Херингата обещава добро здраве през зимата
Ако желаете да сте здрави през зимата, би трябвало да ядете повече херинга. Така поучават холандски учени, откакто преди години проучвали аргументите за положителното здраве на жителите на град Утрехт. Установили, че най-съществена част от тяхната диета заема херингата. В 100 година от тази риба се съдържа половината от ежедневно нужния за организма витамин Д, а той е изключително значим през зимата, когато слънчевата светлина е лимитирана и тялото не го създава задоволително. Освен това месото й съдържа огромно количество йод, флуор, калий, фосфор, лесноусвояем протеин и мазнини, богати на Омега-3. Всичко това укрепва имунната система. Приписват й също профилактично деяние против заболяването на Алцхаймер. Желателно е обаче рибата да се яде сурова - маринована, осолена или пушена.
Атлантическата херинга (Clupea harengus) е морска стадна риба от семейство Селдови. Разпространена е в Атлантическия и Северния ледовит океан, в Балтийско море и други северни морета. На дължина доближава до 50 см, а тежестта ѝ до 2.5 кг. От херинга се подготвя обичайна съветска сельодка.
През Средновековието херингата е била стратегически артикул за изхранването на популацията в Европа, изключително в страните от северните елементи на континента. Сушена или солена, тя е главен източник на белтъчини през постните интервали от календара. Поради което трайно е влезнала в обичайна просвета на скандинавци, германци, поляци и руснаци. Тя постоянно участва в изображенията на борбите сред Карнавала и Поста в картините на остарели майстори. Карнавала нормално е радостен тулуп, възседнал буренце с бира и закичен с наденици и пушени свински бутове, а Поста е мършава бабичка със сушена херинга в ръка. Заради особеното й значение в бита херингата елементарно е прекрачила и в духовните сфери. В англоговорещите страни red herring (червена херинга) назовават техниката за медийно похищение на публичното внимание от значими проблеми.
Херинга може да се подготви по доста способи – печена на фурна, задушена, маринована, прясносолна или пушена. Предлага се като ордьовър, на салата или като главно ядене. Най-екстравагантното ядене от херинга е шведският сюрщрьоминг (surströmming, букв. „ кисела херинга “). Това е мощно обичан от шведите народен специалитет и съставлява ферментирала херинга от Балтийско море. Продава се в консерви, които при отваряне разнасят невъобразима миризма. Препоръчва се да се отваря и употребява единствено навън.
Историята на това ядене датира от XVI век, когато Швеция водила война за морско превъзходство с немския град Любек. Доставките с съществени артикули към шведските крайбрежия били затруднени, в това число и доставката на сол – съществена суровина при консервирането на херинга. Някои рибари почнали да поставят по-малко сол от нужното и рибата ферментирала по необикновен метод. Въпреки острата миризма на развалено, рибата била единствено прокиснала, само че не и разложена, заради което, препоръчана в армията, била изядена с вкус. Скоро по-късно квасенето на херинга станало обичен способ за консервиране, изключително измежду по-бедното население.
Днес спецификата на този тип ферментация не е мъчно да се изясни. Рибата се вмирисва заради действието на анаеробни бактерии от групата Haloanaerobium. Тези типове създават въглероден двуокис и редица субстанции, придаващи присъщата комбинация от миризми - острия аромат на пропионова киселина, на развалени яйца (сероводород), на гранясало масло (бутанова киселина) и кисело (оцетна киселина). Макар и лимитирана обаче, солта не разрешава разграждането на белтъците, заради което рибата въпреки всичко не се разлага и остава годна за ястие.
Херинга за сюрщрьоминг нормално се лови напролет. Ферментира в бурета за към месец и половина, след което се затваря в консерви и ферментацията продължава. Налягането постоянно деформира металните кутии до съвсем сферична форма. Заради подозрителния тип на консервите и заплахата от експлоадиране с неизбежното обгазяване някои самолетни компании са забранили превозването на тази риба в самолети.
Дори в самата Швеция отношението към този деликатес не всеки път е било еднопосочно. Андерс Спарман, който в средата на XVII в. е бил велможа доктор на кралица Кристина Августа, писал, че миризмата на сюрщрьоминг припомня за пресни екскременти. Известният шведски ботаник от XVIII в. Карл Линей обаче го възхвалявал и даже е оставил някои предписания за приготвянето му.
Маринована херинга в олио
Продукти: прясна сурова херинга, прясно мляко, морска сол, алкохол или алкохол, олио
Целите риби се поръсват щедро с морска сол и се долива вода, едвам ги покрие. Притискат се с паница и се оставят за 24 часа. След това се изваждат, измиват се добре и се накисват в прясно мляко за към 7-8 до 10 часа. След това се измиват, почистват се и се оставят единствено филетата, без кости и обелени от ципи и кожа. Така изчистените рибни филенца се измиват добре под течаща студена вода, потапят се за към минута в алкохол или различен мощен алкохол и се подреждат в бездънен съд. Заливат се с олио и се съхраняват в ледник. Сервират се с лук, нарязан на полумесеци и лимон.
Херинга във фолио
Продукти: 4 херинги или 8 филета, 2 глави лук, 8 кисели краставички, 1 лимон, соев сос, мащерка, розмарин, олио или зехтин, 50 мл бяло вино или оцет,масло, черен пипер.
Херингата се почиства от перките, главите и опашките, измива се и се поръсва с 50 мл ябълков оцет или бяло вино, мащерка и розмарин. Оставя се в хладилника за към 1 час. Лукът се нарязва на шайби, а киселите краставички на ивички. Изрязват се листове фолио и се намазват от едната страна с масло. В средата се поставя по една риба или по две филета. Отгоре се подреждат лук, кисели краставички и комат лимон. Поръсва се със соев сос и черен пипер. Фолиото се завива по този начин, че да не изтича сок при печенето. Пече се на авансово загрята скара по 10 минути от всяка страна или в гореща фурна за 20 минути.
Сельодка под шуба
Продукти: 2 мариновани херинги, 6 картофа, 3 моркова, 1 глава алено цвекло,
2 глави лук, 3-4 кисели краставички, 200 г майонеза.
Маринованата херинга се нарязва на дребно. Почистените зеленчуци се сваряват и се нарязват на кубчета. Лукът също се нарязва на лунички. В бездънен съд за поднасяне се редят на пластове риба, лук, картофи, моркови, цвекло, майонеза. Оставя се да престои няколко часа в ледник, с цел да се смесят добре усетите.
Салата от херинга и портокал
Продукти: 4 филета солена херинга, 2 портокала, 2 стръка целина, 4 стръка зелен лук, копър. За дресинга: сок от половин портокал, 3 с. л. балсамов оцет, 1 ч. л. мед, 1 с. л. паста от хрян, сол, зехтин. Рибата се нарязва на хапки, а целината и лукът на ситно. Портокалите се обелват, почистват се от ципата и се нарязват. Продуктите се смесват в купа. Съставките за дресинга се разбъркват и салата се залива. Украсява се с копър.
Пастет от херинга
Продукти: 1 филе от херинга, 1 зелена ябълка, 1 твърдо сварено яйце, 7 ореха, 1 дребна глава лук.
Лукът се нарязва на ситно и се запържва до златисто. Поставя се дружно с рибата, орехите, ябълката и яйцето в блендер и се разрушава до еднородна примес. Поднася се с изгорял бял самун.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Атлантическата херинга (Clupea harengus) е морска стадна риба от семейство Селдови. Разпространена е в Атлантическия и Северния ледовит океан, в Балтийско море и други северни морета. На дължина доближава до 50 см, а тежестта ѝ до 2.5 кг. От херинга се подготвя обичайна съветска сельодка.
През Средновековието херингата е била стратегически артикул за изхранването на популацията в Европа, изключително в страните от северните елементи на континента. Сушена или солена, тя е главен източник на белтъчини през постните интервали от календара. Поради което трайно е влезнала в обичайна просвета на скандинавци, германци, поляци и руснаци. Тя постоянно участва в изображенията на борбите сред Карнавала и Поста в картините на остарели майстори. Карнавала нормално е радостен тулуп, възседнал буренце с бира и закичен с наденици и пушени свински бутове, а Поста е мършава бабичка със сушена херинга в ръка. Заради особеното й значение в бита херингата елементарно е прекрачила и в духовните сфери. В англоговорещите страни red herring (червена херинга) назовават техниката за медийно похищение на публичното внимание от значими проблеми.
Херинга може да се подготви по доста способи – печена на фурна, задушена, маринована, прясносолна или пушена. Предлага се като ордьовър, на салата или като главно ядене. Най-екстравагантното ядене от херинга е шведският сюрщрьоминг (surströmming, букв. „ кисела херинга “). Това е мощно обичан от шведите народен специалитет и съставлява ферментирала херинга от Балтийско море. Продава се в консерви, които при отваряне разнасят невъобразима миризма. Препоръчва се да се отваря и употребява единствено навън.
Историята на това ядене датира от XVI век, когато Швеция водила война за морско превъзходство с немския град Любек. Доставките с съществени артикули към шведските крайбрежия били затруднени, в това число и доставката на сол – съществена суровина при консервирането на херинга. Някои рибари почнали да поставят по-малко сол от нужното и рибата ферментирала по необикновен метод. Въпреки острата миризма на развалено, рибата била единствено прокиснала, само че не и разложена, заради което, препоръчана в армията, била изядена с вкус. Скоро по-късно квасенето на херинга станало обичен способ за консервиране, изключително измежду по-бедното население.
Днес спецификата на този тип ферментация не е мъчно да се изясни. Рибата се вмирисва заради действието на анаеробни бактерии от групата Haloanaerobium. Тези типове създават въглероден двуокис и редица субстанции, придаващи присъщата комбинация от миризми - острия аромат на пропионова киселина, на развалени яйца (сероводород), на гранясало масло (бутанова киселина) и кисело (оцетна киселина). Макар и лимитирана обаче, солта не разрешава разграждането на белтъците, заради което рибата въпреки всичко не се разлага и остава годна за ястие.
Херинга за сюрщрьоминг нормално се лови напролет. Ферментира в бурета за към месец и половина, след което се затваря в консерви и ферментацията продължава. Налягането постоянно деформира металните кутии до съвсем сферична форма. Заради подозрителния тип на консервите и заплахата от експлоадиране с неизбежното обгазяване някои самолетни компании са забранили превозването на тази риба в самолети.
Дори в самата Швеция отношението към този деликатес не всеки път е било еднопосочно. Андерс Спарман, който в средата на XVII в. е бил велможа доктор на кралица Кристина Августа, писал, че миризмата на сюрщрьоминг припомня за пресни екскременти. Известният шведски ботаник от XVIII в. Карл Линей обаче го възхвалявал и даже е оставил някои предписания за приготвянето му.
Маринована херинга в олио
Продукти: прясна сурова херинга, прясно мляко, морска сол, алкохол или алкохол, олио
Целите риби се поръсват щедро с морска сол и се долива вода, едвам ги покрие. Притискат се с паница и се оставят за 24 часа. След това се изваждат, измиват се добре и се накисват в прясно мляко за към 7-8 до 10 часа. След това се измиват, почистват се и се оставят единствено филетата, без кости и обелени от ципи и кожа. Така изчистените рибни филенца се измиват добре под течаща студена вода, потапят се за към минута в алкохол или различен мощен алкохол и се подреждат в бездънен съд. Заливат се с олио и се съхраняват в ледник. Сервират се с лук, нарязан на полумесеци и лимон.
Херинга във фолио
Продукти: 4 херинги или 8 филета, 2 глави лук, 8 кисели краставички, 1 лимон, соев сос, мащерка, розмарин, олио или зехтин, 50 мл бяло вино или оцет,масло, черен пипер.
Херингата се почиства от перките, главите и опашките, измива се и се поръсва с 50 мл ябълков оцет или бяло вино, мащерка и розмарин. Оставя се в хладилника за към 1 час. Лукът се нарязва на шайби, а киселите краставички на ивички. Изрязват се листове фолио и се намазват от едната страна с масло. В средата се поставя по една риба или по две филета. Отгоре се подреждат лук, кисели краставички и комат лимон. Поръсва се със соев сос и черен пипер. Фолиото се завива по този начин, че да не изтича сок при печенето. Пече се на авансово загрята скара по 10 минути от всяка страна или в гореща фурна за 20 минути.
Сельодка под шуба
Продукти: 2 мариновани херинги, 6 картофа, 3 моркова, 1 глава алено цвекло,
2 глави лук, 3-4 кисели краставички, 200 г майонеза.
Маринованата херинга се нарязва на дребно. Почистените зеленчуци се сваряват и се нарязват на кубчета. Лукът също се нарязва на лунички. В бездънен съд за поднасяне се редят на пластове риба, лук, картофи, моркови, цвекло, майонеза. Оставя се да престои няколко часа в ледник, с цел да се смесят добре усетите.
Салата от херинга и портокал
Продукти: 4 филета солена херинга, 2 портокала, 2 стръка целина, 4 стръка зелен лук, копър. За дресинга: сок от половин портокал, 3 с. л. балсамов оцет, 1 ч. л. мед, 1 с. л. паста от хрян, сол, зехтин. Рибата се нарязва на хапки, а целината и лукът на ситно. Портокалите се обелват, почистват се от ципата и се нарязват. Продуктите се смесват в купа. Съставките за дресинга се разбъркват и салата се залива. Украсява се с копър.
Пастет от херинга
Продукти: 1 филе от херинга, 1 зелена ябълка, 1 твърдо сварено яйце, 7 ореха, 1 дребна глава лук.
Лукът се нарязва на ситно и се запържва до златисто. Поставя се дружно с рибата, орехите, ябълката и яйцето в блендер и се разрушава до еднородна примес. Поднася се с изгорял бял самун.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ