Общинските съвети – последна грижа на партиите
Александър МАРИНОВ
Подчертахме в предишен разбор, че през последните години пристигна ли време за локални избори, вниманието на обществото е приковано към избора на кметовете, до момента в който излъчването на съветниците в общинските органи на самоуправление и методът, по който се образуват болшинствата в тях, остават в сянка. Напразно – точно тук е съсредоточена същинската власт на локално ниво. Кметът като орган на изпълнителната власт – макар че има значими пълномощия - работи съгласно решенията на съветниците, които на собствен ред са призвани да създават и да одобряват общинските политики.
На доктрина тази политическа активност (а тя е точно политическа, а не експертна) би трябвало да се прави в полза на членовете на локалната общественост. На процедура се оказва обаче, че напоследък съветниците и кметовете на доста места, без значение от партийната си принадлежност, се грижат основно за своите персонални, фамилни и лобистки ползи. А незаинтересоваността на обществото към състава на общинските препоръки, към работата им и към контрола над тях е доста комфортна за недобросъвестните локални властници.
Както и при избора на кметовете, има основни разминавания сред предписанията на политическата просвета, мераците на политическите партии и действителността, която само има значение за хората.
По каноните на демокрацията локалната политика, респективно – присъединяване в локалните избори и извоюваното доверие на хората би трябвало да бъде главен аршин за оценка на политическите партии и техните ръководители на разнообразни равнища. У нас нещата от дълго време са се размили до такава степен, че победени на локални избори няма – има единствено спечелили. Всяка партия изнася причини и обстоятелства, които имат една-единствена цел – да потвърдят триумфа на съответното партийно управление. А все по-често – и да се откри мотив да бъдат низвергнати някои неуместни локални фактори. Едни се хвалят с броя на извоюваните кметски мандати, други – със съответните индикатори при съветниците, трети обръщат внимание на растежа на процентите спрямо предходна година или на други избори. А всички дружно комфортно пропущат, че от дълго време локалните избори са се трансформирали в игра без каквито и да е правила, най-много – от позиция на метода, по който се явяват на вота партиите и сключваните от тях обединения. През изтичащия мандат на общинската власт в страната има невъобразимо многообразие от такива локални обединения, множеството от които нямат нищо общо с откритите връзки сред партиите на национално равнище, а постоянно са напряко неуместни.
Вярно е, че рядко сходни греховни политически съюзи се афишират авансово. За пред хората партиите и техните претенденти се атакуват в предизборната акция и възмутено отхвърлят всяко допускане за съглашателство. Минат ли изборите обаче, стартират пазарлъците за очевидно или неявно съдействие в името на частни ползи. В интерес на истината, за този политически промискуитет директна виновност не носят партиите и техните централни управления - тях просто никой не ги пита. Години наред феодализацията на локалната власт е довела до самобитен безмълвен пакт сред партийните цетрали и локалните организации – от горната страна не пречат на безпринципните покупко-продажби по места, а изпод се ангажират със съответния принос за електоралното (а и друго) „ снабдяване” на управленията, когато пристигна време за избори от народен мащаб.
Поради куп политически, стопански и обществени трендове (все негативни) хората, изключително в междинните и дребните общини, станаха мощно подвластни от локалната власт. Поради това контролът върху тази власт дава опция за използване на разнородни средства за недемократичен напън върху гласоподавателите. Разбира се, партиите не са единствените играчи в тази мръсна игра. През последните три-четири мандата се ускори въздействието на локалните бизнес лобита, нищожно маскирани със смокиновите листа на псевдополитически (и още по-псевдогражански) „ Коалиции за прогрес на община Х”.
Вярно е, че възходът на ГЕРБ и последователното тотално преодоляване на властта видимо изтласка локалните бизнес обединения. Но единствено видимо. Фактически, те се вляха в най-силната партия, само че под повърхността продължиха да се грижат за своите ползи. Промяната бе единствено в това, че бяха принудени да отчисляват забележителна част от придобивките си нагоре. Някои обаче започнаха да се ослушват и точно този вид провинения (а не некомпетентното и корумпирано управление) бяха причина за низвергването на редица от досегашните локални управници.
В редица случаи на процедура локалните лобита напълно подмениха партийните структури и си присвоиха правото да организират политика, която е нездравословна за партията. Типичен образец е решението на локалната конструкция на ГЕРБ в община Божурище да „ удостовери доверието си” и да издигне още веднъж кандидатурата на кмета, задържан и изведен с белезници от общината поради скандалната спекулация с продажба на безценица на апетитни общински парцели на „ мощно свои хора”.
Този вид отдаване на локалната политика под аренда на съответни авторитетни фактори не е привилегия само на ръководещите. Придържането към сходна линия на държание докара до превръщането на Българска социалистическа партия в треторазрядна мощ на доста места в страната и най-много в множеството регионални градове. Така да вземем за пример в Пловдив под вещото управление на Георги Гергов социалистите станаха не просто заобиколима, а напряко невидима политическа мощ. Обезличаването засегна и обичайна десница. И още веднъж Пловдив е характерен образец. Между другото, в града под тепетата има и още една куриозна обстановка – днешният регионален шеф Здравко Димитров, номиниран от ГЕРБ за кметската борба наесен, преди четири години бе претендент точно на десните. Резултатите бяха плачевни – двамата дружно с претендента на Българска социалистическа партия останаха „ отвън тройката” и вкупом получиха по-малко гласове от третия в класацията (лидера на локалната „ Коалиция за Плодив” Дани Каназирева).
Връзката сред изборите за кметове и за общински съветници е безспорна, само че обичайно я подценяват и е доста верояно и тази есен да аргументи главоболия на много партии. Проблемът не е единствено в неналичието на съгласуваност и в проектирането на работата по този начин, че двете на процедура обособени акции да не си пречат, а да си оказват помощ. Фокусирането върху кметските избори постоянно изкушава претендентите да се държат на отдалеченост и даже да се разграничават от листите на партиите, които ги поддържат и на процедура имат значителен принос за резултатите им.
Характерен образец дава обстановката с възможната кандидатура на Мая Манолова в София. Видима е заплахата разграничаването й от Българска социалистическа партия да премине рационалните граници, още повече, че биографията й няма по какъв начин да бъде пренаписана. Колкото и „ независим” претендент да е Манолова, в случай че приемем, че завоюва изборите, тя ще би трябвало да работи с определения общински съвет и напълно не е без значение какъв ще бъде съставът му. Вярно е, че сходно на Пловдив, и в столицата социалистите преди четири години „ удариха дъното” като посланичество в общината и едвам ли е допустимо да не подобрят позициите си. Но в случай че желаят да разширят и укрепят въздействието си в София, би трябвало да в положение да организират избрани политики, а освен да подлагат на критика безобразията на болшинството.
Изглежда и тези локални избори ще потвърдят неприятната наклонност партиите да не схващат, че печеленето на доверие и разширението на въздействието в обществото върви изпод нагоре, а не назад. И най-много – че съставлява законосъобразен резултат от действително свършена политическа и управническа работа, а не от медийни акции.
Подчертахме в предишен разбор, че през последните години пристигна ли време за локални избори, вниманието на обществото е приковано към избора на кметовете, до момента в който излъчването на съветниците в общинските органи на самоуправление и методът, по който се образуват болшинствата в тях, остават в сянка. Напразно – точно тук е съсредоточена същинската власт на локално ниво. Кметът като орган на изпълнителната власт – макар че има значими пълномощия - работи съгласно решенията на съветниците, които на собствен ред са призвани да създават и да одобряват общинските политики.
На доктрина тази политическа активност (а тя е точно политическа, а не експертна) би трябвало да се прави в полза на членовете на локалната общественост. На процедура се оказва обаче, че напоследък съветниците и кметовете на доста места, без значение от партийната си принадлежност, се грижат основно за своите персонални, фамилни и лобистки ползи. А незаинтересоваността на обществото към състава на общинските препоръки, към работата им и към контрола над тях е доста комфортна за недобросъвестните локални властници.
Както и при избора на кметовете, има основни разминавания сред предписанията на политическата просвета, мераците на политическите партии и действителността, която само има значение за хората.
По каноните на демокрацията локалната политика, респективно – присъединяване в локалните избори и извоюваното доверие на хората би трябвало да бъде главен аршин за оценка на политическите партии и техните ръководители на разнообразни равнища. У нас нещата от дълго време са се размили до такава степен, че победени на локални избори няма – има единствено спечелили. Всяка партия изнася причини и обстоятелства, които имат една-единствена цел – да потвърдят триумфа на съответното партийно управление. А все по-често – и да се откри мотив да бъдат низвергнати някои неуместни локални фактори. Едни се хвалят с броя на извоюваните кметски мандати, други – със съответните индикатори при съветниците, трети обръщат внимание на растежа на процентите спрямо предходна година или на други избори. А всички дружно комфортно пропущат, че от дълго време локалните избори са се трансформирали в игра без каквито и да е правила, най-много – от позиция на метода, по който се явяват на вота партиите и сключваните от тях обединения. През изтичащия мандат на общинската власт в страната има невъобразимо многообразие от такива локални обединения, множеството от които нямат нищо общо с откритите връзки сред партиите на национално равнище, а постоянно са напряко неуместни.
Вярно е, че рядко сходни греховни политически съюзи се афишират авансово. За пред хората партиите и техните претенденти се атакуват в предизборната акция и възмутено отхвърлят всяко допускане за съглашателство. Минат ли изборите обаче, стартират пазарлъците за очевидно или неявно съдействие в името на частни ползи. В интерес на истината, за този политически промискуитет директна виновност не носят партиите и техните централни управления - тях просто никой не ги пита. Години наред феодализацията на локалната власт е довела до самобитен безмълвен пакт сред партийните цетрали и локалните организации – от горната страна не пречат на безпринципните покупко-продажби по места, а изпод се ангажират със съответния принос за електоралното (а и друго) „ снабдяване” на управленията, когато пристигна време за избори от народен мащаб.
Поради куп политически, стопански и обществени трендове (все негативни) хората, изключително в междинните и дребните общини, станаха мощно подвластни от локалната власт. Поради това контролът върху тази власт дава опция за използване на разнородни средства за недемократичен напън върху гласоподавателите. Разбира се, партиите не са единствените играчи в тази мръсна игра. През последните три-четири мандата се ускори въздействието на локалните бизнес лобита, нищожно маскирани със смокиновите листа на псевдополитически (и още по-псевдогражански) „ Коалиции за прогрес на община Х”.
Вярно е, че възходът на ГЕРБ и последователното тотално преодоляване на властта видимо изтласка локалните бизнес обединения. Но единствено видимо. Фактически, те се вляха в най-силната партия, само че под повърхността продължиха да се грижат за своите ползи. Промяната бе единствено в това, че бяха принудени да отчисляват забележителна част от придобивките си нагоре. Някои обаче започнаха да се ослушват и точно този вид провинения (а не некомпетентното и корумпирано управление) бяха причина за низвергването на редица от досегашните локални управници.
В редица случаи на процедура локалните лобита напълно подмениха партийните структури и си присвоиха правото да организират политика, която е нездравословна за партията. Типичен образец е решението на локалната конструкция на ГЕРБ в община Божурище да „ удостовери доверието си” и да издигне още веднъж кандидатурата на кмета, задържан и изведен с белезници от общината поради скандалната спекулация с продажба на безценица на апетитни общински парцели на „ мощно свои хора”.
Този вид отдаване на локалната политика под аренда на съответни авторитетни фактори не е привилегия само на ръководещите. Придържането към сходна линия на държание докара до превръщането на Българска социалистическа партия в треторазрядна мощ на доста места в страната и най-много в множеството регионални градове. Така да вземем за пример в Пловдив под вещото управление на Георги Гергов социалистите станаха не просто заобиколима, а напряко невидима политическа мощ. Обезличаването засегна и обичайна десница. И още веднъж Пловдив е характерен образец. Между другото, в града под тепетата има и още една куриозна обстановка – днешният регионален шеф Здравко Димитров, номиниран от ГЕРБ за кметската борба наесен, преди четири години бе претендент точно на десните. Резултатите бяха плачевни – двамата дружно с претендента на Българска социалистическа партия останаха „ отвън тройката” и вкупом получиха по-малко гласове от третия в класацията (лидера на локалната „ Коалиция за Плодив” Дани Каназирева).
Връзката сред изборите за кметове и за общински съветници е безспорна, само че обичайно я подценяват и е доста верояно и тази есен да аргументи главоболия на много партии. Проблемът не е единствено в неналичието на съгласуваност и в проектирането на работата по този начин, че двете на процедура обособени акции да не си пречат, а да си оказват помощ. Фокусирането върху кметските избори постоянно изкушава претендентите да се държат на отдалеченост и даже да се разграничават от листите на партиите, които ги поддържат и на процедура имат значителен принос за резултатите им.
Характерен образец дава обстановката с възможната кандидатура на Мая Манолова в София. Видима е заплахата разграничаването й от Българска социалистическа партия да премине рационалните граници, още повече, че биографията й няма по какъв начин да бъде пренаписана. Колкото и „ независим” претендент да е Манолова, в случай че приемем, че завоюва изборите, тя ще би трябвало да работи с определения общински съвет и напълно не е без значение какъв ще бъде съставът му. Вярно е, че сходно на Пловдив, и в столицата социалистите преди четири години „ удариха дъното” като посланичество в общината и едвам ли е допустимо да не подобрят позициите си. Но в случай че желаят да разширят и укрепят въздействието си в София, би трябвало да в положение да организират избрани политики, а освен да подлагат на критика безобразията на болшинството.
Изглежда и тези локални избори ще потвърдят неприятната наклонност партиите да не схващат, че печеленето на доверие и разширението на въздействието в обществото върви изпод нагоре, а не назад. И най-много – че съставлява законосъобразен резултат от действително свършена политическа и управническа работа, а не от медийни акции.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ