Детето е склонно към мечти
Александър Михайлов
Популярна детска поетеса, създател на забележителни стихотворения. Нейното, превърнато в ария стихотворение " Зайченцето бяло " и през днешния ден вълнува детската публика. Родена на 5 февруари 1920 година в София в фамилията на видния стихотворец Гео Милев. Завършва Софийския американски лицей и Института за детски учителки в София. Следва право в Юридическия факултет на Софийския университет " Кл. Охридски ". Работи като началник на детско-юношеските излъчвания в Радио София, в издателствата " Народна юноша " и " Български публицист ", редактира списание " Дружинка ". Известно време е общоприет шеф на Българската национална телевизия. Председателства Съюза на преводачите в България. Главен редактор е на списанието за задгранична литература " Панорама ". Издава повече от 30 стихосбирки за деца. Записана е в почетния лист " Ханс Кристиян Андерсен " на интернационалния съвет по детската книга. Носител на премията за детска литература " Калина Малина ". Умира на рождената си дата 2013 година
Поезията на Леда Милева е привлекателна, възбужда детското любознание. Отличава се с ярки художествени облици. Обагрена е с великолепието на родния пейзаж. Прилича на цветна приказка. Малките се омайват от магията на думите. У тях се поражда предпочитание да чуят и прочетат написаното. Със своя нежен разум и бдителност те го одобряват и се вълнуват. Хубав симптом е, че поетесата умее да споделя увлекателно, да подтиква към размисъл. Децата са тънки ценители, тях с фразата не ще излъжеш. Милева схваща, че най-вече ги пленява фантастичното, героичното и комичното. Така е в сбирките " Мустакатият Иванчо ", " Когато куклите не спят ", " Черно фламинго " и в доста други книжки.
Спомням си нейно присъединяване в литературно четене по случай Седмицата на детската книга. Прочете " Листата на брезата ". Макар и сюжетна къса поема, творбата провокира необикновен интерес. Ученици, които преди този момент се въртяха на седалките и шумяха, утихнаха. В залата настъпи безмълвна тишина. Малките си представяха по какъв начин ветровете, спали през лятото, се разсънват и надуват кавали, от чието свирене листата на брезата затрептяват, разсмиват се, танцуват и летят... ( " И кой би ги спрял?/ Бяха канени на карнавал. " )
Леда с усмихнати очи гледаше през очилата и приемаше поднесените й цветя. Накрая показа:
- Детето е склонно към фантазии. Книгата е тази, която го кара да мечтае. Тя развива детската фикция, възпитава страстите на положителното. Пишещият не е задължен да написа особено за деца, да стига до нивото на разбирането на детето - да сяда до него и да се преструва, че е дребен. Не би трябвало да се боим, че то нещо не ще разбере, тъй като и неразбирането е подтик към творчество. Когато пиша, аз не се лимитирам и пиша за това, което познавам. Не е нужно да се припомня, че най-любимите детски книги - " Дон Кихот ", " Чичо Томовата барака ", " Пътуванията на Гъливер ", " Робинзон Крузо ", са били написани не за деца, а за дребен кръг избраници. Същото важи и за приказките на Андерсен, който въобще не е мислил за детските читатели. Към децата би трябвало да се отнасяме почтено. Необходимо е те да се учат, а и самите ние да се учим от тях.
Четем ли Леда Милева, имаме чувството, че тя мисли като дете. Затова стиховете й звучат по детски и се харесват освен от дребните, само че и от възрастните. Поетесата осъзнава, че написа не просто за съответни деца, а за децата, каквито те си остават - децата, които би трябвало да се запазят в съзнанието ни.
Зайченцето бяло
Леда Милева
Зайченцето бяло
през целия ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето схванало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
но в здрачината
сбъркало следата!
Седнало да плаче
дребното юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
Ето, в тъмнината,
с лампичка в ръката
дребната Светулка,
на щуреца младоженка,
зайчето видяла,
пътя му огряла.
Спряло то при Зайка -
неговата майка.
Популярна детска поетеса, създател на забележителни стихотворения. Нейното, превърнато в ария стихотворение " Зайченцето бяло " и през днешния ден вълнува детската публика. Родена на 5 февруари 1920 година в София в фамилията на видния стихотворец Гео Милев. Завършва Софийския американски лицей и Института за детски учителки в София. Следва право в Юридическия факултет на Софийския университет " Кл. Охридски ". Работи като началник на детско-юношеските излъчвания в Радио София, в издателствата " Народна юноша " и " Български публицист ", редактира списание " Дружинка ". Известно време е общоприет шеф на Българската национална телевизия. Председателства Съюза на преводачите в България. Главен редактор е на списанието за задгранична литература " Панорама ". Издава повече от 30 стихосбирки за деца. Записана е в почетния лист " Ханс Кристиян Андерсен " на интернационалния съвет по детската книга. Носител на премията за детска литература " Калина Малина ". Умира на рождената си дата 2013 година
Поезията на Леда Милева е привлекателна, възбужда детското любознание. Отличава се с ярки художествени облици. Обагрена е с великолепието на родния пейзаж. Прилича на цветна приказка. Малките се омайват от магията на думите. У тях се поражда предпочитание да чуят и прочетат написаното. Със своя нежен разум и бдителност те го одобряват и се вълнуват. Хубав симптом е, че поетесата умее да споделя увлекателно, да подтиква към размисъл. Децата са тънки ценители, тях с фразата не ще излъжеш. Милева схваща, че най-вече ги пленява фантастичното, героичното и комичното. Така е в сбирките " Мустакатият Иванчо ", " Когато куклите не спят ", " Черно фламинго " и в доста други книжки.
Спомням си нейно присъединяване в литературно четене по случай Седмицата на детската книга. Прочете " Листата на брезата ". Макар и сюжетна къса поема, творбата провокира необикновен интерес. Ученици, които преди този момент се въртяха на седалките и шумяха, утихнаха. В залата настъпи безмълвна тишина. Малките си представяха по какъв начин ветровете, спали през лятото, се разсънват и надуват кавали, от чието свирене листата на брезата затрептяват, разсмиват се, танцуват и летят... ( " И кой би ги спрял?/ Бяха канени на карнавал. " )
Леда с усмихнати очи гледаше през очилата и приемаше поднесените й цветя. Накрая показа:
- Детето е склонно към фантазии. Книгата е тази, която го кара да мечтае. Тя развива детската фикция, възпитава страстите на положителното. Пишещият не е задължен да написа особено за деца, да стига до нивото на разбирането на детето - да сяда до него и да се преструва, че е дребен. Не би трябвало да се боим, че то нещо не ще разбере, тъй като и неразбирането е подтик към творчество. Когато пиша, аз не се лимитирам и пиша за това, което познавам. Не е нужно да се припомня, че най-любимите детски книги - " Дон Кихот ", " Чичо Томовата барака ", " Пътуванията на Гъливер ", " Робинзон Крузо ", са били написани не за деца, а за дребен кръг избраници. Същото важи и за приказките на Андерсен, който въобще не е мислил за детските читатели. Към децата би трябвало да се отнасяме почтено. Необходимо е те да се учат, а и самите ние да се учим от тях.
Четем ли Леда Милева, имаме чувството, че тя мисли като дете. Затова стиховете й звучат по детски и се харесват освен от дребните, само че и от възрастните. Поетесата осъзнава, че написа не просто за съответни деца, а за децата, каквито те си остават - децата, които би трябвало да се запазят в съзнанието ни.
Зайченцето бяло
Леда Милева
Зайченцето бяло
през целия ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето схванало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
но в здрачината
сбъркало следата!
Седнало да плаче
дребното юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
Ето, в тъмнината,
с лампичка в ръката
дребната Светулка,
на щуреца младоженка,
зайчето видяла,
пътя му огряла.
Спряло то при Зайка -
неговата майка.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ