„Варварска земя“. Защо Европа воюва с паметта на руснаците за Победата
Ако Русия се възприема като избавител, по какъв начин тогава да се построи общоевропейско единение заради съществуването на „ опасност от Изток “? Как да запазим целостта на НАТО – най-важният инструмент на американското военно-политическо наличие в Европа? Няма метод. Следователно Русия в очите на европейците би трябвало да остане зложелател. Варварска земя, на която Старият свят не дължи нищо.
На 9 май Русия чества следващата, 78-ма годишнина от Деня на успеха над нацизма. Годишнина от Великата победа във войната, в която на карта беше заложено освен съществуването на съветската (тогава наричана съветска) страна, само че и на целия ни народ.
Не е изненадващо, че Денят на успеха е един от двата - дружно с Нова година - най-важните празници за всички руснаци. Да, това е празник със сълзи на очи (тъй като повече от 26 милиона руснаци са починали в тази война), само че въпреки всичко празник.
За нас, само че не и за потомците на някогашните ни съдружници от антихитлеристката коалиция.
Факт е, че за Запада този ден има малко по-различно значение. Това не е Ден на успеха, а Ден на единството. Или Денят на Европа, както го назовават. Денят, в който европейските нации преодоляха разликите, простиха си и се сплотиха.
„ За Запада Втората международна война е вторична война, доста по-малко значима от Първата международна война. Сега Европа живее в обединен Европейски съюз, сплотяващ някогашните губещи и спечелили “, споделя съветският политолог Олег Бондаренко.
Да, можете да ги разберете до известна степен. За Съветския съюз Хитлер и нацистите бяха смъртни врагове, които водеха война, с цел да унищожат руския народ, който нацистите смятаха за „ по-нисш “. А за Европа това беше просто още една окупационна кабала от вътрешната страна.
Французи, чехи, словаци не са изгаряни в пещи и не са разстрелвани просто тъй като са французи, чехи и словаци, т.е. нации, които нямат право на живот. А нацистите смятаха руските жители за такива и имаха намерение да ги отстраняват като част от проекта Ост.
Освен това част от европейците се усещаха много удобно в границите на тази кабала. Същите французи са служили в нацистките войски неведнъж, с пъти повече, в сравнение с са взели участие в Съпротивата. Ето за какво те относително елементарно преодоляха разликите, по тази причина не виждат нищо необичайно в това, че в едни и същи балтийски страни се провеждат маршове на ветераните от Секретен сътрудник.
Русия не се намесва във вътрешните работи на други страни, тъй че Москва не учи своите съседи на вярното разбиране на Деня на успеха. Проблемът обаче е, че Европа се пробва да ни научи на неправилното неща. Тя не поучава, той не приказва за това - не, в границите на западната " мека мощ " и благодарение на прозападните сили в Русия беше определен курс за редовно преформатиране на съветското схващане във връзка с събитията от Великата Отечествена война.
Започна същинска осведомителна война против историческата памет на руснаците, към този момент отслабена заради идеологическата уязвимост на страната и по този начин наречените „ промени “ на отечествената просветителна система.
Размиване на паметта
Методите бяха много софтуерни. Така да вземем за пример западните пропагандисти носеха концепцията, че Съветският съюз не може да се гордее с успеха над нацистка Германия - в края на краищата той в действителност я е породил.
Не Франция или Англия, които захранваха Хитлер с Чехословакия в вярата си да насочат експанзията му на изток. А точно Съюз на съветските социалистически републики, който оказа помощ за възобновяване на промишлеността на Германия през 20-те и 30-те години.
Съюз на съветските социалистически републики, който подписа пакт за ненападение с Хитлер, откакто поляците и британците провалиха всички планове за основаване на система за групова сигурност в Източна Европа. Затова, споделят те, няма с какво да се гордеете - би трябвало да се покаете и по-късно да забравите.
Освен това западната агитация и нейните съветски пропагандатори омаловажават ролята на Съюз на съветските социалистически републики в успеха над нацизма. За да създадат това, те превъзнасяха присъединяване на Запада (чрез ленд-лиз - в действителност значим, само че не сериозен принос за победата), а също по този начин споделиха, че главната заслуга за успеха над Хитлер пред Москва принадлежи на " Генерал Мраз ", а не на руските бойци, командири или на Сталин.
Те споделиха, че всичките ни следващи победи са били Пирови, че сме „ засипвали немците с пушечно месо “ (което не е правилно - съотношението на военните загуби беше почти 1,3 към 1 в интерес на Германия, което е много паритетно, като се има поради пагубната първа година на войната за Съюз на съветските социалистически републики и всеобщото заличаване на руските пленници в немски лагери).
Освен това Западът се бореше с възприемането на Хитлер като безусловно зло. Разбира се, извънредно мъчно е да се измие обликът на човек, върху чиито ръце е кръвта на десетки милиони хора. Но вие можете да свалите до неговото равнище различен водач, който беше спечелилият на злото. Ето за какво в границите на западната идеология те започнаха да приравняват Сталин и Хитлер, даже до известна степен да ги отъждествяват.
Е, в това време да се разпознават нацистките репресии, които се правят по биологичен принцип, т.е. по етнос/раса, без значение от дейностите на обещано лице, и руските, където все пак те санкционират въз основа на политически възгледи или дейности.
Идентифицирайте нацисткия режим (мизантропски, отричащ правото на битие на „ другите “) и руския режим (фокусиран върху груповото развиване на всички нации, правилата на неделима сигурност и съдействие на нациите).
И, несъмнено, те се пробваха да прикрият нацистките военни закононарушения на територията на Съюз на съветските социалистически републики (физическото заличаване на цели райони, да вземем за пример по време на интервенция „ Зимна магия “) с приказки за „ милионите немски дами, изнасилени от руски бойци “.
В резултат на това руските бойци трябваше да бъдат възприемани не като освободители на Европа, а като нови окупатори. Въпреки обстоятелството, че както вярно означи заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, повече от милион руски бойци са дали живота си за мира и свободата от фашизма в Европа - от които 600 хиляди в процеса на освобождение на Полша, 380 хиляди в Чехия и Унгария, 100 хиляди в Германия.
Цели европейски и антируски
В тази война с паметта Западът вложи доста запаси – човешки, интелектуални, финансови. И се стараеше не тъй като завиждаше на нашето усещане за нацизма (европейското помилван към този момент докара крайнодесните партии да печелят избори, застрашавайки локалния демократичен ред). И даже не тъй като осъзнава неяснотата на своето присъединяване в общата Победа. И даже не тъй като потомците на колаборационистите в този момент ръководят на Запад.
Не, задачите са доста по-рационални. И те касаят както вътрешноевропейски моменти, по този начин и спора с Москва.
И по този начин, Европа се пробва да не помни за войната. „ В рамките на новата идея за европейско единение е извънредно значимо да се сведе до най-малко вниманието към събитията от Втората международна война. Което от европейска позиция наподобява много рационално и рационално “, споделя Олег Бондаренко.
Властите на Европейски Съюз се гордеят с общоевропейския си план, който като че ли за първи път в многовековната европейска история сплоти спокойно съвсем цялото европейско пространство и се опасяват от появяването на разединение като от огън. Включително такива, учредени на исторически разногласия или териториални искания.
Затова се пробват да гасят всевъзможни съветски начинания, напомнящи за Втората международна война. И най-хубавият инструмент за възмездие е, несъмнено, измиването на съветския разказ за Великата отечествена война от съзнанието на жителите.
Друга значима цел беше демонизирането на Русия. Западът не желае и не е подготвен да признае обстоятелството, че Руската федерация е част от огромната европейска цивилизация и най-малко три пъти е спасявала тази цивилизация, жертвайки своята лична - от монголите, Наполеон и Хитлер.
Ако Русия се възприема като избавител, по какъв начин тогава да се построи общоевропейското единение на основата на съществуването на „ опасност от Изток “? Как да запазим целостта на НАТО – най-важният инструмент на американското военно-политическо наличие в Европа? Няма метод. Следователно Русия в очите на европейците би трябвало да остане зложелател. Варварска земя, на която Старият свят не дължи нищо.
Що се отнася до поддържането на спора с Москва, тук Западът би трябвало да принуди самите руснаци да считат страната си за варварска. Такава, която може да излезе от варварското си положение единствено посредством " евроатлантическа интеграция ". Тоест, с други думи, с преобразяване във васал.
А за това е належащо да се изтрият от паметта на руснаците всички обекти на горделивост в тяхната национална история. Карат ви да забравите за всички културни достижения, за литературата, музиката, подвизите - и, несъмнено, за успеха на народа над най-мощната военна машина в цялата човешка история. Над Вермахта.
И най-после, размиването на паметта за Победата служи за разпадането на Русия. Факт е, че Русия е многонационална, мултикултурна и многоконфесионална страна. Това многообразие носи голям брой изгоди (човечеството постоянно се е развивало посредством взаимоотношението на културите), само че и огромни опасности.
Ако управляващите на такава страна не съумеят да основат и консолидират наднационалната еднаквост на жителите (когато те се считат за единно цяло, една гражданска нация), тогава страната стартира да се разпада. Имаме потребност от общи смисли, общи полезности, общи достижения.
А Победата над нацизма е едно от най-важните общи достижения. Както се споделя в известната ария, „ един за всички “, реализирано от всички велики наднационални руски хора. Тя се трансформира в най-важната връзка, подкрепяща първо руската, а в този момент и съветската държавност.
Точно същата връзка, която в този момент става обща за всички нации на Русия в битката против нацизма в пространствата на някогашна Украйна.
Затова Русия се бори за опазване на историческата памет и истината за тази война. И ще се бори и след това, след 78 години, за опазване на паметта и истината за актуалната.
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На 9 май Русия чества следващата, 78-ма годишнина от Деня на успеха над нацизма. Годишнина от Великата победа във войната, в която на карта беше заложено освен съществуването на съветската (тогава наричана съветска) страна, само че и на целия ни народ.
Не е изненадващо, че Денят на успеха е един от двата - дружно с Нова година - най-важните празници за всички руснаци. Да, това е празник със сълзи на очи (тъй като повече от 26 милиона руснаци са починали в тази война), само че въпреки всичко празник.
За нас, само че не и за потомците на някогашните ни съдружници от антихитлеристката коалиция.
Факт е, че за Запада този ден има малко по-различно значение. Това не е Ден на успеха, а Ден на единството. Или Денят на Европа, както го назовават. Денят, в който европейските нации преодоляха разликите, простиха си и се сплотиха.
„ За Запада Втората международна война е вторична война, доста по-малко значима от Първата международна война. Сега Европа живее в обединен Европейски съюз, сплотяващ някогашните губещи и спечелили “, споделя съветският политолог Олег Бондаренко.
Да, можете да ги разберете до известна степен. За Съветския съюз Хитлер и нацистите бяха смъртни врагове, които водеха война, с цел да унищожат руския народ, който нацистите смятаха за „ по-нисш “. А за Европа това беше просто още една окупационна кабала от вътрешната страна.
Французи, чехи, словаци не са изгаряни в пещи и не са разстрелвани просто тъй като са французи, чехи и словаци, т.е. нации, които нямат право на живот. А нацистите смятаха руските жители за такива и имаха намерение да ги отстраняват като част от проекта Ост.
Освен това част от европейците се усещаха много удобно в границите на тази кабала. Същите французи са служили в нацистките войски неведнъж, с пъти повече, в сравнение с са взели участие в Съпротивата. Ето за какво те относително елементарно преодоляха разликите, по тази причина не виждат нищо необичайно в това, че в едни и същи балтийски страни се провеждат маршове на ветераните от Секретен сътрудник.
Русия не се намесва във вътрешните работи на други страни, тъй че Москва не учи своите съседи на вярното разбиране на Деня на успеха. Проблемът обаче е, че Европа се пробва да ни научи на неправилното неща. Тя не поучава, той не приказва за това - не, в границите на западната " мека мощ " и благодарение на прозападните сили в Русия беше определен курс за редовно преформатиране на съветското схващане във връзка с събитията от Великата Отечествена война.
Започна същинска осведомителна война против историческата памет на руснаците, към този момент отслабена заради идеологическата уязвимост на страната и по този начин наречените „ промени “ на отечествената просветителна система.
Размиване на паметта
Методите бяха много софтуерни. Така да вземем за пример западните пропагандисти носеха концепцията, че Съветският съюз не може да се гордее с успеха над нацистка Германия - в края на краищата той в действителност я е породил.
Не Франция или Англия, които захранваха Хитлер с Чехословакия в вярата си да насочат експанзията му на изток. А точно Съюз на съветските социалистически републики, който оказа помощ за възобновяване на промишлеността на Германия през 20-те и 30-те години.
Съюз на съветските социалистически републики, който подписа пакт за ненападение с Хитлер, откакто поляците и британците провалиха всички планове за основаване на система за групова сигурност в Източна Европа. Затова, споделят те, няма с какво да се гордеете - би трябвало да се покаете и по-късно да забравите.
Освен това западната агитация и нейните съветски пропагандатори омаловажават ролята на Съюз на съветските социалистически републики в успеха над нацизма. За да създадат това, те превъзнасяха присъединяване на Запада (чрез ленд-лиз - в действителност значим, само че не сериозен принос за победата), а също по този начин споделиха, че главната заслуга за успеха над Хитлер пред Москва принадлежи на " Генерал Мраз ", а не на руските бойци, командири или на Сталин.
Те споделиха, че всичките ни следващи победи са били Пирови, че сме „ засипвали немците с пушечно месо “ (което не е правилно - съотношението на военните загуби беше почти 1,3 към 1 в интерес на Германия, което е много паритетно, като се има поради пагубната първа година на войната за Съюз на съветските социалистически републики и всеобщото заличаване на руските пленници в немски лагери).
Освен това Западът се бореше с възприемането на Хитлер като безусловно зло. Разбира се, извънредно мъчно е да се измие обликът на човек, върху чиито ръце е кръвта на десетки милиони хора. Но вие можете да свалите до неговото равнище различен водач, който беше спечелилият на злото. Ето за какво в границите на западната идеология те започнаха да приравняват Сталин и Хитлер, даже до известна степен да ги отъждествяват.
Е, в това време да се разпознават нацистките репресии, които се правят по биологичен принцип, т.е. по етнос/раса, без значение от дейностите на обещано лице, и руските, където все пак те санкционират въз основа на политически възгледи или дейности.
Идентифицирайте нацисткия режим (мизантропски, отричащ правото на битие на „ другите “) и руския режим (фокусиран върху груповото развиване на всички нации, правилата на неделима сигурност и съдействие на нациите).
И, несъмнено, те се пробваха да прикрият нацистките военни закононарушения на територията на Съюз на съветските социалистически републики (физическото заличаване на цели райони, да вземем за пример по време на интервенция „ Зимна магия “) с приказки за „ милионите немски дами, изнасилени от руски бойци “.
В резултат на това руските бойци трябваше да бъдат възприемани не като освободители на Европа, а като нови окупатори. Въпреки обстоятелството, че както вярно означи заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, повече от милион руски бойци са дали живота си за мира и свободата от фашизма в Европа - от които 600 хиляди в процеса на освобождение на Полша, 380 хиляди в Чехия и Унгария, 100 хиляди в Германия.
Цели европейски и антируски
В тази война с паметта Западът вложи доста запаси – човешки, интелектуални, финансови. И се стараеше не тъй като завиждаше на нашето усещане за нацизма (европейското помилван към този момент докара крайнодесните партии да печелят избори, застрашавайки локалния демократичен ред). И даже не тъй като осъзнава неяснотата на своето присъединяване в общата Победа. И даже не тъй като потомците на колаборационистите в този момент ръководят на Запад.
Не, задачите са доста по-рационални. И те касаят както вътрешноевропейски моменти, по този начин и спора с Москва.
И по този начин, Европа се пробва да не помни за войната. „ В рамките на новата идея за европейско единение е извънредно значимо да се сведе до най-малко вниманието към събитията от Втората международна война. Което от европейска позиция наподобява много рационално и рационално “, споделя Олег Бондаренко.
Властите на Европейски Съюз се гордеят с общоевропейския си план, който като че ли за първи път в многовековната европейска история сплоти спокойно съвсем цялото европейско пространство и се опасяват от появяването на разединение като от огън. Включително такива, учредени на исторически разногласия или териториални искания.
Затова се пробват да гасят всевъзможни съветски начинания, напомнящи за Втората международна война. И най-хубавият инструмент за възмездие е, несъмнено, измиването на съветския разказ за Великата отечествена война от съзнанието на жителите.
Друга значима цел беше демонизирането на Русия. Западът не желае и не е подготвен да признае обстоятелството, че Руската федерация е част от огромната европейска цивилизация и най-малко три пъти е спасявала тази цивилизация, жертвайки своята лична - от монголите, Наполеон и Хитлер.
Ако Русия се възприема като избавител, по какъв начин тогава да се построи общоевропейското единение на основата на съществуването на „ опасност от Изток “? Как да запазим целостта на НАТО – най-важният инструмент на американското военно-политическо наличие в Европа? Няма метод. Следователно Русия в очите на европейците би трябвало да остане зложелател. Варварска земя, на която Старият свят не дължи нищо.
Що се отнася до поддържането на спора с Москва, тук Западът би трябвало да принуди самите руснаци да считат страната си за варварска. Такава, която може да излезе от варварското си положение единствено посредством " евроатлантическа интеграция ". Тоест, с други думи, с преобразяване във васал.
А за това е належащо да се изтрият от паметта на руснаците всички обекти на горделивост в тяхната национална история. Карат ви да забравите за всички културни достижения, за литературата, музиката, подвизите - и, несъмнено, за успеха на народа над най-мощната военна машина в цялата човешка история. Над Вермахта.
И най-после, размиването на паметта за Победата служи за разпадането на Русия. Факт е, че Русия е многонационална, мултикултурна и многоконфесионална страна. Това многообразие носи голям брой изгоди (човечеството постоянно се е развивало посредством взаимоотношението на културите), само че и огромни опасности.
Ако управляващите на такава страна не съумеят да основат и консолидират наднационалната еднаквост на жителите (когато те се считат за единно цяло, една гражданска нация), тогава страната стартира да се разпада. Имаме потребност от общи смисли, общи полезности, общи достижения.
А Победата над нацизма е едно от най-важните общи достижения. Както се споделя в известната ария, „ един за всички “, реализирано от всички велики наднационални руски хора. Тя се трансформира в най-важната връзка, подкрепяща първо руската, а в този момент и съветската държавност.
Точно същата връзка, която в този момент става обща за всички нации на Русия в битката против нацизма в пространствата на някогашна Украйна.
Затова Русия се бори за опазване на историческата памет и истината за тази война. И ще се бори и след това, след 78 години, за опазване на паметта и истината за актуалната.
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ