Ако трябва да посочим животни, които биха заели челото на

Ако би трябвало да посочим животни, които биха заели челото на класацията за най-симпатични жители на дивата природа, това сигурно ще са сурикатите.

Изправената поза на задни крайници е забележителна и провокира трогване у множеството фенове на животни. Така бързите животни наподобяват на дребни хора. Истината обаче е, че през множеството време те са на четири крайници в търсене на храна.

Ако би трябвало да ги характеризираме с нещо, те не стоят изправени, а постоянно копаят. Нито един тип мангусти, към които принадлежат сурикатите, не влага толкоз забележителна част от времето си в копаене.

Битките сред смелите дребни сурикати и страховитите кобри, детеубийствата в йерархията им са все неща, които разкриват една комплицирана система от взаимоотношения и метод на живот, които заслужават да бъдат проучени. Те ще ни кажат доста за живота в дивата природа.

Къде живеят сурикатите?

Сурикатът с латинско наименование Suricata suricatta е малък бозайник от фамилията на Мангустовите и населява дребен ареал в западните околности на Калахари в Африка. Наричат животинчето също земно дребосъче, тъй като се приютява в дупки, които копае в земята и стои като човек на двата си задни крайници, с цел да следи местността в близост. На езика африканис ги назовават също езерни котки.

Къде живеят сурикатите? Южните елементи на Намибия и Ботсвана са страните, които имат на територията си поселища на сурикати. Те избират саванните области, само че могат да се заселят и в полупустинята.

В природата има няколко типа сурикати. В взаимозависимост от мястото, което населяват, козината им варира от тъмнокафяво до светлосиво или блестящо алено. Сурикатите, които живеят по на юг, са с по-тъмен цвят, до момента в който живеещите в Калахари са по-светлокафяви или оранжеви.

Тези, които живеят в дюните в Намибия и Ангола, имат яркочервена вълна, която се съчетава добре с околния пейзаж.

Външен тип на сурикатите

Сурикатът е в действителност дребна мангуста, която е дълга единствено 30 сантиметра, като опашката на животинчето е съвсем колкото тялото, 25 сантиметра. Козината на сурикатите е сива, бежова или ярко кафява.

Това, което се вижда незабавно в сурикатите, са тъмните маркировки към очите, които наподобяват на слънчеви очила. Те ги защищават от потоците на парещото пустинно слънце. Те служат и като отбрана против хищниците, защото по този начин очите на сурикатите наподобяват по-големи и заплашителни.

Самите им очи са огромни, с остро зрение, което им оказва помощ при наблюдението на евентуални хищници каквито за тях са орлите, чакалите и други.

Ушите на сурикатите са дребни, завършени като полумесец. Те са черни и сложени доста ниско на главата. Това им оказва помощ да чуват чудесно. Особеност при тях е, че ушите им могат да бъдат затворени. Докато копаят, те могат да затворят ушите си, с цел да не прониква прахуляк и нечистотия.

Отличният слух постоянно избавя суриката. Обикновено когато неприятелят се доближава, сурикатът, който стои на пост, дава сигнал за заплаха. Тогава всички сурикати се скриват в подземните си дупки. Сурикатите могат да разграничават звуци като съскането на змиите, виковете на птиците и други.

Козината на сурикатите също зависи от региона, който населяват. В по-сухите пустинни места козината им е по-лека. Космите на главата им са по-светли, като се изключи тъмните петна към очите. На гърба си имат хоризонтални линии, които са тъмнокафяви или черни.

Козината не е в положение да отбрани суриката от ниските температури. Затова заран или следобяд те са обърнати към слънцето, с цел да се стоплят след студената нощ в пустинята. При безпокойствие или нерешителност те разрошват козината си.

Сурикатите имат тънка конична опашка, която варира на дължина от 17 до 25 сантиметра. Тя е кафява на цвят, с черен връх. Разликата от другите представители на мангустите се усеща при опашката. Сурикатите нямат пухкава опашка, тяхната е тънка.

Използват я, с цел да балансират, когато стоят на задните си крайници. Също им служи за отбиване на офанзивите на змиите, отклонявайки вниманието на змията. С това се заобикаля съдбовно захапване по главата.

Ноктите на езерната котка са дълги и извита, като на предните крайници са по-дълги и доближават до 2 сантиметра. Те им оказват помощ да копаят добре. Те копаят почвата, обръщат и камъни в търсене на храна. Изкопават пръст неведнъж повече от личното им тегло.

Сурикатите се движат главно на четирите си крайници, само че могат да стоят изправени единствено на задните си два крайници. Въпреки дребния си растеж от единствено 30 сантиметра, те виждат надалеч над хоризонта, търсейки хищници, които ги дебнат.

Често сурикатът се изкачва на високо място и застава прав, откъдето гледката е по-широка. В това състояние тежестта на тялото се устоя от двата задни крайника. Те тичат бързо, само че на къси дистанции Максималната им скорост е 30 километра в час.

Предните резци на животинчето са леко огънати, а кътниците са остри, което оказва помощ при хранене с разнообразни инсекти.

Заострената муцунка на суриката приключва с мек кафяв нос. Той е доста сензитивен към миризмите, които излъчват представителите на една колония, тъй че различен клан не може да проникне при тях, ще бъдат разпознати по миризмата. По нея сурикатите познават кой член на клана е болен или има дребни.

Начин на живот на суриката

Сурикатите съжителстват в колонии с към 40 индивида. Тя съставлява едно семейство от преобладаваща двойка и цялото им поколение, а от време на време може да се свържат няколко обединявания.

Цялата колония поддържа дупките, в които живеят. Сурикатите са отлични копачи и сами си изкопават местата за живеене, по се случва да заемат дупки на лалугер или на други бозайници.

Всеки член на колонията има свои отговорности. Някои стоят на пост и оповестяват за врагове. Другите в същото време търсят храна.

Те са дейни денем, а нощта прекарват в дупките си, както и дъждовните дни. Големите обедни горещини също биват посрещани на закрито подземен.

Враговете им с изключение на грабливите птици, змиите и чакалите, са и други сурикати. Отделните колонии непрестанно водят война между тях за територии и хранителни ресурси, като бойните дейности са толкоз яростни, че могат изцяло да унищожат някой клан.

Какво ядат сурикатите?

Почти всички храни на суриката съставляват насекомите, ларвите на бръмбарите, гъсениците и какавидите от молци и пеперуди, ларви на мухите, термитите, а също скорпионите, щурците, паяците. Ядат и дребни гръбначни животни като гущери, земноводни и дребни птички. Червеите и яйцата също са част от менюто. Скорпионите, за които доста се написа, са към 2 % от храната на суриката.

Размножаване при сурикатите

Една женска ражда от две до четири дребни. За една година двойка сурикати може да отгледа до три потомства от дребни. Членовете на колонията, които са близки родственици, си оказват помощ в развъждане на потомството. Не постоянно обаче нещата с раждането на дребни минават безпрепятствено. Женски от групата постоянно изнасят новородени дребни и ги убиват или изяждат пред очите на наблюдаващи.

Убийствата и канибализмът нормално са ориентирани към непосредствен родственик - племенници, братя, сестри, братовчеди. Това нормално се случва с дребните на подчинена двойка. Тази процедура е в действителност брутална, само че е решаваща за опазване на стабилността в групата и за по-висок късмет за оцеляване на цялата колония.

Що се отнася до борбите с рисковите кобри, те не са толкоз чести, какъв брой се счита. Сурикатът заобикаля срещата с рисковото влечуго, а то също избира да не се среща с дребните смели мангусти.