На вечеря в сърцето на Синеморец
Ако свободните часове на предходния уикенд ни бяха завели в дома на в столицата, то този път целеустремено ще изминем стотици километри до морето, с цел да седнем на вечеря с котката.
И да, в началото това може да ви се стори необичайно, само че продължете да четете и ще откриете логиката в идващите редове.
18 авг 2022 | „ Продължаваме промяната “ ще се яви независимо на изборите на 2 октомври, оповестиха от пресцентъра на партията....
Често чуваме за българското черноморие и какъв брой е застроено, пренаселено и скъпо е то. Това лято, обаче, ни потвърди тъкмо противоположното. Случайността (такива неща не съществуват) ни докара до там, че да запазим лятната си отмора на едно място, в което морето е толкоз синьо, че чак са решили да го кръстят на това - бяхме в Синеморец.
Както постоянно часовете по време на почива минават като минути и пристигна време за вечеря. Доразбрахме инцидентно (пак споделям, няма такива неща), за едно ново място, което носи забавното име - в този момент стана ли ви ясно защо идваше тирада малко по-нагоре.
Мястото е относително малко, само че задоволително, че да ти е комфортно. Гледката е повече от невероятна, тъй като пред теб се открива безкрайното море, а храната, ох, храната напряко ти цялостни душата.
Влизайки ни бе обявено, че за съжаления няма места, само че ориста още веднъж се намеси и тъкмо в този миг една маса се освободи. Да са живи и здрави тези хора, тъй като в случай че не бяха станали в точния момент, нямаше да четете тези редове.
Храната, както споделих е " ядеш и ревеш ", само че това е въпрос на усет. Нещото, което не може да се отхвърли бе приятната конюнктура, която леката музика създаваше, лятното чувство, което идваше от вълните наоколо, което се виждаха и невероятния мирис на домашно приготвена храна.
Менюто е малко, само че тъкмо толока разнообразно, че да има какво да си изберете. Виното се лееше, смях се чуваше от кухната, чийто порти бяха отворено, тъй че да може да виждаме по какъв начин се подготвя храната ни и най-хубавото - всичко идваше в точния миг, изключително двете усмихнати девойки, които ни обслужваха.
Да, тази вечеря не бе гурне странствуване из друга страна, само че пък бе директен пък към сърцето на “Котката” и Синеморец, което ни плени.
И да, в началото това може да ви се стори необичайно, само че продължете да четете и ще откриете логиката в идващите редове.
18 авг 2022 | „ Продължаваме промяната “ ще се яви независимо на изборите на 2 октомври, оповестиха от пресцентъра на партията.... Често чуваме за българското черноморие и какъв брой е застроено, пренаселено и скъпо е то. Това лято, обаче, ни потвърди тъкмо противоположното. Случайността (такива неща не съществуват) ни докара до там, че да запазим лятната си отмора на едно място, в което морето е толкоз синьо, че чак са решили да го кръстят на това - бяхме в Синеморец.
Както постоянно часовете по време на почива минават като минути и пристигна време за вечеря. Доразбрахме инцидентно (пак споделям, няма такива неща), за едно ново място, което носи забавното име - в този момент стана ли ви ясно защо идваше тирада малко по-нагоре.
Мястото е относително малко, само че задоволително, че да ти е комфортно. Гледката е повече от невероятна, тъй като пред теб се открива безкрайното море, а храната, ох, храната напряко ти цялостни душата.
Влизайки ни бе обявено, че за съжаления няма места, само че ориста още веднъж се намеси и тъкмо в този миг една маса се освободи. Да са живи и здрави тези хора, тъй като в случай че не бяха станали в точния момент, нямаше да четете тези редове.
Храната, както споделих е " ядеш и ревеш ", само че това е въпрос на усет. Нещото, което не може да се отхвърли бе приятната конюнктура, която леката музика създаваше, лятното чувство, което идваше от вълните наоколо, което се виждаха и невероятния мирис на домашно приготвена храна.
Менюто е малко, само че тъкмо толока разнообразно, че да има какво да си изберете. Виното се лееше, смях се чуваше от кухната, чийто порти бяха отворено, тъй че да може да виждаме по какъв начин се подготвя храната ни и най-хубавото - всичко идваше в точния миг, изключително двете усмихнати девойки, които ни обслужваха.
Да, тази вечеря не бе гурне странствуване из друга страна, само че пък бе директен пък към сърцето на “Котката” и Синеморец, което ни плени.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ