Ако носиш тежък чувал, не забравяй да надникнеш вътре - РУМИ
Ако прозорецът ти към света е замърсен, то и моите цветя ще ти се видят кални.
Бъди като дърво и пусни мъртвите листа да паднат.
Можеш да различиш същинското от подправеното, тъй като подправеното провокира обезпокоително възприятие в стомаха ти, до момента в който Истинското изпълва сърцето ти с безшумно благополучие.
Продай си разсъдъка и си купи удивление, защото проницателността на мозъка е мисъл, а учудването – истинно привидение.
Ако в миналото изпаднеш в огромна неволя, не казвай на Всевишния: „ О, Всевишни, имам огромна неволя “. Кажи на бедата: „ Имам Велик Всевишен “.
В живота, дълъг половин дихание, не планирай нищо с изключение на Любов.
Който дръзне да вкуси, той знае. Който не се осмели, не му остава нищо друго с изключение на единствено да допуска.
Ако не умреш за себе си, няма по какъв начин Бог да възкръсне в теб.
Когато освен устата, само че и мозъкът ти престане да бърбори, чак тогава проговаря Духът.
Как ще станеш чисто огледало, в случай че негодуваш против полирането.
Бог му дал най-голямата империя в света, само че го лишил от тъга. А скръбта е нещо по-добро от една империя, тъй като те принуждава скритом да зовеш Бог. Онзи, който не е изпитал тъга, зове Бог с ледено сърце… или изобщо не го зове. Докато зовът на изумения от тъга е пропит с откровеност и неподправено възприятие.
Ако носиш тежък чувал, не забравяй да надникнеш вътре.
Този, който се отхвърля от Любовта, се отхвърля от Живота.
Не можеш да си представиш какъв брой старателно търсих подарък, с който да те привлека. Нищо не ми се струваше уместно. Какъв е смисълът да нося злато на златна мина или кана вода на океана? Всичко, за което се сещах, беше все едно да нося подправки в Ориента. Не е вярно да ти давам моето сърце и моята душа – Ти към този момент ги имаш! И по този начин – донесох Ти огледало. Гледай Себе Си и мен помни!
