Претопляне на празна тенджера
Александър МАРИНОВ
Кампанията за парламентарните избори на 4 април към този момент е преполвена, само че множеството анализатори и медии не подлагат на сериозен обзор стратегиите на кандидатите. Бие на очи, че най-старателно се заобикалят мненията за програмата на ГЕРБ, а тя заслужава внимание по особени аргументи. Първо - ГЕРБ са ноторно известни с това, че вместо да се мъчат да съчиняват нова стратегия за следващите избори, просто преписват съчинението, с което са се явили на предходните. Второ - партията на ББ ръководи към този момент три мандата (общо над 10 години), т.е. следва да се регистрира пред обществото до каква степен е изпълнила обещанията си. Но, както знаем, ръководещите бягат от отчетността като демон от тамян, следвайки светлия образец на вожда си, който е подготвен за Книгата " Гинес " с
върха си от една година тотално игнориране на Народното събрание.
В „ новата ” си предизборна платформа, ГЕРБ остават правилни на главния си управнически недостатък – да дават обещание харчене на пари, а не реализиране на резултати. Ако би трябвало да бъдем почтени, те постоянно са изпълнявали уговорката да изразходват с необятна ръка обществените средства, което е обяснимо – нали чекмеджетата би трябвало да се пълнят отнякъде? Но, когато стане дума за това, какво обществото е получило против изхарченото, ББ и компания внезапно губят разликата сред обстоятелства и измислици или избират да се ослушват като прасе в царевичак.
Точно с този номер разсеяните гербаджии пропуснаха да отчетат осъществяването на мандатната държавна стратегия 2017-2021 (за която бяха изразходвани четири годишни бюджета), както и резултатите от завършилата Национална стратегия за развиване „ България 2020 ”,
коствала на българското общество " единствено " 100 милиарда лв..
Затова се постанова да бъдат припомнени някои обещания и да бъдат съпоставени с обстоятелствата (между другото, записани от самото държавно управление в публични доклади до Европейската комисия).
В признатата през 2010 година Национална стратегия за развиване е записано, че към края на 2020 година България би трябвало да е „ страна с конкурентоспособна стопанска система, осигуряваща условия за пълноценна обществена, креативна и професионална реализация на личността посредством образован, резистентен, приобщаващ и териториално уравновесен стопански напредък ”.
Дали през днешния ден живеем в такава страна, може да реши всеки български жител, който няма щастието да се употребява от пълнещо се по знамение чекмедже. Ако тази генерална цел не е реализирана, разумно поражда въпросът – защо бяха изхарчени стоте милиарда и кой ще носи отговорност за това? Но дано бъдем по-конкретни и проследим какво се е случило с „ обезпеченото от ГЕРБ ” по основни индикатори на публичния живот.
Да стартираме с това, което отличава „ новата ” стратегия на ГЕРБ от съвсем всички останали партии, а точно безапелационният отвод
да се вкара необлагаем най-малко на приходите.
Както е добре известно, плоският налог, изключително в неповторимия му български вид (без минимално необлагаемо възнаграждение) освен натоварва непропорционално хората с по-ниски приходи, само че и ускорява неравенствата в обществото.
Затова напълно разумно е, че вместо обещаното в мандатната стратегия намаляване на неравенствата, откриваме тъкмо противоположния резултат. Неравенството в разпределението на приходите у нас е най-високото в Европейски Съюз и се усилва непрестанно, откогато ГЕРБ е на власт. Разликата сред приходите на най-бедните и най-богатите (около 20%) от семействата е 8.2 пъти, при приблизително 5.1 пъти в Европейски Съюз. Коефициентът на Джини пораства и доближава стойност от 40.8, по отношение на 30.9 междинна стойност в Европейски Съюз.
Не по-различно е ситуацията с обичайните предизборни обещания в областта на приходите (заплати, пенсии, целево стимулиране на избрани обществени и професионални групи) и други придобивки. В
три следващи предизборни платформи
ГЕРБ дават обещание повишение на приходите, само че се крият зад неразбираеми междинни величини. Фактите приказват за противоположни резултати: бедността продължава да нараства и в това отношение страната ни обичайно е в челото на всички европейски ранглисти.
През 2019 година делът на хората, които са застрашени от беднотия и обществено изключване, у нас е 32.5%. (почти 2 300 000 души), а в тежки материални ограничения живее всеки пети.
По данни на Министерство на финансите, три четвърти от българските служащи получават под 1000 лева брутна заплата или най-много 776 лева разполагаеми приходи от труд. Над 25% са работещите с хонорари до 450 лева бруто. Относителният дял на децата, които живеят в материални и обществени ограничения (44.1% през 2017 г.) е съвсем три пъти по-висок от междинния за Европейски Съюз (15.3 на сто). Ето какво се крие зад мъглявите обещания за галопиращи „ междинни ” заплати и пенсии.
Но да преминем към заявения в „ новата ” стратегия на ГЕРБ водещ приоритет – образованието, науката и нововъведенията. Тук също великодушните обещания се сблъскват с действителните резултати от трите досегашни управнически мандата. По размер на държавните разноски за обучение сме предпоследни в Европейски Съюз (зад нас е Румъния). Влошава се качеството на образованието. В проучване на Световния стопански конгрес България е класирана на 83-то място в света (на 26-то място в ЕС) по индикатора " Качество на просветителната система ". За последните 10 година
страната утежнява представянето си с 19 позиции.
Резултатите от проучването PISA демонстрират, че 47% от 15-годишните български възпитаници са функционално необразовани, а 44% - с незадоволително равнище на умения по математика. Резултатите във всички области се утежняват по отношение на предходното проучване през 2015 година.
България изостава доста в Индекса за нововъведения на Европейска комисия, а по Глобалния показател за нововъведения заемаме 23-то място измежду страните членки на Европейски Съюз. Подиндикаторите, в които страната ни се показва най-слабо са „ Човешки капитал и научни проучвания “ и „ Институции “. Негативно е отражението на качеството на инфраструктурата в България (24-то място в ЕС) и по-конкретно - достъп до ИКТ(информационно-комуникационни технологии), логистична активност и качество на общата инфраструктура.
Пречка за конкурентоспособността на стопанската система остава положението на обществените институции. В проучване на Световния стопански конгрес по този индикатор
България е сложена на 107-мо място в света
и на последно място в Европейски Съюз.
На последно място в Европейски Съюз сме и по индикаторите за надзор над корупцията и господство на правото, индикатор за забележителна институционална неефективност. Очевидно, девизът на ръководещите „ Работа, работа, работа ” дава резултат.
Накрая - от обещанията на ГЕРБ, че ще продължат да се „ грижат ” за опазването на здравето, към този момент ни побиват тръпки, тъй като надали има по-точна илюстрация на максимата " Лошото ръководство убива! "
България е с най-висока смъртност в Европейски Съюз, при утежняване на индикатора през последните 10 години. По данни на Европейска комисия, разноските за опазване на здравето у нас възлизат на 8.2% от Брутният вътрешен продукт, изоставайки доста от междинните за Европейски Съюз. Преките заплащания на потребителите съставляват 48% от разноските за опазване на здравето (в съпоставяне със приблизително 15% в евросъюза).
Ако прибавим към всичко посочено и значимото събитие, че занапред ще вкусим „ десерта ” - неповторимия български модел на ръководство на ковид-кризата, поднесен ни от ББ и неговата компания от джипката, изводът е явен: би трябвало да изхвърлим освен наличието на тенджерата, само че и готвача.
Кампанията за парламентарните избори на 4 април към този момент е преполвена, само че множеството анализатори и медии не подлагат на сериозен обзор стратегиите на кандидатите. Бие на очи, че най-старателно се заобикалят мненията за програмата на ГЕРБ, а тя заслужава внимание по особени аргументи. Първо - ГЕРБ са ноторно известни с това, че вместо да се мъчат да съчиняват нова стратегия за следващите избори, просто преписват съчинението, с което са се явили на предходните. Второ - партията на ББ ръководи към този момент три мандата (общо над 10 години), т.е. следва да се регистрира пред обществото до каква степен е изпълнила обещанията си. Но, както знаем, ръководещите бягат от отчетността като демон от тамян, следвайки светлия образец на вожда си, който е подготвен за Книгата " Гинес " с
върха си от една година тотално игнориране на Народното събрание.
В „ новата ” си предизборна платформа, ГЕРБ остават правилни на главния си управнически недостатък – да дават обещание харчене на пари, а не реализиране на резултати. Ако би трябвало да бъдем почтени, те постоянно са изпълнявали уговорката да изразходват с необятна ръка обществените средства, което е обяснимо – нали чекмеджетата би трябвало да се пълнят отнякъде? Но, когато стане дума за това, какво обществото е получило против изхарченото, ББ и компания внезапно губят разликата сред обстоятелства и измислици или избират да се ослушват като прасе в царевичак.
Точно с този номер разсеяните гербаджии пропуснаха да отчетат осъществяването на мандатната държавна стратегия 2017-2021 (за която бяха изразходвани четири годишни бюджета), както и резултатите от завършилата Национална стратегия за развиване „ България 2020 ”,
коствала на българското общество " единствено " 100 милиарда лв..
Затова се постанова да бъдат припомнени някои обещания и да бъдат съпоставени с обстоятелствата (между другото, записани от самото държавно управление в публични доклади до Европейската комисия).
В признатата през 2010 година Национална стратегия за развиване е записано, че към края на 2020 година България би трябвало да е „ страна с конкурентоспособна стопанска система, осигуряваща условия за пълноценна обществена, креативна и професионална реализация на личността посредством образован, резистентен, приобщаващ и териториално уравновесен стопански напредък ”.
Дали през днешния ден живеем в такава страна, може да реши всеки български жител, който няма щастието да се употребява от пълнещо се по знамение чекмедже. Ако тази генерална цел не е реализирана, разумно поражда въпросът – защо бяха изхарчени стоте милиарда и кой ще носи отговорност за това? Но дано бъдем по-конкретни и проследим какво се е случило с „ обезпеченото от ГЕРБ ” по основни индикатори на публичния живот.
Да стартираме с това, което отличава „ новата ” стратегия на ГЕРБ от съвсем всички останали партии, а точно безапелационният отвод
да се вкара необлагаем най-малко на приходите.
Както е добре известно, плоският налог, изключително в неповторимия му български вид (без минимално необлагаемо възнаграждение) освен натоварва непропорционално хората с по-ниски приходи, само че и ускорява неравенствата в обществото.
Затова напълно разумно е, че вместо обещаното в мандатната стратегия намаляване на неравенствата, откриваме тъкмо противоположния резултат. Неравенството в разпределението на приходите у нас е най-високото в Европейски Съюз и се усилва непрестанно, откогато ГЕРБ е на власт. Разликата сред приходите на най-бедните и най-богатите (около 20%) от семействата е 8.2 пъти, при приблизително 5.1 пъти в Европейски Съюз. Коефициентът на Джини пораства и доближава стойност от 40.8, по отношение на 30.9 междинна стойност в Европейски Съюз.
Не по-различно е ситуацията с обичайните предизборни обещания в областта на приходите (заплати, пенсии, целево стимулиране на избрани обществени и професионални групи) и други придобивки. В
три следващи предизборни платформи
ГЕРБ дават обещание повишение на приходите, само че се крият зад неразбираеми междинни величини. Фактите приказват за противоположни резултати: бедността продължава да нараства и в това отношение страната ни обичайно е в челото на всички европейски ранглисти.
През 2019 година делът на хората, които са застрашени от беднотия и обществено изключване, у нас е 32.5%. (почти 2 300 000 души), а в тежки материални ограничения живее всеки пети.
По данни на Министерство на финансите, три четвърти от българските служащи получават под 1000 лева брутна заплата или най-много 776 лева разполагаеми приходи от труд. Над 25% са работещите с хонорари до 450 лева бруто. Относителният дял на децата, които живеят в материални и обществени ограничения (44.1% през 2017 г.) е съвсем три пъти по-висок от междинния за Европейски Съюз (15.3 на сто). Ето какво се крие зад мъглявите обещания за галопиращи „ междинни ” заплати и пенсии.
Но да преминем към заявения в „ новата ” стратегия на ГЕРБ водещ приоритет – образованието, науката и нововъведенията. Тук също великодушните обещания се сблъскват с действителните резултати от трите досегашни управнически мандата. По размер на държавните разноски за обучение сме предпоследни в Европейски Съюз (зад нас е Румъния). Влошава се качеството на образованието. В проучване на Световния стопански конгрес България е класирана на 83-то място в света (на 26-то място в ЕС) по индикатора " Качество на просветителната система ". За последните 10 година
страната утежнява представянето си с 19 позиции.
Резултатите от проучването PISA демонстрират, че 47% от 15-годишните български възпитаници са функционално необразовани, а 44% - с незадоволително равнище на умения по математика. Резултатите във всички области се утежняват по отношение на предходното проучване през 2015 година.
България изостава доста в Индекса за нововъведения на Европейска комисия, а по Глобалния показател за нововъведения заемаме 23-то място измежду страните членки на Европейски Съюз. Подиндикаторите, в които страната ни се показва най-слабо са „ Човешки капитал и научни проучвания “ и „ Институции “. Негативно е отражението на качеството на инфраструктурата в България (24-то място в ЕС) и по-конкретно - достъп до ИКТ(информационно-комуникационни технологии), логистична активност и качество на общата инфраструктура.
Пречка за конкурентоспособността на стопанската система остава положението на обществените институции. В проучване на Световния стопански конгрес по този индикатор
България е сложена на 107-мо място в света
и на последно място в Европейски Съюз.
На последно място в Европейски Съюз сме и по индикаторите за надзор над корупцията и господство на правото, индикатор за забележителна институционална неефективност. Очевидно, девизът на ръководещите „ Работа, работа, работа ” дава резултат.
Накрая - от обещанията на ГЕРБ, че ще продължат да се „ грижат ” за опазването на здравето, към този момент ни побиват тръпки, тъй като надали има по-точна илюстрация на максимата " Лошото ръководство убива! "
България е с най-висока смъртност в Европейски Съюз, при утежняване на индикатора през последните 10 години. По данни на Европейска комисия, разноските за опазване на здравето у нас възлизат на 8.2% от Брутният вътрешен продукт, изоставайки доста от междинните за Европейски Съюз. Преките заплащания на потребителите съставляват 48% от разноските за опазване на здравето (в съпоставяне със приблизително 15% в евросъюза).
Ако прибавим към всичко посочено и значимото събитие, че занапред ще вкусим „ десерта ” - неповторимия български модел на ръководство на ковид-кризата, поднесен ни от ББ и неговата компания от джипката, изводът е явен: би трябвало да изхвърлим освен наличието на тенджерата, само че и готвача.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ