Каньонът на антилопата
Ако гледате по-дълго време тези скални обединения, ще започнете да се отнасяте и ще забравите какво гледате – геологически феномен или необятна, нереална картина. Извивките като че ли ви обгръщат. Тук лежи една от най-невероятните естествени галерии на планетата.
Каньонът на антилопата се намира в земите на племето Навахо в югозападна Америка и e прикрит измежду пейзажа на Аризона. Това място е същинско естествено знамение и е толкоз безшумно и умерено, че хората шушукат, без да знаят за какво. Каньонът се е образувал от течащата през скалите вода в продължение на хиляди години.
Този тип каньони са много дълбоки и не толкоз необятни. Извивките и контурите на Kаньона на Антилопата се спускат на 46 метра дълбочина и се преглеждат единствено от доста дребни групи хора.
Дъждовната вода, изключително през дъждовния сезон, наводнява каньона и преминавайки през него отнася по малко пясък. Песъчинка по песъчинка, коридорите стават все по-дълбоки и по-гладки и образуват невероятни форми и извивки.
Геологическите скални обединения са разграничени на две разнообразни зони. Племето Навахо назовават горната част Tse’ bighanilini, което в превод значи „ мястото, където водата минава през скалите ”. Долната част е Hasdestwazi или „ спираловидни скални арки ” и е по-малко посещавана, защото предизвикването е по-голямо и би трябвало да се изкачвате по стръмни железни стълби.
На долната фотография виждаме горната част на каньона. Характерното утайване на пясъчника е елементарно видимо. Слоевете пясък са се наслоявали като наслойка от водата.
Друга причина горната част на каньона да е по посещавана са падащите снопове слънчева светлина. Обикновено се виждат през летните месеци, тъй като слънцето е по-високо в небето и ъгълът на слънчевите лъчи е по-подходящ. Феноменът не се следи толкоз постоянно през зимата и през сезона цветовете в каньона са малко по-бледи, само че никога по-малко удивителни.
Понякога светлината от горната страна основава необикновен резултат, като сцената където Бог приказва от небето. За племето Навахо, каньонът постоянно е бил почитано място.
В скалните обединения могат да се разчетат форми на хора или животни, което прави мястото някак живо. Лицата им като че ли излизат от стената и безмълвно гледат към тези изпод.
Каньонът на антилопата е фантазията на всеки фотограф. Истинско предизвикателство са методът по който пада светлината и отраженията по скалите.
Въпреки хубостта му, каньонът крие и много мрачна история. През 1997г. 11 екскурзианта умират при ненадейно наводняване, което отнася и дървените стълби по които се излизало. Въпреки, че дъждовете падали на километри разстояние, водата си намерила път до каньона.
Опасността от такива наводнения е повода туристите да преглеждат единствено съпроводени от особено подготвен лидер. За племето Навахо каньонът е източник на пари от туристите, тъй като се намира на тяхна земя.
За да посетите това неповторимо създание на природата ще би трябвало да платите $6 за общоприетоо посещаване и настрана такса от към $20 на племето Навахо, които ръководят земите и достъпа до каньона. Организираните обиколки излизат по-скъпо.
Източник: environmentalgraffiti.com
