Ако по време на Първата световна война имаше социални мрежи,

Ако по време на Първата международна война имаше обществени мрежи, несъмнено щеше да се появи и хаштагът #ЗападенФронт. Но преди 100 години единственото средство за връзка сред фронта и родината е била полевата поща. 28 милиарда пощенски картички без пощенска такса са изпратили в годините на войната немските бойци. Сред получателите е бил и моят дядо #ГеоргМатес.
Точно преди 100 години неговият другар от детинство Кристоф му изпратил картичка от фронта във Франция: „ Пращам ти снимка на нашето оръдие. За жал е малко размита, само че въпреки всичко ще ни разпознаеш… Засега още сме добре... ".
Преди няколко дни открих тази картичка измежду документите на татко ми и си помислих: „ Споменът за ужасите на 20 век избледнява. " След половин столетие мир, непоклатимост и благополучие в огромна част от Европа у мнозина жители чезне ентусиазмът в интерес на огромното премеждие Европейски съюз. Популистите в доста страни от Европейски Съюз от дълго време го видяха, а политиката реагира прекомерно късно. Навсякъде избуяват национализми, в това число и на районно ниво. Последният образец: рецесията в Каталуния.

Колкото и да е парадоксално, спирачка на това срутване удари таман Англия. Защото оповестеното овакантяване на Европейски Съюз докара не до предстоящото (и даже мечтано от мнозина) раздробяване на Европейски Съюз, а противоположното – до неговото подсилване. Политическият безпорядък и икономическият крах в Обединеното кралство имат сигнален резултат за други претенденти за разединение, само че не е единствено това. Изведнъж доста европейци още веднъж се замислиха за преимуществата на своя взаимен план. Колкото и да е необичайно, измежду тях е и английската министър-председателка Тереза Мей, която в последно време хвали до небето тясното европейско съдействие, да вземем за пример в битката против тероризма, против климатичните промени и в украинската рецесия. Дори премерването на силите сред Брюксел и Лондон по въпросите на свободния вътрешен пазар и митническия съюз има на този декор позитивни аспекти. Ако Брекзитът не беше толкоз мъчителен за европейците, те в действителност трябваше да благодарят на Англия, че отвори очите на всички за преимуществата на Европейски Съюз.

Във времената на глобализация и цифровизация Европа не е част от казуса – тя е неговото решение. Единствено с общи сили европейците ще могат да опазят пазара си и да попречат на световните корпорации, които непрестанно се пробват да опълчват националните страни за своя полза. Икономическата взаимност и политическото единение от много време са самата вътрешност на европейския кротичък план. Така видяно, сега Европейски Съюз въобще не наподобява като избледняваща концепция. Защото който търгува със съседите си, който е така тясно политически обвързван със своите сътрудници, той не води войни.
Брекзитът сподели какъв брой е мъчно да се раздерат тези връзки, изграждани в продължение на десетилетия – и какви експанзии се освобождават в този развой. Довчера положителни съседи, а през днешния ден внезапно – съперници, в случай че не и врагове, както се изрази английският министър на търговията Филип Хамънд.
Най-добре осъзна казуса френският президент Макрон. Тъкмо заради това той държи да бъде опазена европейската просвета на общата историческа памет, която съгласно него е в основата на бъдещите дейности. Дори да не сме съгласни с всички негови оферти за промени в Европа, би трябвало да му признаем едно: той даде подтик на един спор, който в действителност трябваше да се състои още преди огромното разширение на Европейски Съюз през 2004 година. Накъде желаеме да върви Евросъюзът? И по какъв начин да се форсира интеграцията на обособените национални страни, примерно в Еврозоната?

По тези въпроси самодейност би трябвало да проявят най-много германците, които са основният сътрудник на Франция в Европа. Съгласна ли е Германия на „ повече Европа "? И в случай че е съгласна, какъв брой от своите права е подготвена да преотстъпи на Европейски Съюз? Берлин обаче не бърза с отговора на тези въпроси. В момента там са потънали в съдружните диалози и мълчат. Точно в този момент, когато Макрон незабавно се нуждае от поддръжка!
Дядо ми е бил на 18 години и също отбивал военната си работа, когато получил картичката от своя другар. И надали е щял да повярва на очите си, в случай че можеше да види какво се случва през днешния ден на тогавашния Западен фронт. Защото напълно неотдавна Еманюел Макрон предложения своя немски сътрудник Франк-Валтер Щайнмайер във Франция и през вчерашния ден те дружно откриха мемориалния център в Елзас. Точно там, където е пролята толкоз доста кръв през Първата международна война, в този момент породи френско-германски мемориал, от който върлите тогавашни врагове дружно хвърлят взор както обратно към предишното, по този начин и напред към бъдещето.
Дядо ми, който е претърпял две международни войни, стига да можеше, несъмнено щеше да щракне „ харесай " под всички тези вести.
Коментар на Георг Матес за Deutsche Welle