Кой печели и кой губи от войната в Украйна
Ако се вгледате в заглавията на медиите през последните две седмици, ще останете с усещане, че настава Апокалипсис. Колкото и драматизирани да са те обаче, няма спор, че сега войната, запалена от Русия, взривява икономическите основи на Европа, а заканите са изключително страховити за България, която е в задушаваща взаимозависимост от съветските природен газ и петрол. Путин наподобява на пироман, който налива бензин и пали огън в основите на къщата, без да го интересува, че ще пострада и неговото семейство. От месеци виждаме по какъв начин стремглавото повишаване на най-важните източници на сила разнася чудовищни пламъци на всички места. Газ и петрол „ ценообразуват “ във всяка стока и услуга - ток и парно, храни и бензин, торове и стъкло, желязо и цимент, строителство и превоз. Херострат се е записал в черните страници на историята като подпалвач на превъзходния храм на Артемида край Ефес. С какво ли ще бъде запомнен повелителят на Кремъл...
Колко още могат да нарастнат природният газ, петролът и електрическата енергия,
никой не смее да предвижда. Има ужасна война, сееща гибел и съсипия, има невиждани наказания против агресора, който се пробва да се брани с в допълнение съсипващи го „ контрасанкции “, има опити за договаряния и преустановяване на безумното изтребване, има и чудовищни закани от Москва - за прекъсване на газовото кранче, за натискане на аления нуклеарен бутон, за трета международна... Ясно е, че българското държавно управление не може да направи доста в тази рецесия без аналог, с цел да защищити стопанската система, компаниите и найвече хората от шоковете. Остава му да разчита на „ общи европейски решения за справяне с провокациите “ - в случай че използваме брюкселския образец.
Войната в Украйна и последвалият енергиен шантаж на Москва против Европа оголиха жестоката истина - до момента в който елитът на Европейски Съюз „ шаманстваше “ за диверсификация на източниците, „ зелена договорка “ и разкъсване с огромната взаимозависимост найвече от съветски газ, обособени страни членки са се оплели в още по-тежки връзки. Германия е фрапантен образец - не й стигна „ Северен поток 1 “, ами направи и втора такава артерия за транспорт на съветски газ.
Брюксел и водещи европейски политици непрестанно кастрят България, че е прекомерно подвластна от съветските доставки, и са прави. Но вижте какво се случи в Германия. В последните 10 години флагманът на Европейски Съюз е нараснал вноса на съветски природен газ от 40% на 55%, а на съветски петрол - от 38% на 42%. Озадачаващ подробност е, че с 10% от газохранилищата в Германия се разпореждат дъщерни сдружения на „ Газпром “.
Че България не направи през годините каквото можеше, с цел да поохлаби съветската енергийна примка, е реалност. Но и нашите другари от Европейски Съюз се оказаха с двата крайници в същия капан и в този момент не можем да разчитаме те да ни избавят. Премиерът Кирил Петков и министрите му един през различен успокояват, че проблеми с доставките на газ и петрол няма. Но даже Русия да не врътне газовото кранче и петролните й танкери продължат да дебаркират край Бургас, галопиращите и неуместно нестабилни цени остават грамаден проблем. Раздаването на обезщетения - за бизнеса и за семействата, възможното понижаване на налози и вноски в всякакви фондове, са вероятни ограничения, само че те единствено облекчават ситуацията, не вземат решение проблемите. А в случай че войната се проточи, ще става все по-лошо. Европа е на път да не помни високопарните заявления и „ зелените “ покупко-продажби и към този момент „ премисля “ отношението си към „ мръсните “ въглища и „ рисковите “ нуклеарни централи.
Все отново в стопанската система не всичко е потрес и смут и компаниите се пробват някак да се оправят.
Много български предприятия са затрупани с поръчки
от западни компании, настояват от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Но допълват, че държавното управление би трябвало да усили обезщетенията поради скъпия ток и да удължи тяхното приемане - до трайното усмиряване на енергийните цени (не е ясно какъв брой дълго може да издържи бюджетът в подобен „ подкрепящ “ режим). Българското машиностроене, което работи главно за експорт, е в изключително състояние - валят поръчки от чужбина, само че към непредвидимите цени на тока и на металите се добави още един голям проблем - Украйна е водещ производител на стомана и огромна част от стоманените произведения за машиностроителните компании в България - ламарина и заготовки, идват оттова. Военните дейности затрудняват транспорта и в този момент доставчиците търсят метали другаде. Но другите възможности са надалеч (например Индия) и вносът се оскъпява доста. Войната в Украйна и последвалите наказания против Русия провокираха внезапно повишаване на металите на интернационалните тържища.
Пряко обиден от това е строителният бизнес - цената на арматурното желязо през последните три месеца е скочила двойно. В България арматурно желязо създават „ Стомана Индъстри “ в Перник и „ Промет “ край Бургас. „ Промет “ употребява главно украинска стомана, самото дружество е част от украински холдинг. В момента предприятието работи обикновено, има заготовки. Дори в случай че се наложи то да спре, „ Стомана индъстри “ може да създава задоволително, с цел да задоволи вътрешния пазар. Но и цените ще са по-високи. Поскъпва и евтиното арматурно желязо, което внасяме от Македония и Турция. Агенциите за недвижими парцели изясняват, че сега доста строители и вложители са спрели продажбите на жилища, тъй като не могат да се ориентират накъде ще вървят цените на материалите и на какви цени да разгласят на клиентите.
Всички виждаме
какво се случва на „ хранителния фронт “
Страхът от дефицит след експлоадирането на войната в Украйна изстреля цените на зърното до забравени върхове. След скок с 50% за месец пшеницата надвиши 11 $ за бушел. Русия и Украйна са измежду най-големите зърнопроизводители в света, а в този момент просто не могат да изнасят. Освен това войната заплашва тазгодишното засаждане на пшеница в Украйна. На този декор нашето държавното управление взе решение да изкупи 1.1 млн. т хлебно и фуражно зърно от българските производители, с цел да добави държавните запаси. Така ще се подсигури хлябът до годишна продукция 2023. Това ще е сериозен разход за бюджета, само че най-малко няма да останем гладни - ще има и зърно, и брашно. Хляб ще има, само че ще е безценен. Ето за какво хлебопроизводители упорстват Данък добавена стойност ставката да се понижи, в случай че не незабавно, най-малко при актуализацията на бюджета в средата на годината. Но финансовият министър Асен Василев е неотстъпчив (поне досега) - понижаване на Данък добавена стойност няма да има, тъй като това не води до по-ниски цени за потребителите. „ Не се чака шоково повишаване на хляба поради саморегулацията на пазара “, твърди Марияна Кукушева, началник на Съюза на хлебарите и сладкарите. Защото всеки рационален управител е наясно - повишаването си има таван на обществена търпимост.
Войната в Украйна увеличи рекордно цената на друга борсова стока - слънчогледа (Украйна и Русия са едни от най-големите износители). Това влече повишаване на олиото. Търговци към този момент „ загряват “ за цени 6-7 лева за литър. Някои даже приказват за бързо изпразване на складовете, намеквайки за вероятен недостиг. Добрата вест е, че България създава премного слънчоглед и олио и в случай че държавното управление не допусне всичко да бъде изнесено към по-платежоспособни пазари, проблеми с дефицит не би трябвало да има.
Премиерът Петков към този момент сподели, че страната ще подходи като за житото - ще добави държавните ресурси със слънчоглед и олио. А в това време аграрни производители сигнализират и за друга цъкаща ценова бомба - азотните торове към този момент костват 1500-1600 лева за звук при 300-350 лева преди година. И чакат страната да направи нещо.
В същото време се чуват и сериозни гласове за намесите „ от горната страна “. “Ако страната е решила да се прави на търговец, това значи ли, че лятото ще стартира да изкупува плодове и зеленчуци, мляко, месо, вълна и така нататък? “, попита риторично ръководителят на аграрната комисия в Народното събрание Пламен Абровски. Но и не предложи други ограничения за усмиряване на пазара.
От страната към този момент излизат и хрумвания за „ заледяване “ на цени
„ Пазарът на горива не е контролиран и цените не се дефинират от държавни органи. Но при изключителни обстановки, каквато се сътвори във връзка пандемията и до каквато да се надяваме, че няма да се стигне в този момент във връзка на военните дейности, поражда въпросът дали да няма механизъм за слагане на пределни цени на артикули от първа нужда. Може би законодателите би трябвало да помислят в тази тенденция “, разсъждава шефът на Комисията за отбрана на потребителите Димитър Маргаритов. И напомня, че при започване на пандемията са били признати законови промени, които разрешават избрани цени да се лимитират до междинната им стойност за предните 3 месеца.
В туристическия отрасъл отново са обезверени. Бушува война, и то напълно близо - с Украйна ни дели единствено Черно море, а това не прави България привлекателно за чужденците място за ски, отдих и екскурзии. Ковид рецесията удари грубо сектора, а в този момент ще кажем задълго довиждане на руснаците и украинците като туристи. В годината преди пандемията - 2019-а, у нас са гостували близо 407 хиляди руснаци и още повече украинци - 411 хиляди. Сега единствено за броени дни посрещнахме десетки хиляди украинци - не туристи, а хора, търсещи избавление и заслон. Министърът на туризма изясни, че с изключение на грижа, човещина и взаимност настаняването на украински бежанци в хотели и почивни бази със съответни обезщетения е и мярка за опазване на работни места в туризма.
Прилив на работна ръка
Бизнес организациите у нас настояват, че могат да дадат работа на 200 000 бягащи от войната украинци (и че това ще е избавително за някои стопански браншове, които все се оплакват от липса на кадри). Дано да е правилно. Засега прииждащите хора, част от тях даже без документи, се сблъскват с тежка администрация и всевъзможни формалности, които вършат даже напредването им мъчно.
Прави усещане, че макар кошмарните седмици и месеци на непомнени стопански компликации, а в този момент и война, бизнесът у нас е сдържан оптимист. „ Заради пренареждането на веригите за доставки и търсенето на български реализатори от западни компании ще се разкрият и доста работни места “, показват от АИКБ.
Истината е, че светът към този момент не е същият. В Европа има кървава война с голям брой жертви и неразбираем край, а мащабите на икономическите бедствия са необозрими. На фона на сегашните мрачни събития и разтърсвания всевъзможни предходни рецесии от 21-ви век наподобяват дребни. Няма подозрение, чакат ни тествания - скачащи цени, лавина от банкрути, грубо обедняване. Трябва да стискаме зъби. Да се молим войната да свърши бързо и да престане чудовищното братоубийство. И да се надяваме, че политиците - у нас, в Европа, в Съединени американски щати, в Азия, ще бъдат и рационални, и мощни.
Колко още могат да нарастнат природният газ, петролът и електрическата енергия,
никой не смее да предвижда. Има ужасна война, сееща гибел и съсипия, има невиждани наказания против агресора, който се пробва да се брани с в допълнение съсипващи го „ контрасанкции “, има опити за договаряния и преустановяване на безумното изтребване, има и чудовищни закани от Москва - за прекъсване на газовото кранче, за натискане на аления нуклеарен бутон, за трета международна... Ясно е, че българското държавно управление не може да направи доста в тази рецесия без аналог, с цел да защищити стопанската система, компаниите и найвече хората от шоковете. Остава му да разчита на „ общи европейски решения за справяне с провокациите “ - в случай че използваме брюкселския образец.
Войната в Украйна и последвалият енергиен шантаж на Москва против Европа оголиха жестоката истина - до момента в който елитът на Европейски Съюз „ шаманстваше “ за диверсификация на източниците, „ зелена договорка “ и разкъсване с огромната взаимозависимост найвече от съветски газ, обособени страни членки са се оплели в още по-тежки връзки. Германия е фрапантен образец - не й стигна „ Северен поток 1 “, ами направи и втора такава артерия за транспорт на съветски газ.
Брюксел и водещи европейски политици непрестанно кастрят България, че е прекомерно подвластна от съветските доставки, и са прави. Но вижте какво се случи в Германия. В последните 10 години флагманът на Европейски Съюз е нараснал вноса на съветски природен газ от 40% на 55%, а на съветски петрол - от 38% на 42%. Озадачаващ подробност е, че с 10% от газохранилищата в Германия се разпореждат дъщерни сдружения на „ Газпром “.
Че България не направи през годините каквото можеше, с цел да поохлаби съветската енергийна примка, е реалност. Но и нашите другари от Европейски Съюз се оказаха с двата крайници в същия капан и в този момент не можем да разчитаме те да ни избавят. Премиерът Кирил Петков и министрите му един през различен успокояват, че проблеми с доставките на газ и петрол няма. Но даже Русия да не врътне газовото кранче и петролните й танкери продължат да дебаркират край Бургас, галопиращите и неуместно нестабилни цени остават грамаден проблем. Раздаването на обезщетения - за бизнеса и за семействата, възможното понижаване на налози и вноски в всякакви фондове, са вероятни ограничения, само че те единствено облекчават ситуацията, не вземат решение проблемите. А в случай че войната се проточи, ще става все по-лошо. Европа е на път да не помни високопарните заявления и „ зелените “ покупко-продажби и към този момент „ премисля “ отношението си към „ мръсните “ въглища и „ рисковите “ нуклеарни централи.
Все отново в стопанската система не всичко е потрес и смут и компаниите се пробват някак да се оправят.
Много български предприятия са затрупани с поръчки
от западни компании, настояват от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Но допълват, че държавното управление би трябвало да усили обезщетенията поради скъпия ток и да удължи тяхното приемане - до трайното усмиряване на енергийните цени (не е ясно какъв брой дълго може да издържи бюджетът в подобен „ подкрепящ “ режим). Българското машиностроене, което работи главно за експорт, е в изключително състояние - валят поръчки от чужбина, само че към непредвидимите цени на тока и на металите се добави още един голям проблем - Украйна е водещ производител на стомана и огромна част от стоманените произведения за машиностроителните компании в България - ламарина и заготовки, идват оттова. Военните дейности затрудняват транспорта и в този момент доставчиците търсят метали другаде. Но другите възможности са надалеч (например Индия) и вносът се оскъпява доста. Войната в Украйна и последвалите наказания против Русия провокираха внезапно повишаване на металите на интернационалните тържища.
Пряко обиден от това е строителният бизнес - цената на арматурното желязо през последните три месеца е скочила двойно. В България арматурно желязо създават „ Стомана Индъстри “ в Перник и „ Промет “ край Бургас. „ Промет “ употребява главно украинска стомана, самото дружество е част от украински холдинг. В момента предприятието работи обикновено, има заготовки. Дори в случай че се наложи то да спре, „ Стомана индъстри “ може да създава задоволително, с цел да задоволи вътрешния пазар. Но и цените ще са по-високи. Поскъпва и евтиното арматурно желязо, което внасяме от Македония и Турция. Агенциите за недвижими парцели изясняват, че сега доста строители и вложители са спрели продажбите на жилища, тъй като не могат да се ориентират накъде ще вървят цените на материалите и на какви цени да разгласят на клиентите.
Всички виждаме
какво се случва на „ хранителния фронт “
Страхът от дефицит след експлоадирането на войната в Украйна изстреля цените на зърното до забравени върхове. След скок с 50% за месец пшеницата надвиши 11 $ за бушел. Русия и Украйна са измежду най-големите зърнопроизводители в света, а в този момент просто не могат да изнасят. Освен това войната заплашва тазгодишното засаждане на пшеница в Украйна. На този декор нашето държавното управление взе решение да изкупи 1.1 млн. т хлебно и фуражно зърно от българските производители, с цел да добави държавните запаси. Така ще се подсигури хлябът до годишна продукция 2023. Това ще е сериозен разход за бюджета, само че най-малко няма да останем гладни - ще има и зърно, и брашно. Хляб ще има, само че ще е безценен. Ето за какво хлебопроизводители упорстват Данък добавена стойност ставката да се понижи, в случай че не незабавно, най-малко при актуализацията на бюджета в средата на годината. Но финансовият министър Асен Василев е неотстъпчив (поне досега) - понижаване на Данък добавена стойност няма да има, тъй като това не води до по-ниски цени за потребителите. „ Не се чака шоково повишаване на хляба поради саморегулацията на пазара “, твърди Марияна Кукушева, началник на Съюза на хлебарите и сладкарите. Защото всеки рационален управител е наясно - повишаването си има таван на обществена търпимост.
Войната в Украйна увеличи рекордно цената на друга борсова стока - слънчогледа (Украйна и Русия са едни от най-големите износители). Това влече повишаване на олиото. Търговци към този момент „ загряват “ за цени 6-7 лева за литър. Някои даже приказват за бързо изпразване на складовете, намеквайки за вероятен недостиг. Добрата вест е, че България създава премного слънчоглед и олио и в случай че държавното управление не допусне всичко да бъде изнесено към по-платежоспособни пазари, проблеми с дефицит не би трябвало да има.
Премиерът Петков към този момент сподели, че страната ще подходи като за житото - ще добави държавните ресурси със слънчоглед и олио. А в това време аграрни производители сигнализират и за друга цъкаща ценова бомба - азотните торове към този момент костват 1500-1600 лева за звук при 300-350 лева преди година. И чакат страната да направи нещо.
В същото време се чуват и сериозни гласове за намесите „ от горната страна “. “Ако страната е решила да се прави на търговец, това значи ли, че лятото ще стартира да изкупува плодове и зеленчуци, мляко, месо, вълна и така нататък? “, попита риторично ръководителят на аграрната комисия в Народното събрание Пламен Абровски. Но и не предложи други ограничения за усмиряване на пазара.
От страната към този момент излизат и хрумвания за „ заледяване “ на цени
„ Пазарът на горива не е контролиран и цените не се дефинират от държавни органи. Но при изключителни обстановки, каквато се сътвори във връзка пандемията и до каквато да се надяваме, че няма да се стигне в този момент във връзка на военните дейности, поражда въпросът дали да няма механизъм за слагане на пределни цени на артикули от първа нужда. Може би законодателите би трябвало да помислят в тази тенденция “, разсъждава шефът на Комисията за отбрана на потребителите Димитър Маргаритов. И напомня, че при започване на пандемията са били признати законови промени, които разрешават избрани цени да се лимитират до междинната им стойност за предните 3 месеца.
В туристическия отрасъл отново са обезверени. Бушува война, и то напълно близо - с Украйна ни дели единствено Черно море, а това не прави България привлекателно за чужденците място за ски, отдих и екскурзии. Ковид рецесията удари грубо сектора, а в този момент ще кажем задълго довиждане на руснаците и украинците като туристи. В годината преди пандемията - 2019-а, у нас са гостували близо 407 хиляди руснаци и още повече украинци - 411 хиляди. Сега единствено за броени дни посрещнахме десетки хиляди украинци - не туристи, а хора, търсещи избавление и заслон. Министърът на туризма изясни, че с изключение на грижа, човещина и взаимност настаняването на украински бежанци в хотели и почивни бази със съответни обезщетения е и мярка за опазване на работни места в туризма.
Прилив на работна ръка
Бизнес организациите у нас настояват, че могат да дадат работа на 200 000 бягащи от войната украинци (и че това ще е избавително за някои стопански браншове, които все се оплакват от липса на кадри). Дано да е правилно. Засега прииждащите хора, част от тях даже без документи, се сблъскват с тежка администрация и всевъзможни формалности, които вършат даже напредването им мъчно.
Прави усещане, че макар кошмарните седмици и месеци на непомнени стопански компликации, а в този момент и война, бизнесът у нас е сдържан оптимист. „ Заради пренареждането на веригите за доставки и търсенето на български реализатори от западни компании ще се разкрият и доста работни места “, показват от АИКБ.
Истината е, че светът към този момент не е същият. В Европа има кървава война с голям брой жертви и неразбираем край, а мащабите на икономическите бедствия са необозрими. На фона на сегашните мрачни събития и разтърсвания всевъзможни предходни рецесии от 21-ви век наподобяват дребни. Няма подозрение, чакат ни тествания - скачащи цени, лавина от банкрути, грубо обедняване. Трябва да стискаме зъби. Да се молим войната да свърши бързо и да престане чудовищното братоубийство. И да се надяваме, че политиците - у нас, в Европа, в Съединени американски щати, в Азия, ще бъдат и рационални, и мощни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ