Ако сте сред хората, които се потапят в живота на

Ако сте измежду хората, които се потапят в живота на героите на художествените творби дотам, че безусловно се „ изгубвате “ измежду тях, то имаме положителни вести за вас – учените към този момент имат по-добра визия по какъв начин тъкмо се случва това.

Колкото по-вглъбени сте в даден фиктивен воин, толкоз по-голям късмет имате да употребявате онази част от мозъка си, която се задейства и в случаите, в които мислите за себе си, разяснява Тимъти Брум, водещ създател на изследването и докторант по логика на психиката в Щатския университет на Охайо.

По време на проучването са били сканирани мозъците на 19 души, самоопределящи се като почитатели на сериала на HBO „ Игра на тронове “, в миг, в който са мислили за себе си, за деветима свои другари и за девет герои от сериала (Брон, Кейтлин Старк, Церсей Ланистър, Давос, Джейми Ланистър, Джон Сняг, Петир Кутрето, Сандор Клегейн и Игрит).

Хората разясняват към кой тъкмо от героите от „ Игра на тронове “ усещат най-голяма обвързаност и харесват най-вече.

Фентъзи сериала „ Игра на тронове “, който продължи цели осем сезона, споделя за политическите и военни спорове сред ръководещите родове на два измислени континента. Според Брум той е съвършен за това проучване, защото съумява да притегли извънредно отдадена почитател база и включва огромен брой разнородни герои, към които хората евентуално биха могли да се привържат.

Един от основните резултати в изследването е обвързван с участниците, които са отбелязали най-високи резултати във връзка с индикатора „ идентификационна линия “. Във въпросника, който попълнят, тези хора се съгласяват най-силно с изявления от вида „ Наистина се усещам въвлечен/а в възприятията на героите от една книга. “

„ Хората с по-висок резултат при индикатора „ идентификационна линия “ се вглъбяват освен в историята, само че и в съответен воин – споделя Брум. – Те оповестяват, че мислите им съответстват с тези на героите, мислят това, което и те, изпитват същите усеща. Те се въплъщават в самия воин. “

Докато участниците са оценявали себе си, приятелите си и героите от „ Игра на тронове “, мозъците им са били сканирани с функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР). Тази машина мери косвено интензивността в разнообразни елементи на мозъка чрез дребните промени в кръвоносния поток.

Изследователите са били изключително заинтригувани от това какво се случва в онази част от мозъка, наречена вентромедиален префронтален кортекс. При нея се следи една по-висока интензивност, когато даден човек мисли за себе си (и в по-малка степен – когато мисли за своите приятели).

Процесът е бил простоват – по време на фЯМР на участниците са показани поредност от имена (понякога техните лични, различен път – на някои от техните другари или на деветимата герои от „ Игра на тронове “). Всяко име е съпроводено от характерна характерност – да вземем за пример уединен, печален, интелигентен, заслужаващ доверие и така нататък

Участниците просто дават отговор с „ да “ или „ не “ според от това дали дадената характерност разказва индивида вярно. Същевременно откривателите мерят интензивността на мозъка им във въпросния вентромедиален префронтален кортекс.

Съвсем предстоящо, вентромедиалният префронтален кортекс е бил най-активен, когато хората са оценявали самите себе си, по-малко – когато е трябвало да слагат оценка на приятелите си и минимум, когато са се появявали героите от „ Игра на тронове “.

При хората обаче с най-голям индикатор „ индентификационна линия “ вентромедиалният префронтален кортекс е бил най-активен, когато са мислили за художествените герои, спрямо тези, които се разпознават по-малко с героите. Тази част от мозъка е изключително дейна, когато правят оценка герои, към които са най-привързани и които харесват най-вече.

Откритията изясняват за какво художествените измислици оказват толкоз огромно въздействие върху някои хора, добавя Дилън Вагнер, съавтор на изследването и помощник по логика на психиката в Щатския университет в Охайо.

„ За някои хора художествената небивалица е опция да одобряват нова идентичност, да видят светове през очите на други и да се върнат от тези прекарвания изменени “, споделя още Вагнер. - Това, което предходните изследвания демонстрират, е че когато хората претърпяват историите по този начин, като че ли те самите са героя, те основават връзка с този воин и той се преплита със личното им Аз. По време на нашето проучване ние открихме доказателства за това в техните мозъци “.

Изследването е оповестено в Social Cognitive and Affective Neuroscience.