Йосиф Сърчаджиев залага „Капан за самотен мъж“ зад Канала
Актьорът Христо Пъдев е зарязан по средата на медения месец брачен партньор, а Луиза Григорова-Макариев е неговата разкаяла се половинка, която се завръща, с цел да постави завършек на няколкодневните му душевни терзания. На пръв взор причина за драма няма. Случва се – първите дни на брака от време на време не са лесни поради промяната на житейския модел. Когато обаче това става в пиесата „ Капан за уединен мъж “ на известния френски драматург Робер Тома (1927-1989), сложена в Малък градски спектакъл „ Зад канала “ от Йосиф Сърчаджиев, съспенсът стартира точно от тази на пръв взор банална обстановка.
Дали Флоранс на Луиза не е ловка измамница, която желае да измъкне милионите на Даниел със съдействието на цяла тайфа от ония, които сякаш са се притекли да оказват помощ на двойката – полицейският контрольор (Стоян Младенов), свещеникът (Владимир Димитров), здравната сестра (Жени Александрова-Лечева), художникът клошар (Емил Котев)? Дали размътеното от алкохол и меланхолия схващане на брачна половинка не е отключило амнезия и той, ненадейно изгубил паметта си, вижда в героинята напълно непозната жена? Дали не предчувства неизбежното бъдещо съпружеско отчуждение? Дали младоженците не разиграват някаква неуместна игра, с цел да разнообразят скуката в селцето с изолираната алпийска вила? Или пък просто „ животът е сън “, както огромният артист Йосиф Сърчаджиев доста добре знае?!…
Не, „ Капан за уединен мъж “ няма нищо общо с тогавашните натежали от смисъл спектакли в актьорската му биография: „ Живот е сън “ от Калдерон под режисурата на Иван Добчев, „ В очакване на Годо “ на Бекет и Леон Даниел или „ Кралят умира “ на Йонеско в постановката на Борислав Чакринов. „ Капан за уединен мъж “ е лека кримка в жанр Агата Кристи, с проницателен по френски разговор и с приятни актьорски осъществявания – неангажираща и занимателна. Тя се гледа с лекост и с още по-голяма лекост се не помни. Но от време на време фенът има потребност тъкмо от това.
Преводът на пиесата е на Емил Лозев. Сценографията и костюмите в спектакъла са проектирани от Петя Стойкова, музиката е на Иван Лечев. Следващите представления са на следващия ден – 9 октомври, 22 октомври и 15 ноември.
Дали Флоранс на Луиза не е ловка измамница, която желае да измъкне милионите на Даниел със съдействието на цяла тайфа от ония, които сякаш са се притекли да оказват помощ на двойката – полицейският контрольор (Стоян Младенов), свещеникът (Владимир Димитров), здравната сестра (Жени Александрова-Лечева), художникът клошар (Емил Котев)? Дали размътеното от алкохол и меланхолия схващане на брачна половинка не е отключило амнезия и той, ненадейно изгубил паметта си, вижда в героинята напълно непозната жена? Дали не предчувства неизбежното бъдещо съпружеско отчуждение? Дали младоженците не разиграват някаква неуместна игра, с цел да разнообразят скуката в селцето с изолираната алпийска вила? Или пък просто „ животът е сън “, както огромният артист Йосиф Сърчаджиев доста добре знае?!…
Не, „ Капан за уединен мъж “ няма нищо общо с тогавашните натежали от смисъл спектакли в актьорската му биография: „ Живот е сън “ от Калдерон под режисурата на Иван Добчев, „ В очакване на Годо “ на Бекет и Леон Даниел или „ Кралят умира “ на Йонеско в постановката на Борислав Чакринов. „ Капан за уединен мъж “ е лека кримка в жанр Агата Кристи, с проницателен по френски разговор и с приятни актьорски осъществявания – неангажираща и занимателна. Тя се гледа с лекост и с още по-голяма лекост се не помни. Но от време на време фенът има потребност тъкмо от това.
Преводът на пиесата е на Емил Лозев. Сценографията и костюмите в спектакъла са проектирани от Петя Стойкова, музиката е на Иван Лечев. Следващите представления са на следващия ден – 9 октомври, 22 октомври и 15 ноември.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ