Ако сте пропуснали първата част от материала, можете да я

Ако сте пропуснали първата част от материала, можете да я прочетете на този линк.

Психолозите споделят, че в актуалния свят става все по-трудно да бъдеш родител и да взимаш верните решения за възпитанието на детето си. Следващите редове са ориентирани към сегашни и бъдещи родители. Ето какво не трябва да вършиме, в случай че желаете да отгледате психическо крепко, мощно и издръжливо на житейските провокации дете:

7. Научете ги на отговорност!

Има безчет проучвания за това, какъв брой е значимо да включите децата си в домакинската работа. Въпреки това едвам 28% взимат ефективно присъединяване в неделното разчистване, в отсервирането на масата, в миенето на чиниите и така нататък Защо родителите непрекъснато щадят децата си? Да не се претоварят, да не ги заболи кръстът, да си починат от училище… В последна сметка вие не сте техни прислужници! Никой не се е преуморил, в случай че е измил чинията си след хранене или си е оправил заран леглото. Ако желаете да възпитате деца, които да пораснат като съществени и виновни възрастни, каквито безспорно желаете да бъдат, не ги щадете толкоз – те не са чупливи. Натоварвайте ги със отговорности – да опаковат сами обяда си, да изхвърлят боклука, да отидат на пазар, да сложат масата и така нататък Наред с това ги поощрявайте да отделят време за спорт и занимания. Изследователите са единомислещи, че най-пагубни за детето са бездействието и скуката.

8. Не се опитвайте да ги спасите от света!

Със сигурност бихте създали всичко допустимо да спестите на детето си болежка и отчаяние. Само че тези усеща са част от порастването. За да бъдат рационални и душевен постоянни възрастни, децата би трябвало овреме да опознаят страсти като горест, боязън, отчаяние, яд и да се научат да се оправят с тях. С ваша помощ ще придобият убеденост в себе си и ще надраснат страховете си.

9. Не се чувствайте виновни за възприятията на децата си!

Да се пробвате непрекъснато да ободрите децата си, когато са тъжни, да ги забавлявате, когато им е скучно, да ги успокоявате, когато са смутени, значи, че се чувствате виновни за техните усеща. Не споделяме да сте безразлични към тях, несъмнено, само че вместо това се пробвайте да ги научите, че би трябвало да проучват сами възприятията си и да се оправят с тях. Така ще пораснат като хора, които не се нуждаят непрекъснато от нечие рамо, с цел да поплачат на него.

10. Не се стремете непременно да ги предпазите от неточности!

Независимо дали става дума за нещо почтено като това да поправите грешките в домашната работа, или му ревизирате раницата, да не би да е не запомнило нещо, без да си давате сметка, вие му създавате илюзорно възприятие за отбрана. Дори да е сбъркало или не запомнило нещо, то ще знае, че мама/татко ще оправят нещата. Да, но в живота не става по този начин. Не им вършиме никаква услуга. Оставете ги да се червят пред госпожата в учебно заведение, че са си не запомнили домашното или че са объркали задачата, дано останат един ден гладни в учебно заведение, тъй като са си не запомнили обяда – по този начин ще бъдат доста по-внимателни идващия път. Неволята е един от най-великите учители в живота. Не превръщайте отрочето си в „ мамино детенце ” – изразът е фиктивен неслучайно от Любен Каравелов.

11. Не бъркайте дисциплината с наказване!

Наказанието отключва страхове, води до страдалчество, от време на време съмнение от страна на детето към родителя и предпочитание да прикрива истината. Избягвайте този способ. Вместо това използвайте събитията от дадена обстановка, с цел да научите детето на самодисциплина. Така ще се научи да взима рационални решения.

12. Не отстъпвайте, с цел да си спестите нервите!

Въпреки че мрънкането на децата може да бъде извънредно влудяващо, не се отмятайте от казаното единствено с цел да го прекратите, тъй като нервите ви към този момент не устоят. Излезте от стаята или се пробвайте да „ изключите ”, само че не отстъпвайте. Веднъж сторите ли го, детето ще разбере, че с мрънкане и тръшкане задачите се реализират. Което няма да мине нито пред учителката, нито пред работодателя на по-късен стадий от живота му. Така че стискайте зъби и бъдете строги и непреклонни.

13. Не губете ясна визия за целите си!

Помислете си дали е по-важно учителката да е на мнение, че детето ви е най-умното, или най-милото и положително в класа? Много е елементарно човек да се загуби в хаоса на забързаното време и да не помни същински значимите неща. Нужно е от време на време да спирате и да си поемате мирис, да поразсъждавате над смисъла, над живота. Не хабете сила да се карате за изцапаната нова блузка или за някоя инцидентна двойка в учебно заведение. След здравето най-важно е детето ви да развие качества като почтеност, съчувствие, отговорност. Уверете се, че го учите да схваща кое е същински значимото. Вашите полезности и вашият мироглед ще бъдат и негови полезности и мироглед. Именно от тях зависи дали ще има един пълностоен, стойностен и кондензиран с нравствен смисъл живот.

Уверихте ли се, че душевен устойчивите и издръжливи деца имат душевен устойчиви родители? Бъдете добър образец за подражателство. Не съвършен, а задоволително добър. Няма по-голямо благополучие за родителя от това, да види детето си като построена персона, която умее да благодари, да се извинява и да обича. Никой не е казвал, че ще бъде лесно…

Цветелина Велчева по материали от success.com