Ако не се противопостави на неолибералния глобализъм, България ще загуби

...
Ако не се противопостави на неолибералния глобализъм, България ще загуби
Коментари Харесай

Битката за Балканите идва в следващите години

Ако не се опълчи на неолибералния глобализъм, България ще загуби своя цивилизационен код Управляващият хайлайф, който следва да изберем, ще би трябвало да води българския народ през мощно турбулентна зона, споделя Боян Чуков
 

 

- Г-н Чуков, новата Ви книга " Прекрасният нов свят след 1984 " излезе в сряда от щемпел. Един от акцентите в нея са тезите на глобалиста Клаус Шваб за Четвъртата индустриална гражданска война, която ще докара до " обединение на нашата физическа, цифрова и биологична еднаквост ". Има ли съответен план за бъдещето, който се постанова посредством разнообразни наднационални структури?

- Клаус Шваб, създател на Световния стопански конгрес в Давос, Швейцария, е представител на тази част от световния финансов капитал, която си слага хиперглобалистки цели. Неговите книги наподобяват манифест или " пътна карта ", която отразява вижданията на мултимилиардерите за бъдещето на света. Най-богатите хора на планетата се събират от време на време на Световния стопански конгрес в Давос, с цел да обсъдят бъдещото развиване на човечеството. За първи път след 2016 година международната олигархия посредством Клаус Шваб разгласи обществено своите проекти по какъв метод би трябвало да се развива светът и какво следва съгласно нея да се случи на homo sapiens. Феноменът " Covid ", наименуван " трансформационно събитие ", внезапно форсира измененията, които бяха дефинирани и инициирани през 70-те години на предишния век от Римския клуб, а Клаус Шваб ги оповести в своята трилогия " Четвъртата промишлена гражданска война ", " Covid-19. Великото нулиране " и " Стейкхолдър капитализъм ". Той направи от името на своите спонсори и настойници поръчка за ръководство на световните процеси в света и уточни неизбежните промени, които ще последват. През последните десетилетия стана ясно, че планът и концепциите на хиперглобалистите се постановат посредством редица наднационални структури като МВФ, СБ, Организация на обединените нации и други В интерес на истината има и други световни планове, които интерферират между тях и си противодействат. В този смисъл не може да се твърди, че съществува Световно държавно управление. При двуполюсен, триполюсен или многополюсен свят няма по какъв начин светът да се ръководи от един-единствен център. Опити се вършат, само че до този миг несполучливо.

- Казвате, че пандемията от Covid-19 към този момент обрисува нов международен ред. Какъв е той и какви са проектите на световния хайлайф за въвеждането му?

- Феноменът " Covid " послужи като мощен ускорител на лансираните при започване на 70-те години хрумвания за преустрояване на света от Римския клуб. Клаус Шваб е " налегнат " от аналогично предпочитание да реформира коренно капитализма. Той основава през януари 1971 година Световния стопански конгрес с поддръжката на международния олигархат. Основна цел е реформиране на овехтелия към този момент тип капитализъм с нов, проведен въз основата на нов вид компании, които от акционерни общества да се трансфорат в стейкхолдърни. В този преход се състои тихата гражданска война в преформатирането на капитализма. В стейкхолдър капитализма хората не са жители и свободни персони или членове на обществото, а вторични участници в голям търговски бранш. Точно това е стейкхолдър капитализъм. Светът се ръководи от 1% олигархат, а всички останали са вторични участници на голям брой взаимносвързани браншове и всички те са под егидата на новия " обществен контракт ". Клаус Шваб моли за световно централизирана стопанска система. Като в тази ситуация се концентрират напъните върху sustainable development (устойчиво развитие) във всички без изключения браншове, промишлености и всекидневен живот.

- Говорите за капитализъм от нов вид и безконтактна стопанска система. Какви са белезите им?

- Според Клаус Шваб сега имаме опция да създадем избор сред три модела на капитализъм. Първият модел е " капитализъм на акционерите ", който е определен от преобладаващия брой западни корпорации. Вторият модел е " държавен капитализъм ", който разпорежда на държавното управление задачата да възнамерява и направлява развиването на стопанската система. Тази формула е доста известна измежду разрастващите се страни и на първо място в Китай. Третият модел е " сдържан капитализъм " /стейкхолдър капитализъм, т.е. капитализъм в полза на всички заинтригувани страни, който нарежда частните корпорации като доверени мениджъри (trustees попечители), настоящи в полза на обществото. В съпоставяне с първите два модела съгласно Клаус Шваб " третият има повече качества, почтени за рекомендация ". Стейкхолдър капитализмът се назовава още " инклузивен " капитализъм. Въобще през последните месеци една от най-модните думи е " инклузивен ". Преди това на мода беше понятието " транспарентен ". Клаус Шваб твърди, че " инклузивният " капитализъм, който би трябвало да обезпечи работа за всички, ще се развива без непрестанното гонене на облага и рецесии, ще се грижи непрекъснато за бъдещите генерации. Стейкхолдър (stakеholder) е компанията на бъдещето, в която ще се прероди актуалната компания, благосъстоятелност на акционерите.

- Къде е мястото на България в тези процеси и ще съумее ли страната ни да резервира своята еднаквост и национални ползи?

- България е изправена пред един комплициран и сложен интервал. Управляващите ще би трябвало да плануват и да създадат всичко допустимо да не бъде пометена нашата страна от неолибералния глобализъм. Ако не устоим на надигащото се цунами, българският народ ще се трансформира в биомаса. Ще загуби своя цивилизационен код, ще загуби всичко, което ни е оставено като историческо завещание от нашите прародители. През идващите години българската нация е призована от ориста да покаже дали е изгубила, или е запазила своя многовековен инстинкт за самозапазване. Днес мантрата " Господ е българин " няма да ни помогне и не звучи успокояващо. В световния конфликт сред неолибералното и консервативното начало единствено последното посредством мощната страна може да запази българската нация. Предстоят парламентарни избори. От българските гласоподаватели зависи дали те ще дават правото да ги ръководят неолиберали или консерватори/патриоти. Патриотизмът е средство за опазване на българската еднаквост и отбрана на националните ползи. Патриотизмът е обич към историческия образ на българския народ в цялото негово разнообразие.

- В книгата си анализирате още проблема " Македония ". Ще успее ли страната ни да отбрани историята и езика си и каква би трябвало да е нейната бъдеща политика по въпроса?

- Балканите са като " черна кутия ". Конфликтите и войните сред балканските нации постоянно са били вследствие на външни за нашия район импулси. На Балканите от епохи се следи широкомащабна борба сред три социокултурни системи: западна, мюсюлманска и източноправославна. След рухването на Берлинската стена борбата се изостри до последна степен. Македония е идеалният " детонатор " на Балканите. Днешните спорове сред София и Скопие са единствено забележимата част на айсберга. Зад днешните северномакедонски ръководещи стои Белград, а зад него наднича Москва. Русия се пробва да възвърне посредством Сърбия своето изгубено въздействие на Балканите. Нашият проблем е, че руснаците поддържат от доста години великосръбската идеология, която е ориентирана срещу българските национални ползи. Москва цели с укрепването на Сърбия на Балканите да усили своето въздействие в нашия район. България няма огромен избор. Македония за България е нещо като Република Сръбска за Сърбия. Да признаем кражбата на българската история от македонистите значи да се откажем от историческото завещание, което са ни оставили нашите прародители и което ни легитимира като страна пред света. Българският и македонският народ са двуединен народ. Така, както украинците, белорусите и руснаците са триединен народ. Но както виждате, това, което важи за руснаците, украинците и белорусите, не се признава за българите и македонците. Въпрос на геостратегия в нашия район, която си играе с нации, история, писменост, религия и езици. Днес многовековната българска история наподобява на обсадена цитадела, която е щурмувана от северномакедонци, сърби и руснаци. Ние сме принудени да се пазиме, тъй като, в случай че се предадем или загубим борбата, ще загубим своето лице пред света и пред Бога. В този миг нашето избавление е в обединяването на всички български политически сили за отбрана на крепостта, наречена " българска история ".

- Страната ни е пред парламентарни избори. Какъв хайлайф би трябвало да избере България, с цел да я впише той в новите процеси?

- Качеството на нашия живот зависи от качеството на елита, който избираме. През миналите 30-ина години в нашия политически живот значително количественото начало потисна и измести условието за качество. Появи се убеденост, че държавните каузи са обикновени, елементарни, общодостъпни и леснопостижими. Че за тях не са нужни никакви квалификации - нито умствени, нито нравствени, нито политически! Политика, която е безразлична към качеството на хората, понижава своето качество и води до държавен разпад. На Балканите предстоят събития. През идващите години ще станем очевидци на борба сред световните и районните фактори за преодоляване на позиции в нашия район. Сериозни ползи на Балканите имат Съединени американски щати, Русия, Китай, Англия, Германия и не на последно място Турция. Управляващият хайлайф, който следва да изберем, ще би трябвало да води идващите години българския народ през мощно турбулентна зона. От витално значение е този преход да премине с минимум понесени вреди от българските жители. На София ще й се наложи да избира балкански съдружници за отбрана на своите ползи. Днес такива за нас в ситуационен проект в района са на първо място албанците и хърватите. С великосръбската идеология, която е източник на сила за македонизма в Северна Македония, сърбите за следващ път подадоха поръчка за остра борба с България. Реално конфликтът сред София и Скопие е конфликт сред София и Белград.

- Защо анализатор като Вас - офицер от разузнаването, експерт по национална сигурност, който владее пет езика, избра да се хвърли в политиката и да се кандидатира за народен представител?

- Българската страна е вложила доста в мен в професионален проект. Винаги и без значение от своята месторабота съм се старал с всички сили и професионални умения да пазя българските национални ползи. Не се мятам в този момент в политиката. Моята професионална подготовка и трудовата ми активност са били постоянно в най-чувствителната институционална зона на националната сигурност, която има перманентна политическа проекция. Реално в никакъв случай не съм излизал от политиката.

- След дълги години участие в Българска социалистическа партия напуснахте социалистическата партия и се кандидатирахте от Вътрешна македонска революционна организация. Защо се случи по този начин и с какво партията на воеводите Ви притегли?

- Сравнително отдавна съм обществена персона. Моите геополитически и интернационалните мнения са притежание в световната мрежа. Всеки може да се убеди, че убежденията и позициите ми не са се трансформирали през годините. В последно време се промени Българска социалистическа партия. Промени се характерът на социалистическата партия. Не одобрявам позициите на някогашния външен министър Кристиан Вигенин, който образува външнополитическата линия на Българска социалистическа партия. В региона на националната сигурност и външната политика не намирам съидейници в настоящето управление на Българска социалистическа партия. С моите обществени позиции съм непознат и нездравословен за провежданата политика от настоящето управление на социалистическата партия. Безполезен съм за политическата групировка, само че най-важното съгласно мен е, че съм ненужен за България. Благодарен съм на Вътрешна македонска революционна организация за това, че ме включиха в гражданската квота на техните листи в 23 МИР - София, и 27 МИР - Стара Загора. През последните години съм заемал неведнъж позиции по разногласията и споровете сред София и Скопие. Написал съм доста разбори за нашия район. Във Вътрешна македонска революционна организация по тематиката " Македония " открих същински съидейници. Това, което ме радва най-вече, е, че те са най-вече младежи, които обичат България. Категоричен съперник съм на Истанбулската спогодба. Преди 3 година споделих, че тя е " низост и измама пред Бога ". Преди броени дни евродепутатите на Вътрешна македонска революционна организация гласоподаваха в Екологичен потенциал против Истанбулската спогодба, което още веднъж ме прави техен съидейник и покровител. Мога да бъда упрекнат в доста грехове, само че не мога да бъда упрекнат, че съм изневерил на концепцията за мощна и просперираща България.

- Кандидатирате се от Стара Загора, район, на който в най-голяма степен му следва икономическа промяна поради края на въглищната стопанска система. Готови ли са хората в града за ново, радикално друго бъдеще и Вие като народен представител защо ще работите в региона?

- През годините се случи по този начин, че от позициите, които съм заемал в администрацията, имах опция да положа неведнъж старания за просперитета на Старозагорска област. С времето опознах доста хора от района, които към този момент години наред са мои другари и съидейници. Сред тях има доста младежи, с които поддържам връзка непрекъснато. Старозагорският район фактически е изправен пред икономическа промяна - на първо място в енергийния бранш. Това дали ще стана народен представител или не, зависи от гласоподавателите на парламентарните избори на 4 април. Но както преди, по този начин и в бъдеще, постоянно ще се веселя да бъда потребен и да оказвам помощ на старозагорци със своите интернационалните контакти, експертиза и професионална подготовка за намиране на непознати вложения, които в този миг са от екзистенциално значение за Старозагорска област.
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР