Експерт: Срещу мигрантите трябват политически средства. Къде са тия 2 млрд. за защита на границата?
Ако желаеме значително понижаване на бежанските потоци, би трябвало да се търсят политически принадлежности, сподели по БНР доктор Атанас Русев, шеф на стратегия „ Сигурност “ в Центъра за проучване на демокрацията.
„ С полицейски прилагащи средства няма по какъв начин да решим казуса. Усилването на полицейски напън, на граничния напън, кара тези хора да поемат още по-рискови направления, започнаха да се усилват случаите с настъпателност и принуждение. Усилването на натиска води до ответна акомодация на тези каналджийски мрежи – дали ще търсят по-рискови направления, дали ще опитат посредством по-голяма настъпателност и принуждение да продължат бизнеса си. Самото полицейско принуждение мъчно се толерира, изключително в Западна Европа. Няма елементарно решение. Но би трябвало да търсим политическите принадлежности “, изясни той в изявление за предаването „ Събота 150 “.
Според него България стои отвън дебата за дълбока промяна на европейската миграционна политика:
„ Част от казуса е това, че около всички тези старания в последните години България най-сетне да получи утвърждение за влизане в Шенгенското пространство, страната е сложена в едно разкрачено положение сред тези два лагера, които са в Европейски Съюз, пробвайки се да угоди и на едните, като покаже, че може да ограничи потока на влизащите нелегално мигранти. От друга страна да покаже, че действително съблюдава всички поети задължения във връзка с спазването на човешките им права. Опитва се да показва и на двата лагера, че е подготвена да съблюдава каквото европейско законодателство е признато и хармонизирано с нашето “.
Хора от институциите вземат участие във всички процеси, само че обществено този спор не се води, акцентира доктор Русев. Според него има терзание България да излезе и да съобщи позиция в едната или другата посока.
Миналата година ние сме се справили обичайно добре – в границите на 3 до 4 дни множеството от тези хора биват разпознати, подават молба и биват препращани в центровете на Агенцията по бежанците, разяснява още той. Но добави, че 80% от подалите молби изобщо не изчакват решението:
„ В рамките на 2 седмици те своеволно напущат тези центрове. Полицията още веднъж би трябвало да хвърля запас и да ги задържа вероятно на сръбската граница. Старателно се опитваме да използван от едната страна шенгенското законодателство, което споделя, че би трябвало да осигурим ефикасен надзор на границата, в идващия миг един път попаднали, тези хора подали молба, тези хора попадат в едни отворени центрове, в които по отношение на цялото това законодателство за търсещите леговище ние нямаме право да ги държим като пандизчии. От това се възползват каналджиите. Самите мигранти не желаят да стоят в България. Те желаят да стигнат другаде. Няма по какъв начин да задържиш един човек, който не желае да стои в твоята страна и търси всички вероятни способи да я напусне “.
На европейско равнище няма общ консенсус за това какво да се прави с тези хора, безапелационен бе доктор Атанас Русев.
По думите му през европейските фондове се изсипват големи средства от една страна за запазване на границата, въпреки това не по-малко средства се изсипват за отбрана на главните права на хората, търсещи леговище, за интеграцията им.
„ Ако погледнем случая с България – единствено в нашия случай тук виждаме по какъв начин се говореше за едни 2 милиарда, които ще се отделят за отбрана на границата. Ние още не сме ги видели. На процедура това, което влезе по програмата за вътрешна сигурност и ред в границите на по-голямата европейска помощ, която България получава и се насочва към Министерство на вътрешните работи за покриване на разнообразни такива ограничения – средствата не са чак толкоз огромни – към 300 – 400 хиляди евро. Това е единствено националният бюджет, провиснал за България, с цел да осъществя такива ограничения. Много по-големи суми се отпускат за гранични страни като Италия, Гърция, Полша и балтийските страни договориха огромни суми за гранична сигурност. Говорим за стотици милиони евро, които ще бъдат изхарчени в идващите години на европейско равнище “.
„ С полицейски прилагащи средства няма по какъв начин да решим казуса. Усилването на полицейски напън, на граничния напън, кара тези хора да поемат още по-рискови направления, започнаха да се усилват случаите с настъпателност и принуждение. Усилването на натиска води до ответна акомодация на тези каналджийски мрежи – дали ще търсят по-рискови направления, дали ще опитат посредством по-голяма настъпателност и принуждение да продължат бизнеса си. Самото полицейско принуждение мъчно се толерира, изключително в Западна Европа. Няма елементарно решение. Но би трябвало да търсим политическите принадлежности “, изясни той в изявление за предаването „ Събота 150 “.
Според него България стои отвън дебата за дълбока промяна на европейската миграционна политика:
„ Част от казуса е това, че около всички тези старания в последните години България най-сетне да получи утвърждение за влизане в Шенгенското пространство, страната е сложена в едно разкрачено положение сред тези два лагера, които са в Европейски Съюз, пробвайки се да угоди и на едните, като покаже, че може да ограничи потока на влизащите нелегално мигранти. От друга страна да покаже, че действително съблюдава всички поети задължения във връзка с спазването на човешките им права. Опитва се да показва и на двата лагера, че е подготвена да съблюдава каквото европейско законодателство е признато и хармонизирано с нашето “.
Хора от институциите вземат участие във всички процеси, само че обществено този спор не се води, акцентира доктор Русев. Според него има терзание България да излезе и да съобщи позиция в едната или другата посока.
Миналата година ние сме се справили обичайно добре – в границите на 3 до 4 дни множеството от тези хора биват разпознати, подават молба и биват препращани в центровете на Агенцията по бежанците, разяснява още той. Но добави, че 80% от подалите молби изобщо не изчакват решението:
„ В рамките на 2 седмици те своеволно напущат тези центрове. Полицията още веднъж би трябвало да хвърля запас и да ги задържа вероятно на сръбската граница. Старателно се опитваме да използван от едната страна шенгенското законодателство, което споделя, че би трябвало да осигурим ефикасен надзор на границата, в идващия миг един път попаднали, тези хора подали молба, тези хора попадат в едни отворени центрове, в които по отношение на цялото това законодателство за търсещите леговище ние нямаме право да ги държим като пандизчии. От това се възползват каналджиите. Самите мигранти не желаят да стоят в България. Те желаят да стигнат другаде. Няма по какъв начин да задържиш един човек, който не желае да стои в твоята страна и търси всички вероятни способи да я напусне “.
На европейско равнище няма общ консенсус за това какво да се прави с тези хора, безапелационен бе доктор Атанас Русев.
По думите му през европейските фондове се изсипват големи средства от една страна за запазване на границата, въпреки това не по-малко средства се изсипват за отбрана на главните права на хората, търсещи леговище, за интеграцията им.
„ Ако погледнем случая с България – единствено в нашия случай тук виждаме по какъв начин се говореше за едни 2 милиарда, които ще се отделят за отбрана на границата. Ние още не сме ги видели. На процедура това, което влезе по програмата за вътрешна сигурност и ред в границите на по-голямата европейска помощ, която България получава и се насочва към Министерство на вътрешните работи за покриване на разнообразни такива ограничения – средствата не са чак толкоз огромни – към 300 – 400 хиляди евро. Това е единствено националният бюджет, провиснал за България, с цел да осъществя такива ограничения. Много по-големи суми се отпускат за гранични страни като Италия, Гърция, Полша и балтийските страни договориха огромни суми за гранична сигурност. Говорим за стотици милиони евро, които ще бъдат изхарчени в идващите години на европейско равнище “.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ