Ако прекарвате доста време в дискусионни форуми или в Youtube,

Ако прекарвате много време в дискусионни конгреси или в Youtube, евентуално сте попаднали на персони, които настояват, че имат вяра, че Земята е плоска. Това е удивително. Първосигналната реакция на всеки рационален човек е: “Как е допустимо в 21-ви век да има хора, които са хилядолетия обратно в своето мислене? ”. Но когато задълбаете в концепциите на плоскоземците, разбирате, че те са си създали цяла система от схващания, които изясняват комплексността на актуалния свят през призмата на гледището, че Земята е плоска.

Тази публикация не е опит да опровергавам конспирацията. Зная доста добре, че такива хора не могат да бъдат уверени от нищо – даже да вземем да ги натикаме в ракета и да погледнат Земята от космоса, те отново не биха повярвали. Няма потребност да очаквате, че в случай че се “въоръжите ” с причини, това ще промени нещо. Тази публикация е по-скоро опит да погледнем света през техните очи и да разберем какви са психическите им настройки и претекстове да имат вяра, че Земята е плоска.

Ето какво е космологичното виждане на плоскоземците: Водещата доктрина е, че Земята съставлява диск, в центъра на който лежи Арктика и това, което назоваваме Северен ледовит океан, а към ръба на диска се намират Антарктида и дебела стена от лед, която го опасва. Работници на НАСА (разбира се, че НАСА е в центъра на всичките конспирации!) не разрешават на хората да видят и да се качат на ледената стена. Луната и Слънцето съставляват тела с величина 51 километра и правят кръгови придвижвания на към 4 800 километра над Земята. Така сходно на лампи осветяват разнообразни елементи на повърхността в границите на 24-часов цикъл от денонощието. Плоскоземците са на мнение, че би трябвало да има и невидима “антилуна ”, която засенчва Луната по време на затъмнение. Но това, което е най-забележително е, че вярващите в теорията за плоската Земя мислят, че гравитацията е заблуда – в случай че изпуснеш обект, той не пада на повърхността, а в противен случай – дискът на Земята се форсира нагоре със скорост 9.8 метра в секунда на квадрат. Подобно на множеството вярващи в галактически конспирации, плоскоземците считат, че фотосите на Земята от космоса са основани или обработени с Фотошоп, а GPS устройствата са инсталирани, с цел да заблуждават водачите да си мислят, че летят към сфера, до момента в който в действителността летят в кръг към диск. И също както и останалите последователи на псевдонаучни течения, това, че имат вяра, че Земята е плоска, не значи, че отхвърлят и останалите открития от актуалната просвета. Президентът на обществото “Плоска земя ” Даниел Шентън е уверен, че световното стопляне е действителен проблем (независимо че огромна част от данните идват от спътници на НАСА) и даже приема еволюцията и други съвременни открития (източник).

През миналите години съм се срещал с доста вярващи в тайни теории и това, което прави усещане, е че самите те се дефинират за скептици. Случвало ми се е неведнъж да кажа на някого “подлагай на подозрение това, което четеш, даже и тайните си теории ”, и той незабавно отвръща: “Но аз го върша! ”. Как може тогава в името на скептицизма да популяризира такива парадокси в общественото пространство?

“Отговорът ”, написа журналистът Уилиам Сейлтън за Слейт (източник), “е че хората, които подозират за съществуването на конспирации, не са скептици. Те се съмняват изборно, сходно на всички нас. Те демонстрират користолюбие към избран мироглед, който пазят, без да го подлагат на рецензия ”. Но до момента в който останалите хора се придържат най-много към Бог, полезности, независимост или тъждество, главната философска предиспозиция, към която вярващите в тайни теории се присламчват и която не подлагат на подозрение, е всемогъществото на елитите.

Вярващите в тайни теории изпитват съмнение към обществото и в частност към всевъзможни елити. Психолозите са безапелационни, че тези, които демонстрират ниски равнища на доверие към другите, имат по-голяма податливост да имат вяра, че светът заговорничи по отношение на тях. Много по-вероятно е човек с такава настройка да попадне в клопката на тайна доктрина спрямо останалите хора. Така това съмнение, с което вярващите в тайни теории се гордеят, не е същият вид съмнение, който при учените води до образуването на сериозно мислене. Научният песимизъм почива на гледището, че на доказателствата може да се има вяра, когато едно наблюдаване може да бъде повторено при вярно следени условия. Авторите на тайни теории обаче ни учат, че всяко едно доказателство, без значение от това, че е повторяемо, може да бъде отхвърлено по принцип. Така тайните последователи ни убеждават, че са скептици, само че в действителност не са никакви скептици – скептицизмът не е еквивалент на отричане (източник).

Поради придържането към подозрението не трябва да ни изненадва, че вярващите в теорията за плоската Земя преглеждат себе си като мислещи хора, които разсъждават по същия метод, по който го вършат и учените. Но рисковата версия на отрицанието има капацитета да тръгне по наклонената повърхност, която да докара до отхвърлянето на всички обстоятелства. На нищо не можем да се доверим – даже и на научното доказателство. Като предписание обаче вярващите в тайни теории, в това число и в тази за плоската Земя, по-скоро отхвърлят не толкоз престижа на науката, а престижа на хората, които вършат просвета – тоест учените. В предишното хората са защитавали своите вярвания, като са се позовавали на Бог – в смисъл, “Бог го споделя, значи е по този начин ”. Но през днешния ден тактиката е друга – хората претендират, че имат по-истински престиж спрямо този на учените. Според доктор Атул Гаванд точно това е повода, която прави казуса толкоз сложен за разрешаване. Трудно е да се откри разликата сред изказванията на учения и изказванията на псевдоучения (източник). Как да разберем кой е специалист и кой не е, по какъв начин да сме наясно кой приказва истината?

Има обаче и още нещо. Според Алексиос Манцарлис (източник) когато едно общество стане нарцистично (т.е. самовлюбено), хората престават да харесват думата “експерт ”. Преди десетилетия не е било по този начин – да си академик и да притежаваш експертиза в дадена област не е било знак на това, че омаловажаваш качествата на другия. Днес обаче сме стигнали до едно извънредно и неправилно схващане за това какво значи да живеем в народна власт. Демокрацията по принцип би трябвало да подсигурява политическо тъждество, само че в един стадий от развиването на западните общества се е стигнало до заключението, че мненията на всички хора носят идентична по значимост стойност. Няма значение дали си академик или не, твоето мнение не може да е по-важно от моето, т.е. на лаика. Така в случай че аз не се съгласявам с теб и с твоята интерпретация на обстоятелствата, аз съм в цялостното си право да отрека като неистина изказванията ти. Манцарлис споделя, че това събитие води до протест против специалистите, а специалистите се принуждават да застанат против тълпата и да крещят против нея.

Именно нарцистичният претекст е принудил рапърът B.o.B. (източник), който има вяра, че Земята е плоска, да се усеща задоволително дипломиран да спори против астрофизика Нийл Деграс Тайсън (водещият на най-новите поредици на “Космос ”). Да поставиш персоналните вярвания на равна нога с експертното мнение е тактика, която се приема от от ден на ден псевдоучени.

Как бихме могли да постъпим поради продължаващото заливане на публичното и медийно пространство с “алтернативни обстоятелства ”? Появата на от ден на ден вярващи, че Земята е плоска, би следвало да ни служи като сигнална лампа, че просветителните системи в международен мащаб са почнали да търпят провал.

Отговорът на пръв взор е логически: КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ! Критично мислене, което следва да бъде заложено в образованието. Но какво е сериозното мислене, това остава все по-неясно освен за необятния кръг от хората, само че даже и за доста специалисти.

Съмнението е очевидният катализатор на сериозното мислене. Накратко казано, човек би трябвало да умее да се съмнява във всичко, което доближава до ухото му. Дори и това е задоволително мъчно – от време на време се постанова да вървим против личната си природа. Подозирам, че главната причина, заради която толкоз малко хора съумяват да станат учени, е че неведнъж се постанова да поставят изключителни старания, с цел да могат да оспорват даже тази информация, която им импонира прочувствено и удостоверява техния мироглед. 

Но идната стъпка от усвояването на сериозното мислене е още по-трудна и към този момент съставлява върховен пилотаж. Това е умеенето да се прави разлика сред научния песимизъм и нихилистичното отричане. С други думи, ние би трябвало да сме отворени към вероятността да бъркаме за някои от нещата, в които имаме вяра, само че в същото време би трябвало да можем и да одобряваме нови обстоятелства и изказвания. Крайното отричане, което се показва в мнения от вида на “всички ни лъжат, специалистите ни лъжат, цялостен живот в учебно заведение сме учили неистини ” отваря опцията да изхвърлим бебето с водата и да загубим връзка с действителността.

В последна сметка Земята е кръгла. Е, тя може да е кръгла, даже и да е плоска