Александър Главчев Български, регионални и европейски компании, институции и предприемачи

Александър Главчев

Български, районни и европейски компании, институции и бизнесмени събра конференцията EDIT4Tomorrow – отдадена на ролята на страната ни в цифровата промяна на Европа. Тя се организира в навечерието на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз през 2018 година Според уредниците България има капацитета да играе водеща роля в цифровата стопанска система на съюза, като в основата на сходна вероятност стои екосистемата от млади предприятия и през засилено съдействие на стартъп общностите на Балканите.

Сред водещите посетители на Edit4Tomorrow бяха Мария Габриел, еврокомисар с сектор цифрова стопанска система и общество, и Мат Бритин, президент на Гугъл за Европа, Близкия изток и Африка (EMEA).

Политики и цели


“Цифровите технологии са част от всекидневния ни живот и се развиват със скорост, на която би трябвало да отговорим”, показа Габриел при започване на изявлението си. Именно по тази причина Европейската комисия (ЕК) си е сложила за стратегическа цел образуването на обединен дигитален европейски пазар. Срокът за завършването му наближава – краят на 2018 година

За постигането на задачата са набелязани 24 законодателни начинания, от които 6 към този момент са приключени. Тоест 18 от тях следва да бъдат завършени до края на идната година. “Затова всички насочваме взор с вяра, само че и със познание за отговорността на българското председателство, което в границите на шест месеца ще има основна роля”, акцентира Габриел.

Тя очерта няколко провокации пред цифровия преход. На първо място стоят хората. В тази връзка би трябвало да се означи, че към 80 млн. в никакъв случай не са употребявали интернет. Също по този начин едвам 37 на 100 от работната мощ в Европейски Съюз има базови цифрови умения. През 2020 година 90% от работните места ще изискват служащите да имат такива умения, предизвести еврокомисарят. Основната отговорност се падат на страните, само че би трябвало бъдат увеличени и самодейностите на европейско равнище.

Сред концепциите, предлагани от Мария Габриел за справяне с казуса, е включване на Европейския обществен фонд и по-точно заделяните от него 20% за битка със общественото изключване. По думите й даването на цифрови образования по тази линия може да помогне за предотвратяване от “бъдещо обедняване и спомагателна периферизация на някои региони”.

Също по този начин Европейска комисия си е сложила за цел до края на 2020 година във всеки район на съюза да бъдат построени цифрови иновационни хъбове. За задачата е заделен бюджет от 300 млн. евро, т.е. по 100 млн. на година. Това ще разреши на дребните и започващите предприятия да развиват и тестват бизнес моделите си, както и да получават информация по какъв начин могат да носят изгода за останалите жители.
Технологии за всички


“Истинските цифрови първенци са не Гугъл, Фейсбук или Apple, а дребните бизнеси”, показа Мат Бритин, президент на Гугъл района EMEA, по време на презентацията си. Той цитира данни от показаното по време на конференцията второ проучване на EDIT и Института за икономическа политика, съгласно което 78 на 100 от младите компании работят на външни пазари. Това значи, че започващите бизнеси не би трябвало да се лимитират, гледайки на себе си като на снабдител на локално или локално равнище.

Бяха обрисувани три трендове, които подкрепят развиването в тази посока. На първо място - взривът във връзка с свързаността, а на второ – лесният достъп до умни принадлежности, измежду които изкуствен интелект. Всеки, който е употребявал някои от услугите на Гугъл, се е възползвал от такава технология, изясни Бритин.

По думите му точно машинното образование стои в основата на сполучливото развиване на цифровия помощник, разработван от компанията. Ако преди три години в към 25% от случаите човешката тирада не е била възприемана вярно, в този момент те са сведени до под 6 на 100. “Тези принадлежности са налични за разработчиците”, акцентира районният президент на Гугъл. Това е значимо, защото системите, които вярно схващат индивида от първия път, правят дилемите си по-бързо и се нуждаят от по-малко изчислителни запаси. В последна сметка това води до намаляване на цените, а оттова – още по-голямо разпространяване на инструмента.

Друга наклонност е трансформацията във връзка с ученето. Всеки е научил нещо, гледайки клипче в YouTube, заключи Бритин. Според него това може да се преглежда като друг метод във връзка с образованието, където информацията може да бъде получавана тогава, когато е нужна. Това може да бъде приложено и за упоменатия проблем с цифровите умения у огромна част от европейците.
Родната цифрова стартъп екосистема
91% от цифровите микро-, дребни и междинни компании генерират доходи през 2017 година, за съпоставяне - предходната година техният дял е 67%. Българската цифрова стартъп екосистема форсира развиването си съгласно годишния отчет InnovationShip2017 – изследване на EDIT и Институт за икономическа политика измежду 216 микро-, дребни и междинни компании, показано на конференцията.

InnovationShip 2017 демонстрира, че в България като цифрови компании се възприемат главно микро- и дребни бизнеси, основани през последните пет години. Данните сочат, че към този момент става дума по-скоро за нискорисков бизнес, който се стабилизира, от ден на ден излиза от дефиницията на стартъп и би имал потребност от поддръжка (включително и финансова) за напредък.

Спрямо миналата година фирмите, които не генерират доходи, понижават двойно. 78% от фирмите работят на външни пазари. Две трети от интервюираните генерират доход от експорт по отношение на 43% през 2016 година От тези, които изнасят, 52% настояват, че износът образува 76 - 100% от приходите. С милионни доходи са 10% от фирмите, като по-голямата част от тях показват годишен оборот сред 1 и 5 млн. евро.

Проучването демонстрира още, че мярка номер едно за възстановяване средата за развиване на цифров бизнес е разширението и подобряването на електронните услуги. Целият отчет е наличен на www.edit.bg.

Форумът EDIT4Tomorrow бе проведен от EDIT в партньорство с Министерството на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз и Представителството на Европейската комисия в България.