Корнелиус Адебахр, анализатор в DGAP: Ако всички в ЕС правят каквото искат, това не е съюз
Ако немските жители не видят въвеждане на ред в Полша и Унгария, има огромна възможност евроскептицизмът да се увеличи, споделя немският специалист по външна политика Корнелиус Адебахр в изявление за Сузана Габризова от EURACTIV Словакия. Той взе участие в екипа по плана CODES за разбор на евроскептичните настроения а жителите в 6 страни от Европейски Съюз, в това число Германия, за който " Дневник " заяви.
Докладът на немската страна в границите на плана CODES, който заключи полемиките с жителите, демонстрира друг метод, по който вашите респонденти приказват за Европейски Съюз – без диря от популизъм, за разлика от други страни. Резюмето от срещите в действителност представляваше изчерпателен разбор на положението на Европейски Съюз. Смятате ли, че съставът на групите и къде се намират те са изиграли роля, или повода е в равнището на самоидентификация на германците с европейския план?
- Първото имаше значение. Организирахме тези събития в огромните градове, а не в селските региони, и работихме посредством открити структури както на DGAP, по този начин и на партньорски организации - в един град беше комерсиална камара, в различен беше университет, а в трети – Европа директ център, тъй че това са организации, които са главната си част поддържат европейския план. Вероятно това докара на полемиките хора, които имат обща позитивна настройка. Но макар позитивното отношение те също по този начин подлагаха на критика, тъй че това не бяха полемики, където всеки се съгласяваше какъв брой популярен е Европейски Съюз.
Но рецензията наподобява обоснована, без популизъм и като че ли постоянно се прокрадва едно възприятие за еднаквост с Европейски Съюз?
- Ако ги попитате, евентуално ще има някои, които биха споделили: " Е, аз съм баварец, само че аз също съм германец и европеец. " Можете да имате разнообразни пластове на еднаквост и една еднаквост не изключва другата. Това, което имаме, е и този затвърден детайл на Германия в Европа. Хората рядко приказват за Германия като нещо настрана, постоянно ще вършат този европейски подтекст. Те виждат, че процесът на интеграция в Европейски Съюз е от изгода за Германия, от време на време могат да посочат съответна изгода, само че даже единствено фактът, че ние живеем в мир през последните десетилетия и сме другари с всички наши съседи, е задоволителен.
Но това е по този начин, тъй като сме израснали, знаейки това или научавайки това и виждайки Европейски Съюз по този метод. Това е може би повече на равнище осъзнаване, в сравнение с равнище еднаквост. Бих споделил, че множеството от хората, които участваха в полемиките, се считат повече или по-малко европейци, даже да са сериозни към доста неща, които Европейски Съюз е направил, или избират да имат още веднъж Европейски Съюз с 12 или 15 страни членки.
В немския спор въпросът за разширението беше издигнат в смисъл, че може би Европейски Съюз се разшири прекомерно бързо, а не в смисъл, че Европейски Съюз въобще не трябваше да се уголемява. В прилежаща Австрия мненията по този въпрос бяха доста по-радикални. Германия също по този начин счита, че липсва взаимност от страните от Вишегрдската група, само че и този въпрос не се слага коренно. Бихте ли споделили, че в Германия гледната точка по отношение на Източна Европа е друга от тази в Австрия?
- По този въпрос има разлики в самата Германия, според от това дали става дума за западната или за източната част. В Източна Германия съществува това възприятие на " заедност " по отношение на страните от Централна и Източна Европа, доколкото всички те са живели под руска власт. Хората от Източна Германия по-лесно могат да схванат какъв брой сложен може да е преходът. Докато хората в западната част - някои от тях не биха отишли даже на отмора в страните от ЦИЕ.
Това, което намерихме за впечатляващо, беше концепцията да упрекнем Унгария или Полша за това, което се случва в тези страни. На полемиките в Германия хората демонстрираха, че са загрижени за стойностите и укоряват неналичието на общи полезности, която те установяват на база на последното развиване в тези страни. Може би това е обвързвано с възприятието, че Германия е създател на Европейски Съюз - знаем защо става въпрос, ние установихме разпоредбите и приехме всички, които играят по разпоредбите, само че тези страни стартират да играят по други правила и това не ни харесва. Така че има чувство от рода " ние сме били тук задоволително дълго " и на негова база споделяме на другите по какъв начин би трябвало да се държат. Дали това оказва помощ или не, не зная, само че наподобява, че това усещат жителите в Германия.
Германия беше единствената от 6-те страни, в които бяха извършени полемиките, където се появи тематиката за " главните полезности " на Европейски Съюз. Смятате ли, че в случай че тази тематика не се адресира на европейско ниво, това може да усили евроскептицизма в Германия?
- Определено. Това е нещо, от което жителите, наподобява, се интересуват. Ако всички вършат каквото желаят, тогава това не е съюз. Това предписание се огъва, тъкмо в този момент е концентрирано върху Унгария и Полша, само че преди този момент беше Гърция, която изкривяваше разпоредбите, подправяше числата и трябваше да бъде избавена от немските пари и немските банки.
Разбира се, това е друга история, само че е елементарно да го забележим, че някои играят по разпоредбите - германците обичат да се възприемат като такива, до момента в който други не играят по разпоредбите, само че желаят да получат изгоди. И дали Гърция желае да бъде избавена или дали Полша желае да получи структурни фондове, само че не приема същите полезности - взаимност в рецесията с бежанците – тези неща основават имидж, въз основата на който германците ще изградят поддръжката си за европейската интеграция.
Ако не видят, че нещата се подреждат, има огромна възможност евроскептицизмът им да се увеличи или най-малко да останат прекомерно сериозни.
От диалозите, които сте имали в Германия, наподобява, че диференцираната интеграция основава напрежение. Какъв е пожеланият сюжет за хората, които споделят, че това е проблем? Тъй като в Словакия съвсем имаме консенсус, че ще има ядро на Европейски Съюз, което ще върви напред и Германия ще бъде в неговият авангард.
- Интересно е, че питате за това, тъй като не германците желаят това ядро. Има задоволително германци, които споделят " не, всеки който е в лодката в този момент, би трябвало да остане в лодката и би трябвало да се движим дружно ". Но липсва схващане дали една или друга страна желае да напредва, както британците в никакъв случай не са желали да одобряват общата валута. Хората в действителност не могат да оценят това. Предполагам, концепцията е, че всички би трябвало да напреднем. Тя е основана на главното възприятие на германците, че европейската интеграция е нещо положително за нас. Ако тя е положително за нас, тя е положително и за другите страни. Защо тогава те не желаят това в допълнение равнище на интеграция?
Мартин Шулц към този момент предложи Съединени щати на Европа през 2025 година Той беше остро подложен на критика тъкмо за това - че всеки, който желае да продължи, може да остане, а тези, които не желаят, би трябвало да изоставен. Съществува мощно чувство, че Европа би трябвало да напредва като цяло, за това става дума, това е общ план. Моята лична рецензия евентуално би била, че хората не виждат за какво жителите, а освен държавните управления, само че и жителите в други страни, не желаят да имат същото равнище на интеграция, каквото ние, германците, желаеме да имаме. Ние сме склонни да подценяваме, че французите са доста по-малко въодушевени за интеграцията, може би желаят европейския финансов министър и бюджета, само че има и други детайли, в които те са доста неуверени.
Как четете тези мнения на Шулц за Съединени щати на Европа в границите на вътрешнополитическата му тактика?
- Първо, мисля си за какво не го сподели преди половин година, когато организираше акция. Ако го беше повдигнал, това надали би трансформирало фрапантно резултатите, само че се оказа, че след изборите доста хора попитаха: " Защо не говорихте за Европа? Защо не го повдигнахте този въпрос, можехте да се отличите от канцлера? " Второ, смятам, че това е много амбициозно. Защо той предложи 2025? Тъй като през 1925 година социалдемократическата партия в манифест декларира, че се стремим към Съединени щати на Европа - по този начин той в действителност се заиграва с тази годишнина. Ето за какво той не сподели 2030. Когато се възнамерявам за метода, по който се опитахме да имаме европейска конституция през 2004 година, 2005 година - това са към този момент 12 години и в този момент той желае да има нещо напълно друго след осем години. Времевият небосвод е доста упорит. Мисля, че има персонален детайл в това.
Корнелиус Адебахр е политически анализатор с фокус, ориентиран към европейската външна политика, и бизнесмен, основан в Берлин, Германия. Той е помощник на Института за проучвания на Германския съвет по външни връзки (DGAP) и помощник към стратегия " Европа " във фондация " Карнеги ". Прочетете повече: One Union, Two Universes? Critical Perception of the EU in Six EU Member States.
Докладът на немската страна в границите на плана CODES, който заключи полемиките с жителите, демонстрира друг метод, по който вашите респонденти приказват за Европейски Съюз – без диря от популизъм, за разлика от други страни. Резюмето от срещите в действителност представляваше изчерпателен разбор на положението на Европейски Съюз. Смятате ли, че съставът на групите и къде се намират те са изиграли роля, или повода е в равнището на самоидентификация на германците с европейския план?
- Първото имаше значение. Организирахме тези събития в огромните градове, а не в селските региони, и работихме посредством открити структури както на DGAP, по този начин и на партньорски организации - в един град беше комерсиална камара, в различен беше университет, а в трети – Европа директ център, тъй че това са организации, които са главната си част поддържат европейския план. Вероятно това докара на полемиките хора, които имат обща позитивна настройка. Но макар позитивното отношение те също по този начин подлагаха на критика, тъй че това не бяха полемики, където всеки се съгласяваше какъв брой популярен е Европейски Съюз.
Но рецензията наподобява обоснована, без популизъм и като че ли постоянно се прокрадва едно възприятие за еднаквост с Европейски Съюз?
- Ако ги попитате, евентуално ще има някои, които биха споделили: " Е, аз съм баварец, само че аз също съм германец и европеец. " Можете да имате разнообразни пластове на еднаквост и една еднаквост не изключва другата. Това, което имаме, е и този затвърден детайл на Германия в Европа. Хората рядко приказват за Германия като нещо настрана, постоянно ще вършат този европейски подтекст. Те виждат, че процесът на интеграция в Европейски Съюз е от изгода за Германия, от време на време могат да посочат съответна изгода, само че даже единствено фактът, че ние живеем в мир през последните десетилетия и сме другари с всички наши съседи, е задоволителен.
Но това е по този начин, тъй като сме израснали, знаейки това или научавайки това и виждайки Европейски Съюз по този метод. Това е може би повече на равнище осъзнаване, в сравнение с равнище еднаквост. Бих споделил, че множеството от хората, които участваха в полемиките, се считат повече или по-малко европейци, даже да са сериозни към доста неща, които Европейски Съюз е направил, или избират да имат още веднъж Европейски Съюз с 12 или 15 страни членки.
В немския спор въпросът за разширението беше издигнат в смисъл, че може би Европейски Съюз се разшири прекомерно бързо, а не в смисъл, че Европейски Съюз въобще не трябваше да се уголемява. В прилежаща Австрия мненията по този въпрос бяха доста по-радикални. Германия също по този начин счита, че липсва взаимност от страните от Вишегрдската група, само че и този въпрос не се слага коренно. Бихте ли споделили, че в Германия гледната точка по отношение на Източна Европа е друга от тази в Австрия?
- По този въпрос има разлики в самата Германия, според от това дали става дума за западната или за източната част. В Източна Германия съществува това възприятие на " заедност " по отношение на страните от Централна и Източна Европа, доколкото всички те са живели под руска власт. Хората от Източна Германия по-лесно могат да схванат какъв брой сложен може да е преходът. Докато хората в западната част - някои от тях не биха отишли даже на отмора в страните от ЦИЕ.
Това, което намерихме за впечатляващо, беше концепцията да упрекнем Унгария или Полша за това, което се случва в тези страни. На полемиките в Германия хората демонстрираха, че са загрижени за стойностите и укоряват неналичието на общи полезности, която те установяват на база на последното развиване в тези страни. Може би това е обвързвано с възприятието, че Германия е създател на Европейски Съюз - знаем защо става въпрос, ние установихме разпоредбите и приехме всички, които играят по разпоредбите, само че тези страни стартират да играят по други правила и това не ни харесва. Така че има чувство от рода " ние сме били тук задоволително дълго " и на негова база споделяме на другите по какъв начин би трябвало да се държат. Дали това оказва помощ или не, не зная, само че наподобява, че това усещат жителите в Германия.
Германия беше единствената от 6-те страни, в които бяха извършени полемиките, където се появи тематиката за " главните полезности " на Европейски Съюз. Смятате ли, че в случай че тази тематика не се адресира на европейско ниво, това може да усили евроскептицизма в Германия?
- Определено. Това е нещо, от което жителите, наподобява, се интересуват. Ако всички вършат каквото желаят, тогава това не е съюз. Това предписание се огъва, тъкмо в този момент е концентрирано върху Унгария и Полша, само че преди този момент беше Гърция, която изкривяваше разпоредбите, подправяше числата и трябваше да бъде избавена от немските пари и немските банки.
Разбира се, това е друга история, само че е елементарно да го забележим, че някои играят по разпоредбите - германците обичат да се възприемат като такива, до момента в който други не играят по разпоредбите, само че желаят да получат изгоди. И дали Гърция желае да бъде избавена или дали Полша желае да получи структурни фондове, само че не приема същите полезности - взаимност в рецесията с бежанците – тези неща основават имидж, въз основата на който германците ще изградят поддръжката си за европейската интеграция.
Ако не видят, че нещата се подреждат, има огромна възможност евроскептицизмът им да се увеличи или най-малко да останат прекомерно сериозни.
От диалозите, които сте имали в Германия, наподобява, че диференцираната интеграция основава напрежение. Какъв е пожеланият сюжет за хората, които споделят, че това е проблем? Тъй като в Словакия съвсем имаме консенсус, че ще има ядро на Европейски Съюз, което ще върви напред и Германия ще бъде в неговият авангард.
- Интересно е, че питате за това, тъй като не германците желаят това ядро. Има задоволително германци, които споделят " не, всеки който е в лодката в този момент, би трябвало да остане в лодката и би трябвало да се движим дружно ". Но липсва схващане дали една или друга страна желае да напредва, както британците в никакъв случай не са желали да одобряват общата валута. Хората в действителност не могат да оценят това. Предполагам, концепцията е, че всички би трябвало да напреднем. Тя е основана на главното възприятие на германците, че европейската интеграция е нещо положително за нас. Ако тя е положително за нас, тя е положително и за другите страни. Защо тогава те не желаят това в допълнение равнище на интеграция?
Мартин Шулц към този момент предложи Съединени щати на Европа през 2025 година Той беше остро подложен на критика тъкмо за това - че всеки, който желае да продължи, може да остане, а тези, които не желаят, би трябвало да изоставен. Съществува мощно чувство, че Европа би трябвало да напредва като цяло, за това става дума, това е общ план. Моята лична рецензия евентуално би била, че хората не виждат за какво жителите, а освен държавните управления, само че и жителите в други страни, не желаят да имат същото равнище на интеграция, каквото ние, германците, желаеме да имаме. Ние сме склонни да подценяваме, че французите са доста по-малко въодушевени за интеграцията, може би желаят европейския финансов министър и бюджета, само че има и други детайли, в които те са доста неуверени.
Как четете тези мнения на Шулц за Съединени щати на Европа в границите на вътрешнополитическата му тактика?
- Първо, мисля си за какво не го сподели преди половин година, когато организираше акция. Ако го беше повдигнал, това надали би трансформирало фрапантно резултатите, само че се оказа, че след изборите доста хора попитаха: " Защо не говорихте за Европа? Защо не го повдигнахте този въпрос, можехте да се отличите от канцлера? " Второ, смятам, че това е много амбициозно. Защо той предложи 2025? Тъй като през 1925 година социалдемократическата партия в манифест декларира, че се стремим към Съединени щати на Европа - по този начин той в действителност се заиграва с тази годишнина. Ето за какво той не сподели 2030. Когато се възнамерявам за метода, по който се опитахме да имаме европейска конституция през 2004 година, 2005 година - това са към този момент 12 години и в този момент той желае да има нещо напълно друго след осем години. Времевият небосвод е доста упорит. Мисля, че има персонален детайл в това.
Корнелиус Адебахр е политически анализатор с фокус, ориентиран към европейската външна политика, и бизнесмен, основан в Берлин, Германия. Той е помощник на Института за проучвания на Германския съвет по външни връзки (DGAP) и помощник към стратегия " Европа " във фондация " Карнеги ". Прочетете повече: One Union, Two Universes? Critical Perception of the EU in Six EU Member States.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ