Мътната вода се чисти най-добре, когато се остави на спокойствие - АЛЪН УОТС
Алън Уотс (1915 – 1973) е английски мъдрец, публицист и преподавател прочут с тълкуването на източната философия, както и с интереса си към разпространяването му и доближаването му до западния свят.
Той беше човек с провокативна проницателност, който съчетаваше по елементарен – и в това време вълшебен – метод с подигравка и възприятие за комизъм.
Целта: да се подтиква размисъл върху съществуването, да се генерират въпроси, способни да разрушат схеми и да се разрушат действителностите.
В музиката човек не прави завършека на композицията, смисъла и задачата на композицията.
Ако това беше по този начин, най-хубавите музиканти щяха да са тези, които свирят най-бързо, щеше да има композитори, пишещи единствено финали.
Хората щяха да вървят на концерти, единствено с цел да чуят един ударен акомпанимент, и това щеше да е краят.
Но ние виждаме, че в музиката не се случват по този начин нещата.
Подобно случване ни е предоставено в всекидневието от просветителната система.
Тя дава изцяло друго усещане за нещата.
Всичко в нея се прави оценка и това, което вършим, е да сложим детето в коридора на тази система, примамвайки го „ Ела, насам, мац пис пис “.
Така вие отивате в детската градина и това е ужасно, тъй като откакто приключите с нея, отивате в първи клас и тогава, хайде, във втори клас и по този начин нататък.
Когато приключите с главното учебно заведение, отивате в гимназията и нещата се форсират, нещото доближава.
Тогава би трябвало да отидете в лицей. После отивате в университет и когато приключите с него, се присъединявате към света.
След това би трябвало да си изкарвате прехраната и на някое място стартирате да продавате застраховки.
Там би трябвало да извършите предоставените ви задания и вие сполучливо се справяте с тях.
Започват да ви покачват и през цялото това време нещото идва, доближава се, доближава се, това великолено нещо, този триумф, за който работите и се трудите.
Тогава, когато един ден се разсъните на към 40 години, си казвате „ О, боже, дойдох! Аз съм там “.
Но не се чувствате по-различно от метода, по който нормално се чувствате.
Дори сте малко разочаровани, тъй като се чувствате излъгани.
И то в действителност е било машинация. Ужасна машинация.
Накарали са ви да пропуснете всичко.
Решили сте, че животът е подобен на едно странствуване, имащо сериозна цел в своя край.
И, че целият смисъл е да се стигне до този край, където е триумфът или каквото и да е, може би раят след гибелта.
Но се оказва, че през целия изминат път, сте пропуснали същността на въпроса.
Случилото се е било нещо музикално и се е предполагало вие да пеете или да танцувате, до момента в който музиката е свирила.
