Някои учени смятат, че животът е дошъл от Марс
Ако животът се е популяризирал от някъде другаде в нашата вселена, най-вероятно първо е стигнал до Марс.
Сега учените поддържащи тази доктрина се надяват да открият останки от ДНК върху проби от материал от Марс.
Може ли животът, какъвто го познаваме, да е почнал в действителност на Марс, а не на Земята? Шепа учени имат вяра в това и считат, че би трябвало най-малко да се обмисли такава опция.
Този специфичен случай на цялостната доктрина за панспермията, където животът на Земята е почнал някъде другаде и е пътувал или е бил засаден тук, има някои видни последователи.
В нова публикация за изданието Salon, тези поддръжници споделят, че теорията има подсъзнателен смисъл въз основа на това какви са двете планети.
Нека прегледаме обстоятелствата. Първо, никой не знае сигурно къде и по какъв начин е почнал животът. Можем да формираме теории на основата на това, което знаем в този момент, и какъв е животът в целия изкопаем и въглероден район на Земята.
Изследователите също учат неповторими качества, които Марс и Земята споделят спрямо другите планети в нашата Слънчева система, а Марс в доста връзки е по-малка, по-стара Земя, която е „ изгорила “ своите естествени запаси и електромагнитно ядро по-рано. (Това също има подсъзнателен смисъл. По-малко кубче лед се топи по-бързо и по-малко парче гореща храна се охлажда по-бързо.)
Учените учат геномиката като метод за екстраполиране на произхода на живота. Редът, в който са се появили градивни детайли като РНК и ДНК, може да бъде препратен към, да вземем за пример, многото десетки основани на Марс астероиди, за които е известно, че са блъснали Земята с течение на времето.
Тази концепция се сплотява към последния повсеместен общ предшественик (LUCA), което значи единичната клетка, от която са произлезли всички останали кафези на Земята. Всички живи същества имат най-скорошен общ предходник – помислете за хората и, да речем, за конете, чийто най-скорошен общ предшественик може да са някои изчезнали трети типове бозайници.
LUCA е друга, изискваща доста повече връщане към доста по-далечно минало. Може ли последният повсеместен общ предшественик да е от генетичен материал, пристигнал от Марс?
Учените имат вяра, че първият живот на Земята е настъпил единствено 200 милиона години след първата течна вода – и панспермите на Марс показват, че Марс евентуално е имал повърхностни води преди Земята въз основа на разбора на двете планети.
„ Да предположим, че очаквате животът да процъфтява всякога, когато една планета се охлади до точката, в която може да стартира да има течна вода “, сподели пред „ Салон “ Ерик Асфаг, професор по планетарни науки в Университета на Аризона. „ Но единствено като погледнем нашата Слънчева система, коя планета най-вероятно ще бъде обитаема първо? Почти сигурно Марс. „
Проф. Асфаг продължава:
„ Ако животът стартира някъде, той най-вероятно е почнал първо на Марс. Не знаем какво е условието, дали се изисква нещо извънредно особено, като съществуването на луна или някои фактори, които са неповторими за Земята – само че тъкмо във връзка с това къде преди всичко е имало течна вода, това е бил Марс. „
Ако части от Марс бяха съборени посредством „ балистична “ панспермия, където при удар се отчупват части, които летят и удрят друга планета, те биха могли да кацнат и да процъфтяват на Земята.
Екипът на проф. Асфаг споделя, че е доста по-вероятно животът да е пътувал до Марс, преди да е пътувал до Земята, заради доста прозаични аргументи. Земята е по-близо до слънцето и всичко, което се пробва да доближи до нас, би трябвало да избегне голямата гравитация на слънцето, да вземем за пример. Нещо, което пътува отвън нашата слънчева система, може също да бъде прашка от гравитацията на Юпитер непосредствено в Марс, да вземем за пример.
Един от методите да се тества тази доктрина е да се изследва всяка проба от Марс за съществуване на ДНК. Това е последната част от дългата, извиваща се повествователна дъга за концепцията за живота на Марс, от настояването на астронома Персивал Лоуел, че Марс е бил затрупан с инженерни канали, до наши дни, където знаем, че в последна сметка има малко замръзнала вода на Червената планета.
Така или другояче, преди време, разтопеното ядро на Марс се забавя и втвърдява, намалявайки гравитацията, а атмосферата на планетата изчезва и стига съвсем до нула, като отстранява значителните отбрани за всяка форма на живот, която познаваме. Но клетъчната материя към момента може да съществува, бездействаща в студа, само че към момента там, с цел да бъде открита.
