Година ли бе - да я опишеш
Александър МАРИНОВ
Дойде времето на обзорните мнения и разбори за отиващата си 2019 година. Някои да вземем за пример питат за „ събитието на годината “. Други вършат ранглисти за „ човек/политик на годината “. Трети задават въпроса „ С какво я запомнихте? “ Почти никой не се интересува – а какво в действителност се промени? Основателен въпрос, тъй като въпреки всичко отбелязахме кръгла годишнина от началото на измененията, наречени кой знае за какво „ преход към народна власт “, само че се оказаха преход към клептокрация.
Събития имаше в обилие. Два пъти избирахме – евродепутати и локални управници. Два пъти избираха от наше име – нов основен прокурор и нов началник на онази комисия с непроизносимо название, която би трябвало да се бори с корупцията „ по високите етажи на властта “. Заливаха ни с проливен дъжд от цифри, свидетелстващи за неотклонното възстановяване на живота ни. Например, точно на празниците министър председателят ни зарадва, че има забележителен растеж на задграничните вложения. Оказа се на ниска цена римейк на известния анекдот за компютрите и компотите. Не били вложения, били заеми от непознати компании за тукашните им представителства, които ще би трябвало да се връщат. От нас, не от премиера.
Има едно автентично определение на Уинстън Чърчил за демокрацията. То гласи почти по този начин: „ Демокрацията в края на краищата се свежда до това, че един дребен човек влиза в една дребна стая и с един дребен молив нанася един дребен кръст на един дребен лист хартия. “ Та, след всички събития и ранглисти на годината, си коства да зададем въпроса – какво се промени у нас за „ дребния човек “, който някои показват като „ висш суверен “?
Проблемът е в това, че си отива следващата година, в която най-различни неща (ни) се случват, само че нищо не се трансформира. По-точно, основава се усещането, че нищо не можем да променим, тъй като нищо не зависи от нас. Тъпчем на едно място, седим в купето на влака и се клатим, та нека влакът тръгне. Не потегля, зациклили сме, или както се споделя на съвременен език, компютърът ни е забил.
Звучи парадоксално, само че най-точно характеризира ситуацията индивидът, който евентуално има минимум съображение да е неудовлетворен от уредбата на публичните каузи в България. Няма потребност да разяснявам, че става дума за Ахмед Доган. Според Доган, необходим е рестарт на българската народна власт. Не козметика, не фина конфигурация. Рестарт – т.е., започване изначало. Защото след тридесет години преход към народна власт стигнахме до там, че за болшинството от българите това е мръсна дума, която една дребна тайфа от разбойници употребява като съображение и опрощение да ни граби изцяло законно. Е, както някои от тях признават, „ може да не е морално, само че е законно “.
Всъщност, демокрацията би трябвало да е това обществено-политическо устройство, което разрешава да се вземат решение проблемите на хората, на „ дребните индивиди “. Е, не всички проблеми и не в съвършен вид, само че въпреки всичко устройство, което допуска придвижване напред и някакво възстановяване на живота. Има ли такова? Може би има, а ние единствено мрънкаме и сме неспособни да оценим тези титани на мисълта и делото, които ни ръководят? Уви, обстоятелствата приказват друго, а пред обстоятелствата и боговете мълчат (или съвсем всички богове, тъй като за божеството Бойко Борисов тази мъдрост не важи). За поредна година ние, българите, ставаме все по-бедни, все по-болни и все по-зле образовани, за което – тук към този момент е налице същински абсурд – си плащаме все по-скъпо и по-скъпо.
Например, при разискването на бюджета ни се похвалиха, че за поредна година за обучение и опазване на здравето се дават повече пари, дори можем да кажем доста повече. Но даже моят комшия, пенсионираният водач Славе споделя, че не е значимо какъв брой пари си похарчил, а какво си получил против изхарченото. При това Славе няма искания да ръководи страната. Какво получаваме против годишно увеличаваните със стотици милиони разноски за опазване на здравето? По-добри параметри на здравния статус на българина? С какво се мери публичният резултат от растежа на парите, давани за обучение? Фактите и числата – от Евростат или ПИЗА – са красноречиви. Другото са празни приказки за наивници, популяризирани старателно от добре платени словоблудци.
Затова точно е необходим рестарт на демокрацията. За да стартира нещо да се трансформира към по-добро. А с цел да стартира, почистването би трябвало да тръгне откъм главата. Известна е остарялата сентенция за приликата и разликата сред рибата и властта. И двете се вмирисват откъм главата, само че рибата се чисти откъм опашката, а властта – от горната страна надолу. В момента за получената посредством доверието (гласа) на народа власт никой не се регистрира и не носи отговорност. Включително при фрапиращи злоупотреби с власт в персонална полза. Ето това не се промени през изтичащата година – както злоупотребяваха, по този начин и не престават да злоупотребяват. Вярно, прогониха неколцина от трапезата, само че тъй като с нещо пречеха на останалите. Взеха им постовете – и какво от това? Другите не престават пира по време на чума.
В историята има не един и два образеца, когато ръководещата класа е усещала, че нещата не вървят на добре и е инициирала промени. В това отношение не сме случили на „ хайлайф “ – нашият псевдоелит е колкото първичен, толкоз и лаком. А и некултурен, както проличава от хроничните проблеми с географията, историята и правописа. Тези нищо няма да трансформират, на вятъра Доган моли към инстинкта им за самозапазване. Нужни са промени, наложени с причините на разбунтувалия се суверен, с опрощение за архаичната терминология. Но това е самата истина – суверенът, в случай че е суверен, има право да се бунтува, в случай че някой му лишава този висш статут.
Напоследък настоящата тематика е да се трансформира ли Конституцията. Това в действителност е едно от последните и в действителност значими събития на годината. За първи път български президент слага на дневен ред въпроса за нуждата от съществено и съдържателно (а не конюнктурно и формално) преосмисляне на главния закон. Веднага го награчиха, в това число някои политически хермафродити, които по неразбираеми аргументи преглеждат Конституцията като своя частна благосъстоятелност. И то в случай, че Румен Радев (засега) слага въпроса в един много стеснен мащаб – предвид на възможните промени, засягащи правосъдната власт и по-конкретно статута на основния прокурор. Но в случай че работата се ограничи в този периметър – колкото и да е значим – нищо значително няма да произтече. Нужни са промени, създаващи непреодолими условия да се търси отговорност от властващите, които не използват поверената им власт в обществен интерес. Да се търси съответна, лична и неотвратима отговорност.
За задачата е нужно ръководството на страната да се трансформира в работа, която се мери и регистрира. Звучи като приказка от „ Хиляда и една нощ “. Днешното държавно управление превали 800 дни ръководство, а още не ни е зарадвало с един ред доклад за осъществяването на програмата си. Няма и да го стори. И други последващи държавни управления няма да го вършат, в случай че не им бъде вменено като обвързване, нарушаването на което се санкционира най-сериозно.
Накрая, две думи за пропуснатото през годината. Най-страшната опасност за нацията е демографската злополука. Поредна година мина, без да е направена даже и минимална стъпка напред. Преди няколко дни в гръцкия парламент стартира разискването на огромни промени в политиките към младите фамилии, в това число понижаване на Данък добавена стойност за детските артикули. У нас не можело, тъй като щяла да се заплаши стабилността на бюджета.
Впрочем, за какво се чудим, че това се случва в страна, чиято Конституция стартира с изречението „ Ние, народните представители от Седмото Велико Народно заседание … “ За съпоставяне, американската Конституция стартира по този начин: „ Ние, народът на Съединените американски щати “.
Дойде времето на обзорните мнения и разбори за отиващата си 2019 година. Някои да вземем за пример питат за „ събитието на годината “. Други вършат ранглисти за „ човек/политик на годината “. Трети задават въпроса „ С какво я запомнихте? “ Почти никой не се интересува – а какво в действителност се промени? Основателен въпрос, тъй като въпреки всичко отбелязахме кръгла годишнина от началото на измененията, наречени кой знае за какво „ преход към народна власт “, само че се оказаха преход към клептокрация.
Събития имаше в обилие. Два пъти избирахме – евродепутати и локални управници. Два пъти избираха от наше име – нов основен прокурор и нов началник на онази комисия с непроизносимо название, която би трябвало да се бори с корупцията „ по високите етажи на властта “. Заливаха ни с проливен дъжд от цифри, свидетелстващи за неотклонното възстановяване на живота ни. Например, точно на празниците министър председателят ни зарадва, че има забележителен растеж на задграничните вложения. Оказа се на ниска цена римейк на известния анекдот за компютрите и компотите. Не били вложения, били заеми от непознати компании за тукашните им представителства, които ще би трябвало да се връщат. От нас, не от премиера.
Има едно автентично определение на Уинстън Чърчил за демокрацията. То гласи почти по този начин: „ Демокрацията в края на краищата се свежда до това, че един дребен човек влиза в една дребна стая и с един дребен молив нанася един дребен кръст на един дребен лист хартия. “ Та, след всички събития и ранглисти на годината, си коства да зададем въпроса – какво се промени у нас за „ дребния човек “, който някои показват като „ висш суверен “?
Проблемът е в това, че си отива следващата година, в която най-различни неща (ни) се случват, само че нищо не се трансформира. По-точно, основава се усещането, че нищо не можем да променим, тъй като нищо не зависи от нас. Тъпчем на едно място, седим в купето на влака и се клатим, та нека влакът тръгне. Не потегля, зациклили сме, или както се споделя на съвременен език, компютърът ни е забил.
Звучи парадоксално, само че най-точно характеризира ситуацията индивидът, който евентуално има минимум съображение да е неудовлетворен от уредбата на публичните каузи в България. Няма потребност да разяснявам, че става дума за Ахмед Доган. Според Доган, необходим е рестарт на българската народна власт. Не козметика, не фина конфигурация. Рестарт – т.е., започване изначало. Защото след тридесет години преход към народна власт стигнахме до там, че за болшинството от българите това е мръсна дума, която една дребна тайфа от разбойници употребява като съображение и опрощение да ни граби изцяло законно. Е, както някои от тях признават, „ може да не е морално, само че е законно “.
Всъщност, демокрацията би трябвало да е това обществено-политическо устройство, което разрешава да се вземат решение проблемите на хората, на „ дребните индивиди “. Е, не всички проблеми и не в съвършен вид, само че въпреки всичко устройство, което допуска придвижване напред и някакво възстановяване на живота. Има ли такова? Може би има, а ние единствено мрънкаме и сме неспособни да оценим тези титани на мисълта и делото, които ни ръководят? Уви, обстоятелствата приказват друго, а пред обстоятелствата и боговете мълчат (или съвсем всички богове, тъй като за божеството Бойко Борисов тази мъдрост не важи). За поредна година ние, българите, ставаме все по-бедни, все по-болни и все по-зле образовани, за което – тук към този момент е налице същински абсурд – си плащаме все по-скъпо и по-скъпо.
Например, при разискването на бюджета ни се похвалиха, че за поредна година за обучение и опазване на здравето се дават повече пари, дори можем да кажем доста повече. Но даже моят комшия, пенсионираният водач Славе споделя, че не е значимо какъв брой пари си похарчил, а какво си получил против изхарченото. При това Славе няма искания да ръководи страната. Какво получаваме против годишно увеличаваните със стотици милиони разноски за опазване на здравето? По-добри параметри на здравния статус на българина? С какво се мери публичният резултат от растежа на парите, давани за обучение? Фактите и числата – от Евростат или ПИЗА – са красноречиви. Другото са празни приказки за наивници, популяризирани старателно от добре платени словоблудци.
Затова точно е необходим рестарт на демокрацията. За да стартира нещо да се трансформира към по-добро. А с цел да стартира, почистването би трябвало да тръгне откъм главата. Известна е остарялата сентенция за приликата и разликата сред рибата и властта. И двете се вмирисват откъм главата, само че рибата се чисти откъм опашката, а властта – от горната страна надолу. В момента за получената посредством доверието (гласа) на народа власт никой не се регистрира и не носи отговорност. Включително при фрапиращи злоупотреби с власт в персонална полза. Ето това не се промени през изтичащата година – както злоупотребяваха, по този начин и не престават да злоупотребяват. Вярно, прогониха неколцина от трапезата, само че тъй като с нещо пречеха на останалите. Взеха им постовете – и какво от това? Другите не престават пира по време на чума.
В историята има не един и два образеца, когато ръководещата класа е усещала, че нещата не вървят на добре и е инициирала промени. В това отношение не сме случили на „ хайлайф “ – нашият псевдоелит е колкото първичен, толкоз и лаком. А и некултурен, както проличава от хроничните проблеми с географията, историята и правописа. Тези нищо няма да трансформират, на вятъра Доган моли към инстинкта им за самозапазване. Нужни са промени, наложени с причините на разбунтувалия се суверен, с опрощение за архаичната терминология. Но това е самата истина – суверенът, в случай че е суверен, има право да се бунтува, в случай че някой му лишава този висш статут.
Напоследък настоящата тематика е да се трансформира ли Конституцията. Това в действителност е едно от последните и в действителност значими събития на годината. За първи път български президент слага на дневен ред въпроса за нуждата от съществено и съдържателно (а не конюнктурно и формално) преосмисляне на главния закон. Веднага го награчиха, в това число някои политически хермафродити, които по неразбираеми аргументи преглеждат Конституцията като своя частна благосъстоятелност. И то в случай, че Румен Радев (засега) слага въпроса в един много стеснен мащаб – предвид на възможните промени, засягащи правосъдната власт и по-конкретно статута на основния прокурор. Но в случай че работата се ограничи в този периметър – колкото и да е значим – нищо значително няма да произтече. Нужни са промени, създаващи непреодолими условия да се търси отговорност от властващите, които не използват поверената им власт в обществен интерес. Да се търси съответна, лична и неотвратима отговорност.
За задачата е нужно ръководството на страната да се трансформира в работа, която се мери и регистрира. Звучи като приказка от „ Хиляда и една нощ “. Днешното държавно управление превали 800 дни ръководство, а още не ни е зарадвало с един ред доклад за осъществяването на програмата си. Няма и да го стори. И други последващи държавни управления няма да го вършат, в случай че не им бъде вменено като обвързване, нарушаването на което се санкционира най-сериозно.
Накрая, две думи за пропуснатото през годината. Най-страшната опасност за нацията е демографската злополука. Поредна година мина, без да е направена даже и минимална стъпка напред. Преди няколко дни в гръцкия парламент стартира разискването на огромни промени в политиките към младите фамилии, в това число понижаване на Данък добавена стойност за детските артикули. У нас не можело, тъй като щяла да се заплаши стабилността на бюджета.
Впрочем, за какво се чудим, че това се случва в страна, чиято Конституция стартира с изречението „ Ние, народните представители от Седмото Велико Народно заседание … “ За съпоставяне, американската Конституция стартира по този начин: „ Ние, народът на Съединените американски щати “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ