Ако обичаш човека такъв, какъвто е, то ти обичаш него.

Ако обичаш индивида подобен, какъвто е, то ти обичаш него. Ако се опитваш съществено да го промениш, то ти обичаш себе си. Това е всичко.

Бъди постоянно неудовлетворен от това, което си, в случай че искаш да станеш по-друг, в сравнение с си, тъй като на каквото се спреш, на това ще останеш.

В основното – единение, във второстепенното – независимост, а във всичко – обич.

Важно е да се знае задължен ли е един човек да обича различен поради самия него или в името на нещо друго. Когато ние обичаме индивида поради самия него, ние му се наслаждаваме; когато го обичаме в името на нещо друго, ние го използваме.

Вие сте заслепени от златото, ослепително в домовете на богатите; вие, несъмнено, виждате какво имат те, само че не виждате какво не им доближава.

Волята ни постоянно е свободна, само че не постоянно е добра.

Времето не минава на вятъра и не изтича без каквото и да е влияние върху нашите усеща: то твори в душата удивителни каузи.

Душата е повече там, където обича, в сравнение с там, където живее.

Какво е време? Ако никой не ме пита, знам какво е време. Ако би трябвало да обясня на питащия — не, не знам.

Колкото огромен е Бог в огромните неща, толкоз е огромен и в дребните.

Навикът, в случай че не му се противопоставяме, става нужда.

Никой не може да обича безусловно незнайно нещо.

Никой нищо не прави хубаво, в случай че е срещу волята му, даже в случай че човек и да прави нещо хубаво.

Нито един човек няма право да води толкоз наблюдателен живот, с цел да не помни за своя дълг да служи на близък.

О, Господи, помогни ми да стана благодетелен, само че не незабавно.

Обичай и прави каквото си поискаш. — тъй като, както разясняват тълкувателите, когато човек обича, няма да направи нищо, с което да нарани обичания.

По-добре да си обичал и да си изгубил, в сравнение с в никакъв случай да не си обичал.

Разбери, с цел да повярваш!

Стреми се не да схванеш, че си в положение да вярваш, само че да повярваш, че си в положение да схванеш.

Същността на вярата е в това, че имаме вяра на всичко, което не виждаме, а премията за вярата е опцията да забележим това, в което имаме вяра.

Убедих се, че би трябвало повече да се поверявам на тези, които учат, а не на тези, които заповядват.

Човек е подобен, каквито са неговите стремежи.

Човекът е като приключена картина – може да не харесваме нещо в нея – по какъв начин там са изобразени планините и реките – може да обичаме в нея нещо несъмнено. Но тя би трябвало да се възприема като цяло, сложно. Или обичаш целия човек, или не. Да, от време на време не трябва да се помиряваме с едни или други черти, само че тогава би трябвало да търсим компромиса.

Човекът няма друга причина да философства, с изключение на стремежът към самодоволство.

Тесен е домът на душата ми, а да влезеш в нея; разшири го! Порутен е: въздигни го! Има в него наща, които ще подразнят взора Ти: признавам и зная. Но кой ще го очисти? 

Велика е силата на паметта, ужасно нещо, Боже мой, надълбоко и безкрайно разнообразие. И това нещо е духът, и това съм аз самият. Но какво съм аз, Боже мой? Какво е естеството ми? Живот многолик и хетерогенен и във висша степен голям. Виж равнините и падините, и пещерите на моята памет, несметни и изобилно цялостни с несметни типове неща… Над всичко това аз тека, аз хвърча. Аз се гмурвам насам и натам, докъдето мога, само че край няма.Така велика е силата на паметта, по този начин велика е силата на живота, смъртният живот на индивида.

Аврелий Августин Блажени (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните персони в развиването на западното християнство. В римокатолицизма той е светец и Отец на Църквата, както и патрон на Августинския отшелнически медал.

Редица философи и теолози са повлияни от учението му, а неговите творби (включително и „ Изповеди “ – неведнъж считано за първата западна автобиография) към момента се изследват и четат.