Искам да видя политика, който ще вдигне цената на хляба с 20%
* Ако нямаше 0% Данък добавена стойност, най-масовият щеше да е с 50-60 ст. по-скъп, споделя Мариана Кукушева, ръководител на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите /НБСХС/ * Нулевата ставка е пазарна мярка с голям обществен резултат за всички консуматори * Разходите и терзанията на бизнеса не могат да бъдат обезщетени с краткотрайно поевтиняване на газа * Необяснима е реакцията на КНСБ * Браншът се утвърди като единственият, в който няма непознати капитали * Средната заплата за хлебарите и сладкарите се изравни с европейската
- Запазиха ли се трайно по-ниските цени на хляба поради нулевия Данък добавена стойност, госпожо Кукушева?
- Да, хлябът поевтиня всеобщо с 20%. Тази мярка е пазарна, само че е жест към крайния консуматор, касае всеки един. В толкоз доста търговски вериги се случи този обществен резултат, че в случай че го нямаше, сега цената на всеобщия самун щеше да е с най-малко 50-60 ст. по-висока. Нещо доста значимо би трябвало да подчертая. Ние не приказваме за замразени цени на хляба, а за цени без Данък добавена стойност. Но когато енергоизточниците се повишават непрестанно, някои дребни производители и търговци не могат да устоят с покриването на разноските си. И започнаха да усилват някои типове самун. Това не значи, че тези нови цени са с Данък добавена стойност.
-->
- Има наклонност към понижаване на цените на енергоизточниците - и газ, и ток, за който бизнесът получава обезщетения. Няма ли това да докара до още по-голямо намаляване на цената на хляба, пък и на други артикули?
- Към момента прогнозите са, че цената на газа ще поевтинее с 50% по отношение на най-високата, достигната до момента. Но това са единствено прогнози към момента. Не чакам тази понижена цена на газа в границите на към месец да повлияе в противоположен аспект върху цената на хляба. Защото бизнесът е обезкървен. Той е в непрекъсната тревога, тъй като не се знае идващият месец какво ще се случи. Тази работа на парче е доста рискова и се отразява пагубно върху икономическата обстановка у нас. Първо, не могат да се възнамеряват огромни вложения, свързани с производството на друг подбор. Второ, не могат да се вършат умерено преговори, тъй като себестойността не е ясно каква ще е. Трето, при един нов бюджет, когато приказваме за повишаване на минималната заплата, ние неизбежно имаме повишаване на цената на труда. Всичко това са разноски, които не могат да бъдат обезщетени от поевтиняване на цената на газа за избрани дни.
Тази непредвидимост в стопански проект води до опити за презастраховане или за компенсиране на увеличените разноски. Но повишаване на последна цена си разрешават само така наречен бутикови производители и търговци. Защото пазарът е по-силен от всички и потребителят не търпи по-високи цени от всеобщите. Поевтиняването на газа сега въздейства най-вече върху износа на България в региона на оръжията, на машинното произвеждане. Но надали ще даде противоположен ход на цените на храните в случай, че всички останали разноски порастват. Съветът по продоволствена сигурност към Организация на обединените нации е безапелационен, че до 2025 година в света се чака трайно повишаване на цените на питателните артикули. Ние няма по какъв начин да създадем изключение. Добрата вест за нас е, че в България не се чака продоволствена рецесия, тъй като ние произвеждаме главната суровина за хляба - пшеница, в огромни количества, използваме едвам една пета за вътрешно ползване, останалото е за експорт. Имаме сигурност, че самун ще има на всяка българска софра.
- Случи ли се предстоящото изсветляване на бранша с въвеждането на 0% Данък добавена стойност?
- Категорично имаме изсветляване на бранша. Правихме инспекция и се оказа, че 1200 работни места са излезли на ярко на цялостен работен ден. Това е доста значимо във връзка с пазара на труда и заплащането на обществени и здравни осигуровки
.- Предстои подготовката на бюджета за 2023 година Има ли късмет да се резервира нулевият Данък добавена стойност за хляба - през идната година, за непрекъснато или най-малко до момента в който има рецесия?
- Ние започнахме срещи с политическите сили, имаме извършени с най-големите. Получихме обещания за поддръжката им. Необяснима за нас е реакцията на КНСБ, които като обществен сътрудник би трябвало да се борят за обществени ограничения, само че в тази ситуация са срещу запазването на нулев Данък добавена стойност за хляба. Другият профсъюз - КТ " Подкрепа ", ни подкрепяха, когато настоявахме Данък добавена стойност за 5-процентна ставка за хляба. Но в този момент май имат друго мнение. Какво ще решат - към момента не е ясно. Вярваме, че няма да има законодателна и изпълнителна власт, която да качи цената на хляба с 20%.
От 20-те % Данък добавена стойност за хляба в хазната влизаха 50-60 млн. лв., което е незначителна сума за бюджета. Но общественият резултат е голям и би трябвало да бъде непокътнат. Защото спестявайки пари от джоба на крайния консуматор, ние даваме опция той да ги употребява за покупка на други храни или заплащане на други разноски. Това е единствената обществена мярка, която касае всеки консуматор без изключение - кредитоспособен или не. Цената на хляба е друга за другите типове самун и другите производители. Затова няма уеднаквен коефициент с какъв брой стотинки се е понижила за всеки тип.
- Да, има хлябове и по 1,50, и по 6 лв....
- Има и по 10 лв., предопределени са за различни таргет групи консуматори. Но обществената мярка се отнася за всеки от тях.
- Тази година отбелязахте 30-годишното издание на ревюто " Булпек ". Какво се случи с сектора за това време - от 1992 година до момента?
- " Булпек " е първото професионално интернационално ревю за машини, първични материали и разнообразни типове самун, хлебни и сладкарски произведения. Преди 30 година на пазара имаше три типа самун - бял, стандартизиран и " добруджа ". Сега има над 70 типа самун. Преди 30 година към момента работеха държавните хлебозаводи, които си спомняме какъв самун произвеждаха. През тези 30 година преживяхме хлебна рецесия, хиперинфлация, стопански рецесии. Но българските хлебопроизводители се резервираха, те всекидневно се грижат на нашата софра да има самун.
Българските хлебопроизводителите вършат най-големия експорт на хлебни произведения измежду страните на Балканите. Освен това бг производителите заплащат най-високите работни заплати в бранш " Производство на храни и питиета ". Средната заплата е 2000 лв. /1000 евро/ и се изравнява със междинната европейска за сектора. Когато се усилва минималният застрахователен предел, ние постоянно индексираме заплатите към по-високи. Преди 30 година имаше сред 5000 и 7000 дребни производители на всевъзможни типове закуски и самун, само че всички те бяха с един и същи усет и тип. Сега компаниите, които създават самун, хлебни и сладкарски произведения, са към 680 по регистъра на Българската организация за сигурност на храните /БАБХ/.
През тези 30 година въведохме системата за надзор и самоконтрол върху сериозните точки ХАСЕП, въведохме всички интернационалните документи за нашия отрасъл, създадохме фрагменти, които печелят професионални състезания на европейско и международно равнище. Браншът се утвърди като единственият, в който няма непознати капитали. Непрекъснато се работи в посока съвременни технологии с концепцията да се пести сила. Защото браншът е най-енергоемък измежду всички останали в хранителното произвеждане. Това е, тъй като софтуерните процеси при нас са свързани с ферментация, т.е. насърчаване на избрани температури или изстудяване, изпичане на изделията и характерно пакетиране.
Браншът " Хлебопроизводство и сладкарство " е един от одобрените, които се дават за образец в хранителната и питейната промишленост. НБСХС сплоти под своята шапка всички дребни, микро и междинни предприятия, пазиме ползите на нашите членове. Това е съюз, който има съвършена връзка с медиите, непрекъснато отворен разговор, в който обясняваме какви са нашите цели, какъв брой виновен е нашият труд и по какъв начин гледаме на крайния резултат, а той е усетът на хляба, хлебните и сладкарски произведения. Ние пазим традициите на народа. Пазим историята на живота през живия артикул, който сътворяваме - хляба.
През тези 30 година успяхме да развием професионалното обучение на високо равнище. Но като приказваме за професионално обучение, не приказваме за всички учебни заведения, в които има такива профили, а за единици, които би трябвало да продължат да съществуват и подпомагането от страна на данъкоплатеца да бъде ориентирано към тях. Едно от тези учебни заведения е нашият сътрудник - Професионалната гимназия " Велизар Пеев " в Своге. Учениците и учителите от тази гимназия поеха всички коктейли, всички обеди и вечери, дадени за гостите по време на българското европредседателство през 2018 година Говорим не просто за обичаи, а и за гурме - познаването на цялата кулинарна история.
- Запазиха ли се трайно по-ниските цени на хляба поради нулевия Данък добавена стойност, госпожо Кукушева?
- Да, хлябът поевтиня всеобщо с 20%. Тази мярка е пазарна, само че е жест към крайния консуматор, касае всеки един. В толкоз доста търговски вериги се случи този обществен резултат, че в случай че го нямаше, сега цената на всеобщия самун щеше да е с най-малко 50-60 ст. по-висока. Нещо доста значимо би трябвало да подчертая. Ние не приказваме за замразени цени на хляба, а за цени без Данък добавена стойност. Но когато енергоизточниците се повишават непрестанно, някои дребни производители и търговци не могат да устоят с покриването на разноските си. И започнаха да усилват някои типове самун. Това не значи, че тези нови цени са с Данък добавена стойност.
-->
- Има наклонност към понижаване на цените на енергоизточниците - и газ, и ток, за който бизнесът получава обезщетения. Няма ли това да докара до още по-голямо намаляване на цената на хляба, пък и на други артикули?
- Към момента прогнозите са, че цената на газа ще поевтинее с 50% по отношение на най-високата, достигната до момента. Но това са единствено прогнози към момента. Не чакам тази понижена цена на газа в границите на към месец да повлияе в противоположен аспект върху цената на хляба. Защото бизнесът е обезкървен. Той е в непрекъсната тревога, тъй като не се знае идващият месец какво ще се случи. Тази работа на парче е доста рискова и се отразява пагубно върху икономическата обстановка у нас. Първо, не могат да се възнамеряват огромни вложения, свързани с производството на друг подбор. Второ, не могат да се вършат умерено преговори, тъй като себестойността не е ясно каква ще е. Трето, при един нов бюджет, когато приказваме за повишаване на минималната заплата, ние неизбежно имаме повишаване на цената на труда. Всичко това са разноски, които не могат да бъдат обезщетени от поевтиняване на цената на газа за избрани дни.
Тази непредвидимост в стопански проект води до опити за презастраховане или за компенсиране на увеличените разноски. Но повишаване на последна цена си разрешават само така наречен бутикови производители и търговци. Защото пазарът е по-силен от всички и потребителят не търпи по-високи цени от всеобщите. Поевтиняването на газа сега въздейства най-вече върху износа на България в региона на оръжията, на машинното произвеждане. Но надали ще даде противоположен ход на цените на храните в случай, че всички останали разноски порастват. Съветът по продоволствена сигурност към Организация на обединените нации е безапелационен, че до 2025 година в света се чака трайно повишаване на цените на питателните артикули. Ние няма по какъв начин да създадем изключение. Добрата вест за нас е, че в България не се чака продоволствена рецесия, тъй като ние произвеждаме главната суровина за хляба - пшеница, в огромни количества, използваме едвам една пета за вътрешно ползване, останалото е за експорт. Имаме сигурност, че самун ще има на всяка българска софра.
- Случи ли се предстоящото изсветляване на бранша с въвеждането на 0% Данък добавена стойност?
- Категорично имаме изсветляване на бранша. Правихме инспекция и се оказа, че 1200 работни места са излезли на ярко на цялостен работен ден. Това е доста значимо във връзка с пазара на труда и заплащането на обществени и здравни осигуровки
.- Предстои подготовката на бюджета за 2023 година Има ли късмет да се резервира нулевият Данък добавена стойност за хляба - през идната година, за непрекъснато или най-малко до момента в който има рецесия?
- Ние започнахме срещи с политическите сили, имаме извършени с най-големите. Получихме обещания за поддръжката им. Необяснима за нас е реакцията на КНСБ, които като обществен сътрудник би трябвало да се борят за обществени ограничения, само че в тази ситуация са срещу запазването на нулев Данък добавена стойност за хляба. Другият профсъюз - КТ " Подкрепа ", ни подкрепяха, когато настоявахме Данък добавена стойност за 5-процентна ставка за хляба. Но в този момент май имат друго мнение. Какво ще решат - към момента не е ясно. Вярваме, че няма да има законодателна и изпълнителна власт, която да качи цената на хляба с 20%.
От 20-те % Данък добавена стойност за хляба в хазната влизаха 50-60 млн. лв., което е незначителна сума за бюджета. Но общественият резултат е голям и би трябвало да бъде непокътнат. Защото спестявайки пари от джоба на крайния консуматор, ние даваме опция той да ги употребява за покупка на други храни или заплащане на други разноски. Това е единствената обществена мярка, която касае всеки консуматор без изключение - кредитоспособен или не. Цената на хляба е друга за другите типове самун и другите производители. Затова няма уеднаквен коефициент с какъв брой стотинки се е понижила за всеки тип.
- Да, има хлябове и по 1,50, и по 6 лв....
- Има и по 10 лв., предопределени са за различни таргет групи консуматори. Но обществената мярка се отнася за всеки от тях.
- Тази година отбелязахте 30-годишното издание на ревюто " Булпек ". Какво се случи с сектора за това време - от 1992 година до момента?
- " Булпек " е първото професионално интернационално ревю за машини, първични материали и разнообразни типове самун, хлебни и сладкарски произведения. Преди 30 година на пазара имаше три типа самун - бял, стандартизиран и " добруджа ". Сега има над 70 типа самун. Преди 30 година към момента работеха държавните хлебозаводи, които си спомняме какъв самун произвеждаха. През тези 30 година преживяхме хлебна рецесия, хиперинфлация, стопански рецесии. Но българските хлебопроизводители се резервираха, те всекидневно се грижат на нашата софра да има самун.
Българските хлебопроизводителите вършат най-големия експорт на хлебни произведения измежду страните на Балканите. Освен това бг производителите заплащат най-високите работни заплати в бранш " Производство на храни и питиета ". Средната заплата е 2000 лв. /1000 евро/ и се изравнява със междинната европейска за сектора. Когато се усилва минималният застрахователен предел, ние постоянно индексираме заплатите към по-високи. Преди 30 година имаше сред 5000 и 7000 дребни производители на всевъзможни типове закуски и самун, само че всички те бяха с един и същи усет и тип. Сега компаниите, които създават самун, хлебни и сладкарски произведения, са към 680 по регистъра на Българската организация за сигурност на храните /БАБХ/.
През тези 30 година въведохме системата за надзор и самоконтрол върху сериозните точки ХАСЕП, въведохме всички интернационалните документи за нашия отрасъл, създадохме фрагменти, които печелят професионални състезания на европейско и международно равнище. Браншът се утвърди като единственият, в който няма непознати капитали. Непрекъснато се работи в посока съвременни технологии с концепцията да се пести сила. Защото браншът е най-енергоемък измежду всички останали в хранителното произвеждане. Това е, тъй като софтуерните процеси при нас са свързани с ферментация, т.е. насърчаване на избрани температури или изстудяване, изпичане на изделията и характерно пакетиране.
Браншът " Хлебопроизводство и сладкарство " е един от одобрените, които се дават за образец в хранителната и питейната промишленост. НБСХС сплоти под своята шапка всички дребни, микро и междинни предприятия, пазиме ползите на нашите членове. Това е съюз, който има съвършена връзка с медиите, непрекъснато отворен разговор, в който обясняваме какви са нашите цели, какъв брой виновен е нашият труд и по какъв начин гледаме на крайния резултат, а той е усетът на хляба, хлебните и сладкарски произведения. Ние пазим традициите на народа. Пазим историята на живота през живия артикул, който сътворяваме - хляба.
През тези 30 година успяхме да развием професионалното обучение на високо равнище. Но като приказваме за професионално обучение, не приказваме за всички учебни заведения, в които има такива профили, а за единици, които би трябвало да продължат да съществуват и подпомагането от страна на данъкоплатеца да бъде ориентирано към тях. Едно от тези учебни заведения е нашият сътрудник - Професионалната гимназия " Велизар Пеев " в Своге. Учениците и учителите от тази гимназия поеха всички коктейли, всички обеди и вечери, дадени за гостите по време на българското европредседателство през 2018 година Говорим не просто за обичаи, а и за гурме - познаването на цялата кулинарна история.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ