Албърт Елис (1913 ~ 2007) започва практиката си на психолог

Албърт Елис (1913 ~ 2007) стартира практиката си на психолог като възпитаник на Карен Хорни и последовател на психоанализата. Но изпитва дълготраен интерес и към Алфред Адлер. По-късно основава своя лична система на рационално-емоционална поведенческа терапия и макар съпротивата на всички други терапевти, реализира подобен триумф, че през днешния ден е приет за бащата на когнитивно-поведенческата терапия.

Като психолог и терапевт, той се пробва да оказва помощ на доста хора да усъвършенстват себе си и създава главните критерии за психологично здраве и най-вредните убеждения, които могат да го попречват.

Собствените ползи

Разумните и прочувствените хора нормално първо съблюдават персоналните си ползи и ги слагат най-малко малко над ползите над другите хора. Случва се да се жертват в някаква степен за скъпите си хора, само че в никакъв случай не си разрешават да се трансфорат в инструмент за облекчаване на желанията и ползите на другите, без значение от степента на непосредственост.

Социален интерес

Социалният интерес е разумен и нормално се преплита с персоналния интерес, защото множеството хора прекарват живота и времето си в обществените групи, в обществото. Ако нямате морал, в случай че не зачитате правата на другите и не съдействате за общественото оцеляване, надали ще можете да си създатете свят, в кото да живеете комфортно и щастливо.

Самоуправление

Здравите хора са склонни да поемат отговорност за личния си живот и в това време умеят да си сътрудничат с другите. Те не правят работата на другите, не изискват помощ и поддръжка за нещата, с които сами би трябвало да се оправят, колкото и да е примамващо.

Висока приемливост към отчаяние

Рационалните хора признават на себе си и на другите правото да бъркат. Дори и да не харесват личното си държание или това на другите хора, те не са склонни да осъждат и не търпят само непоносимите и неприемливи дейности.

Гъвкавост

Здравите и зрелите хора имат гъвкаво мислене, имат предпочитание за развиване и смяна, не са фанатични и плуралистични в своите възгледи. Те не откриват строги и неизменими правила за себе си или за другите.

Приемане на възприятието за неустановеност

Здравите мъже и дами са склонни да признаят и одобряват обстоятелството, че живеем в свят на вероятности и случайности, в който няма и в никакъв случай няма да има безспорна сигурност. Те осъзнават, че животът в подобен неустановен свят на вероятностите очарова и вълнува, вместо да ужасява. Те обичат порядъка, само че нямат потребност безусловно да знаят какво ще им донесе бъдещето и какво ще се случва отсега нататък.

Отдаване на креативен занимания

Повечето хора се усещат по-здрави и по-щастливи, когато са безусловно погълнати от нещо отвън тях и имат най-малко един обичан креативен интерес или занятие, което считат за толкоз значимо, че провеждат към него забележителна част от живота си.

Научно мислене

По-малко тревожните човеци са склонни да имат по-обективно, по-реалстично и научно мислене. Те могат да усещат надълбоко и да работят според възприятията си, защото са в положение да контролират страстите и дейностите си, да ги осъзнават и да схващат следствията от тях. По този метод с лекост могат да си слагат и доближават краткосрочни и дълготрайни цели.

Любовта към себе си

Здравите хора нормално са щастливи, че са живи и одобряват себе си изцяло, защото могат пълноценно да се насладят на приключението, наречено живот. Те не правят оценка вътрешната си стойност съгласно външните достижения или съгласно това, което другите мислят за тях.

Рискове

Емоционално здравите хора са склонни да поемат опасности и да се опитат да създадат това, което желаят, даже в случай че вероятността за крах е висока. Те са смели, само че не безразсъдни.

Отложено наслаждение

Добре приспособените хора нормално се стремят към удоволствията на сегашния миг и към тези наслади на живота, които бъдещето дава обещание. Но те рядко си затварят очите за бъдещите загуби в името на моменти наслади. Те са хедонистични, т.е. стремят се към благополучие и заобикалят болката, само че знаят, че имат някакъв живот пред себе си и затова не могат да мислят единствено за днешния ден, а и за утрешния и не си разрешават минутите на наслаждение да ги владеят.

Антиутопизъм

Здравите хора одобряват обстоятелството, че утопията е недостижима и в никакъв случай няма да съумеят да получат всичко, което желаят, нито пък ще могат да се отърват от всичко, което им предизвиква болежка. Те не се пробват да се борят за нереално цялостно благополучие, съвършенство и наслада или за цялостното неявяване на безпокойствие, горест, яд и сложни преживявания.

Отговорност за прочувствените проблеми

Здравите хора поемат забележителна част от отговорността за своите прочувствени проблеми, а не упрекват другите, не се оправдават с близките или обществените условия за личните си разрушителни мисли, усеща и дейности.

През годините, когато работи като терапевт Албърт Елис забелязва  12 ирационални вярвания, които доста хора имат. Тези ирацонални убеждения изкривяват действителността, безусловно нелогични са, пречат на хората да реализират задачите си, водят до нездравословни страсти и неведнъж до самоунищожително държание:

Идеята, че е извънредно належащо зрялото човешко създание да бъде обичано или утвърдено от съвсем всеки важен различен в своята общественост.

Идеята, че човек би трябвало да бъде изцяло способен, съответен и осъществен във всички вероятни аспекти, с цел да се смята за скъп.

Идеята, че някои хора са неприятни, нечестиви или низки, и че те би трябвало да бъдат съществено упреквани и осъдени за злодеянието си.

Идеята, че е извънредно и пагубно, когато нещата не стоят по този метод, по който на някой му се желае да стоят.

Идеята, че човешкото злощастие е породено извън и че хората имат дребна или никаква дарба да управляват своите скърби и разстройства.

Идеята, че в случай че нещо е или може да бъде рисково или страховито, то би трябвало да бъдем извънредно загрижени за него и да продължим да дълбаем във опцията то да се случи.

Идеята, че е по-лесно да заобикаляме, в сравнение с да се сблъскаме с някои житейски компликации и персонални отговорности.

Идеята, че човек би трябвало да бъде подвластен от другите и се нуждае от някой по-силен, на който да разчита.

Идеята, че предишното на някого е доста значим определящ фактор за настоящето му държание и че нещо, което в миналото е повлиявало мощно живота му, то би трябвало безпределно да оказва сходен резултат.

Идеята, че постоянно съществува вярно, тъкмо и съвършено решение на човешките проблеми и че е пагубно, в случай че това съвършено решение не бъде открито.

Идеята, че можем да дадем на хората (включително и на себе си) световна оценка като човешки същества и че общата им полезност зависи от положителното им показване.

Снимка: hpsychology.wikia.com