Започва сезонът на политическите старт-ъпи
Александър МАРИНОВ
Традиционните (и изключително парламентарно представените) партии от дълго време демонстрират ясни белези на отмалялост и крах. Независимо от безконтролното прилагане на систематичните привилегии, включително обезпечени квоти и достъп до обилни запаси, от избори на избори те притеглят все по-малко гласоподаватели. Опитите да се омаловажава тази наклонност благодарение на псевдоекспертни пояснения и пропагандни трикове можеха единствено краткотрайно да прикрият, само че не и да анулират обстоятелствата.
Загубата на поддръжка в безспорни стойности бе най-ясно изразена при ГЕРБ, този истински преситен с власт Гаргантюа. На последните локални избори през есента на 2019 година главната ръководеща партия загуби съвсем една трета от гласовете, извоювани четири години по-рано. Тогава Борисов се хвалеше, че партията му остава най-силната, само че по този начин и не разбра, че е получил жълт картон от гласоподавателите. Червеният „ светна” единствено девет месеца по-късно.
Масовите публични митинги бяха предизвикани от съответен мотив, само че имаха своя неумолима логичност, която се материализира в
необратим спад на публичното доверие към властимащите.
Самият Борисов стартира третия си мандат като министър-председател с позитивен рейтингов показател (53 на 100 утвърждение против 31 на 100 неодобрение), само че през днешния ден се е сринал на дъното (21 на 100 утвърждение против 63 неодобрение).
Пропадането на ГЕРБ обаче не докара до напредък в поддръжката на главната опозиционна партия Българска социалистическа партия. Активът от успеха на издигнатия от нея Румен Радев последователно поизбледня и се зареди серия от три следващи изборни загуби. Но не това е най-лошото – може да се губи по друг метод. Социалистите явно не съумяват да убедят задоволително необятни публични пластове в желанието и способността си да предложат и осъществят същинска политическа и управническа опция. Българска социалистическа партия остава очевидно най-силният конкурент на ГЕРБ, само че най-малко към този момент не се обрисува да получи поддръжка в мащаб, нужен за безапелационно водачество на смяната.
Ако прибавим хроничните недъзи на останалите парламентарни партии (най-вече извънредно ниското доверие към тях), излиза наяве, че идва сезонът на новите политически субекти. Една част от тях са просто позабравени и натрупаха точки с решителни ходове по време на митингите. Тук става дума на първо място за политическите представители на така наречен градска десница, които вършат следващ (засега обнадеждаващ) опит за сближение и различно деяние. Други са, както ги назовава социологът Живко Георгиев, политически „ старт-ъпи” – нови инициативи, които до момента не са се явявали (или не са се явявали в този формат) на избори, макар че на места се виждат и познати лица („ Има подобен народ”, обединението, известна като „ Изправи се! Мутри вън!”). Трети още не са се конституирали и за възможната им изява можем единствено да гадаем. Всяка една от тези три категории участници в идния интервал на политическа турбулентност заслужава настрана внимание, само че към този момент ще се ограничим до по-общ разбор на самия развой на появяването и „ влизането на терена” на нови играчи.
Както бе посочено, старите систематични субекти са изхабени и събират все по-силен негативизъм. Те ясно се възприемат като въплъщение на злото, т.е. като
източник, а не решение на очевидните и задълбочаващи се проблеми.
Тежката обстановка към пандемията и последствията от неприятното ръководство изострят радикалното отменяне на статуквото. Да се влага (доверие или пари) в крепителите на това статукво става все по-неизгодно и непрестижно. Някои „ инвеститори” ще упорстват, защото не виждат друга опция да защитят придобивките си (ярък образец е вопълът „ Не може без Движение за права и свободи!” на една от работодателските организации). Но други ще предпочетат да рискуват и да вложат запаси в очертаващите се различни политически старт-ъпи.
Разбира се, преобладаващата част от втората група също се управляват от желанието да запазят същността на усърдно изгражданата и поддържана система. Както тъкмо го споделя героят от „ Гепардът”, „ би трябвало да променим нещата, с цел да остане всичко по старому”. Това е природата на връзките сред пари и политика в България към сегашния миг и точно смяната на тази природа е същността на концепцията за „ промяна на модела”. Но тази смяна – в най-хубавия случай – ще стартира, а няма да завърши в идните месеци.
Въпреки неявните намерения и скритите комбинации, има няколко основни черти на общественото държание на политическите старт-ъпи, които ще обусловят тяхното одобряване (или бърза кончина). Тези черти на собствен ред ще упражняват напън върху систематичните партии, изключително тези, които ще се стремят да потвърдят, че са били съперници на досегашната власт и са почтени кандидати за влизане в новата.
Първо, навлизаме в интервал, когато ще бъде непрестижно и неизгодно да имаш алъш-вериш с управлявалите през последните 10 години.
Започна (засега дискретен) развой на разграничаване от ГЕРБ и Борисов,
който в интервала до и изключително след изборите ще стане демонстративен. Ще стартира по този начин известното в българската политическа просвета „ ритване на падналия”. Логичният подтекст на цитираното нагоре работодателско обръщение „ Без Движение за права и свободи не може...” е „...но без ГЕРБ може”. Вероятно – най-малко до 4 април – политическите старт-ъпи ще показват сходно отношение и към Движение за права и свободи, в забележителна степен – и към Българска социалистическа партия. Особено ясно изразена е тази линия при „ Има подобен народ”, с известни нюанси – и при „ Изправи се! Мутри вън”. Какво ще бъде следизборното продължение е различен и доста по-сложен въпрос, макар че публичното въодушевление е „ свирепо” и надали ще толерира внезапна промяна на курса.
Второ, новите политически играчи освен внезапно се дистанцират от властовото статукво, само че и се стремят да показват (открито или завоалирано) ценностна и идейна непосредственост до президента Радев. Основните аргументи са свързани с сплотяващите общодемократични и в това време напълно съответни послания на президента, дивидентите от вероятното индиректно преливане на високото доверие към него, само че и в евентуално високата му роля в политическите процеси в подтекста на евентуалните изборни резултати. Идва интервал, когато отявлените врагове на Радев ще би трябвало да изпият докрай горчивата чаша на своята политическа неукротимост или самоувереност. И в случай че примитивизмът на ГЕРБ значително предопределя тези последствия, то при Движение за права и свободи се обрисува величествен неуспех на замислената „ хитра” многоходова подмолна композиция, чийто пленник и евентуален главен пострадал наподобява е Българска социалистическа партия.
Трето, и най-важно,
доста скоро политическите старт-ъпи ще бъдат подложени на най-тежкото тестване
– инспекцията за сходство сред думи и каузи. След изборите всички (претендиращи да бъдат) нови парламентарни фактори ще би трябвало да потвърдят на гласоподавателите, че не са ги лъгали с обещанията за смяна. За разлика от предходни интервали, в този момент наказването за възможна машинация ще бъде неотложно и тежко. Тези, които устоят на изкушението да се наместят в познатите схеми и проработят за началото на същинската смяна, ще имат добра вероятност.
Традиционните (и изключително парламентарно представените) партии от дълго време демонстрират ясни белези на отмалялост и крах. Независимо от безконтролното прилагане на систематичните привилегии, включително обезпечени квоти и достъп до обилни запаси, от избори на избори те притеглят все по-малко гласоподаватели. Опитите да се омаловажава тази наклонност благодарение на псевдоекспертни пояснения и пропагандни трикове можеха единствено краткотрайно да прикрият, само че не и да анулират обстоятелствата.
Загубата на поддръжка в безспорни стойности бе най-ясно изразена при ГЕРБ, този истински преситен с власт Гаргантюа. На последните локални избори през есента на 2019 година главната ръководеща партия загуби съвсем една трета от гласовете, извоювани четири години по-рано. Тогава Борисов се хвалеше, че партията му остава най-силната, само че по този начин и не разбра, че е получил жълт картон от гласоподавателите. Червеният „ светна” единствено девет месеца по-късно.
Масовите публични митинги бяха предизвикани от съответен мотив, само че имаха своя неумолима логичност, която се материализира в
необратим спад на публичното доверие към властимащите.
Самият Борисов стартира третия си мандат като министър-председател с позитивен рейтингов показател (53 на 100 утвърждение против 31 на 100 неодобрение), само че през днешния ден се е сринал на дъното (21 на 100 утвърждение против 63 неодобрение).
Пропадането на ГЕРБ обаче не докара до напредък в поддръжката на главната опозиционна партия Българска социалистическа партия. Активът от успеха на издигнатия от нея Румен Радев последователно поизбледня и се зареди серия от три следващи изборни загуби. Но не това е най-лошото – може да се губи по друг метод. Социалистите явно не съумяват да убедят задоволително необятни публични пластове в желанието и способността си да предложат и осъществят същинска политическа и управническа опция. Българска социалистическа партия остава очевидно най-силният конкурент на ГЕРБ, само че най-малко към този момент не се обрисува да получи поддръжка в мащаб, нужен за безапелационно водачество на смяната.
Ако прибавим хроничните недъзи на останалите парламентарни партии (най-вече извънредно ниското доверие към тях), излиза наяве, че идва сезонът на новите политически субекти. Една част от тях са просто позабравени и натрупаха точки с решителни ходове по време на митингите. Тук става дума на първо място за политическите представители на така наречен градска десница, които вършат следващ (засега обнадеждаващ) опит за сближение и различно деяние. Други са, както ги назовава социологът Живко Георгиев, политически „ старт-ъпи” – нови инициативи, които до момента не са се явявали (или не са се явявали в този формат) на избори, макар че на места се виждат и познати лица („ Има подобен народ”, обединението, известна като „ Изправи се! Мутри вън!”). Трети още не са се конституирали и за възможната им изява можем единствено да гадаем. Всяка една от тези три категории участници в идния интервал на политическа турбулентност заслужава настрана внимание, само че към този момент ще се ограничим до по-общ разбор на самия развой на появяването и „ влизането на терена” на нови играчи.
Както бе посочено, старите систематични субекти са изхабени и събират все по-силен негативизъм. Те ясно се възприемат като въплъщение на злото, т.е. като
източник, а не решение на очевидните и задълбочаващи се проблеми.
Тежката обстановка към пандемията и последствията от неприятното ръководство изострят радикалното отменяне на статуквото. Да се влага (доверие или пари) в крепителите на това статукво става все по-неизгодно и непрестижно. Някои „ инвеститори” ще упорстват, защото не виждат друга опция да защитят придобивките си (ярък образец е вопълът „ Не може без Движение за права и свободи!” на една от работодателските организации). Но други ще предпочетат да рискуват и да вложат запаси в очертаващите се различни политически старт-ъпи.
Разбира се, преобладаващата част от втората група също се управляват от желанието да запазят същността на усърдно изгражданата и поддържана система. Както тъкмо го споделя героят от „ Гепардът”, „ би трябвало да променим нещата, с цел да остане всичко по старому”. Това е природата на връзките сред пари и политика в България към сегашния миг и точно смяната на тази природа е същността на концепцията за „ промяна на модела”. Но тази смяна – в най-хубавия случай – ще стартира, а няма да завърши в идните месеци.
Въпреки неявните намерения и скритите комбинации, има няколко основни черти на общественото държание на политическите старт-ъпи, които ще обусловят тяхното одобряване (или бърза кончина). Тези черти на собствен ред ще упражняват напън върху систематичните партии, изключително тези, които ще се стремят да потвърдят, че са били съперници на досегашната власт и са почтени кандидати за влизане в новата.
Първо, навлизаме в интервал, когато ще бъде непрестижно и неизгодно да имаш алъш-вериш с управлявалите през последните 10 години.
Започна (засега дискретен) развой на разграничаване от ГЕРБ и Борисов,
който в интервала до и изключително след изборите ще стане демонстративен. Ще стартира по този начин известното в българската политическа просвета „ ритване на падналия”. Логичният подтекст на цитираното нагоре работодателско обръщение „ Без Движение за права и свободи не може...” е „...но без ГЕРБ може”. Вероятно – най-малко до 4 април – политическите старт-ъпи ще показват сходно отношение и към Движение за права и свободи, в забележителна степен – и към Българска социалистическа партия. Особено ясно изразена е тази линия при „ Има подобен народ”, с известни нюанси – и при „ Изправи се! Мутри вън”. Какво ще бъде следизборното продължение е различен и доста по-сложен въпрос, макар че публичното въодушевление е „ свирепо” и надали ще толерира внезапна промяна на курса.
Второ, новите политически играчи освен внезапно се дистанцират от властовото статукво, само че и се стремят да показват (открито или завоалирано) ценностна и идейна непосредственост до президента Радев. Основните аргументи са свързани с сплотяващите общодемократични и в това време напълно съответни послания на президента, дивидентите от вероятното индиректно преливане на високото доверие към него, само че и в евентуално високата му роля в политическите процеси в подтекста на евентуалните изборни резултати. Идва интервал, когато отявлените врагове на Радев ще би трябвало да изпият докрай горчивата чаша на своята политическа неукротимост или самоувереност. И в случай че примитивизмът на ГЕРБ значително предопределя тези последствия, то при Движение за права и свободи се обрисува величествен неуспех на замислената „ хитра” многоходова подмолна композиция, чийто пленник и евентуален главен пострадал наподобява е Българска социалистическа партия.
Трето, и най-важно,
доста скоро политическите старт-ъпи ще бъдат подложени на най-тежкото тестване
– инспекцията за сходство сред думи и каузи. След изборите всички (претендиращи да бъдат) нови парламентарни фактори ще би трябвало да потвърдят на гласоподавателите, че не са ги лъгали с обещанията за смяна. За разлика от предходни интервали, в този момент наказването за възможна машинация ще бъде неотложно и тежко. Тези, които устоят на изкушението да се наместят в познатите схеми и проработят за началото на същинската смяна, ще имат добра вероятност.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ