Накрая на света: как селце в Германия успя да се възроди
Ако в едно село в Германия има стадион, парк или пожарна, това не е нещо извънредно. Но плантация, която да е обща благосъстоятелност на цялото село? Това е същинска необичайност.
Малкото селце Кройцтал в региона Алгой, което има не повече от 400 поданици, си е построило селскостопански двор, където се гледат кози, а също по този начин мандра и магазин. И всичко това - не от носталгия по отминали времена или с цел да се притеглят туристи, а по нужда. На козите се разчита да спрат разрастването на близките гори, които са на път да завладяват селото, разяснява АРД. Шефът на локалната селска кооперация Оливер Пост следи с паника този развой към този момент от 30 години.
Поредното измиращо село
Когато през 1994 година Оливер и Леона Пост идват в Кройцтал, те попадат в оживено село с поща и банков клон, магазин, месарница и дърводелска работилница - и с доста дребни планински ферми, които се устоят от отглеждане на животни.
Промяната настава ненадейно с идването на новия век: фермите стават нерентабилни и се закриват, дърводелската работилница затваря, както и магазинът, а доста хора напущат селото вечно. Кройцтал не се разграничава от останалите измиращи села в наши дни, обобщава АРД. „ Инициативата за селскостопанския кооператив пристигна от самото село, тъй като се видя, че гората се разраства от ден на ден, а цели стопанства по насила се закриват. Трябваше да предприемем нещо “, спомня си Оливер Пост.
Настъплението на гората
Областта е същинско украшение от естествена и екологична позиция, написа АРД. С големите си смесени гори допреди 200 години тя е била център на стъкларството. Дървеният материал от горите бил употребен в стъкларските пещи, а в горските просеки селяните пускали животните си да пасат. Появили се и многочислени планински пасища. В долината последователно просветляло. Сега обаче – без селяните и техните крави горите настъпват още веднъж. Особено „ нападателни “ са къпините, а иглолистните дървета ги следват и планинските поляни отстъпват място на гората.
„ Още тогава създадохме кооперация “, споделя пред АРД Оливер Пост. „ Понеже хората желаеха да удържат този развой, защото и те разбираха, че без пасища селото не би било жизнеспособно “. Покрай кооперацията се основава фондация „ Кройцтал “, която събира дарения, печели поддръжка и в последна сметка през 2015 година основава общата кооперативна плантация с главно предопределение да развъжда кози, споделя АРД. Оливер Пост пуска и своите кози да пасат дружно с останали 130 по планинските пасища и акцията последователно стартира да дава резултат.
„ Козите изяждат тъкмо това, което кравите оставят - т.е. къпините и бодливите шубраци “, показва Пост пред АРД. По този метод се поддържат към 130 хектара планински пасища.
В Кройцтал са на прав път
Желанието на локалните поданици да обезпечат бъдеще на селото си обаче не се лимитира до битката с природата – то води и нови хора в региона. Днес в селото още веднъж се заселват млади фамилии.
Сабине Вер е пристигнала със брачна половинка си и сина си в Кройцтал от Керпен през 2016 година. Семейството през днешния ден разполага освен със забележителна панорама пред прозореца си, само че и с редица други ежедневни улеснения - широколентов интернет за хоумофис, комфортна автобусна връзка до учебното заведение в града, няколко дейни сдружения по ползи за свободното време, механа (също благосъстоятелност на кооперацията) и даже един открит басейн, който локалните поданици поддържат. Именно там могат да се забавляват децата, с които селото още веднъж стартира да се цялостни.
" Имаме всичко, от което се нуждаем "
Сърцевината на селото обаче е новооткритият магазин. „ Всичко тук се прави на доброволни начала – по линия на кооперацията, тя се грижи за целия развой “, изяснява пред АРД Сабине Вер.
Тя в това време е станала представителка на селото в локалния общински съвет. Дали не съжалява, че е пристигнала най-после на света, питат публицистите от немската медия. „ Не, ни най малко! “, дава отговор Сабине Вер с усмивка. „ Тук имаме всичко, от което се нуждаем. “
