БАН е институцията с най-голямо доверие у нас
Ако можем да посочим неповторимо дело, което ние, българите, сме направили в действителност със лични сили, това е полагането на науката в основите на новата ни държавност. България е още под турско робство, още девет години няма да я има на международната карта, още не е избухнало Априлското въстание даже, когато през 1869 година наши емигранти - възрожденци книжовници, учени, революционери, хъшове и заможни търговци, в румънския град Браила основават Българското книжовно сдружение (БКД), с напъните най-много на проф. Марин Дринов - първия му ръководител. Датата е 12 октомври 1869 година " Няма независимост без просвещение, невежият не може да бъде свободен ", включват се Каравелов, Ботев, Левски. Днешната юноша би трябвало да знае, че Васил Стоянов, Гаврил Кръстевич, Васил Априлов, Найден Геров, Димитър Ценович, Васил Друмев, Николай Ценов, Марин Дринов не са единствено имена на улици... Това са създателите и радетелите на БКД, на българския храм на знанието, който дружно с читалищата и учебните заведения залага онази жадност за познания и просвещение, станала за повторно в нашата история основа на държавността. В първия Устав на сдружението е записана неговата цел: " Да популяризира всеобщото просвещение измежду българския народ и да му демонстрира пътя към неговото материално обогатяване ". Вижте мъничката детайлност, прозряна от предците ни - науката би трябвало " да демонстрира пътя към материалното обогатяване ", т.е. да основава знанието, което води до предстоящ разцвет. Това е непостижимо за мозъка на сегашните ни властници, на които познания не им трябват, те желаят от Българска академия на науките и науката да създават пари и да се продават на Женския пазар. А БКД е основано по модела и със събрания опит от най-напредничавите по това време аналогични европейски научни институции. В първия брой на " Периодическо списание ", което БКД стартира да издава от 1870 година, е записано наследството на създателите: " Подир не доста време да се преобърне то в действителна Българска академия наук и да стане един от най-великолепните храмове на българската просвета! " Това издание не е спирало даже по време на войните, излиза и през днешния ден като " Списание на Българска академия на науките ", както е наречено от 1911 година Нямаме друго издание със 150-годишна история.
Естествено, не протичат без проблеми и основаването на БКД, и развиването му. Но по този начин или другояче, отново след изследване на европейския опит, нов Устав на БКД е направен от акад. Александър Теодоров-Балан през 1899 година, а отпред на сдружението е определен Иван Евстратиев Гешов - политик, общественик, литератор, филантроп, който ще го оглавява 25 години. През 1908 година той с персонални средства изплаща целия ипотечен дълг на БКД за строителството на постройката му - 120 000 лева Същата година Гешов стартира подготовка за превръщането на БКД в Българска академия на науките. В края на 1911 година Народното събрание преименува БКД и приема първия Закон за Българска академия на науките, определящ академията като " самостойно и без значение научно институция ". Записано е, че страната подкрепя Българска академия на науките " годишно с най-малко 60 000 лева от бюджета ", а всички нейни парцели се освобождават " от всевъзможни държавни, окръжни и общински налози и берии ". Всички членове на БКД автоматизирано стават членове на Българска академия на науките.
Академиците залагат парцелите си за градежа на постройката
През януари 1925 година Общото заседание на Българска академия на науките взема решение да стартира строителството на постройката й, за която теренът е предназначен още от 1890 година Основният камък е положен напролет на 1925 година, през 1926 година тухлените работи и покривът са приключени. Взетият заем 5 млн. лева от Българска народна банка обаче не стига. Тогава 22-ма учени ипотекират персоналните си парцели и получават за тях от Българска народна банка 3 млн. лева, които влагат в строителството! На 24 юни 1928 година съвещанието на Общото заседание се организира в новата постройка. При англо-американските бомбардировки над София през 1944 година тя е на половина разрушена. Библиотеката и архивът, събирани още от 1869 година, са евакуирани в с. Бистрица. Сградата е напълно възобновена и реставрирана и през днешния ден е архитектурен монумент на културата от национално значение.
Като феникс
От 1912 година Българска академия на науките от ден на ден се отдалечава от първичния възрожденски възторг и се трансформира в настоящ народен теоретичен център. Почти всички огромни учени на България са работили в нея. След годините на войни, на две национални произшествия, на преврати, на сталинисткия диктат Българска академия на науките съумява да възражда активността си като феникс. За самостоятелните си позиции учените понасят съответните удари от властта и опити за лишаване на автономията й - през 1922 година, сетне през 1941 година, след това през 1949 година Противно обаче на популяризираните легенди за " погром " на академията след Девети обстоятелствата приказват друго. Наредбата Закон за пречистване на учителския и преподавателския състав в учебните заведения, университета и академията от 20 октомври 1944 година визира членовете на Българска академия на науките (преименувана тогава в БАНИ) много по-слабо от преподавателите в Софийския университет. Девети септември заварва БАНИ с 39 постоянни членове и 10 дописни. От тези 49 учени от 1944 до 1949 година от академията (от 1947 година й се връща името БАН) са изключени девет души, един от тях - инж. Иван Иванов, е оправдан още през 1946 година от съда. Всички останали членове на академията остават в нея след септември 1944 година, отстоявайки последователност в университетските обичаи. От тях сред 1950 и 1969 година получават Димитровска премия 11 учени, други шест са наградени със звания Народен или Заслужил активист.
А тъй като напоследък сме очевидци на нахално деформиране на историческите обстоятелства и отказване на всичко положително от времето на " незаконния комунизъм ", подето от групичка известни пещерни антикомунисти и превърнато от МОН в идеологическа доктрина, се постановат няколко думи за Българска академия на науките до 1989 година Създаването на приети от света български научни школи в разнообразни области на знанието е голяма заслуга на Българска академия на науките в този интервал, в който генерации откриватели на дребна България вземат участие почтено в международния теоретичен развой. И внасят в него свои истински открития, способи и технологии на международно ниво - в математиката, изчислителната техника, роботиката, физиката и химията, в науките за Земята, в биологията, фармацевтиката и аграрните науки, в инженерните науки, в хуманитаристиката. Стотици са научните достижения на Българска академия на науките в тези години - от първия български компютър, първата изчислителна машина и изчислителен център, през построяването на най-голямата на Балканите астрономическа обсерватория " Рожен " и на АЕЦ " Козлодуй ", та до двете огромни научни стратегии за полетите на двама български космонавти с апаратури, от които някои превъзхождат доста западните аналози. В Българска академия на науките се уголемяват неповторими научни и културни средища, каквито са националните институти с музеи - Археологическият, Етнографският, Природонаучният, Антропологическият. Развивайки фундаменталното познание, множеството институти на академията в тези години основават и цели клонове на промишлеността. Особено това важи за химията - през 1944 година в Българска академия на науките няма нито един химик, а в края на 80-те години тя има 6 института и две централни лаборатории, основали и обслужвали индустрия (над 100 завода), докарвала доста милиони доходи на България (днес това не е за поверие след унищожаването на заводите, които бяха международни водачи в някои клонове на химическата индустрия). В 80-те години на ХХ в. в предприятията у нас се внедряват близо 8000 приложни научни продукта годишно, изобретенията са към 7000, рационализациите - 99 000 на година! Това беше тогава България, която през днешния ден е на опашката в Европейски Съюз по нововъведения и внедряване на просвета. За научна работа са се подготвяли над 5000 докторанти годишно. В науката и техниката България посредством Българска академия на науките отива на светлинни години напред по отношение на 1947 година Поколения учени, възпитани в родните научни школи, са дали своя принос в социалистическия интервал за развиването на най-перспективни области в математиката, електронната и изчислителната техника, биотехнологиите и фармацевтиката, физикохимията, полупроводниците, спектроскопията, новите материали, галактическата физика и отдалечените проучвания, научното приборостроене, оптиката, цялата хуманитаристика и прочие
В преход - към какво?
Ударите върху българската просвета в последните 30 години са добре известни. Науката е най-силно ощетеният финансово и кадрово бранш в България. От над 2% от Брутният вътрешен продукт за проучвания, давани в края на 80-те години, през днешния ден България се срина до последните места в Европейски Съюз по финансиране на науката - 0,2% от Брутният вътрешен продукт. Каквито и европеидни лакардии да се намотават към науката, главното за нея са финансирането и изискванията за работа, тъй като активността на учените по своята същина е единствено международно съизмерима.
Срамно е да подсещаме за периодическите офанзиви, за " феодалните старци " и другите бисери, с които властта удостоява учените и Българска академия на науките в последните 10 години. Срамно е да се припомня какви са заплатите в академията през днешния ден - приблизително 800 лева при над 1400 лева междинна заплата за София. Вижте обявите за чистачки в огромните вериги - оферират на искащите 900 лева месечно. Завчера ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски съобщи, че би трябвало най-малко с 20% да се усилят базовите заплати в академията, в случай че желаеме в нея на промяна да застъпват и да остават млади учени.
Вярно, откривателите ни вършат вероятното да печелят европейски и международни планове (уви, тематиките се дефинират другаде и за други условия) - и ги печелят, и са хвалени по света. В рейтингите Българска академия на науките се класира в първите 60 измежду над 4000 научни организации в Европа, а социологическо изследване у нас сподели, че тя се радва на най-голямо доверие измежду институциите в България. Но без националната финансова осигуреност нашите учени са като небогати родственици измежду сътрудниците си от другите страни. А какво е отношението към бедния родственик? Ами, снизходително. Е, по какъв начин да следват завета на предците си и " да демонстрират пътя към материалното обогатяване на народа ", като трудът им за този народ се цени най-ниско?
Естествено, не протичат без проблеми и основаването на БКД, и развиването му. Но по този начин или другояче, отново след изследване на европейския опит, нов Устав на БКД е направен от акад. Александър Теодоров-Балан през 1899 година, а отпред на сдружението е определен Иван Евстратиев Гешов - политик, общественик, литератор, филантроп, който ще го оглавява 25 години. През 1908 година той с персонални средства изплаща целия ипотечен дълг на БКД за строителството на постройката му - 120 000 лева Същата година Гешов стартира подготовка за превръщането на БКД в Българска академия на науките. В края на 1911 година Народното събрание преименува БКД и приема първия Закон за Българска академия на науките, определящ академията като " самостойно и без значение научно институция ". Записано е, че страната подкрепя Българска академия на науките " годишно с най-малко 60 000 лева от бюджета ", а всички нейни парцели се освобождават " от всевъзможни държавни, окръжни и общински налози и берии ". Всички членове на БКД автоматизирано стават членове на Българска академия на науките.
Академиците залагат парцелите си за градежа на постройката
През януари 1925 година Общото заседание на Българска академия на науките взема решение да стартира строителството на постройката й, за която теренът е предназначен още от 1890 година Основният камък е положен напролет на 1925 година, през 1926 година тухлените работи и покривът са приключени. Взетият заем 5 млн. лева от Българска народна банка обаче не стига. Тогава 22-ма учени ипотекират персоналните си парцели и получават за тях от Българска народна банка 3 млн. лева, които влагат в строителството! На 24 юни 1928 година съвещанието на Общото заседание се организира в новата постройка. При англо-американските бомбардировки над София през 1944 година тя е на половина разрушена. Библиотеката и архивът, събирани още от 1869 година, са евакуирани в с. Бистрица. Сградата е напълно възобновена и реставрирана и през днешния ден е архитектурен монумент на културата от национално значение.
Като феникс
От 1912 година Българска академия на науките от ден на ден се отдалечава от първичния възрожденски възторг и се трансформира в настоящ народен теоретичен център. Почти всички огромни учени на България са работили в нея. След годините на войни, на две национални произшествия, на преврати, на сталинисткия диктат Българска академия на науките съумява да възражда активността си като феникс. За самостоятелните си позиции учените понасят съответните удари от властта и опити за лишаване на автономията й - през 1922 година, сетне през 1941 година, след това през 1949 година Противно обаче на популяризираните легенди за " погром " на академията след Девети обстоятелствата приказват друго. Наредбата Закон за пречистване на учителския и преподавателския състав в учебните заведения, университета и академията от 20 октомври 1944 година визира членовете на Българска академия на науките (преименувана тогава в БАНИ) много по-слабо от преподавателите в Софийския университет. Девети септември заварва БАНИ с 39 постоянни членове и 10 дописни. От тези 49 учени от 1944 до 1949 година от академията (от 1947 година й се връща името БАН) са изключени девет души, един от тях - инж. Иван Иванов, е оправдан още през 1946 година от съда. Всички останали членове на академията остават в нея след септември 1944 година, отстоявайки последователност в университетските обичаи. От тях сред 1950 и 1969 година получават Димитровска премия 11 учени, други шест са наградени със звания Народен или Заслужил активист.
А тъй като напоследък сме очевидци на нахално деформиране на историческите обстоятелства и отказване на всичко положително от времето на " незаконния комунизъм ", подето от групичка известни пещерни антикомунисти и превърнато от МОН в идеологическа доктрина, се постановат няколко думи за Българска академия на науките до 1989 година Създаването на приети от света български научни школи в разнообразни области на знанието е голяма заслуга на Българска академия на науките в този интервал, в който генерации откриватели на дребна България вземат участие почтено в международния теоретичен развой. И внасят в него свои истински открития, способи и технологии на международно ниво - в математиката, изчислителната техника, роботиката, физиката и химията, в науките за Земята, в биологията, фармацевтиката и аграрните науки, в инженерните науки, в хуманитаристиката. Стотици са научните достижения на Българска академия на науките в тези години - от първия български компютър, първата изчислителна машина и изчислителен център, през построяването на най-голямата на Балканите астрономическа обсерватория " Рожен " и на АЕЦ " Козлодуй ", та до двете огромни научни стратегии за полетите на двама български космонавти с апаратури, от които някои превъзхождат доста западните аналози. В Българска академия на науките се уголемяват неповторими научни и културни средища, каквито са националните институти с музеи - Археологическият, Етнографският, Природонаучният, Антропологическият. Развивайки фундаменталното познание, множеството институти на академията в тези години основават и цели клонове на промишлеността. Особено това важи за химията - през 1944 година в Българска академия на науките няма нито един химик, а в края на 80-те години тя има 6 института и две централни лаборатории, основали и обслужвали индустрия (над 100 завода), докарвала доста милиони доходи на България (днес това не е за поверие след унищожаването на заводите, които бяха международни водачи в някои клонове на химическата индустрия). В 80-те години на ХХ в. в предприятията у нас се внедряват близо 8000 приложни научни продукта годишно, изобретенията са към 7000, рационализациите - 99 000 на година! Това беше тогава България, която през днешния ден е на опашката в Европейски Съюз по нововъведения и внедряване на просвета. За научна работа са се подготвяли над 5000 докторанти годишно. В науката и техниката България посредством Българска академия на науките отива на светлинни години напред по отношение на 1947 година Поколения учени, възпитани в родните научни школи, са дали своя принос в социалистическия интервал за развиването на най-перспективни области в математиката, електронната и изчислителната техника, биотехнологиите и фармацевтиката, физикохимията, полупроводниците, спектроскопията, новите материали, галактическата физика и отдалечените проучвания, научното приборостроене, оптиката, цялата хуманитаристика и прочие
В преход - към какво?
Ударите върху българската просвета в последните 30 години са добре известни. Науката е най-силно ощетеният финансово и кадрово бранш в България. От над 2% от Брутният вътрешен продукт за проучвания, давани в края на 80-те години, през днешния ден България се срина до последните места в Европейски Съюз по финансиране на науката - 0,2% от Брутният вътрешен продукт. Каквито и европеидни лакардии да се намотават към науката, главното за нея са финансирането и изискванията за работа, тъй като активността на учените по своята същина е единствено международно съизмерима.
Срамно е да подсещаме за периодическите офанзиви, за " феодалните старци " и другите бисери, с които властта удостоява учените и Българска академия на науките в последните 10 години. Срамно е да се припомня какви са заплатите в академията през днешния ден - приблизително 800 лева при над 1400 лева междинна заплата за София. Вижте обявите за чистачки в огромните вериги - оферират на искащите 900 лева месечно. Завчера ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски съобщи, че би трябвало най-малко с 20% да се усилят базовите заплати в академията, в случай че желаеме в нея на промяна да застъпват и да остават млади учени.
Вярно, откривателите ни вършат вероятното да печелят европейски и международни планове (уви, тематиките се дефинират другаде и за други условия) - и ги печелят, и са хвалени по света. В рейтингите Българска академия на науките се класира в първите 60 измежду над 4000 научни организации в Европа, а социологическо изследване у нас сподели, че тя се радва на най-голямо доверие измежду институциите в България. Но без националната финансова осигуреност нашите учени са като небогати родственици измежду сътрудниците си от другите страни. А какво е отношението към бедния родственик? Ами, снизходително. Е, по какъв начин да следват завета на предците си и " да демонстрират пътя към материалното обогатяване на народа ", като трудът им за този народ се цени най-ниско?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ