Ако някой напуска Евросъюза, не са британците, а българите. Евроизборите

...
Ако някой напуска Евросъюза, не са британците, а българите. Евроизборите
Коментари Харесай

Беше ли България на евроизбори?

Ако някой напуща Евросъюза, не са британците, а българите. Евроизборите демонстрираха непредвидена наклонност. Еврофенката България се класира преди всичко по спадащ интерес към Европейски Съюз. Само тя означи понижение на гласоподавателите си с 5% спрямо предишните евроизбори през 2014 година, като слезе от 35.84% на 30.83%. В същото време в целия Европейски Съюз се следи нарастване с над 8% (от 42.61% на 50.82%) - небивало доста от 20 години. А в напускащата Англия интензивността се усили от 35.6% на 37%.

Традиционно и в други страни има нисък интерес към европейските избори. Даже в някои страни гласоподават по-малко гласоподаватели от България. Но на всички места се вижда наклонност към усилване на загрижеността на жителите за бъдещето на Европейски Съюз. Така да вземем за пример безспорната рекордьорка по неявяване от евроизбори Словакия е дръпнала нагоре с съвсем 10% спрямо изборите преди пет години (от 13.05% на 22.74%). Същият скок се следи и в Чехия (от 18.20% на 28.72%). Доколкото някъде има спад, той не надвишава 1.5%-2.5% (Португалия, Малта, Люксембург, Италия,  Ирландия, Гърция). Без Португалия интензивността на всички в тази група е по-висока или сравнима със междинната в Европейски Съюз. А що се отнася до страните, където гласуването е наложително като в България, на никое място няма подобен всеобщ протест както на изборите, по този начин и на закона.

Над две трети от българите споделиха на политиците -

 

този път без нас,

 

до момента в който мотото на изборите, издигнато от Европарламента, бе " Този път ще гласоподавам ". Президентът Румен Радев  видя, че рекордно ниската изборна интензивност е " пестник за политическата класа от голямото болшинство от българите " и  " че ние продължаваме да се отдалечаваме от Европа “. Според него спечелилите на изборите у нас не трябва да тържествуват, тъй като триумфът им не може да бъде „ тип индулгенция за корупционните кавги “.

Защо българите се гнусят така всеобщо и демонстративно да пипат бюлетини дори когато управляващите им вменяват, че са длъжни? Бившият президент Георги Първанов, който усещаше преди изборите накъде отиват настройките, предплатено оправда неуспеха на своята " Коалиция за България ", като разгласи, че тази изборна акция е била " най-мръсната, най-подлата и най-скандалната в целия български преход ". Той не изясни какво му е направило усещане, само че евентуално имаше поради корупционните кавги, с които се обстрелваха двете основни политически сили - ГЕРБ и Българска социалистическа партия. И двете партии са съдействали да окичат България в Европейски Съюз с етикета " най-корумпирана страна ". Самият Първанов е неразделен от политическия пейзаж на прехода и възмущението му от акцията за изборите единствено демонстрира страха на политическата класа от нейното осветление. Впрочем той бе нападнат от някогашните си приятели вляво, че им е откраднал запазената марка " Коалиция за България ". Нищо персонално - просто присъщ инстикт на клептокрацията. Тя схваща максимата на капитализма  " Всичко за обмен " като

 

" Всичко за крадене "

 

Докато в други страни се водеше спор за бъдещето на единна Европа, в България европейският спор се сведе до злоупотребата с еврофондове. Гражданите за европейско бъдеще на България (ГЕРБ) се хвалеха с привлечените еврофондове, като водачът им Бойко Борисов персонално водеше с камера почитателите си във Facebook и телевизионните си почитатели да видят по какъв начин ги е вложил в инфраструктура, а съперниците му от Българска социалистическа партия вадеха образци по какъв начин евросубсидиите се употребяват за персонално облагодетелстване на същите " жители " от властта. Европа-евро-власт-корупция се забиха като устойчиви словосъчетания в съзнанието на българите, които не виждаха за какво би трябвало да се лъжат, че техният глас може да промени нещо. Целият преход мина в крадливи практики и илюзорни избори.

Защо свадите не донесоха победа на Българска социалистическа партия, макар че разобличенията дават отговор на желанието на хората да видят отмъщение? Защото никой не има вяра, че ще последва наказване. Държавният глава, който има привилегията да следи процесите от най-високо място, разяснява: „ Изборите са политически акт, те не могат да заместят прокуратурата и съда, не могат да опростят грабителства и закононарушения “. Ако опозицията желае да убеди хората, че се е преродила и е скъсала със срамното си присъединяване в отхранването на клептокрацията, би трябвало освен да нападна ръководещите (което е банално), само че и да разобличава своите крадльовци, които й пречат да придобие нов облик. Вътрешните борби на лобита нямат очистителна мощ, тъй като оставят усещане единствено за битка за кокала, в която няма нищо пречистващо. Никой не повдигна въпроса за благоденствието на някогашния министър председател Сергей Станишев и неговата половинка, до момента в който се обсъждаше " къщата в Барселона ", приписвана на близки до премиера лица.

 

Борисов сподели повече еластичност,

 

тъй като, вместо да се окопае за корав отпор, стартира да изхвърля грешници от антуража си, без да основава заплаха за тяхното благоденствие. Всички си потеглиха с добитото и се отдръпнаха за спокойна консумация. Вечерта след вота той продължи същата линия на смирение и вричане да се поправи: " Съзнавам, че нашите неточности, въпреки и осъзнати, може да ги изправим единствено с доста работа ", написа в профила си във Facebook. Така си завоюва, в случай че не амнистия, най-малко пролонгация.

България минава от избори на избори посърнала, тъй като няма какво да я обнадежди. За разлика от нея Румъния ненадейно бе обхваната от избирателен възторг, тъй като видя смисъл да се съпротивлява против своята ръководеща върхушка. Там европейският спор се водеше не за оставки, а за присъди. Евроизборите бяха съчетани с референдум по самодейност на президента Клаус Йоханис, който запита дали обществото е според да спре битката с корупцията и да разреши на управляващите да ръководят посредством декрети. Активността на гласоподавателите скочи с фантастичните близо 20% спрямо предходните евроизбори през 2014 година (от 32,44% на 51,07%), тъй като гласоподавателите усетиха, че наистина  им се дава

 

инструмент да трансформират живота си

 

Наградата им пристигна още на другия ден след провалянето на ръководещата Социалдемократическа партия, когато Върховният съд удостовери присъдата от 3.5 години затвор на нейния водач Ливиу Драгня, без да се стъписа, че той сега бе ръководител на Народното събрание.

Ето добра опция на Брюксел да регистрира сполучливо европредседателство на Румъния, което в действителност дава резултат в отговор на неговия напън за битка с корупцията на високо ниво за разлика от прехваленото българско европредседателство. Еврокомисията би трябвало да изпитва бездънен позор, че продължава да съпоставя двете страни с друг критерий. Чрез снизхождението си към държавното управление на Борисов тя носи огромна отговорност за убиването на вярата на българските жители в европейските правила за господство на закона. Отговорна е също за апатията на българските гласоподаватели, които просто не виждат  непосредственост сред националния и европейския дневен ред.

Евроизборите демонстрираха, че България още е доста надалеч от възстановителен развой, посредством който да замязя на естествена европейска страна. Но и от тях има изгода, тъй като посредством непознатия образец дават отговор на лошотия въпрос " С какво да се стартира? " - с използване на закона даже против тези, които го пишат.
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР