Атлантропа – неосъщественият континент
Ако тази умопомрачителна концепция, за която ще ви опиша, беше осъществена, през днешния ден евентуално Солун и Кавала нямаше да са морски пристанища, а Халкидики нямаше да е полуостров, цялостен с български туристи когато и да е на годината. Тези земи щяха да са надалеч от водата. Морето щеше да отстъпва по цялата Френска Ривиера, също и край Генуа, а каналите на Венеция не биха оживели без специфични механически уреди.
Същото щеше да се случва и по северния африкански бряг. С една дума – Средиземно море щеше да е почнало да пресъхва, постепенно, само че непреклонно, с цел да отвори място на суперконтинента Атлантропа, формиран от сегашните Европа и Африка.
Този проект ражда през 20-те години
на предишния век немският проектант Херман Зьоргел. Според изчисленията му великански язовирни стени би трябвало да преградят Гибралтарския пролив и Дарданелите и да спрат притока на вода от Атлантическия океан и Черно море към Средиземно. Така и с помощта на изпаренията равнището на водата, разделяща Европа от Африка, ще спадне мощно и ще бъде извоювана доста нова обработваема земя – към 500 хил. кв. км. Вецове на язовирите пък ще обезпечат електричеството за целия нов великански континент. Един взор по по този начин плануванаъа бъдеща карта демонстрира, че Бяло и Адриатическо море изчезват, от Сицилия до Тунис ще се върви пешком, а от Берлин през Рим ще се стига с трен до Кейптаун – да, същия Кейптаун в Република Южна Африка.
Но за какво му е на Зьоргел този гигантомански план?
И за какво доста политици и предприемачи го посрещат с аплодисменти в такава степен, че наподобява като че ли всеки миг градежът ще стартира?
След Първата международна война Германия е изтощена, стопанската система й буксува, безработицата е висока, милиони хора живеят в мизерия. На всичко от горната страна учените към този момент предизвестяват, че се вижда краят на изкопаемите горива, а и плодородната земя ще е незадоволителна, с цел да изхрани възходящото население на света.
Воден от хуманни хрумвания, Зьоргел – държавен служител, създател на книги за архитектурната хармония и пацифист с интерес към геополитиката, с един размах взема решение всички тези проблеми. Като снижи равнището на Средиземно море, той обезпечава обработваема земя, витално пространство на европейци и африканци. Водните централи създават нужното електричество и по този начин понижават зависимостта от фосилни горива, а със „ спестената ” от Средиземно море вода архитектът
трансформира в тучни градини пустините
в Либия и Алжир. Оста Запад-Изток на Стария континент той преобразува в Север-Юг, като се надява симбиозата сред потенциала на Европа и естествените запаси на Африка да трансформира евро-африканската общественост в всесилен стопански противник на Америка и зараждащата тогава съгласно него Паназия. А и се обезпечават и дълготрайно милиони работни места.
