Петър Чобанов: Шест риска пред икономиката ни
Ако рецесията в еврозоната е доста дълбока, може и у нас да имаме негативни равнища през втората половина на 2023 година Инфлацията ще е висока, само че не колкото е през предходната година Движение за права и свободи, ГЕРБ, Демократична България и БВ успяхме да удържим фискалното здравомислие в удължаването на бюджета Всеки би трябвало да знае, че в случай че вземе в този момент заем, ще заплаща повече в сравнение с през 2022 година Чакат ни няколко по-спокойни месеца, в които би трябвало да образуваме кабинет и да излезем от политическата рецесия, споделя Петър Чобанов, ръководител на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Господин Чобанов, какви опасности виждате пред стопанската система през 2023 година?
-->
- Следващата година още веднъж ще бъде придружена от огромна степен на неустановеност. От интернационалната среда главен риск е войната в Украйна, която не разрешава районът да се успокои и да се мисли за нов модел на стопански напредък. Тази година бе реализирано понижаване на зависимостта на европейската стопанска система от съветски първични материали. Но те не са заместени изцяло. Европейската стопанска система е на прага на криза, която най-вероятно ще се появи през идната година. Това ще се отрази и на България със закъснение на износа. Т.е. интернационалните фактори - войната и идната криза в Европейски Съюз, ще бъдат главните, които ще не престават да ни въздействат. Прогнозата за българската стопанска система на Европейска комисия е за растеж от 1,1%, който е третият максимален напредък в Европейски Съюз. Ще забележим дали ще се сбъдне. От една страна в позитивна посока могат да повлияят финансовите разноски, в случай че бъдат осъществени, защото 2023 година е краят на програмния интервал /2014-2020 б. ред./ и би трябвало да се разплащат огромна част от плановете. Но в негативен аспект работят повече фактори. От една страна това е политическата рецесия и неумението на политическите сили да стартират същински разговор по значимите за страната проблеми. Трябва да съставим държавно управление, което да отговори на провокациите. За страдание това не се случва и също е един от рисковите фактори. Друг рисков фактор е високата инфлационна среда, която ще се отрази и на икономическия напредък, ще сътвори неустановеност у хората и ще понижи потреблението.
- Очаквате ли криза и у нас?
- Очаквам, че за 2022 година ще отбележим стопански напредък малко над 3% - евентуално 3,1-3,2%. Дали толкоз бързо ще паднем на негативни равнища на икономическо развиване е мъчно да се каже. Зависи до каква степен дълбока ще бъде рецесията в еврозоната. Ако тя е прекомерно дълбока, ще се отрази и при нас, въпреки и с леко закъснение - нашият напредък през втората половина на годината би могъл да доближи негативни стойности. Към момента имаме съображение да чакаме от 1 до 1,5% напредък. Но всичко зависи от това какъв брой бързо ще се образува кабинет, с цел да може да се вършат нужните промени във връзка с структурата на стопанската система, на тежки обществени системи, на успеваемостта на обществените разноски. Тъй като от наследството от предходното постоянно държавно управление във фискалната област и съгласно служебния кабинет, през 2023 година ни чакат доста високи дефицити и нужда от дълг. Което в допълнение може да се окаже рисков фактор и да затрудни растежа. Друг фактор за закъснение на растежа е политиката на централните банки, които са принудени да продължат с покачването на главните лихвени проценти, с цел да се преборят с инфлацията. Това ще забави растежа на кредитирането, което е още един фактор за закъснение на икономическия напредък.
- Ще се забави ли темпът на инфлацията през идната година?
- В началото на 2022 година Институтът по стопанска система и политики, в който работя, излезе с прогноза, че средногодишната инфлация ще е над 11%. Това изглеждаше невероятно в очите на останалите. За страдание се оказахме прави. По хармонизирания показател на потребителските цени сега се намираме доста покрай тази прогноза. За идната година не чакаме сходни доста високи равнища на инфлация от 16-17%. Мисля, че тя ще се забави. Има възможност дори още веднъж да стане едноцифрена. Но ще остане висока. Има проучване, че в развити страни като тези от еврозоната, в случай че се стигне до двуцифрена инфлация, минават най-малко 3-4 година, до момента в който тя се върне до естествените равнища от 2%, каквато е и задачата на паричната политика на ЕЦБ. Така че през 2023 година също ще имаме релативно висока инфлация, само че чакам тя да се забави и да спадне по отношение на равнищата, които сега следим.
- В сряда президентът Путин подписа указа, забраняващ доставката на нефт за страните, налагащи ценови таван. Появиха се прогнози, че цената на петрола може да надскочи 200 $ следващата година. Какви са Вашите упования?
- Ние предупреждавахме да се ползват прецизно европейските правила и наказания. В последните месеци цената на петрола понижа заради упованията за криза. Но всяко в допълнение осуетяване на пазара ще се отрази в посока към нарастване. Но с цел да се вдигне над 200 $ цената, би трябвало да има и по-голямо търсене, каквото няма и поради рецесията. Затова все още тези прогнози наподобяват повишени. Разбира се, в обстановка на неустановеност всичко е допустимо. Но мисля, че рецесията ще окаже своето въздействие. Въпросът е какъв брой бързо европейските страни ще съумеят да заместят изчезналите количества от енергийните първични материали.
- Каква е философията на удължаването на бюджета за 2022 година, което бе признато от Народното събрание на 23 декември - на ограничение или на прекалено харчене?
- Поради недомислените дейности на предходния кабинет се стигна до фискална обстановка, която е на ръба на рецесията, даже и оттатък този борд, с предстоящ недостиг от 11 милиарда лв. и нужда от задължения по 15 милиарда за всяка от идващите 3 година Беше ясно, че на този модел на държание би трябвало да се постави край и да се одобри бюджет тогава, когато има отговорно политическо болшинство, което да застане зад политиките. Да спрем да вършим политики на парче, които касаят единствено разходната част, а не се мисли от кое място ще бъдат събрани доходи, които не обръщат внимание на успеваемостта на разноските.
Затова в настоящия парламент беше препоръчан закон за продължение на някои политики от 2022 година, като концепцията на виновните и благоразумни политически сили беше да престанем да одобряваме политики на парче, които в допълнение да усилят разноските. Между първо и второ четене на този закон бяха препоръчани спомагателни разноски от над 5,5 милиарда лв., и то съгласно най-консервативната оценка. Представете си тези разноски да бяха признати и при 15 милиарда дългова нужда през идната година, да се прибавят и те. Т.е. дългът трябваше да стане 20 милиарда, дефицитът - 15 милиарда, което значи, че щяхме да навлезем в дълбока фискална рецесия. И поради това се одобри Законът за удължение на бюджета да бъде съвсем във типа, в който беше импортиран от служебния кабинет. С изключение на някои разпореждания, които предложи Движение за права и свободи, с цел да може по-лесно общините да си правят работата в обстановка, при която не могат да одобряват личните си бюджети. Ние разписахме правила, тъй че те да разполагат с парите, които не са съумели да усвоят от предишни години, да могат да работят по европейски планове, да са сигурни, че заплатите ще бъдат изплащани и то в нараствания размер при актуализацията, да са сигурни, че всички делегирани действия ще се извършват и ще се изплащат съгласно цените сега. За да са спокойни хората, че ще бъдат предоставени всички обществени услуги, приехме спомагателни текстове. Това беше най-голямата смяна, която направихме в предварителния текст на закона. Движение за права и свободи, ГЕРБ, Демократична България и " Български напредък " бяхме четирите политически сили, които държахме да съхраним и дребното останало фискално здравомислие, тъй че когато бъде формиран кабинет, който да предложи своята стратегия, да има и запас, с който да я осъществя.
- Породи се паника у хората поради изявление на служебния финансов министър Росица Велкова, че може да няма пари за пенсии на 7-мо число, когато стартира изплащането им. Как решихте проблема?
- Кирил Ананиев /ГЕРБ/ предложи да забележим каква част от ресурса във фискалния запас може да бъде съхранена за един предстоящ кабинет. Но първичният текст беше прекомерно непоколебим, тъй като изискваше първо да бъдат събрани доходи, а след това да бъдат осъществявани разноски. Основната част от приходите се събира когато се заплаща Данък добавена стойност в средата на месеца. Ако беше признато това предложение, имаше риск в действителност да бъдат забавени някои заплащания, в това число и пенсии. Преценихме, че не е рационално да го поддържаме. Намери се консенсусен вид, който да подсигурява, че средствата за дълготрайна резистентност на пенсионната система - така наречен Сребърен фонд, няма да бъдат употребявани и че средствата по европейски стратегии ще бъдат употребявани единствено по предопределение. Така че обществените заплащания и пенсиите са обезпечени и хората ще си получават в точния момент парите в преходния интервал, в който нямаме постоянен кабинет.
- На фона на цялата макрокартина, която обрисувахте, по какъв начин хората да се готвят за новата година с персоналните си финанси? Разумно ли е да се теглят заеми, да вършат огромни покупки или би трябвало да бъдем оптимално спестовни и да чакаме да отмине бурята? Има ли заплаха от загуба на приходи и работни места?
- Отношението към персоналните финанси зависи от степента на риск, който всеки от нас е податлив да поема. Има такива, които са склонни да поемат повече опасности и в тази обстановка те биха могли да вземат заеми. Което значи, че разчитат в бъдеще да получават по-високи приходи, с цел да изплащат вноските си. Има хора, които са принудени да вземат заеми, с цел да си обезпечат витален най-малко. Към тях мъчно можем да се обърнем със съвет. Това, което ни чака, е повишение на лихвените проценти по заемите, по-малка податливост на банките да кредитират, изключително бизнес насочени инициативи. Всеки би трябвало да знае, че вземе ли в този момент заем, ще заплаща повече в сравнение с през настоящата година. В обстановка на неустановеност е по-добре колкото може повече да се въздържаме от рискови инициативи. Банките ще гледат съотношението доход/кредит да се усилва. С ограниченията за подкрепяне на бизнеса, като тази която фиксира отплата от 200 лв. за ел.енергия, компаниите ще имат успокоение откъм нарастване на разноските, което ще им даде опция да запазят работни места. Бизнесът би трябвало да намерения дали не би трябвало да спре с нарастването на цените, защото потреблението понижава. Ситуацията на пазара на труда може да се утежни, само че това вероятно може да се случи към края на годината. Може да разчитаме на няколко по-спокойни месеци, в които би трябвало да се подходи рационално, с разговор сред политическите обединения да се сътвори държавно управление, с цел да завърши политическата рецесия.
- Господин Чобанов, какви опасности виждате пред стопанската система през 2023 година?
-->
- Следващата година още веднъж ще бъде придружена от огромна степен на неустановеност. От интернационалната среда главен риск е войната в Украйна, която не разрешава районът да се успокои и да се мисли за нов модел на стопански напредък. Тази година бе реализирано понижаване на зависимостта на европейската стопанска система от съветски първични материали. Но те не са заместени изцяло. Европейската стопанска система е на прага на криза, която най-вероятно ще се появи през идната година. Това ще се отрази и на България със закъснение на износа. Т.е. интернационалните фактори - войната и идната криза в Европейски Съюз, ще бъдат главните, които ще не престават да ни въздействат. Прогнозата за българската стопанска система на Европейска комисия е за растеж от 1,1%, който е третият максимален напредък в Европейски Съюз. Ще забележим дали ще се сбъдне. От една страна в позитивна посока могат да повлияят финансовите разноски, в случай че бъдат осъществени, защото 2023 година е краят на програмния интервал /2014-2020 б. ред./ и би трябвало да се разплащат огромна част от плановете. Но в негативен аспект работят повече фактори. От една страна това е политическата рецесия и неумението на политическите сили да стартират същински разговор по значимите за страната проблеми. Трябва да съставим държавно управление, което да отговори на провокациите. За страдание това не се случва и също е един от рисковите фактори. Друг рисков фактор е високата инфлационна среда, която ще се отрази и на икономическия напредък, ще сътвори неустановеност у хората и ще понижи потреблението.
- Очаквате ли криза и у нас?
- Очаквам, че за 2022 година ще отбележим стопански напредък малко над 3% - евентуално 3,1-3,2%. Дали толкоз бързо ще паднем на негативни равнища на икономическо развиване е мъчно да се каже. Зависи до каква степен дълбока ще бъде рецесията в еврозоната. Ако тя е прекомерно дълбока, ще се отрази и при нас, въпреки и с леко закъснение - нашият напредък през втората половина на годината би могъл да доближи негативни стойности. Към момента имаме съображение да чакаме от 1 до 1,5% напредък. Но всичко зависи от това какъв брой бързо ще се образува кабинет, с цел да може да се вършат нужните промени във връзка с структурата на стопанската система, на тежки обществени системи, на успеваемостта на обществените разноски. Тъй като от наследството от предходното постоянно държавно управление във фискалната област и съгласно служебния кабинет, през 2023 година ни чакат доста високи дефицити и нужда от дълг. Което в допълнение може да се окаже рисков фактор и да затрудни растежа. Друг фактор за закъснение на растежа е политиката на централните банки, които са принудени да продължат с покачването на главните лихвени проценти, с цел да се преборят с инфлацията. Това ще забави растежа на кредитирането, което е още един фактор за закъснение на икономическия напредък.
- Ще се забави ли темпът на инфлацията през идната година?
- В началото на 2022 година Институтът по стопанска система и политики, в който работя, излезе с прогноза, че средногодишната инфлация ще е над 11%. Това изглеждаше невероятно в очите на останалите. За страдание се оказахме прави. По хармонизирания показател на потребителските цени сега се намираме доста покрай тази прогноза. За идната година не чакаме сходни доста високи равнища на инфлация от 16-17%. Мисля, че тя ще се забави. Има възможност дори още веднъж да стане едноцифрена. Но ще остане висока. Има проучване, че в развити страни като тези от еврозоната, в случай че се стигне до двуцифрена инфлация, минават най-малко 3-4 година, до момента в който тя се върне до естествените равнища от 2%, каквато е и задачата на паричната политика на ЕЦБ. Така че през 2023 година също ще имаме релативно висока инфлация, само че чакам тя да се забави и да спадне по отношение на равнищата, които сега следим.
- В сряда президентът Путин подписа указа, забраняващ доставката на нефт за страните, налагащи ценови таван. Появиха се прогнози, че цената на петрола може да надскочи 200 $ следващата година. Какви са Вашите упования?
- Ние предупреждавахме да се ползват прецизно европейските правила и наказания. В последните месеци цената на петрола понижа заради упованията за криза. Но всяко в допълнение осуетяване на пазара ще се отрази в посока към нарастване. Но с цел да се вдигне над 200 $ цената, би трябвало да има и по-голямо търсене, каквото няма и поради рецесията. Затова все още тези прогнози наподобяват повишени. Разбира се, в обстановка на неустановеност всичко е допустимо. Но мисля, че рецесията ще окаже своето въздействие. Въпросът е какъв брой бързо европейските страни ще съумеят да заместят изчезналите количества от енергийните първични материали.
- Каква е философията на удължаването на бюджета за 2022 година, което бе признато от Народното събрание на 23 декември - на ограничение или на прекалено харчене?
- Поради недомислените дейности на предходния кабинет се стигна до фискална обстановка, която е на ръба на рецесията, даже и оттатък този борд, с предстоящ недостиг от 11 милиарда лв. и нужда от задължения по 15 милиарда за всяка от идващите 3 година Беше ясно, че на този модел на държание би трябвало да се постави край и да се одобри бюджет тогава, когато има отговорно политическо болшинство, което да застане зад политиките. Да спрем да вършим политики на парче, които касаят единствено разходната част, а не се мисли от кое място ще бъдат събрани доходи, които не обръщат внимание на успеваемостта на разноските.
Затова в настоящия парламент беше препоръчан закон за продължение на някои политики от 2022 година, като концепцията на виновните и благоразумни политически сили беше да престанем да одобряваме политики на парче, които в допълнение да усилят разноските. Между първо и второ четене на този закон бяха препоръчани спомагателни разноски от над 5,5 милиарда лв., и то съгласно най-консервативната оценка. Представете си тези разноски да бяха признати и при 15 милиарда дългова нужда през идната година, да се прибавят и те. Т.е. дългът трябваше да стане 20 милиарда, дефицитът - 15 милиарда, което значи, че щяхме да навлезем в дълбока фискална рецесия. И поради това се одобри Законът за удължение на бюджета да бъде съвсем във типа, в който беше импортиран от служебния кабинет. С изключение на някои разпореждания, които предложи Движение за права и свободи, с цел да може по-лесно общините да си правят работата в обстановка, при която не могат да одобряват личните си бюджети. Ние разписахме правила, тъй че те да разполагат с парите, които не са съумели да усвоят от предишни години, да могат да работят по европейски планове, да са сигурни, че заплатите ще бъдат изплащани и то в нараствания размер при актуализацията, да са сигурни, че всички делегирани действия ще се извършват и ще се изплащат съгласно цените сега. За да са спокойни хората, че ще бъдат предоставени всички обществени услуги, приехме спомагателни текстове. Това беше най-голямата смяна, която направихме в предварителния текст на закона. Движение за права и свободи, ГЕРБ, Демократична България и " Български напредък " бяхме четирите политически сили, които държахме да съхраним и дребното останало фискално здравомислие, тъй че когато бъде формиран кабинет, който да предложи своята стратегия, да има и запас, с който да я осъществя.
- Породи се паника у хората поради изявление на служебния финансов министър Росица Велкова, че може да няма пари за пенсии на 7-мо число, когато стартира изплащането им. Как решихте проблема?
- Кирил Ананиев /ГЕРБ/ предложи да забележим каква част от ресурса във фискалния запас може да бъде съхранена за един предстоящ кабинет. Но първичният текст беше прекомерно непоколебим, тъй като изискваше първо да бъдат събрани доходи, а след това да бъдат осъществявани разноски. Основната част от приходите се събира когато се заплаща Данък добавена стойност в средата на месеца. Ако беше признато това предложение, имаше риск в действителност да бъдат забавени някои заплащания, в това число и пенсии. Преценихме, че не е рационално да го поддържаме. Намери се консенсусен вид, който да подсигурява, че средствата за дълготрайна резистентност на пенсионната система - така наречен Сребърен фонд, няма да бъдат употребявани и че средствата по европейски стратегии ще бъдат употребявани единствено по предопределение. Така че обществените заплащания и пенсиите са обезпечени и хората ще си получават в точния момент парите в преходния интервал, в който нямаме постоянен кабинет.
- На фона на цялата макрокартина, която обрисувахте, по какъв начин хората да се готвят за новата година с персоналните си финанси? Разумно ли е да се теглят заеми, да вършат огромни покупки или би трябвало да бъдем оптимално спестовни и да чакаме да отмине бурята? Има ли заплаха от загуба на приходи и работни места?
- Отношението към персоналните финанси зависи от степента на риск, който всеки от нас е податлив да поема. Има такива, които са склонни да поемат повече опасности и в тази обстановка те биха могли да вземат заеми. Което значи, че разчитат в бъдеще да получават по-високи приходи, с цел да изплащат вноските си. Има хора, които са принудени да вземат заеми, с цел да си обезпечат витален най-малко. Към тях мъчно можем да се обърнем със съвет. Това, което ни чака, е повишение на лихвените проценти по заемите, по-малка податливост на банките да кредитират, изключително бизнес насочени инициативи. Всеки би трябвало да знае, че вземе ли в този момент заем, ще заплаща повече в сравнение с през настоящата година. В обстановка на неустановеност е по-добре колкото може повече да се въздържаме от рискови инициативи. Банките ще гледат съотношението доход/кредит да се усилва. С ограниченията за подкрепяне на бизнеса, като тази която фиксира отплата от 200 лв. за ел.енергия, компаниите ще имат успокоение откъм нарастване на разноските, което ще им даде опция да запазят работни места. Бизнесът би трябвало да намерения дали не би трябвало да спре с нарастването на цените, защото потреблението понижава. Ситуацията на пазара на труда може да се утежни, само че това вероятно може да се случи към края на годината. Може да разчитаме на няколко по-спокойни месеци, в които би трябвало да се подходи рационално, с разговор сред политическите обединения да се сътвори държавно управление, с цел да завърши политическата рецесия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ