Миризмата на песните
Aко ноември бе ден от седмицата, то сигурно щеше да бъде разпети петък – време на мрак, на издъхнали мемоари и на още неродени очаквания. Лятото е надалеч обратно, зимата e надалеч напред, и единственото, което имате е мъглата, есенната меланхолия и епистоларните откровения на „ Топлофикация “ ЕАД. Това … и запушен нос.
Не знам дали знаете, само че по принцип носът ви умее да разграничава сред 10 и 40 хиляди разнообразни аромата. От момента на пробуждане всеки един от тях ви направлява в усилието да откриете храна, да се разминете с заплаха и да намерите сътрудник. Обонянието ви тропа на капака на хипокампуса - онази област в мозъка, която е динамото за генериране на мемоари. В съпоставяне с останалите четири сетива само обонянието има директна връзка с подсъзнателното ви, достоверно „ Аз “.
Затова запушеният през ноември нос е прелом с голям психически магнитуд - теменужките не ви приказват, кафето е безвкусно, а парфюмът ви ухае на дестилирана вода.
Има единствено един дразнител, на който човешкото тяло реагира по-бързо и с по-голяма подготвеност, в сравнение с аромат, и това е звукът. Затова в моменти на трагична олфакторна изолираност, ръцете ви неслучайно протягат ръка към слушалките. За шанс, описът с дъхави и миризливи песни е утешително дълъг. Той е дори някак притеснително разнороден – има благовонни части, само че има и такива, които са безспорна воня. Все отново - всичко по реда си.
Първото нещо, от което сигурно имате потребност, се побира в четири букви – кафе. Рано заран ароматът му се увива към вас като котешка опашка и колкото по-малко думи са изречени, толкоз по-добре. Джаз композицията The Fragrance Of Dark Coffee се отнася с извънредно почитание към потребността ви да започнете деня, необезпокоявани от ничия суетност. Малко по-късно към този момент сте подготвени да поемете осъществяването на The Cranberries, което е с леко железен привкус – Wake Up And Smell The Coffee. С напредването на деня и промяната на часовете можете да сменяте и жанровете – от класическото Java Jive на Manhattan Transfer до доста авангардната за 18-ти век кантата Kaffee на Й. С. Бах. В някоя пауза бихте могли да сръбнете пътем Another Cup Of Coffee дружно с Mike and the Mechanics, само че по здрач е време за блус. Вашият човек е Mississippi John Hurt - музикантът, който претърпява един от най-красивите човешки залези. След като цялостен живот изкарва хляба си като фермер, през 1963 година, към този момент на 71-годишна възраст, той е открит за огромната сцена на кънтри и блус музиката и прави записи в библиотеката на американския Конгрес. Песента Coffee Blues е едно от коронните му осъществявания. В нея има една повтаряща се фраза - Lovin’ Spoonful, за която доста хора настояват, че е с прекомерно своеволен подтекст (меко казано). Едва ли през днешния ден някой би се сетил за нея, в случай че тъкмо тя не бе харесана и взета по-късно като име от известната едноименна рок група.
Както за всяко друго ароматно нещо, по този начин и за кафето има цяла кофа песни. Няма лист, който би могъл да бъде обстоен. В случая, обаче, който написа текста, той поръчва музиката. Затова последната глътка е с Боб Дилън и неговата циганска балада One More Cup Of Coffee. Песента е написана през лятото на 1975 година на масата на един нощен бар в Гринидж Вилидж в Ню Йорк, когато Дилън е пред разлъка със брачната половинка си Сара Дилан, която е и майка на четири от децата му. Понякога даже най-силното кафе е прекомерно едва.
В живота, както и в математиката, има аксиоми, които не подлежат на доказване. Една от тях е, че няма аромат, който по този начин прелъстително да се оплита с аромата на прясно сварено кафе, както уханието на преди малко извадени от фурната курабийки. Облакът с мирис на ванилия, канела и карамел преследва въображението на не един музикант. Дълга редичка от известни групи принасят своята милостиня на този олтар. Достатъчно е да споменем Smashing Pumpkins (Vanilla), Neil Young (Cinnamon Girl) и Stone Temple Pilots (Cinnamon). В София Графа, все по този начин доверчив и комплициран, въздиша за Ванилия. Преди него Prince предизвестява за Армагедон в видимо благата ария за Cinnamon Girl. Рапърът Krazie Bone, който е и два пъти притежател на Грами, пее за Vanilla Lights. Макар и без такива огромни награди, „ почетно споменаване “ заслужава една подценявана холандска група с близо половинвековно музикално наличие – Golden Earring. Достатъчно е да споменем, че в предишното те пеят на една сцена с Led Zeppelin, Jimi Hendrix, Procol Harum и Eric Clapton. През годините подгряват концертите на Santana, King Crimson и Rush, а техните лични концерти са откривани от Kiss и Aerosmith. Песента им The Vanilla Queen е записана с оня извънреден квадрофоничен тон, присъщ най-много за The Who.
Кънтри и инди рокът също са показани жанрово с части като Cinnamon Whiskey на Charlene Marie и Cinnamon на Jome. Гали ухото и ексцентричното поп осъществяване на Suzanne Vega – Caramel. Ние, обаче, към този момент сме си дали сърцето на младия австрийски музикант и продуцент Dunkelbunt, който една заран дружно с оркестъра на Бобан и Марко Маркович импровизира в хола си страховит електро-суинг с следващото Cinnamon Girl.
Страница на публикацията: 0102030405
Не знам дали знаете, само че по принцип носът ви умее да разграничава сред 10 и 40 хиляди разнообразни аромата. От момента на пробуждане всеки един от тях ви направлява в усилието да откриете храна, да се разминете с заплаха и да намерите сътрудник. Обонянието ви тропа на капака на хипокампуса - онази област в мозъка, която е динамото за генериране на мемоари. В съпоставяне с останалите четири сетива само обонянието има директна връзка с подсъзнателното ви, достоверно „ Аз “.
Затова запушеният през ноември нос е прелом с голям психически магнитуд - теменужките не ви приказват, кафето е безвкусно, а парфюмът ви ухае на дестилирана вода.
Има единствено един дразнител, на който човешкото тяло реагира по-бързо и с по-голяма подготвеност, в сравнение с аромат, и това е звукът. Затова в моменти на трагична олфакторна изолираност, ръцете ви неслучайно протягат ръка към слушалките. За шанс, описът с дъхави и миризливи песни е утешително дълъг. Той е дори някак притеснително разнороден – има благовонни части, само че има и такива, които са безспорна воня. Все отново - всичко по реда си.
Първото нещо, от което сигурно имате потребност, се побира в четири букви – кафе. Рано заран ароматът му се увива към вас като котешка опашка и колкото по-малко думи са изречени, толкоз по-добре. Джаз композицията The Fragrance Of Dark Coffee се отнася с извънредно почитание към потребността ви да започнете деня, необезпокоявани от ничия суетност. Малко по-късно към този момент сте подготвени да поемете осъществяването на The Cranberries, което е с леко железен привкус – Wake Up And Smell The Coffee. С напредването на деня и промяната на часовете можете да сменяте и жанровете – от класическото Java Jive на Manhattan Transfer до доста авангардната за 18-ти век кантата Kaffee на Й. С. Бах. В някоя пауза бихте могли да сръбнете пътем Another Cup Of Coffee дружно с Mike and the Mechanics, само че по здрач е време за блус. Вашият човек е Mississippi John Hurt - музикантът, който претърпява един от най-красивите човешки залези. След като цялостен живот изкарва хляба си като фермер, през 1963 година, към този момент на 71-годишна възраст, той е открит за огромната сцена на кънтри и блус музиката и прави записи в библиотеката на американския Конгрес. Песента Coffee Blues е едно от коронните му осъществявания. В нея има една повтаряща се фраза - Lovin’ Spoonful, за която доста хора настояват, че е с прекомерно своеволен подтекст (меко казано). Едва ли през днешния ден някой би се сетил за нея, в случай че тъкмо тя не бе харесана и взета по-късно като име от известната едноименна рок група.
Както за всяко друго ароматно нещо, по този начин и за кафето има цяла кофа песни. Няма лист, който би могъл да бъде обстоен. В случая, обаче, който написа текста, той поръчва музиката. Затова последната глътка е с Боб Дилън и неговата циганска балада One More Cup Of Coffee. Песента е написана през лятото на 1975 година на масата на един нощен бар в Гринидж Вилидж в Ню Йорк, когато Дилън е пред разлъка със брачната половинка си Сара Дилан, която е и майка на четири от децата му. Понякога даже най-силното кафе е прекомерно едва.
В живота, както и в математиката, има аксиоми, които не подлежат на доказване. Една от тях е, че няма аромат, който по този начин прелъстително да се оплита с аромата на прясно сварено кафе, както уханието на преди малко извадени от фурната курабийки. Облакът с мирис на ванилия, канела и карамел преследва въображението на не един музикант. Дълга редичка от известни групи принасят своята милостиня на този олтар. Достатъчно е да споменем Smashing Pumpkins (Vanilla), Neil Young (Cinnamon Girl) и Stone Temple Pilots (Cinnamon). В София Графа, все по този начин доверчив и комплициран, въздиша за Ванилия. Преди него Prince предизвестява за Армагедон в видимо благата ария за Cinnamon Girl. Рапърът Krazie Bone, който е и два пъти притежател на Грами, пее за Vanilla Lights. Макар и без такива огромни награди, „ почетно споменаване “ заслужава една подценявана холандска група с близо половинвековно музикално наличие – Golden Earring. Достатъчно е да споменем, че в предишното те пеят на една сцена с Led Zeppelin, Jimi Hendrix, Procol Harum и Eric Clapton. През годините подгряват концертите на Santana, King Crimson и Rush, а техните лични концерти са откривани от Kiss и Aerosmith. Песента им The Vanilla Queen е записана с оня извънреден квадрофоничен тон, присъщ най-много за The Who.
Кънтри и инди рокът също са показани жанрово с части като Cinnamon Whiskey на Charlene Marie и Cinnamon на Jome. Гали ухото и ексцентричното поп осъществяване на Suzanne Vega – Caramel. Ние, обаче, към този момент сме си дали сърцето на младия австрийски музикант и продуцент Dunkelbunt, който една заран дружно с оркестъра на Бобан и Марко Маркович импровизира в хола си страховит електро-суинг с следващото Cinnamon Girl.
Страница на публикацията: 0102030405
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ