Във всеки човек живее звяр, който трябва да се опитоми
Ако слушаш всички думи, които човек е споделил от деня на основаването си, ще си помислиш: това е Бог! Но като погледнеш делата, си казваш: Не, това е звяр. – Андрей Волос
Един ден остарял аскет бил запитан:
– Как не ти омръзва да си самичък от самото начало?
Той споделил:
– Имам доста неща за извършване: би трябвало да обуча два ястреба и два орела, да успокоя два заека, да опитомявам змия, да стимулирам магаре и да укротя лъв.
– Но ние не виждаме тези животни до теб. Къде са те?
Отшелникът дал отговор:
– Ние носим тези животни в Себе си.
Двата ястреба се хвърлят по всичко, което виждат – положително и неприятно, потребно и нездравословно. Трябва да ги науча да разграничават. Това са моите очи .
Два орела с нокти нараняват и унищожават всичко, до което се допрян. Трябва да ги науча да служат и да оказват помощ, без да нараняват. Това са моите ръце .
Зайците постоянно скачат напред-назад, опасяват се и се крият. Трябва да ги успокоя и да ги науча по какъв начин да се оправят в сложни обстановки, а не да бягат от проблеми. Това са краката ми .
Най-трудното е да наблюдаваш змията . Въпреки че е несъмнено затворена в плътна клетка, тя постоянно е подготвена да нападне, захапе и токсини всеки, който е наоколо. Затова би трябвало да я последвам и да я възпитавам. Това е езикът ми .
Магарето , както всички знаят, е доста настойчиво, постоянно изморено и не желае да си прави работата. Това е моето тяло .
Накрая, би трябвало да укротя лъва , който желае да бъде цар и да командва всички. Той е горделив, суетлив и счита, че целият свят би трябвало да се върти към него. Това е моето его !
Както виждате, имам доста работа…
