Ковид се превърна в пропаганда на страха
Ако пътят към технологиите минава през дезинтеграция на индивида, аз не съм за тях Животът и гибелта станаха политика Мозъкът стартира да се опасява от тялото, това раздвояване плаши Няма потребност да ни поставят чипове, нашите глави към този момент са тв приемници Посрещнахме имунизациите като Благодатния огън При тази изолираност по кое време децата ще се влюбят, пита поетът Николай Милчев
- Прословутата пандемия пренареди целите ни. До каква степен се трансформираха те и полезностите на хората, както и на Вас самия?
- Най-важното, което се случи, е че човек стартира да усеща тялото си като опасност. И мозъкът стартира да се опасява от тялото. Това раздвояване на мозък и тяло ме плашат доста. Плаши ме също и това, че Ковид за една година стана като персонално име, като дребното име на тази година. Ако се запитам какво име бих могъл да дам на 2020 година, аз бих я нарекъл Ковидка. А това също е притеснително. Много ме плаши това, че Ковид стана човек. Един от Вас, най-важният, този, който е подготвен да ни убие. Страшният човек. Тези дни чух един почитан от мен създател да споделя в края на едно свое изявление: " Въпреки всичко, животът продължава ". Аз бих споделил нещо по-различно: " Въпреки всичко, ние сме живи. Засега ". Защото това беше година на прозореца. Аз съм към този момент на повече от 60 години, само че за пръв път виждам света толкоз дълго от прозореца. Но не от прозореца, от който се любувам на снега, на пейзажа, на козите, които си идват на село, на майка ми, която дои мляко. А виждам през прозореца на страха си. И до момента в който всички гледахме през прозорците на страха си, от прозорците на малките екрани се явиха спасители. И политиците, които нормално се вживяват в ролята на спасители, бяха сменени от доктори. Но основно от доктори, които желаят да бъдат политици. Животът и гибелта станаха политика. И основно гибелта стана политика - нещо, което персонално мен ме кара да излизам от кожата си. Спряха едно шоу - шоуто придвижване, шоуто живот, и откриха шоуто на белите престилки. След което тези бели престилки ще стартират да потъмняват.
- Започваме ли да разрешаваме на страха да ни ръководи и по този начин ли ще бъде оттук-нататък?
- Разбира се. Нещо повече - ние позволихме на по този начин наречения Стокхолмски синдром, при който е известно, че похитените се влюбват в похитителите, че жертвите стартират да обичат насилниците, да навлезе тук и даже преминахме през неговия стадий. Ние към този момент обичаме самото отвличане. На нас към този момент ни е доста несъмнено възприятието да бъдем похитени и да бъдем скрити в ъгъла на домовете си. Една от тайните теории твърди, че посредством имунизацията ще ни сложат чипове. Но на нас към този момент няма потребност да ни поставят чипове, нашите глави към този момент са тв приемници. Думите " коронавирус " и " пандемия " за една година са споменавани повече, в сравнение с думата " комунизъм " за целия ми живот. В какво се трансформира всичко това? В агитация на страха. В фетиш към страха. В неделя бях на черква и единственото нещо, което чух да си шушукат пристигналите да възпламенят свещи, беше думата " ваксина ", която там звучеше като " Господ ". Като към нея се добавяше " тествана освен това ".
В България ръководството на този развой се трансформира в безпорядък. Нека да ме извинят всички, които работят на първа линия, приказвам за тези, които ръководят процеса. Ту имаше, ту нямаше, ту даваха, ту не даваха. Щабът, който аз назовавам Нощния щаб, сменяше вождовете и езика си. От боен език първоначално, НОЩ има в този момент сладостен, мил език. И в случай че ген. Мутафчийски споделяше, че " щъкаме " по " Витошка ", както военните обичат да споделят за бойците, че щъкат по плаца, в този момент има един успокоителен, съвсем набожен звук. Но в тази промяна на тонове и подходи хаосът остава същият. Това са въпроси, по които щабът би трябвало да бъде питан непрестанно - за какво сме последни по имунизация и за какво бяха тези смразяващи подиуми на умиращи хора по стъпалата на лечебните заведения. Тези подиуми и до момента не ми излизат от главата. Има и нещо друго доста ужасно - ние мечтаем за групов имунитет, само че през тази година разлетяхме обществения си имунитет и обществената си непосредственост на хиляди части. Интересуваме се какво става в общоприет проект, а никой не се интересува от елементарния човек. Никой не пита да вземем за пример за какво моята съседка върви облечена като космонавт. Или за какво в асансьора има надписи " Стойте с тил един към различен ". Или за какво богаташите от нашия блок избягаха по вилите си и в този момент виждаме пред вратите им единствено обувките на хората, които им чистят. Кой намерения за солидарността и кой намерения за нашата душeвност? Никой. Аз съм безусловно сигурен, че душeвността ни е надълбоко засегната. Как другояче да приема обстоятелството, че първоначално аз си мерех по 20 пъти дневно температурата. И си спомнях по какъв начин преди време майка ми допираше устни до челото ми, с цел да разбере дали съм топъл. Вчера видях в обществените мрежи хора, които си пускат фотоси на термометъра с 36,5 градуса и са толкоз паникьосани, че търсят помощ. Всичко това е плашещо. И на фона на това виждаме крепости - по Черноморието, в Бояна. В тази обстановка богатите още веднъж са с привилегии - богатите страни изкупиха имунизациите по-скъпо.
- Вие сте някогашен преподавател, по какъв начин гледате на излизането за образование от отдалеченост?
- Да, едно от най-страшните неща е тази по този начин наречена " пижамена година " на отдалечено образование. Аз към момента имам директни наблюдения по какъв начин протича тя. Протича официално, учениците си изключват микрофоните, преписват, а триумфът внезапно се е повишил. Как Ви наподобява изказванието на министъра на образованието, че единствено 1 на 100 от учениците нямали достъп до електронни устройства? Те половината нямат достъп, а кой знае какъв % се явяват единствено официално. При тази изолираност по кое време тези деца ще се влюбят? Кога ще ги ощипят, по кое време ще им ударят пестник, по кое време ще усетят приятелско рамо на поддръжка, по кое време някой ще ги приземи? Нямам визия. Ако това е бъдещето и в случай че пътят към технологиите минава през дезинтеграция на индивида, аз не съм за тези технологии. Гледам и кои софийски шефове постоянно разясняват обстановката в медиите - те са двама и са по малките екрани заран, обед и вечер. И всичко е прелестно, всичко е идеално, и преди малко са си говорили с бога на образованието, който им е споделил: " По-добре от това не може ". Не, не е добре. Това, което се извърши по отношение на учениците, в прочут смисъл е закононарушение.
- От друга страна, все по-често чуваме клишето, че това е новото обикновено, то ще ни върне към изконните полезности...
- Тези приказки за " новото обикновено " са дрънканици. Аз ги чувам цялостен живот. Слушах, че има социализъм и имах вяра. После слушах, че има развито социалистическо общество, след това народна власт. Когато чухме за народна власт посредством избори, смятахме, че е най-великото нещо. И незабавно ще попитам - народна власт посредством избори ли има в Турция, в Унгария, у нас? Това ли е част от новата нормалност? Аз към този момент нямам доверие в нея. Така че думите към този момент не значат нищо.
Новата нормалност е маска, която прикрива същността. В едно свое есе Йосиф Бродски споделя, че преди време руските възпитаници, в това число и той, доста се възбуждали от една картина " Приемане в Комсомола " с нарисувана млада комсомолка, на която се виждат 5-6 сантиметра от бедрото. Имам възприятието, че някои от нашите възпитаници ще изпитват същите усеща, като видят маска. Ще я възприемат за нещо красиво, полово.
- Вие персонално по какъв начин се спасявате и от изолацията, и от цялата изразителност към пандемията?
- Спасявам се, като пиша. Много желая да не виждам телевизия, само че не мога. Това, което виждам обаче, ми наподобява на извънредно тежка агитация. И се сещам нещо - когато бях дребен, болесттите ми минаваха единствено от пеницилин. И постоянно се пазарях с майка ми, която бе здравна сестра, какъв брой огромна да бъде иглата. Вие виждали ли сте през живота си повече игли, в сравнение с в този момент? Повече садистични фрагменти, в които се демонстрират заран, обед и вечер игли, които се забиват в човешката ръка. Човешката ръка към този момент се демонстрира, единствено с цел да й се забие игла. Това отблъсква, плаши, замразява процеса на имунизиране. Но никой не мисли за това. В момента ние посрещаме имунизациите, както посрещаме Благодатния огън. Трябва да имаме някаква мяра и някой би трябвало да мисли за това. Но като виждам по какъв начин редят листите, множеството от тези водачи на щаба евентуално ще бъдат измежду претендентите. А ние ще станем водачи на страховете си.
- Прословутата пандемия пренареди целите ни. До каква степен се трансформираха те и полезностите на хората, както и на Вас самия?
- Най-важното, което се случи, е че човек стартира да усеща тялото си като опасност. И мозъкът стартира да се опасява от тялото. Това раздвояване на мозък и тяло ме плашат доста. Плаши ме също и това, че Ковид за една година стана като персонално име, като дребното име на тази година. Ако се запитам какво име бих могъл да дам на 2020 година, аз бих я нарекъл Ковидка. А това също е притеснително. Много ме плаши това, че Ковид стана човек. Един от Вас, най-важният, този, който е подготвен да ни убие. Страшният човек. Тези дни чух един почитан от мен създател да споделя в края на едно свое изявление: " Въпреки всичко, животът продължава ". Аз бих споделил нещо по-различно: " Въпреки всичко, ние сме живи. Засега ". Защото това беше година на прозореца. Аз съм към този момент на повече от 60 години, само че за пръв път виждам света толкоз дълго от прозореца. Но не от прозореца, от който се любувам на снега, на пейзажа, на козите, които си идват на село, на майка ми, която дои мляко. А виждам през прозореца на страха си. И до момента в който всички гледахме през прозорците на страха си, от прозорците на малките екрани се явиха спасители. И политиците, които нормално се вживяват в ролята на спасители, бяха сменени от доктори. Но основно от доктори, които желаят да бъдат политици. Животът и гибелта станаха политика. И основно гибелта стана политика - нещо, което персонално мен ме кара да излизам от кожата си. Спряха едно шоу - шоуто придвижване, шоуто живот, и откриха шоуто на белите престилки. След което тези бели престилки ще стартират да потъмняват.
- Започваме ли да разрешаваме на страха да ни ръководи и по този начин ли ще бъде оттук-нататък?
- Разбира се. Нещо повече - ние позволихме на по този начин наречения Стокхолмски синдром, при който е известно, че похитените се влюбват в похитителите, че жертвите стартират да обичат насилниците, да навлезе тук и даже преминахме през неговия стадий. Ние към този момент обичаме самото отвличане. На нас към този момент ни е доста несъмнено възприятието да бъдем похитени и да бъдем скрити в ъгъла на домовете си. Една от тайните теории твърди, че посредством имунизацията ще ни сложат чипове. Но на нас към този момент няма потребност да ни поставят чипове, нашите глави към този момент са тв приемници. Думите " коронавирус " и " пандемия " за една година са споменавани повече, в сравнение с думата " комунизъм " за целия ми живот. В какво се трансформира всичко това? В агитация на страха. В фетиш към страха. В неделя бях на черква и единственото нещо, което чух да си шушукат пристигналите да възпламенят свещи, беше думата " ваксина ", която там звучеше като " Господ ". Като към нея се добавяше " тествана освен това ".
В България ръководството на този развой се трансформира в безпорядък. Нека да ме извинят всички, които работят на първа линия, приказвам за тези, които ръководят процеса. Ту имаше, ту нямаше, ту даваха, ту не даваха. Щабът, който аз назовавам Нощния щаб, сменяше вождовете и езика си. От боен език първоначално, НОЩ има в този момент сладостен, мил език. И в случай че ген. Мутафчийски споделяше, че " щъкаме " по " Витошка ", както военните обичат да споделят за бойците, че щъкат по плаца, в този момент има един успокоителен, съвсем набожен звук. Но в тази промяна на тонове и подходи хаосът остава същият. Това са въпроси, по които щабът би трябвало да бъде питан непрестанно - за какво сме последни по имунизация и за какво бяха тези смразяващи подиуми на умиращи хора по стъпалата на лечебните заведения. Тези подиуми и до момента не ми излизат от главата. Има и нещо друго доста ужасно - ние мечтаем за групов имунитет, само че през тази година разлетяхме обществения си имунитет и обществената си непосредственост на хиляди части. Интересуваме се какво става в общоприет проект, а никой не се интересува от елементарния човек. Никой не пита да вземем за пример за какво моята съседка върви облечена като космонавт. Или за какво в асансьора има надписи " Стойте с тил един към различен ". Или за какво богаташите от нашия блок избягаха по вилите си и в този момент виждаме пред вратите им единствено обувките на хората, които им чистят. Кой намерения за солидарността и кой намерения за нашата душeвност? Никой. Аз съм безусловно сигурен, че душeвността ни е надълбоко засегната. Как другояче да приема обстоятелството, че първоначално аз си мерех по 20 пъти дневно температурата. И си спомнях по какъв начин преди време майка ми допираше устни до челото ми, с цел да разбере дали съм топъл. Вчера видях в обществените мрежи хора, които си пускат фотоси на термометъра с 36,5 градуса и са толкоз паникьосани, че търсят помощ. Всичко това е плашещо. И на фона на това виждаме крепости - по Черноморието, в Бояна. В тази обстановка богатите още веднъж са с привилегии - богатите страни изкупиха имунизациите по-скъпо.
- Вие сте някогашен преподавател, по какъв начин гледате на излизането за образование от отдалеченост?
- Да, едно от най-страшните неща е тази по този начин наречена " пижамена година " на отдалечено образование. Аз към момента имам директни наблюдения по какъв начин протича тя. Протича официално, учениците си изключват микрофоните, преписват, а триумфът внезапно се е повишил. Как Ви наподобява изказванието на министъра на образованието, че единствено 1 на 100 от учениците нямали достъп до електронни устройства? Те половината нямат достъп, а кой знае какъв % се явяват единствено официално. При тази изолираност по кое време тези деца ще се влюбят? Кога ще ги ощипят, по кое време ще им ударят пестник, по кое време ще усетят приятелско рамо на поддръжка, по кое време някой ще ги приземи? Нямам визия. Ако това е бъдещето и в случай че пътят към технологиите минава през дезинтеграция на индивида, аз не съм за тези технологии. Гледам и кои софийски шефове постоянно разясняват обстановката в медиите - те са двама и са по малките екрани заран, обед и вечер. И всичко е прелестно, всичко е идеално, и преди малко са си говорили с бога на образованието, който им е споделил: " По-добре от това не може ". Не, не е добре. Това, което се извърши по отношение на учениците, в прочут смисъл е закононарушение.
- От друга страна, все по-често чуваме клишето, че това е новото обикновено, то ще ни върне към изконните полезности...
- Тези приказки за " новото обикновено " са дрънканици. Аз ги чувам цялостен живот. Слушах, че има социализъм и имах вяра. После слушах, че има развито социалистическо общество, след това народна власт. Когато чухме за народна власт посредством избори, смятахме, че е най-великото нещо. И незабавно ще попитам - народна власт посредством избори ли има в Турция, в Унгария, у нас? Това ли е част от новата нормалност? Аз към този момент нямам доверие в нея. Така че думите към този момент не значат нищо.
Новата нормалност е маска, която прикрива същността. В едно свое есе Йосиф Бродски споделя, че преди време руските възпитаници, в това число и той, доста се възбуждали от една картина " Приемане в Комсомола " с нарисувана млада комсомолка, на която се виждат 5-6 сантиметра от бедрото. Имам възприятието, че някои от нашите възпитаници ще изпитват същите усеща, като видят маска. Ще я възприемат за нещо красиво, полово.
- Вие персонално по какъв начин се спасявате и от изолацията, и от цялата изразителност към пандемията?
- Спасявам се, като пиша. Много желая да не виждам телевизия, само че не мога. Това, което виждам обаче, ми наподобява на извънредно тежка агитация. И се сещам нещо - когато бях дребен, болесттите ми минаваха единствено от пеницилин. И постоянно се пазарях с майка ми, която бе здравна сестра, какъв брой огромна да бъде иглата. Вие виждали ли сте през живота си повече игли, в сравнение с в този момент? Повече садистични фрагменти, в които се демонстрират заран, обед и вечер игли, които се забиват в човешката ръка. Човешката ръка към този момент се демонстрира, единствено с цел да й се забие игла. Това отблъсква, плаши, замразява процеса на имунизиране. Но никой не мисли за това. В момента ние посрещаме имунизациите, както посрещаме Благодатния огън. Трябва да имаме някаква мяра и някой би трябвало да мисли за това. Но като виждам по какъв начин редят листите, множеството от тези водачи на щаба евентуално ще бъдат измежду претендентите. А ние ще станем водачи на страховете си.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ