Сова Харис: Все още не е ясен победителят във вота
Ако изборите бяха през днешния ден - ГЕРБ - 30,7:, Българска социалистическа партия - 23,9%, ИТН - 11,9%, Движение за права и свободи - 11,5%.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от СОВА ХАРИС в интервала 11-16 март 2021 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Изследването е по поръчка на вестник „ Труд”.
Пред урните биха отишли над 43,7%, а 9,5% се притесняват от болест по време на гласуването.
Причина за ниска изборна интензивност е, че не се чака разрешаване на политическите проблеми.
Две седмици преди датата на осъществяване на парламентарните избори към момента не може да се дефинира сигурно коя ще бъде първата политическа мощ.
Макар че ГЕРБ затвърждава преднината си, фактът, че пикът на третата вълна на ковид съответствува с вота, слага въпросителни.
Не може да се дефинира сигурно и какъв брой политически субекта ще влязат в идващия парламент, защото 3 партии са с малко над 4-процентната преграда, а една е под нея, само че има късмет да я доближи.
При по този начин сложилата се обстановка не може да се каже по какъв начин ще наподобява идващото парламентарно болшинство. Все отново, спрямо предходни проучвания, може да се означи стабилизация на публичните настройки.
Най-голямата въпросителна, която може да промени електоралната картина, остава изборната интензивност.
Сигурните, че ще гласоподават, са нарастнали с към 4% за последния месец и половина и съставляват към 43% от всички гласоподаватели. Това прави към 2 400 000 души.
Още 26% - или към 1 400 000 души - заявяват, че по-вероятно е да гласоподават, само че имат известни съмнения.
Опитът, който имам от предходни избори, ми демонстрира, че преобладаващата част от колебаещите се не гласоподават. Например, три четвърти от хората в тази група са декларирали, че има възможност да се откажат от гласоподаване заради заплахата от заразяване с COVID-19.
Като цяло, съвсем 10% от всички гласоподаватели настояват, че има огромна възможност да не упражнят своя избор заради заплахата от болестта.
Друга основна причина за ниска изборна интензивност е, че не се чака разрешаване на политическите проблеми. Ситуацията към този момент повтаря сюжета от предходните парламентарни избори от 2017 година - половин година преди вота ръководещите изглеждаха обречени.
Два месеца преди изборите, когато към този момент са се оформили главните ядра от гласоподаватели на партиите, съотношението клонеше към тъждество.
На последната права, когато се дефинират гласоподавателите, които гласоподават съгласно рационална преценка на обстановката, ръководещите започнаха да натрупат преднина.
С други думи, статуквото стартира да надвива над смяната. Наративът, който оферират ръководещите, стартира да наподобява по-убедителен.
Предложението за непоклатимост и сигурност надвива над офертата за смяна. Тезата на опозицията става неубедителна. Напрежението в обществото обаче остава, въпреки и в инертен тип.
Недоволството от ръководството към този момент не е намерило отдушник. Вероятността то да избие в нови протестни форми след изборите е огромна, в случай че не се откри политическа воля за мечтаните от жителите по-радикални промени. Посочената несигурност на резултатите от изборите е основната причина за неналичието на мотивация за присъединяване в изборите. Пандемията е декор, който катализира тези настройки. Ако въпреки всичко половината от колебаещите се отидат до урните, интензивността ще премине над 50% от действителните гласоподаватели (не съгласно формалните списъци), което ще бъде триумф.
Трябва да отбележа, че ниската изборна интензивност ще засегне съвсем отмерено изборните ядра на одобрените политически партии и няма да наруши значително съотношението сред тях. Тя обаче застрашително може да засегне политическите субекти, които са на границата за влизане в Народното Събрание.
Формулата е 4+3+1
Според получените резултати, формулата, описваща партиите в идващия парламент, е 4+3+1.
Формациите, които сигурно ще участват в 45-тото Народно събрание, са ГЕРБ-СДС (30,7% от действителните гласове), Българска социалистическа партия (23,9%), ИТН (11,9%), Движение за права и свободи (11,5%).
Тези, които съгласно данните от проучването, са над бариерата, са: Демократична България (5,6%), Вътрешна македонска революционна организация (4,7%) и „ Изправи се! Мутри вън!” (4,7%).
Под бариерата, само че със шансове да я доближи при по-висока интензивност е Патриотична коалиция ВОЛЯ и НФСБ (2,4%).
Трябва да се означи и резултатът на още 2 обединения: Републиканци за България (1,7%) и АБВ (1,2%), които са над границата от 1%, което демонстрира, че в дълготраен проект имат късмет да играят по-съществена роля на политическата сцена.
При по този начин очертаващата се настройка упованията са идващият парламент да е неустойчив, тъй като доста мъчно ще бъде формирано болшинство. Широка коалиция сред двата съществени политически субекта е добър вид единствено съгласно малко над 4% от гласоподавателите.
Интересно е, че в средите на ГЕРБ тази концепция намира по-голяма поддръжка, до момента в който последователите на социалистите не споделят подобен сюжет. Тези, които смятат, че по-добрият вид за България е да се ръководи от дясноцентристка коалиция с присъединяване на ГЕРБ, са 23,5%.
На лявоцентристка коалиция с присъединяване на Българска социалистическа партия дават желания 20,2%. Разликата сред двата разновидността е намаляла от 5,5% на 3,2% единствено в границите на актуалната акция.
(Не)възможните обединения
Най-голямата група гласоподаватели (29,3%) смятат, че ще бъде най-добре България да се ръководи от коалиция без присъединяване на ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Да се заобиколят и двете най-големи политически партии обаче ще е невероятно.
Следователно политическите субекти, които ще желаят да вземат присъединяване в изпълнителната власт, ще се наложи да създадат взаимни отстъпки.
Според упованията на гласоподавателите на Движение за права и свободи, разновидността и вляво, и вдясно наподобява вероятен, въпреки че електоратът на Движението е насочен по-скоро вляво.
Ориентацията на последователите на Вътрешна македонска революционна организация и ВОЛЯ-НФСБ е несъмнено вдясно.
За последователите на „ Изправи се! Мутри вън!” позицията анти-ГЕРБ е основополагаща, въпреки че главен донор на групировката са гласоподаватели, разочаровани от ръководещите сега. За обединението на Мая Манолова, както и за „ Има подобен народ”, и за Демократична България обвързването с която и да е от водещите партии наподобява мощно токсично.
За сформиране на болшинство в идващия парламент взаимни отстъпки ще са нужни от всички участници. Общественото мнение няма да се съгласи с безпринципни съюзи, чиято самоцел е образуване на болшинство. За да се развие политическата конюнктура ще е належащо програмно болшинство, стъпило на постоянна прагматична визия.
Подкрепата за ръководещите сега зависи от две променливи. Едната е оценката за това, по какъв начин се оправят в борбата с COVID-19.
Другата е организацията на изборния развой.
По отношение на пандемията публичната оценка е по-скоро удобна. Преобладава мнението, че опасността е международна, а нашите ръководещи съумяват да маневрират и да донагаждат нещата относително добре.
Опасенията за неспазване на правилата на демократичността и честността на изборите са по-големи, защото измежду обществеността натежават усещанията от нередности при осъществяване на предходни избори.
Тежестта на въздействие
При личностите няма основна смяна на тежестта на въздействие на нито един от водещите политици в границите на актуалната акция. Все отново известно нарастване в рейтинга получават Красимир Каракачанов, Мая Манолова, Христо Иванов и Веселин Марешки. Това демонстрира, че те са се присъединили по-убедително в предизборната битка.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от СОВА ХАРИС в интервала 11-16 март 2021 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Изследването е по поръчка на вестник „ Труд”.
Пред урните биха отишли над 43,7%, а 9,5% се притесняват от болест по време на гласуването.
Причина за ниска изборна интензивност е, че не се чака разрешаване на политическите проблеми.
Две седмици преди датата на осъществяване на парламентарните избори към момента не може да се дефинира сигурно коя ще бъде първата политическа мощ.
Макар че ГЕРБ затвърждава преднината си, фактът, че пикът на третата вълна на ковид съответствува с вота, слага въпросителни.
Не може да се дефинира сигурно и какъв брой политически субекта ще влязат в идващия парламент, защото 3 партии са с малко над 4-процентната преграда, а една е под нея, само че има късмет да я доближи.
При по този начин сложилата се обстановка не може да се каже по какъв начин ще наподобява идващото парламентарно болшинство. Все отново, спрямо предходни проучвания, може да се означи стабилизация на публичните настройки.
Най-голямата въпросителна, която може да промени електоралната картина, остава изборната интензивност.
Сигурните, че ще гласоподават, са нарастнали с към 4% за последния месец и половина и съставляват към 43% от всички гласоподаватели. Това прави към 2 400 000 души.
Още 26% - или към 1 400 000 души - заявяват, че по-вероятно е да гласоподават, само че имат известни съмнения.
Опитът, който имам от предходни избори, ми демонстрира, че преобладаващата част от колебаещите се не гласоподават. Например, три четвърти от хората в тази група са декларирали, че има възможност да се откажат от гласоподаване заради заплахата от заразяване с COVID-19.
Като цяло, съвсем 10% от всички гласоподаватели настояват, че има огромна възможност да не упражнят своя избор заради заплахата от болестта.
Друга основна причина за ниска изборна интензивност е, че не се чака разрешаване на политическите проблеми. Ситуацията към този момент повтаря сюжета от предходните парламентарни избори от 2017 година - половин година преди вота ръководещите изглеждаха обречени.
Два месеца преди изборите, когато към този момент са се оформили главните ядра от гласоподаватели на партиите, съотношението клонеше към тъждество.
На последната права, когато се дефинират гласоподавателите, които гласоподават съгласно рационална преценка на обстановката, ръководещите започнаха да натрупат преднина.
С други думи, статуквото стартира да надвива над смяната. Наративът, който оферират ръководещите, стартира да наподобява по-убедителен.
Предложението за непоклатимост и сигурност надвива над офертата за смяна. Тезата на опозицията става неубедителна. Напрежението в обществото обаче остава, въпреки и в инертен тип.
Недоволството от ръководството към този момент не е намерило отдушник. Вероятността то да избие в нови протестни форми след изборите е огромна, в случай че не се откри политическа воля за мечтаните от жителите по-радикални промени. Посочената несигурност на резултатите от изборите е основната причина за неналичието на мотивация за присъединяване в изборите. Пандемията е декор, който катализира тези настройки. Ако въпреки всичко половината от колебаещите се отидат до урните, интензивността ще премине над 50% от действителните гласоподаватели (не съгласно формалните списъци), което ще бъде триумф.
Трябва да отбележа, че ниската изборна интензивност ще засегне съвсем отмерено изборните ядра на одобрените политически партии и няма да наруши значително съотношението сред тях. Тя обаче застрашително може да засегне политическите субекти, които са на границата за влизане в Народното Събрание.
Формулата е 4+3+1
Според получените резултати, формулата, описваща партиите в идващия парламент, е 4+3+1.
Формациите, които сигурно ще участват в 45-тото Народно събрание, са ГЕРБ-СДС (30,7% от действителните гласове), Българска социалистическа партия (23,9%), ИТН (11,9%), Движение за права и свободи (11,5%).
Тези, които съгласно данните от проучването, са над бариерата, са: Демократична България (5,6%), Вътрешна македонска революционна организация (4,7%) и „ Изправи се! Мутри вън!” (4,7%).
Под бариерата, само че със шансове да я доближи при по-висока интензивност е Патриотична коалиция ВОЛЯ и НФСБ (2,4%).
Трябва да се означи и резултатът на още 2 обединения: Републиканци за България (1,7%) и АБВ (1,2%), които са над границата от 1%, което демонстрира, че в дълготраен проект имат късмет да играят по-съществена роля на политическата сцена.
При по този начин очертаващата се настройка упованията са идващият парламент да е неустойчив, тъй като доста мъчно ще бъде формирано болшинство. Широка коалиция сред двата съществени политически субекта е добър вид единствено съгласно малко над 4% от гласоподавателите.
Интересно е, че в средите на ГЕРБ тази концепция намира по-голяма поддръжка, до момента в който последователите на социалистите не споделят подобен сюжет. Тези, които смятат, че по-добрият вид за България е да се ръководи от дясноцентристка коалиция с присъединяване на ГЕРБ, са 23,5%.
На лявоцентристка коалиция с присъединяване на Българска социалистическа партия дават желания 20,2%. Разликата сред двата разновидността е намаляла от 5,5% на 3,2% единствено в границите на актуалната акция.
(Не)възможните обединения
Най-голямата група гласоподаватели (29,3%) смятат, че ще бъде най-добре България да се ръководи от коалиция без присъединяване на ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Да се заобиколят и двете най-големи политически партии обаче ще е невероятно.
Следователно политическите субекти, които ще желаят да вземат присъединяване в изпълнителната власт, ще се наложи да създадат взаимни отстъпки.
Според упованията на гласоподавателите на Движение за права и свободи, разновидността и вляво, и вдясно наподобява вероятен, въпреки че електоратът на Движението е насочен по-скоро вляво.
Ориентацията на последователите на Вътрешна македонска революционна организация и ВОЛЯ-НФСБ е несъмнено вдясно.
За последователите на „ Изправи се! Мутри вън!” позицията анти-ГЕРБ е основополагаща, въпреки че главен донор на групировката са гласоподаватели, разочаровани от ръководещите сега. За обединението на Мая Манолова, както и за „ Има подобен народ”, и за Демократична България обвързването с която и да е от водещите партии наподобява мощно токсично.
За сформиране на болшинство в идващия парламент взаимни отстъпки ще са нужни от всички участници. Общественото мнение няма да се съгласи с безпринципни съюзи, чиято самоцел е образуване на болшинство. За да се развие политическата конюнктура ще е належащо програмно болшинство, стъпило на постоянна прагматична визия.
Подкрепата за ръководещите сега зависи от две променливи. Едната е оценката за това, по какъв начин се оправят в борбата с COVID-19.
Другата е организацията на изборния развой.
По отношение на пандемията публичната оценка е по-скоро удобна. Преобладава мнението, че опасността е международна, а нашите ръководещи съумяват да маневрират и да донагаждат нещата относително добре.
Опасенията за неспазване на правилата на демократичността и честността на изборите са по-големи, защото измежду обществеността натежават усещанията от нередности при осъществяване на предходни избори.
Тежестта на въздействие
При личностите няма основна смяна на тежестта на въздействие на нито един от водещите политици в границите на актуалната акция. Все отново известно нарастване в рейтинга получават Красимир Каракачанов, Мая Манолова, Христо Иванов и Веселин Марешки. Това демонстрира, че те са се присъединили по-убедително в предизборната битка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ