Сушрута – бащата на пластичната операция на носа
Ако сте били малък нарушител, военнопленник или прелюбодейка в античния свят, нищо чудно да са ви отрязвали върха на носа за наказване. Но вместо да се разхождате обезобразени, в случай че сте имали средства – и сте живели в антична Индия – сте могли да реконструирате човката с помощта на античен хирургически способ, ползват от индийския доктор и хирург Сушрута.
Спори се дали Сушрута е бил действителна персона или е единствено мит. Счита се, че е бил наследник на влъхва, живял към 600 година прочие н. е., само че през днешния ден е прочут най-много с класическия етюд „ Сушрута Самхита “ или „ Сборникът на Сушрута “. Трудът се счита за едно от най-значимите достижения на индийската медицина и оказва въздействие върху Запада. Заедно с Чарака и Вагбхата – двама други евентуално митични създатели на основни текстове – Сушрута е уважаван в Индия като един от Триадата на античните.
В „ Сушрута Самхита “ са разказани повече от хиляда заболявания (включително доста ранна информация за диабета) и към 650 типа медикаменти. В текста се отделя особено внимание на хирургията, която се счита за връх на лечебното изкуство. Описаните към 300 хирургични процедури включват интервенция на катаракта, премахване на камъни от пикочния мехур, премахване на херния, интервенция на очите и цезарово сечение. Описано е също по какъв начин да се управлява кървенето, да се наместват счупени кости, да се употребява вино и други лекарства за упояване на пациента и да се употребяват огромни мравки да се защипват рани (явно мощните им челюсти могат да затворят рана като шевове). Текстът също по този начин акцентира смисъла на чистотата както за хирурзите, по този начин и за техните принадлежности – защитни ограничения, които Европа не приема в продължение на две хилядолетия.
Но най-известната част от текста е неговата техника за възобновяване и пресъздаване на носа, известна през днешния ден като реконструктивна ринопластика. Сушрута предлага да се употребява дълъг и необятен „ лист от растение “ като образец за изчезналата част, с който да се изреже парче кожа от бузата или челото. След като се изреже парчето с нож, кожата се поставяла върху изчезналата част на нос, след което „ невъзмутимият доктор би трябвало устойчиво да я завърже с превръзка, приятна за гледане “. Две дребни тръбички – тръстика или тръбички от растението рицин – се слагат в ноздрите, с цел да се улесни дишането. След това носът се поръсва с медицински прахуляк, увива се с памук и се напръсква със сусамово масло.
Снимка от книгата на Дж.К. Карп „ An account of two successful operations for restoring a lost nose, “ 1816 година
Знанията на Сушрута пътуват дълго на запад. Самхитата е преведена на арабски език към VIII в. от н. е. и тази версия би могло да е пристигнала в Европа преди Ренесанса; техниките явно са били известни на хирурзите в Италия през 1400 година и 1500 година След това индийският способ за възобновяване на носа е загубен за западната медицина за няколкостотин години, макар че, несъмнено, индийските хирурзи не престават да го практикуват.
След това, през 1793 година, двама английски хирурзи следят процедурата върху каруцар, който е покорен от султан по време на Третата англо-мизийска война, а техен прочут разгласява изложение на интервенцията в лондонското списание „ Джентълмен “ през идната година. Британски хирург на име Джоузеф Константин Карп прочита за операцията и я ползва върху трупове в продължение на 20 години, преди да извърши интервенцията (успешно) върху жив пациент през 1814 година Последвалата обява я разпространява в Европа, а през 30-те години на XIX в. техниката доближава и до Съединените щати.
Днес Сушрута е необятно уважаван в Индия. Страната се гордее с няколко негови скулптури, а обликът му е на печата на Асоциацията на пластичните хирурзи на Индия. Вариант на неговата процедура, постоянно именуван индийски способ, към момента е един от желаните способи за възобновяване на носа по света.
