ЕС трябва да започне да планира отношенията си с Русия след Путин
Александър Кларксън, Кирил Шамиев, " Гардиън "
Двадесет и седем години преди пълномащабното навлизане в Украйна, което в този момент наподобява доста далечно минало, Европейският съюз обмисляше да наложи наказания на Русия. През 1995 година, след военната намеса на Русия в Чечения, водачите на Европейски Съюз стопираха ратификацията на планувано съглашение за партньорство и съдействие и заплашиха Москва с още по-тежки последствия, в случай че военните ѝ закононарушения, в това число безразборните бомбардировки на чеченски цивилни жители не спрат.
Правителството на Борис Елцин се оправи с спора в Чечня, като отприщи още по-брутална военна мощ, само че в последна сметка Европа отстъпи и въпреки всичко ратифицира съглашението. През идващите години управлението на Русия продължи да унищожава демократичните институции, да нахлува в Грузия през 2008 година и да разпалва война в Източна Украйна през 2014 година - увод към пълномащабната инвазия през февруари 2022 година
Погледът обратно към пропуснатите благоприятни условия от 90-те години на предишния век е увещание за това по какъв начин непосредствените алтернативи могат да накарат политиците да подценен признаците на задаващата се на хоризонта рецесия. Докато реагира на кръвопролитията, породени от Владимир Путин в Украйна, Европейски Съюз не може да си разреши да не се приготви за идната съветска рецесия.
Войната в Украйна, сходно на войната в Чечения през 90-те години на ХХ век, оказва голям напън върху стабилността на Русия като страна. Изключително значимо е страните членки и институциите на Европейски Съюз да стартират да възнамеряват редица сюжети за развиването на Русия след войната и след Путин, в това число дестабилизиране на съветската политическа система, което може да докара даже до въоръжен спор в страната. За да отбрани груповите ползи на Европа, в това число тези на Украйна от възможни бъдещи разтърсвания, обхванали Русия, Европейски Съюз се нуждае от тактика, която интензивно да предизвиква нейната демократизация, без значение какъв брой дребни наподобяват възможностите за това сега.
Кремъл от дълго време отхвърля Брюксел като световен състезател. След европейското наказание на бруталностите, осъществени по време на чеченските войни, Москва се опита да приложи тактиката " разделяй и владей ", пробвайки се да унищожи ценностното единение на блока и противопоставяйки обособени национални ползи. В доста случаи Русия реализира мечтаната от нея степен на икономическа и политическа интеграция със западните страни, заобикаляйки реализирането на вътрешни демократични промени.
Циничната фиксация на Москва върху ползите на обособените страни - членки на Европейски Съюз, по едно и също време отразяваше и хвърляше дълга сянка върху съветското усещане на блока. Дори опозиционно настроени членове на съветското гражданско общество разглеждаха Европейски Съюз като небалансирана конфедерация от няколко огромни сили, които диктуват икономическата и външната политика на всички. От друга страна, икономическият напредък, свободата на пътешестване и съдействието сред обособените страни - членки на Европейски Съюз, оставиха някои евролидери слепи за последователното понижаване на свободата в Русия. Руските елити получиха чуждоезикови умения и задоволително крадено или добито от търговия с горива благосъстояние, с цел да почиват удобно в Западна Европа, без да си вършат труда да поддържат демократичните полезности вкъщи.
За съветската междинна и висша класа тази договорка сред Москва и Брюксел завърши с нахлуването в Украйна. След като изгубиха всякакво въздействие върху Путин, съветските елити избраха или да се скрият, или да избягат от страната, или да стартират да се борят между тях, като трансферират виновността за рецесията един на различен. Ако Русия успее да избегне пълномащабното изпадане в тоталитаризъм, това, което е останало от демократичната ѝ съпротива, може би най-сетне ще успее да признае способността на Европейски Съюз да бъде прогресивна трансформираща мощ.
Разочарованието на украинците от по-задълбоченото ангажиране на Европейски Съюз с Русия е разбираемо, само че насърчаването на отхвърли от съветски империализъм би било в полза на всички съседи на Русия. Тъй като сегашният хайлайф на Москва по този начин или другояче ще упрекна Европейски Съюз в интервенция, Европейски Съюз няма какво да губи, в случай че организира по-широк спор за демократичните промени в пост-путинска Русия.
Една следвоенна Русия, която се пробва да преодолее токсичното завещание на Путин, би могла да научи доста от един стопански проспериращ блок, който е обединил и трансформирал общества, които в миналото са воювали между тях в две международни войни.
Но институциите на Европейски Съюз ще би трябвало да дефинират строги правила, които съветският държавен хайлайф би трябвало да предприеме като изискване за обновяване на достъпа до търговия, пътуванията и вложения в останалата част на Европа. Те ще би трябвало да помислят и за даване на тласъци. Истински развой на промени, който слага началото на върховенството на закона и признава отговорностите на Русия към Украйна и други наранени страни след спора, би могъл да бъде заплатен с заричане за договаряния с Брюксел.
Европейското съмнение към Русия е надълбоко, тъй че Европейски Съюз би трябвало да бъде съдбоносен във връзка с инспекцията на всеки стадий от този развой. Много руснаци са осведомени с правилото " доверявай се, само че проверявай ", който беше в основата на договарянията за нуклеарно разоръжаване в епохата Горбачов-Рейгън. Но единствено хладнокръвен механизъм за инспекция може да възвърне доверието. С последователното възобновяване на доверието на Европейски Съюз, Русия би могла с течение на времето да се интегрира в единния пазар на съюза, който е основата на сполучливия стопански и обществен ред в Европа.
Може да наподобява прекомерно рано да се разискват тактики за стимулиране на съветските публични и стопански промени. Възможно е обаче да се появи единствено една нежна опция за поддръжка на същинска демократична промяна в Русия. Тя ще изисква руснаците да се откажат от империалистическите заблуди от времето на режима на Путин. Ако съумеят да го създадат, може би ще се открият път към общия европейски дом за всички. Западът не би трябвало да губи от взор капацитета за позитивна смяна в Русия, даже когато поддържа Украйна в битката ѝ за оцеляване./БГНЕС
-------------------------------------------------------------------------------
*Александър Кларксън е учител по германистика и европеистика в Кралския лицей в Лондон;
Кирил Шамиев е съветски политолог и гост-изследовател в Европейския съвет за външна политика
Двадесет и седем години преди пълномащабното навлизане в Украйна, което в този момент наподобява доста далечно минало, Европейският съюз обмисляше да наложи наказания на Русия. През 1995 година, след военната намеса на Русия в Чечения, водачите на Европейски Съюз стопираха ратификацията на планувано съглашение за партньорство и съдействие и заплашиха Москва с още по-тежки последствия, в случай че военните ѝ закононарушения, в това число безразборните бомбардировки на чеченски цивилни жители не спрат.
Правителството на Борис Елцин се оправи с спора в Чечня, като отприщи още по-брутална военна мощ, само че в последна сметка Европа отстъпи и въпреки всичко ратифицира съглашението. През идващите години управлението на Русия продължи да унищожава демократичните институции, да нахлува в Грузия през 2008 година и да разпалва война в Източна Украйна през 2014 година - увод към пълномащабната инвазия през февруари 2022 година
Погледът обратно към пропуснатите благоприятни условия от 90-те години на предишния век е увещание за това по какъв начин непосредствените алтернативи могат да накарат политиците да подценен признаците на задаващата се на хоризонта рецесия. Докато реагира на кръвопролитията, породени от Владимир Путин в Украйна, Европейски Съюз не може да си разреши да не се приготви за идната съветска рецесия.
Войната в Украйна, сходно на войната в Чечения през 90-те години на ХХ век, оказва голям напън върху стабилността на Русия като страна. Изключително значимо е страните членки и институциите на Европейски Съюз да стартират да възнамеряват редица сюжети за развиването на Русия след войната и след Путин, в това число дестабилизиране на съветската политическа система, което може да докара даже до въоръжен спор в страната. За да отбрани груповите ползи на Европа, в това число тези на Украйна от възможни бъдещи разтърсвания, обхванали Русия, Европейски Съюз се нуждае от тактика, която интензивно да предизвиква нейната демократизация, без значение какъв брой дребни наподобяват възможностите за това сега.
Кремъл от дълго време отхвърля Брюксел като световен състезател. След европейското наказание на бруталностите, осъществени по време на чеченските войни, Москва се опита да приложи тактиката " разделяй и владей ", пробвайки се да унищожи ценностното единение на блока и противопоставяйки обособени национални ползи. В доста случаи Русия реализира мечтаната от нея степен на икономическа и политическа интеграция със западните страни, заобикаляйки реализирането на вътрешни демократични промени.
Циничната фиксация на Москва върху ползите на обособените страни - членки на Европейски Съюз, по едно и също време отразяваше и хвърляше дълга сянка върху съветското усещане на блока. Дори опозиционно настроени членове на съветското гражданско общество разглеждаха Европейски Съюз като небалансирана конфедерация от няколко огромни сили, които диктуват икономическата и външната политика на всички. От друга страна, икономическият напредък, свободата на пътешестване и съдействието сред обособените страни - членки на Европейски Съюз, оставиха някои евролидери слепи за последователното понижаване на свободата в Русия. Руските елити получиха чуждоезикови умения и задоволително крадено или добито от търговия с горива благосъстояние, с цел да почиват удобно в Западна Европа, без да си вършат труда да поддържат демократичните полезности вкъщи.
За съветската междинна и висша класа тази договорка сред Москва и Брюксел завърши с нахлуването в Украйна. След като изгубиха всякакво въздействие върху Путин, съветските елити избраха или да се скрият, или да избягат от страната, или да стартират да се борят между тях, като трансферират виновността за рецесията един на различен. Ако Русия успее да избегне пълномащабното изпадане в тоталитаризъм, това, което е останало от демократичната ѝ съпротива, може би най-сетне ще успее да признае способността на Европейски Съюз да бъде прогресивна трансформираща мощ.
Разочарованието на украинците от по-задълбоченото ангажиране на Европейски Съюз с Русия е разбираемо, само че насърчаването на отхвърли от съветски империализъм би било в полза на всички съседи на Русия. Тъй като сегашният хайлайф на Москва по този начин или другояче ще упрекна Европейски Съюз в интервенция, Европейски Съюз няма какво да губи, в случай че организира по-широк спор за демократичните промени в пост-путинска Русия.
Една следвоенна Русия, която се пробва да преодолее токсичното завещание на Путин, би могла да научи доста от един стопански проспериращ блок, който е обединил и трансформирал общества, които в миналото са воювали между тях в две международни войни.
Но институциите на Европейски Съюз ще би трябвало да дефинират строги правила, които съветският държавен хайлайф би трябвало да предприеме като изискване за обновяване на достъпа до търговия, пътуванията и вложения в останалата част на Европа. Те ще би трябвало да помислят и за даване на тласъци. Истински развой на промени, който слага началото на върховенството на закона и признава отговорностите на Русия към Украйна и други наранени страни след спора, би могъл да бъде заплатен с заричане за договаряния с Брюксел.
Европейското съмнение към Русия е надълбоко, тъй че Европейски Съюз би трябвало да бъде съдбоносен във връзка с инспекцията на всеки стадий от този развой. Много руснаци са осведомени с правилото " доверявай се, само че проверявай ", който беше в основата на договарянията за нуклеарно разоръжаване в епохата Горбачов-Рейгън. Но единствено хладнокръвен механизъм за инспекция може да възвърне доверието. С последователното възобновяване на доверието на Европейски Съюз, Русия би могла с течение на времето да се интегрира в единния пазар на съюза, който е основата на сполучливия стопански и обществен ред в Европа.
Може да наподобява прекомерно рано да се разискват тактики за стимулиране на съветските публични и стопански промени. Възможно е обаче да се появи единствено една нежна опция за поддръжка на същинска демократична промяна в Русия. Тя ще изисква руснаците да се откажат от империалистическите заблуди от времето на режима на Путин. Ако съумеят да го създадат, може би ще се открият път към общия европейски дом за всички. Западът не би трябвало да губи от взор капацитета за позитивна смяна в Русия, даже когато поддържа Украйна в битката ѝ за оцеляване./БГНЕС
-------------------------------------------------------------------------------
*Александър Кларксън е учител по германистика и европеистика в Кралския лицей в Лондон;
Кирил Шамиев е съветски политолог и гост-изследовател в Европейския съвет за външна политика
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ