Ако не бяхме се усетили и не бях реагирал мигновено

Ако не бяхме се усетили и не бях реагирал незабавно – да дръпна неочакваната спирачка, влакът щеше да стартира да форсира. Щяхме или да се врежем в дирек, който беше на метър от вагона, когато спряхме, или да се обърнем грубо.
В това е уверен деветокласникът Никълъс Михайлов, който преди дни предотврати тежък случай с бързия трен Варна – София на гара Дралфа.
На 16 март сутринта младежът от Шумен и съученикът му Йордан Киров от Търговище както всеки ден пътували с влака към учебно заведение в Горна Оряховица. Двете момчета учат в Професионалната гимназия по жп превоз “Никола Вапцаров ” и към този момент две години са дружно по релсите.
Освен че влаковото купе ги е направило най-хубави другари, няма човек от транспортните бригади по линиите на северната железница, който да не ги познава. Шегуват се с тях, че са талисманите на бързия трен София – Варна, предава 24 часа.
В мартенската заран към момента сънени, те са в последното купе на последния вагон. На излизане от гара Дралфа композицията се пробва да премине от един коловоз на различен, защото част от сектора е в ремонт.
Когато започнахме да прекосяваме през стрелката, машината и трите вагона минаха сполучливо. Първата талига на четвъртия вагон, в който бяхме, мина по път 2, само че втората остана на път 1 и вагонът стартира да се движи напречно по релсите, против самата комбинация, изяснява Никълъс.
Чухме чудноват звук от вагона, внезапно скочихме да забележим през прозореца какво се случва и тогава усетихме, че се движим по двата стоманени пътя. Никълъс сподели: “Данчо, ще се обърнем! ” Първоначално не повярвах, споделя Данчо.
Нямало време за размишления и за повече думи. Дори не съумели да се уплашат. Никълъс просто се присегнал и дръпнал неочакваната спирачка.
Влакът спря и ние незабавно излязохме от вагона, с цел да забележим какво е положението. След това началник-влакът слезе дружно с кондукторката. Казах им, че аз съм дръпнал спирачката.
“Хубаво си направил, усетил си се в точния момент ”, похвалила го кондукторката. Машинистът също слязъл от локомотива и се хванал за главата, когато видял какво е щяло да се случи, разказват обстановката момчетата.
Сигурни са, че неточност на началника на гарата е провокирала случая. Заради ремонта автоматизацията не работела и стрелките били на ръчно ръководство.
Във вагона, спрял на косъм, преди да се вреже в стълба от жп мрежата, имало към 15 индивида, само че в целия трен – общо 60.
Ако скоростта беше по-висока, цялата комбинация евентуално щеше да пострада, споделят железничари с опит.
“Просто момчетата са се намирали в подобаващ миг на точното място. Ситуацията е била много рискова и са реагирали както би трябвало. Може би възрастен човек нямаше да реагира толкоз съответно ”, горделив е с учениците си шефът на гимназията инж. Иван Чолаков.
Никълъс и Йордан са от децата, които са пристигнали по лично предпочитание в единствената оживяла гимназия у нас единствено с жп специалности. Имат упоритостта да станат железничари и се интересуват откровено и доста от железницата.
“Както са IX клас, могат да ви кажат кой номер е влакът, в който пътуват, номерата на вагоните, какъв брой е широчината на стоманения път, какво е устройството на осигурителните системи ”, споделя шефът.
Момчето от Шумен учи локомотиви и вагони, а приятелят му от Търговище ще става механик по автоматизация.
За да е в точния момент в клас, Никълъс става всяка заран в 6 ч да хване влака и пътува по два часа в посока.
Привързан съм към локомотивите, те не са ми просто превоз. Още като дребен с велосипедите ходехме по гарите. Влаковете идваха, свиреха ни, ние се радвахме.
Започнах да пътувам към София, Пловдив, качваха ме в машините, даваха ми да изсвирвам. На 800 м от гарата пребивавам и ги слушам дори у нас, когато свирят, запалено изяснява избора си Никълъс.
Въпреки че професионалната гимназия има реновирано общежитие, което е гратис, избрал да се прибира при баба си в Шумен. Тя в този момент е единственото му семейство. Момчето израснало единствено с майка си, само че тя заболяла тежко и през 2022-а умряла. Никълъс скрил за нещастието от учителите си. Не желал съучениците му да мислят, че е фаворизиран по някакъв метод.
“Едва преди месец разбрахме, помислихме по какъв начин може да му помогнем, той получава стипендия като сирак ”, разкрива тежката му орис шефът.
Йордан потегля от Търговище час по-късно. При него железницата е фамилна обремененост – татко му и по-големият му брат са локомотивни машинисти.
Баткото е приключил в същото учебно заведение и защото пътувал всекидневно, бащата решил по-малкият му наследник също да е у дома под наставнически надзор.
Ние сме повече привлечени към пътищата и считаме, че когато пътуваме, може да научим доста неща. Когато се случват такива обстановки, си вадим някаква поука. Знаем какво може да се случи и по какъв начин би трябвало да се реагира, коментира Никълъс.
За две години по релсите имат излязъл от строя локомотив и пушек от спирачната система. Били още осмокласници.
Усети се аромат, машинистът беше слязъл. Огледаха вагона с прегрелите спирачки, отстраниха го от композицията на влака и продължихме с три, описват момчетата.
С разваления локомотив обаче натрупали 2 часа забавяне, до момента в който пристигна помощна машина и влакът продължи.
На гара Славяново усетихме, че ще спрем, тъй като едвам качихме баира. Бащата на Данчо се обади да ни уведоми, че скоростомерът на машината се е развалил.
Всичко в железницата е телефон, но дали ще го играят негоден телефон, или единствено телефон, значимото е, че има телефон, вкарва професионален комизъм Никълъс.
При последния случай имали 100 минути престой на гара Дралфа, до момента в който решат какво да вършат с вагона.
Нямаше по какъв начин да се в профил единствено той от композицията и започнаха ограничения да откачат последните два вагона. Пристигнахме на учебно заведение за трети или четвърти час, спомня си Йордан.
Съучениците и шефът били изплашени, само че в същото време и горди с момчетата, когато им разказали какво се е случило
Всички ги поздравили за постъпката, с която са предотвратили тежък железопътен случай.
Никълъс споделя, че се усеща воин, въпреки това за него да е напълно човешка постъпка. Всеки би го направил, стига да знае по какъв начин и по кое време да реагира.
Йордан пък се усеща воин единствено ненапълно, тъй като не е в основната роля в сериозната обстановка.
Работим групово и това е, отсича приятелят му. Пожелават си повече безаварийни километри и по-малко такива произшествия, тъй като не са приятни.
Да нямаме такива катастрофи и да приключим с отличен триумф гимназията, желае Данчо.
След 10 година Никълъс се вижда в локомотива като сполучлив основен ватман, който е приключил и висше във Висшето транспортно учебно заведение “Тодор Каблешков ”. Обещал е на 68-годишната си баба да я качи в машината. Набляга на съветски и британски с изключение на на професионалните предмети, тъй като с цел да работи в превоза, би трябвало да знае и непознат език.
Преди всичко желае да е добър човек.
За рисковете с остарялата техника на БДЖ споделя, че се надява, когато вкарат нови машини и нови вагони, всичко да се оправи.
Хората, които разясняват в обществените мрежи, настояват, че към този момент сме подготвени и няма потребност да учим повече, да започваме непосредствено. Аз обаче знам, че имам още да изучавам, тъй като железницата ме чака, смее се смелият младеж.
За бързата реакция и смелата постъпка “24 часа ” номинира Никълъс Михайлов и приятеля му Йордан Киров за акцията си “Достойните българи ”.