Левски си осигури сладко напрежение
Ако някой е очаквал в неделя фестивал на красивия и логичен футбол от Левски и ЦСКА, несъмнено е останал доста отчаян. Но болшинството действителни последователи освен на тези два отбора, а въобще, получиха тъкмо това -сигурно едно от най-грозните като игра безконечни дербита. Или най-малко що се отнася до най-малко чисто игрово време, това евентуално влиза в Топ 3 в историята на конфликта.
Но това, което видяхме за 90-те минути, е изрично отражение на положението на двата клуба и на събитията в последните дни. Левски е с ново управление, ЦСКА часове преди дербито назначи нов състезателен шеф. И на двете места треньорите встъпиха в служба в края на подготовката, а в това време сините се разделиха с най-креативния си състезател Габриел Обертан, а алените с острия, находчив и изпълнител Кирил Десподов, а неотдавна и със Станислав Манолев.
ЦСКА, къде ви е играта, стига единствено за съдията!
Преди отлепяхме ютии, в този момент ще завъртаме бушони
При тези турболенции и на " Герена ", и на " Армията " нямаше по какъв начин да забележим нещо по-различно от това, което ни показаха в неделя. Под въпрос бе единствено съдийският въпрос. Е, нищо ново, още веднъж има недоволни, този път алената част на България отприщи фантазията си и извади лафове от националното творчество, свързани с думата " бушон ". Е, излезе му прякор на Владимир Вълков, в този момент Любо Пенев би трябвало да му купи риза, както повелява традицията.
Защо обаче съществува традиция след дербито да има недоволни? Дали ще е единствено Левски, дали ще е единствено ЦСКА, дали и двата тима ще опищят орталъка, все тая. Наистина в БФС би трябвало да се замислят да вкарат като предписание този мач да се свири от задгранична съдийска бригада. Тези, нашите, са обременени и без виновност отговорни. Всеки е човек на някого, всеки е наследник на татко си, всеки е съучастник на някого си, или пък е втори братовчед по майчина линия на бръснаря на брат му, дето си мие колата на автомивката на съседа на четвъртия арбитър, и по тази причина икономисали два картона или не видели игра с ръка. Ами не става, няма отърване! Този в този момент щеше да си отвори пътя, в случай че не бе признал попадението във вратата на ЦСКА. Пресоли манджата с аления картон на Джеси, а по-късно отново постави сол за идентично прикосновение преди центрирането на Паулиньо. Ново пресоляване. Образно казано - и двете обстановки не са стопроцентови. Ама хитрец съдиите, като сложат повечко сол, по-късно обезвреждат със захар или употребяват някакви други кулинарни техники. Примери ли желаете? Играта с ръка на Иван Горанов, подмината от съдията Ивайло Стоянов, и след две минути неутрализацията - неотсъдена дузпа за Левски за нарушавания против Кабрал. На това му викат 50 на 50. Като прецакаш едните, след това прецакай и другите, пък по-късно ги остави да си лаят. Същият Сватбата в този момент бе четвърти арбитър и даде ум на основния Владимир Вълков да изгони Джеси, но след това не му подсказа да отсъди нарушаване на Паулиньо преди автогола на Перейра.
Както и да е, това в тази ситуация са камъни в градината на сините. Победата им, колкото и измъчена и грозна да бе, има малко горчив послевкус поради съдийското рамо, без значение от степента на поддръжката. Ясно бе, че в дербито най-важни са трите точки, а играта остава на назад във времето. Но от Левски нямат безусловно никакво право да не престават да ни натъртват, че купата не им била цел. Напротив - цел е. Особено след успеха над ЦСКА това с правенето на тим би трябвало да мине на назад във времето, най-малко за пред света. 5 точки са тъкмо на половина на 10 точки, би споделил умно Валери Божинов. При отворилата се алтернатива за офанзива на първото място и идно след два кръга домакинство на Лудогорец, това с купата би трябвало да излезе на напред във времето. Влизането в шампионска орбита пристигна изненадващо и би трябвало да премисли целите на новото управление на сините.
Предполагаме, че тези думи наподобяват като апел и евентуално ще бъдат избрани като вкарване на ненужно напрежение в клуба. Но по този начин е, въпросното напрежение е неизменима и наложителна част от всекидневието на Левски. Сега е моментът Левски да нанесе психически удар на конкуренцията. Като си тръгнал с дребна кошница, но си срещнал по пътя към гората зарязан чувал, си задължен да го вземеш и да започнеш да го пълниш. Изграждането на съвсем нов клуб и правенето на съвсем нов тим не може да е застраховка - но тъкмо в този момент не ни давайте напън. И Павел Колев, и Георги Дерменджиев са длъжни да сграбчат отворилия се късмет. При още по-непосредствено дишане във врата на Лудогорец към този момент ще се диша по-леко, това е сладко напрежение.
Колев: Традиция е Левски да не разяснява реферите, само че съдията се оправи изненадващо добре
" Не повлия генерално на мача "
Но това, което видяхме за 90-те минути, е изрично отражение на положението на двата клуба и на събитията в последните дни. Левски е с ново управление, ЦСКА часове преди дербито назначи нов състезателен шеф. И на двете места треньорите встъпиха в служба в края на подготовката, а в това време сините се разделиха с най-креативния си състезател Габриел Обертан, а алените с острия, находчив и изпълнител Кирил Десподов, а неотдавна и със Станислав Манолев.
ЦСКА, къде ви е играта, стига единствено за съдията!
Преди отлепяхме ютии, в този момент ще завъртаме бушони
При тези турболенции и на " Герена ", и на " Армията " нямаше по какъв начин да забележим нещо по-различно от това, което ни показаха в неделя. Под въпрос бе единствено съдийският въпрос. Е, нищо ново, още веднъж има недоволни, този път алената част на България отприщи фантазията си и извади лафове от националното творчество, свързани с думата " бушон ". Е, излезе му прякор на Владимир Вълков, в този момент Любо Пенев би трябвало да му купи риза, както повелява традицията.
Защо обаче съществува традиция след дербито да има недоволни? Дали ще е единствено Левски, дали ще е единствено ЦСКА, дали и двата тима ще опищят орталъка, все тая. Наистина в БФС би трябвало да се замислят да вкарат като предписание този мач да се свири от задгранична съдийска бригада. Тези, нашите, са обременени и без виновност отговорни. Всеки е човек на някого, всеки е наследник на татко си, всеки е съучастник на някого си, или пък е втори братовчед по майчина линия на бръснаря на брат му, дето си мие колата на автомивката на съседа на четвъртия арбитър, и по тази причина икономисали два картона или не видели игра с ръка. Ами не става, няма отърване! Този в този момент щеше да си отвори пътя, в случай че не бе признал попадението във вратата на ЦСКА. Пресоли манджата с аления картон на Джеси, а по-късно отново постави сол за идентично прикосновение преди центрирането на Паулиньо. Ново пресоляване. Образно казано - и двете обстановки не са стопроцентови. Ама хитрец съдиите, като сложат повечко сол, по-късно обезвреждат със захар или употребяват някакви други кулинарни техники. Примери ли желаете? Играта с ръка на Иван Горанов, подмината от съдията Ивайло Стоянов, и след две минути неутрализацията - неотсъдена дузпа за Левски за нарушавания против Кабрал. На това му викат 50 на 50. Като прецакаш едните, след това прецакай и другите, пък по-късно ги остави да си лаят. Същият Сватбата в този момент бе четвърти арбитър и даде ум на основния Владимир Вълков да изгони Джеси, но след това не му подсказа да отсъди нарушаване на Паулиньо преди автогола на Перейра.
Както и да е, това в тази ситуация са камъни в градината на сините. Победата им, колкото и измъчена и грозна да бе, има малко горчив послевкус поради съдийското рамо, без значение от степента на поддръжката. Ясно бе, че в дербито най-важни са трите точки, а играта остава на назад във времето. Но от Левски нямат безусловно никакво право да не престават да ни натъртват, че купата не им била цел. Напротив - цел е. Особено след успеха над ЦСКА това с правенето на тим би трябвало да мине на назад във времето, най-малко за пред света. 5 точки са тъкмо на половина на 10 точки, би споделил умно Валери Божинов. При отворилата се алтернатива за офанзива на първото място и идно след два кръга домакинство на Лудогорец, това с купата би трябвало да излезе на напред във времето. Влизането в шампионска орбита пристигна изненадващо и би трябвало да премисли целите на новото управление на сините.
Предполагаме, че тези думи наподобяват като апел и евентуално ще бъдат избрани като вкарване на ненужно напрежение в клуба. Но по този начин е, въпросното напрежение е неизменима и наложителна част от всекидневието на Левски. Сега е моментът Левски да нанесе психически удар на конкуренцията. Като си тръгнал с дребна кошница, но си срещнал по пътя към гората зарязан чувал, си задължен да го вземеш и да започнеш да го пълниш. Изграждането на съвсем нов клуб и правенето на съвсем нов тим не може да е застраховка - но тъкмо в този момент не ни давайте напън. И Павел Колев, и Георги Дерменджиев са длъжни да сграбчат отворилия се късмет. При още по-непосредствено дишане във врата на Лудогорец към този момент ще се диша по-леко, това е сладко напрежение.
Колев: Традиция е Левски да не разяснява реферите, само че съдията се оправи изненадващо добре
" Не повлия генерално на мача "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ