с баскетбол още на 7-годишна възраст. Брат ми, който е шест години по-голям от мен, тренираше баскетбол и непрекъснато бях на негови мачове. Динамиката на играта и страстите, с които беше обвързвана доста ме възпламениха. Първоначално започнах да упражнявам баскетбол тъй като желаех да съм по-добър от брат си. Винаги съм се опитвал да му имитирам и в това време да го надвивам във всевъзможни неща, надлежно баскетболът беше логически избор за спорт.
Как одобри фамилията ти обстоятелството, че и ти искаш да се занимаваш с баскетбол?
Както към този момент споделих брат ми тренираше и с родителите ми ходихме на всички негови мачове. Съответно, когато аз започнах да упражнявам съществено, те в никакъв случай не пропускаха опция да ме гледат и окуражават. Това че ме подкрепяха на 100 % и се гордееха с моята отдаденост беше извънредно значимо за мен.
Кой е треньорът, който те възпламени и те накара да продължиш с баскетбола?
Треньорът които ме възпламени е Юлиян Аладжов. На него се дължи всичко което съм научил в първите си осем години като баскетболист. Изключително доста вярваше в мен още от първите ми стъпки в баскетбола. Страхотен човек, който ми помагаше освен на терена, само че и отвън него. Благодарен съм на неговото отношение към мен.
Какво завоюва от това да бъдеш баскетболист, изобщо състезател, имайки поради настоящето младо потомство и неговите ползи?
Спечелих скъпи уроци и неповторимата опция да се влюбя в нещо от доста рано в живота си. Сегашното младо потомство не отделя задоволително внимание на спорта и това за мен е неверно. Не осъзнават какъв брой доста изпускат.
Къде стартира да игреш и през кои тимове мина преди да излезеш в чужбина?
Започнах да упражнявам в Овергаз в началото, само че след няколко години този клуб се разпадна и треньорите се трансферираха в Академик 17. Именно там продължих и аз. Клубът беше с доста непретенциозен бюджет и нямахме доста деца колкото други огромни софийски клубове. Това е и повода да не мога да се похваля с шампионски трофеи и медали. Въпреки това, там се срещнах с едни от най-близките си другари до ден сегашен, което за мен е доста по-ценно от всяка купа. Преди да отпътува в Америка през 2018 година, изиграх един сезон с екипа на БУБА баскетбол.
С какво ти харесва позицията на която играеш?
Харесва ми това, че имам огромен досег с топката. Аз играя като атакуващ гард, само че също по този начин и като плеймейкър, което доста ми харесва. От дребен съм привикнал топката да е в мен и по този начин се усещам най-комфортно на терена.
Как стана по този начин, че отпътува за Съединени американски щати и то едвам на 16 години?
Заминах за Съединени американски щати тъй като няколко университета останаха впечатлени от моето показване на европейското състезание за 18 годишни през 2018 в Скопие. Там бях с една година по-малък от останалите и това също ми оказа помощ да ги впечатля. Треньори от влиятелен университет в Северна Каролина предложиха да ми намерят гимназия наоколо до тях с цел да следят моето развиване от близо. Аз мечтаех от малко дете да играя в Америка някой ден и естествено доста бързо одобрих тази оферта и по-малко от двайсет дни след европейското към този момент бях в Северна Каролина.
Кое ти бе най-трудно, самата мисъл, че заминаваш толкоз надалеч или акомодацията там?
Смятам, че и двете ме затрудняваха еднообразно, само че по разнообразни способи. Мисълта, че отпътувам оттатък океана, на място, на което ще съм разграничен от всички, които обичам и всичко което познавам, беше много плашеща, само че пък отивах да преследвам фантазиите си, което беше доста вълнуващо. Що се отнася до акомодацията, аз бях доста добре квалифициран с езика от рано в моето детство и това доста ми оказа помощ. Бързо сътворих другарства и хората там ме одобриха като един от тях. С други думи, обществената акомодация не ме затрудни с нищо, само че не мога да кажа същото за баскетболната част от нея. Играта в Америка е доста по-бърза и физически натоварваща от тази в Европа, да не приказваме от тази в България. Отне ми много време и старания да се приспособя и трябваше да работя повече от всеки път, с цел да го направя.
В кои тимове игра в Съединени американски щати?
В Съединени американски щати живях и играх общо в три щата. През 2018/19 бях в Северна Каролина в гимназия покрай най-големият град там, Шарлот. Следващата година се реалокирах на по-високо равнище баскетболна стратегия в Лий, Мейн. Там приключих гимназиалния стадий от образованието си и идващите две години прекарах в лицей в Далас, Тексас. Времето ми в колежа не беше това каквото чаках и по този начин и не успяхме да намерим общ език с треньора там. Не паснах добре в неговата система и надлежно не бях един от главните играчи в нито една от двете ми години там. Въпреки това не скърбя за решението си да отида в Колин Колидж тъй като там с изключение на, че срещнах страхотни хора, с които още съм непосредствен, любовта ми към играта беше сложена на най-голямото тестване до този стадий. Лесно е да си стимулиран, когато нещата към теб се движат добре и те вършат благополучен. Когато обаче обстановката не е толкоз розова, към този момент става същински мъчно да продължаваш да се трудиш всеки ден. Успях да намеря сили и да продължа напред, с което съм горделив.
Какво съумя да вземеш от американския баскетбол?
От американския баскетбол взех страхотни моменти и мемоари за цялостен живот. Имах опцията да се изправя и да играя един до друг с редица играчи, които по-късно отидоха в NBA и опитът от това е скъп. Освен това, играта в Америка е доста самостоятелно насочена и надлежно съумях много да изостря техниката си и самостоятелните си умения. Неща, които доста ми оказват помощ да развъртвам кариерата си в този момент.
Защо се завърна в Европа?
Завърнах се в Европа, тъй като не бях удовлетворен с предложенията, които имах след двете ми години в Колин. Сметнах, че би трябвало да отворя нова страница в кариерното си развиване.
И по какъв начин попадна в Словения, по какъв начин стана прехвърлянето ти в Терме Олимия Подчетъртек?
Джими Хънт е индивидът, на който се дължи моя трансфер в Словения. Покрай неговия летен камп за развиване на млади играчи съумях да се срещна със Санди Чебулар, някогашен съотборник на Джими от Словения. Той остана впечатлен от мен и предложи да ми уреди проби в неговия тим, Терме Олимия Подчетртек. Заминах за проби през месец юли 2022 година, на които се показах добре и получих оферта от клуба.
Как се вписа в тима?
В тима се вписах ужасно още от първия ден и всички момчета ме одобриха като един от тях. Първата ми година имахме трима доста опитни играчи, от които имах опцията да се изучавам и да взимам образец. Те ми помогнаха да схвана какво е да си експерт и да се трансформира в подобен.
С какви играчи разполага тимът?
Миналата година тимът разполагаше най-много с опитни играчи, които имаха задачата да водят тима към победи и най-вече се разчиташе на тях. Тази година обаче тимът е съвсем напълно друг като по-голямата част от състава сме млади играчи, гладни за опция да се потвърдим. Всички са доста стимулирани и това сигурно е среда, в която желая да се намирам.
Кой е основен треньор, по какъв начин се разбираш с него?
Главен треньор на тима е Давор Бречко, който има 10-годишен опит като треньор в Словения. Той е доста упорит и знае доста за баскетбола. Радвам, се че имам опцията да работим дружно и да се изучавам от него. Харесвам в него, че той разчита доста на младите играчи и стига да заслужават, им дава късмет за изява, което аз мощно почитам.
С какъв брой треньори работи мъжкия отбор на клуб а?
Клубът работи с общо четирима треньори. Трима от тях дават отговор за баскетболното развиване на тима, а другият треньор е кондиционен и дава отговор за физическата ни подготовка.
С какво са по-различни тренировките там?
Аз нямам опит с професионалния баскетбол в България и само мога да сравня дните си като младеж в родината с тези тук. Най-голямата разлика съгласно мен е в това какъв брой внимание се обръща даже на най-малките елементи в другите обстановки. Когато в началото пристигнах тук, треньорът ме спираше съвсем на всяка обстановка, с цел да ми покаже някаква неточност, за която аз въобще не съм знаел, че съществува. Постоянно гледаме видеозаписи на мачовете с тима и ги разясняваме. Съответно с цел да си сполучлив тук, освен би трябвало да можеш да приемаш рецензии, само че и да ги търсиш. Това е и повода да се веселя на опцията да имам толкоз треньори и опитни играчи към себе си, до които да се допитвам за съвет.
Вече втори сезон си там, по какъв начин завърши първия твой сезон в Словения, и какви са упованията от отбора за сегашния?
Първият ми сезон тук завърши относително сполучливо за клуба и отпаднахме в първия рунд на плейофите против първенеца на постоянния сезон Крка, с които изиграхме серия която се реши в третия решителен мач. Миналата година не разполагах нито с доста игрово време, нито с огромна роля в тима, само че за сметка на това гледах от близко по-опитните играчи и се учих от тях всеки ден. Опитът, който получих е точно и повода тази година да съм един от основните играчи в тима. Както към този момент споделих, тимът тази година е доста по-млад от миналогодишния и упованията от нас са много по-скромни. Въпреки това аз считам, че умерено най-после на сезона можем да се окажем изненадата на лигата. Загубихме мачове против водачите в класацията, които умерено можехме да спечелим с повече опит в решаващите обстановки.
Изигра мощен мач неотдавна против Триглав Кран, като приключи с 26 точки и много добър коефициент, вълнува ли те статистиката?
Това безспорно беше най-хубавия ми мач за кариерата до този миг. Не бих споделил, че статистиката е нещо, което ме вълнува. Преди години е имало моменти в които съм мислел напълно за статистиката си и това постоянно е водело до едва показване в мачовете. С времето осъзнах, че в случай че в мачовете се стремя да взимам най-правилното решение, с цел да слага тима в най-хубава обстановка да победи, статистиката сама си идва на мястото.
Къде живееш там, по какъв начин се чувстваш изобщо в Словения?
Живея в дребното, само че доста красиво село Подчетртек. Словенците доста държат на това да поддържат страната си красива и подредена, нещо което се вижда незабавно щом минеш границата. Хората са доста добродушни и постоянно ми оказват помощ, когато се нуждая от нещо. Условията са страхотни и нямам никакви мотиви за недоволства. Харесва ми да съм тук.
На този стадий задоволява ли те това да играеш в словенски клуб, намерил ли си твоето място сега, играейки в Олимия?
Със сигурност ме задоволява. Всички знаем за триумфите на Словения в баскетбола и в спорта като цяло. Тук има просвета на спечелили и ми харесва да съм част от нея. Подобрявам се с всеки минал ден и за мен това е най-важното. Не бих желал да стартира професионалната си кариера на друго място.
Какви са идващите ти цели?
Имам доста огромни цели и фантазията ми е да играя на най-високото равнище в Европа. Смятам, че имам късмет да я реализира и стига да съм здрав, ще направя всичко допустимо, с цел да го направя.
Трудно ли е българин да играе отвън родината си и с какво са свързани компликациите?
Ами не е елементарно сигурно. Да си българин значи да си подценяван и отписван от останалите, по мои наблюдения. Ситуацията със спорта в България е ясна и ние не сме единствените, които виждат ситуацията ни. Липсата на триумфи на национално равнище е повода други страни да ни подценяват и да не ни мислят за опасност. Силно имам вяра, че с доста труд и предпочитание, можем да променим това отношение за в бъдеще.
По-добре ли е за нашите играчи да излязат да играят в чужбина по-малки, какви са изгодите от това?
Смятам, че е по-добре. Колкото и да е неприятно, има страни не доста надалеч от нас, в които треньорите учат и приготвят играчите си по-добре в сравнение с ние го вършим. Като млад състезател, това е среда в която искаш да се намираш, с цел да увеличиш възможностите си за триумф. Ако аз бях в позицията да отпътува още по-рано, бих го направил без да се замисля.
По-различно ли е отношението към баскетбола от страна на почитателите и изобщо на страната?
Това е едно нещо, от което не съм удовлетворен за престоя си тук. Залите надалеч не са цялостни и не знам на какво се дължи този факт. Феновете в България наподобяват по-отдадени от тези тук, макар разликата в равнището на лигите. Не мога да си обясня на какво се дължи това.
Кой те повика за първи път в националния тим на България?
За първи път бях извикан в националния тим от Лъчезар Коцев, когато бях на четиринайсет години за европейското състезание в София за кадети. От тогава съм бил част от всички младежки национални тимове.
Тази година Росен Барчовски те повика в националния отбор на мъжете за първи път за мача с Австрия, по-късно даже се разписа в дуелите с Исландия и Турция, по какъв начин одобри поканата и какви бяха страстите да си в състава?
За мен беше чест за първи път в кариерата си да съм част от мъжкия народен тим. Емоциите, които свързвам с тази опция са единствено и само положителни. Попаднах в тим с доста потвърдили се играчи, с които имах опция за пръв път да се срещна. Да играеш за страната си е неописуема страст и малко съумяват да я изпитат. Горд съм да съм един от тях.
Попитах те първоначално, за какво си желал да тренираш баскетбол, за какво през днешния ден към момента искаш да играе баскетбол?
Искам да играя баскетбол, тъй като е нещо което обичам да върша с цялото си сърце. Чувството да съм на терена е нещо, което не съм изпитвал на никое място отвън него и е несравнимо. Баскетболът е отворил толкоз порти за мен, които в никакъв случай нямаше да мога да отворя без него. Нямам самообладание да видя какви други порти ще отвори в бъдещето.
Автор: Вяра Илиева
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Вече втора година атакуващият гард играе в шампионата на Словения. 198-сантиметровият българин е част от състава на Терме Олимия. През предишния сезон 22-годишният състезател записва приблизително по 4.5 точки и 1.1 битки за отбора. Стоименов стартира стремително и новия сезон. Той изигра извънредно мощен мач и най-хубавия си от началото на сезон 2023/2024 при триумфа над КК Триглав Кран в края на ноември. Българинът записа на сметката си 26 точки, 3 битки, 9 асистенции и коефициент 33.
Преди да замине в Съединени американски щати, където изкарва 4 години, играе за Овергаз, Академик 17, БУБА Баскетбол и Шампион 2006.
Александър Стоименов бе част и от мъжкия ни народен тим през това лято. Дебютира за представителния ни отбор против Австрия в среща от предварителните квалификации за Евробаскет 2025.
Александър споделя, че другарствата, които е основал с помощта на баскетбола са по скъпи от всяка купа. Смята, че настоящето младо потомство не отделя задоволително внимание на спорта, което е доста неверно.
В особено изявление за Българска национална телевизия младият баскетболист споделя визията си за играта, страстите, които е изпитал, когато отпътува едвам на 16 години да играе в Съединени американски щати, както и възприятието да играеш за родината си.
Александър, по какъв начин стартира да се занимаваш с баскетбол?
Започнах да се занимавам с баскетбол още на 7-годишна възраст. Брат ми, който е шест години по-голям от мен, тренираше баскетбол и непрекъснато бях на негови мачове. Динамиката на играта и страстите, с които беше обвързвана доста ме възпламениха. Първоначално започнах да упражнявам баскетбол тъй като желаех да съм по-добър от брат си. Винаги съм се опитвал да му имитирам и в това време да го надвивам във всевъзможни неща, надлежно баскетболът беше логически избор за спорт.
Как одобри фамилията ти обстоятелството, че и ти искаш да се занимаваш с баскетбол?
Както към този момент споделих брат ми тренираше и с родителите ми ходихме на всички негови мачове. Съответно, когато аз започнах да упражнявам съществено, те в никакъв случай не пропускаха опция да ме гледат и окуражават. Това че ме подкрепяха на 100 % и се гордееха с моята отдаденост беше извънредно значимо за мен.
Кой е треньорът, който те възпламени и те накара да продължиш с баскетбола?
Треньорът които ме възпламени е Юлиян Аладжов. На него се дължи всичко което съм научил в първите си осем години като баскетболист. Изключително доста вярваше в мен още от първите ми стъпки в баскетбола. Страхотен човек, който ми помагаше освен на терена, само че и отвън него. Благодарен съм на неговото отношение към мен.
Какво завоюва от това да бъдеш баскетболист, изобщо състезател, имайки поради настоящето младо потомство и неговите ползи?
Спечелих скъпи уроци и неповторимата опция да се влюбя в нещо от доста рано в живота си. Сегашното младо потомство не отделя задоволително внимание на спорта и това за мен е неверно. Не осъзнават какъв брой доста изпускат.
Къде стартира да игреш и през кои тимове мина преди да излезеш в чужбина?
Започнах да упражнявам в Овергаз в началото, само че след няколко години този клуб се разпадна и треньорите се трансферираха в Академик 17. Именно там продължих и аз. Клубът беше с доста непретенциозен бюджет и нямахме доста деца колкото други огромни софийски клубове. Това е и повода да не мога да се похваля с шампионски трофеи и медали. Въпреки това, там се срещнах с едни от най-близките си другари до ден сегашен, което за мен е доста по-ценно от всяка купа. Преди да отпътува в Америка през 2018 година, изиграх един сезон с екипа на БУБА баскетбол.
С какво ти харесва позицията на която играеш?
Харесва ми това, че имам огромен досег с топката. Аз играя като атакуващ гард, само че също по този начин и като плеймейкър, което доста ми харесва. От дребен съм привикнал топката да е в мен и по този начин се усещам най-комфортно на терена.
Как стана по този начин, че отпътува за Съединени американски щати и то едвам на 16 години?
Заминах за Съединени американски щати тъй като няколко университета останаха впечатлени от моето показване на европейското състезание за 18 годишни през 2018 в Скопие. Там бях с една година по-малък от останалите и това също ми оказа помощ да ги впечатля. Треньори от влиятелен университет в Северна Каролина предложиха да ми намерят гимназия наоколо до тях с цел да следят моето развиване от близо. Аз мечтаех от малко дете да играя в Америка някой ден и естествено доста бързо одобрих тази оферта и по-малко от двайсет дни след европейското към този момент бях в Северна Каролина.
Кое ти бе най-трудно, самата мисъл, че заминаваш толкоз надалеч или акомодацията там?
Смятам, че и двете ме затрудняваха еднообразно, само че по разнообразни способи. Мисълта, че отпътувам оттатък океана, на място, на което ще съм разграничен от всички, които обичам и всичко което познавам, беше много плашеща, само че пък отивах да преследвам фантазиите си, което беше доста вълнуващо. Що се отнася до акомодацията, аз бях доста добре квалифициран с езика от рано в моето детство и това доста ми оказа помощ. Бързо сътворих другарства и хората там ме одобриха като един от тях. С други думи, обществената акомодация не ме затрудни с нищо, само че не мога да кажа същото за баскетболната част от нея. Играта в Америка е доста по-бърза и физически натоварваща от тази в Европа, да не приказваме от тази в България. Отне ми много време и старания да се приспособя и трябваше да работя повече от всеки път, с цел да го направя.
В кои тимове игра в Съединени американски щати?
В Съединени американски щати живях и играх общо в три щата. През 2018/19 бях в Северна Каролина в гимназия покрай най-големият град там, Шарлот. Следващата година се реалокирах на по-високо равнище баскетболна стратегия в Лий, Мейн. Там приключих гимназиалния стадий от образованието си и идващите две години прекарах в лицей в Далас, Тексас. Времето ми в колежа не беше това каквото чаках и по този начин и не успяхме да намерим общ език с треньора там. Не паснах добре в неговата система и надлежно не бях един от главните играчи в нито една от двете ми години там. Въпреки това не скърбя за решението си да отида в Колин Колидж тъй като там с изключение на, че срещнах страхотни хора, с които още съм непосредствен, любовта ми към играта беше сложена на най-голямото тестване до този стадий. Лесно е да си стимулиран, когато нещата към теб се движат добре и те вършат благополучен. Когато обаче обстановката не е толкоз розова, към този момент става същински мъчно да продължаваш да се трудиш всеки ден. Успях да намеря сили и да продължа напред, с което съм горделив.
Какво съумя да вземеш от американския баскетбол?
От американския баскетбол взех страхотни моменти и мемоари за цялостен живот. Имах опцията да се изправя и да играя един до друг с редица играчи, които по-късно отидоха в NBA и опитът от това е скъп. Освен това, играта в Америка е доста самостоятелно насочена и надлежно съумях много да изостря техниката си и самостоятелните си умения. Неща, които доста ми оказват помощ да развъртвам кариерата си в този момент.
Защо се завърна в Европа?
Завърнах се в Европа, тъй като не бях удовлетворен с предложенията, които имах след двете ми години в Колин. Сметнах, че би трябвало да отворя нова страница в кариерното си развиване.
И по какъв начин попадна в Словения, по какъв начин стана прехвърлянето ти в Терме Олимия Подчетъртек?
Джими Хънт е индивидът, на който се дължи моя трансфер в Словения. Покрай неговия летен камп за развиване на млади играчи съумях да се срещна със Санди Чебулар, някогашен съотборник на Джими от Словения. Той остана впечатлен от мен и предложи да ми уреди проби в неговия тим, Терме Олимия Подчетртек. Заминах за проби през месец юли 2022 година, на които се показах добре и получих оферта от клуба.
Как се вписа в тима?
В тима се вписах ужасно още от първия ден и всички момчета ме одобриха като един от тях. Първата ми година имахме трима доста опитни играчи, от които имах опцията да се изучавам и да взимам образец. Те ми помогнаха да схвана какво е да си експерт и да се трансформира в подобен.
С какви играчи разполага тимът?
Миналата година тимът разполагаше най-много с опитни играчи, които имаха задачата да водят тима към победи и най-вече се разчиташе на тях. Тази година обаче тимът е съвсем напълно друг като по-голямата част от състава сме млади играчи, гладни за опция да се потвърдим. Всички са доста стимулирани и това сигурно е среда, в която желая да се намирам.
Кой е основен треньор, по какъв начин се разбираш с него?
Главен треньор на тима е Давор Бречко, който има 10-годишен опит като треньор в Словения. Той е доста упорит и знае доста за баскетбола. Радвам, се че имам опцията да работим дружно и да се изучавам от него. Харесвам в него, че той разчита доста на младите играчи и стига да заслужават, им дава късмет за изява, което аз мощно почитам.
С какъв брой треньори работи мъжкия отбор на клуб а?
Клубът работи с общо четирима треньори. Трима от тях дават отговор за баскетболното развиване на тима, а другият треньор е кондиционен и дава отговор за физическата ни подготовка.
С какво са по-различни тренировките там?
Аз нямам опит с професионалния баскетбол в България и само мога да сравня дните си като младеж в родината с тези тук. Най-голямата разлика съгласно мен е в това какъв брой внимание се обръща даже на най-малките елементи в другите обстановки. Когато в началото пристигнах тук, треньорът ме спираше съвсем на всяка обстановка, с цел да ми покаже някаква неточност, за която аз въобще не съм знаел, че съществува. Постоянно гледаме видеозаписи на мачовете с тима и ги разясняваме. Съответно с цел да си сполучлив тук, освен би трябвало да можеш да приемаш рецензии, само че и да ги търсиш. Това е и повода да се веселя на опцията да имам толкоз треньори и опитни играчи към себе си, до които да се допитвам за съвет.
Вече втори сезон си там, по какъв начин завърши първия твой сезон в Словения, и какви са упованията от отбора за сегашния?
Първият ми сезон тук завърши относително сполучливо за клуба и отпаднахме в първия рунд на плейофите против първенеца на постоянния сезон Крка, с които изиграхме серия която се реши в третия решителен мач. Миналата година не разполагах нито с доста игрово време, нито с огромна роля в тима, само че за сметка на това гледах от близко по-опитните играчи и се учих от тях всеки ден. Опитът, който получих е точно и повода тази година да съм един от основните играчи в тима. Както към този момент споделих, тимът тази година е доста по-млад от миналогодишния и упованията от нас са много по-скромни. Въпреки това аз считам, че умерено най-после на сезона можем да се окажем изненадата на лигата. Загубихме мачове против водачите в класацията, които умерено можехме да спечелим с повече опит в решаващите обстановки.
Изигра мощен мач неотдавна против Триглав Кран, като приключи с 26 точки и много добър коефициент, вълнува ли те статистиката?
Това безспорно беше най-хубавия ми мач за кариерата до този миг. Не бих споделил, че статистиката е нещо, което ме вълнува. Преди години е имало моменти в които съм мислел напълно за статистиката си и това постоянно е водело до едва показване в мачовете. С времето осъзнах, че в случай че в мачовете се стремя да взимам най-правилното решение, с цел да слага тима в най-хубава обстановка да победи, статистиката сама си идва на мястото.
Къде живееш там, по какъв начин се чувстваш изобщо в Словения?
Живея в дребното, само че доста красиво село Подчетртек. Словенците доста държат на това да поддържат страната си красива и подредена, нещо което се вижда незабавно щом минеш границата. Хората са доста добродушни и постоянно ми оказват помощ, когато се нуждая от нещо. Условията са страхотни и нямам никакви мотиви за недоволства. Харесва ми да съм тук.
На този стадий задоволява ли те това да играеш в словенски клуб, намерил ли си твоето място сега, играейки в Олимия?
Със сигурност ме задоволява. Всички знаем за триумфите на Словения в баскетбола и в спорта като цяло. Тук има просвета на спечелили и ми харесва да съм част от нея. Подобрявам се с всеки минал ден и за мен това е най-важното. Не бих желал да стартира професионалната си кариера на друго място.
Какви са идващите ти цели?
Имам доста огромни цели и фантазията ми е да играя на най-високото равнище в Европа. Смятам, че имам късмет да я реализира и стига да съм здрав, ще направя всичко допустимо, с цел да го направя.
Трудно ли е българин да играе отвън родината си и с какво са свързани компликациите?
Ами не е елементарно сигурно. Да си българин значи да си подценяван и отписван от останалите, по мои наблюдения. Ситуацията със спорта в България е ясна и ние не сме единствените, които виждат ситуацията ни. Липсата на триумфи на национално равнище е повода други страни да ни подценяват и да не ни мислят за опасност. Силно имам вяра, че с доста труд и предпочитание, можем да променим това отношение за в бъдеще.
По-добре ли е за нашите играчи да излязат да играят в чужбина по-малки, какви са изгодите от това?
Смятам, че е по-добре. Колкото и да е неприятно, има страни не доста надалеч от нас, в които треньорите учат и приготвят играчите си по-добре в сравнение с ние го вършим. Като млад състезател, това е среда в която искаш да се намираш, с цел да увеличиш възможностите си за триумф. Ако аз бях в позицията да отпътува още по-рано, бих го направил без да се замисля.
По-различно ли е отношението към баскетбола от страна на почитателите и изобщо на страната?
Това е едно нещо, от което не съм удовлетворен за престоя си тук. Залите надалеч не са цялостни и не знам на какво се дължи този факт. Феновете в България наподобяват по-отдадени от тези тук, макар разликата в равнището на лигите. Не мога да си обясня на какво се дължи това.
Кой те повика за първи път в националния тим на България?
За първи път бях извикан в националния тим от Лъчезар Коцев, когато бях на четиринайсет години за европейското състезание в София за кадети. От тогава съм бил част от всички младежки национални тимове.
Тази година Росен Барчовски те повика в националния отбор на мъжете за първи път за мача с Австрия, по-късно даже се разписа в дуелите с Исландия и Турция, по какъв начин одобри поканата и какви бяха страстите да си в състава?
За мен беше чест за първи път в кариерата си да съм част от мъжкия народен тим. Емоциите, които свързвам с тази опция са единствено и само положителни. Попаднах в тим с доста потвърдили се играчи, с които имах опция за пръв път да се срещна. Да играеш за страната си е неописуема страст и малко съумяват да я изпитат. Горд съм да съм един от тях.
Попитах те първоначално, за какво си желал да тренираш баскетбол, за какво през днешния ден към момента искаш да играе баскетбол?
Искам да играя баскетбол, тъй като е нещо което обичам да върша с цялото си сърце. Чувството да съм на терена е нещо, което не съм изпитвал на никое място отвън него и е несравнимо. Баскетболът е отворил толкоз порти за мен, които в никакъв случай нямаше да мога да отворя без него. Нямам самообладание да видя какви други порти ще отвори в бъдещето.
Автор: Вяра Илиева
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ