Космическата 2017 година: Ще бъдем ли свидетели на пилотиран космически полет от територията на САЩ?
Ако има някакво изказване, към което всички галактически запалянковци се съгласяват, то е че галактическите технологии в никакъв случай не се развиват толкоз бързо, колкото ни се желае. Донякога това се дължи на носталгията и субективното чувство, че по време на галактическата конкуренция космонавтиката е вървяла с по-скоростни темпове. Това се дължи и на осъзнаването, че човешкият живот е къс и от време на време се питаме: “Ще доживеем ли да забележим нещата, за които мечтаем? ”
Но най-неприятното е, когато са заложени периоди и тези периоди подбуждат у нас упования, че обещано нещо би трябвало да се случи точно тогава. Да си го кажем по този начин: когато галактическата совалка беше пенсионирана през 2011 година се знаеше, че ще измине един противен интервал от няколко години, през който американски пилотирани кораби няма да летят. Във времето до пенсионирането на совалката НАСА не съумя да създаде нови ракети “Арес ” и нов транспортен съд “Орион ”, които незабавно да поемат превоза до “Международната галактическа станция ”. Още с встъпването си в служба президентът Обама зададе звук, че новата галактическа ера принадлежи на частните компании и че те би трябвало да разработят новите кораби. Знаеше се, че ще мине време за това. Колко време? Години – да, сигурно. Но какъв брой години? Имаше песимистични прогнози – да вземем за пример проф. Мартин Барстоу от университета Лестър смяташе, че може да отнеме едно десетилетие. Илон Мъск, харизматичният създател на компания СпейсЕкс, беше оптимист. В началото споделяше – няма да има интервал на спиране. После сподели – до 2-3 години сме подготвени.
Но в този момент сме към този момент в края на 2016 година. Изминали са пет години и половина от последния полет на галактическата совалка, а СпейсЕкс и Боинг, главните компании, на които разчита НАСА, към момента не са подготвени. Макар че към момента не е оповестено нищо публично, по коридорите на организацията към този момент се приказва настойчиво, че ще бъдат щастливци, в случай че първите тестови полети на хора в космоса се проведат през втората половина на 2018 година. Редовни трасета до “Международната галактическа станция ” не се чакат до 2019 година. Междувременно американската организация се готви да даде още пари на Русия да транспортира астронавтите на борда на кораби “Союз ” до края на 2019 година. Съответно е видно, че без значение от смелите изявления на Мъск, не оптимистичните прогнози ще се осъществен. А по-скоро песимистичните (може би е по-редно да кажем реалистичните) оценки на проф. Бартстоу. Съвсем обособен е въпросът, че ние, хората като цяло, обичаме да слушаме сладкодумци и оптимисти и имаме вяра на тях, а не на другите.
Всъщност Боинг отложиха първия пилотиран полет на новия транспортен съд “Старлайнър ” за 2018 година още преди няколко месеца. Това се очакваше – “Старлайнър ” още не беше изцяло издигнат и трябваше да мине време, преди да бъде напълно тестван и квалифициран. Но СпейсЕкс? Уви, през лятото НАСА разгласява отрезвяващ отчет, съгласно който нито една от двете компании няма да е подготвена. Важна вметка –. Първоначално смяташе, че корабите “Старлайнър ” и “Драгън ” ще са подготвени през 2015 година и първото отсрочване – от 2015 за 2017 година беше по финансови аргументи. Отлагането разреши корабите да се финансират поетапно, както и частните компании да са спокойни в своята работа. Но. Боинг се сблъскаха с проблеми по отношение на нежелани трептения по време на изстрелването. За СпейсЕкс се наложи смяна в дизайна на галактическия транспортен съд, който да разреши кацане на вода, а не на суша.
И двете компании би трябвало да удовлетворят условията на НАСА за сигурност. Всяко нещо, което може да изскочи късно по време на проверките на НАСА, може да наложи нов редизайн, което сигурно значи повече отлагания.
Докладът на НАСА беше оповестен дори преди гърмежа на ракета на СпейсЕкс на стартовата площадка през септември по време на тествания. А след гърмежа беше затвърдено едно от най-сериозните опасения на НАСА. СпейсЕкс възнамерява първо да качва астронавтите на борда и чак тогава да зарежда ракетата с гориво, а не противоположното. Това е обратно на общоприетите стандарти, които се ползват в продължение на половин век. Обосновката е, че горивото би трябвало да се зарежда в ракетата до момента в който е свръхохладено и по-късно незабавно би трябвало да се излетява, другояче то ще се затопли. Това ще разреши по-голяма товароподемност на ракетата. Но откакто през септември изцяло заредена ракета експлодира без въобще да е изхвърчала, управлението на НАСА се тревожи напълно с съображение. Не е ясно по какъв начин от СпейсЕкс ще реагират на опасенията, дали въобще ще реагират и в случай че изберат да не реагират и да се придържат към истинския проект за зареждане с хора на борда, по какъв начин ще убедят НАСА, че астронавтите са в сигурност.
И по този начин, горепосочените събития доведоха до това, че пилотираните полети през 2017 година до “Международната галактическа станция ” са мираж.
Но не всичко е изгубено. С развиването на частната космонавтика на прага на пилотирани полети се оказа една компания, която дълги години пренебрегвахме – Блу Ориджин. Компанията е учредена от шефа на книжната корпорация Амазон – Джеф Безос. Доста дълго време Безос работеше отвън всякаква гласност и мнозина бяха на мнение, че Блу Ориджин не вършат нищо съществено. Но през 2015 година компанията стартира да изстрелва до космоса и назад ракети по суборбитална траектория. От 2016 година изстрелванията към този момент се излъчват и онлайн!
А през месец октомври Блу Ориджин организира най-критичното тестване преди пилотираните полети – тест на спешната система по време на полет. Тестът, подсещам, мина безусловно сполучливо! Не просто капсулата се отдели от летящата ракета по време на полета – самата ракета оцеля на инат на скептицизма, че задействането на спешната система ще я унищожи. Тя, както и капсулата, се завърнаха сполучливо на Земята.
Според Джеф Безос компанията ще е в подготвеност да стартира следващата година да изстрелва астронавти на изпитателни задачи. Астронавтите ще летят по суборбитална траектория. Космическите полети ще са много къси, само че ще е положително начало. Защото в случай че всичко мине наред, това най-сетне ще отвори пътя към туристическите пътешествия и по този начин ще се сбъдне една десетилетна фантазия – космосът да е наличен освен за професионални астронавти, само че и за елементарни хора.
Ще успее ли Блу Ориджин да стане първата компания, която ще изстреля хора в космоса от територията на Съединени американски щати след пенсионирането на галактическата совалка? Шансовете са доста огромни. Но и Безос не бърза – по неговите думи е по-важна сигурността, в сравнение с да е пръв непременно.
Да се надяваме, че през 2017 година най-сетне ще има пилотиран полет. Дълго време чакахме. Но дали ще има е мъчно да се каже – досегашната история на космонавтиката демонстрира, че е мъчно да се вършат прогнози даже за година напред.
