Ако не се беше случило с мен, никога нямаше да

Ако не се беше случило с мен, в никакъв случай нямаше да допускам. Но за своите доста години живот започнах да различавам измежду своите сънища тези, които ми подсказват пътя и избавят живота на фамилията ми от несгоди и ми показват вярната посока.

За първи път ми се присъни подобен сън на 14 години. Тогава умря нашата съседка, за която се грижехме ние през последните няколко години – самотна, доста болна бабичка, която дълги години живееше до нашето семейство, дружеше с баба ми и когато към този момент не можеше да става.

Аз, майка ми и баба ми й помагахме с каквото можехме. Тя умря, роднините незабавно се появиха, само че ние нямахме искания.

И безусловно седмица след нейната гибел ми се присъни сън, в който тази баба ме зовеше, застанала до една стена с камък в ръка. Аз се приближих, тя ми даде камъка и ми сподели: „ Виж, той пада “. И си отиде.

На сутринта описах за съня си на фамилията, само че те не обърнаха огромно внимание на моя роман.

Някъде след към седмица баба влезе в мазето, на чийто вход бяха положени огромни камъни – аз  й подавах буркани, които тя слагаше в мазето и с крайчеца на окото си видях, че изпъкналият камък, за който баба се държеше, се клати.

Казах й за това, тя кимна и в същата минута камъкът полетя надолу там, където до момента стоеше баба. Аз извиках и тя съумя да отскочи. Камъкът падна навръх мястото, на която беше тя.

Веднага се сетих за оня сън, само че не споделих нищо на роднините ми, с цел да не ги тревожа.

Следващия път се случи след към 5 години. Баща ми трябваше да замине на път, той беше водач на камион и ми се присъни отдалечен, към този момент починал родственик – въпросната жена протегна към мен чашка кафе и ме помоли да поседя с нея половин час, да поговоря, аз все желаех да си потегли, само че тя ми споделяше – остани още малко, така и така татко ти няма да пътува за там.

Не разбрах къде няма да пътува, само че помислих, че може да бъде обвързвано с пътя и споделих на татко ми да бъде деликатен и да изпие едно кафе по пътя.

Баща ми се учуди, само че се вслуша. Като се прибра след 2 дни, описа, че по пътя се сетил за моята молба да пие кафе и внезапно му се приискало да спре в крайпътно кафене и без да бърза пил едно кафе, а след това тръгнал и след няколко километра видял страшна злополука с присъединяване на доста коли – спирачките на камион отказали и по този начин били повлечени куп коли.

Кой знае, може би, в случай че не беше кафето, татко ми щеше да попадне в това меле.

После, когато преди малко се срещнах със със своя предстоящ мъж, без още да зная какво ще се случи, ненадейно умря наш общ другар – от сърце

И в нощта на неговата гибел той пристигна до мен, взе ме за ръка, и ме поведе по поле с красива зелена трева и сподели: „ ще живеете дълго, повярвай ми, единствено дай куфара на жена ми, там има значими за мен неща “.

Остави в краката ми куфар и потегли към гаража, в който стоеше ковчег.

На сутринта описах за съня си на неговата вдовица и ясно описах куфара, като споделих да не го изхвърля, да го пази, както помоли починалият. Намериха куфара – вътре имаше писма, стихове, фотоси, документи – общо взето, всичко, което е било скъпо за покойника.

Превъртайки напред, ще кажа, че жена му ми е признателна за куфара, който пази до през днешния ден и от време на време с порасналия внук преглеждат фотосите на дядо, а ние с мъжа ми живеем към този момент 20 години в благополучен брак.

Няколко пъти в съня ми се явяваха хора, които не познавах, само че разбирах, че към този момент са умрели и ми даваха препоръки – не върви там, не прави това, тук бъди деликатна и така нататък И аз се вслушвах, не ходех.

Още виждам насън хора, за чиято гибел научавам от тях самите. Така разбрах за гибелта на родния ми чичо – той ми се присъни, стоешком в края на гора и ми кимаше с глава. Рано сутринта подскочих 0 мама ми се обади, плачейки – преди малко й бяха съобщили за гибелта на брат й.

Не й споделих, че ми се е присънил. След няколко години в съня ми пристигна татко ми – вечерта го бяха закарали в болничното заведение предстоеше интервенция. На сутринта знаех, че няма да има интервенция, защото през нощта той пристигна, увит в халат и сподели, че не са съумели.

Сутринта позвъних в болничното заведение – да, беше умрял през нощта.

Защо си спомних за всички тези случаи в този момент? Преди месец сънувах другарка, която от години живее в чужбина. Приятелката ми стоеше към кола и въртеше ключове в ръка, колата откъм гърба беше някаква цялата черна, въпреки да знаех, че има алена кола. Вднага се обадих на мъжа й – оказа се, че е починала в авто злополука.

Не знам по какъв начин се случва всичко това и за какво тъкмо аз съм определена в качеството на „ предсказател “, само че това е ужасно и изумително по едно и също време. Вече се опасявам от своите сънища, които всяка нощ са толкоз цветни и колоритни, само че и пророчески…