Г- Зорница Гюцова е 39-годишна разведена жена и майка на 9-годишен

Г-

Зорница Гюцова е 39-годишна разведена жена и майка на 9-годишен наследник, която живее в София. През последните четири години тя задълбочено изследва връзките сред мъжете и дамите през призмата на еволюционната логика на психиката.

Вдъхновена от персоналния си опит с един несполучлив брак и осъзнаванията, които последваха, Зорница основава къси видеа с практични препоръки за мъже, показани на наличен и понятен език. Тези видеа, оповестени онлайн, притеглят необятна публика и я трансформират в източник на скъпи познания и насоки.

Г-жо Гюцова, Вашите видеа в обществените мрежи се радват на извънредно огромен интерес. В какво семейство сте израснала?
В крепко семейство, Д-р Какарашев. Моите родители са на 70 години, имат 50-годишен брак и към момента са влюбени един в различен. Майка ми постоянно присяда в скута на татко ми и не дава косъм да падне от главата му. Той пък към момента ѝ споделя какъв брой е красива. На какво Ви научиха майка Ви и татко Ви? Майка ми ме научи да сготвям и аз не преставам да съблюдавам нейните предписания, когато подготвям ястията за Бъдни вечер. Баща ми ме научи да го почитам и аз към момента се допитвам до неговото мнение, когато имам проблем. Значи знаете по какъв начин наподобява същинската обич сред мъж и жена ?Да, знам, само че по-важното е, че знам по какъв начин не трябва да наподобява. И все още работя с мъже, които са били излъгани какво е любовта и вследствие на тази машинация, те имат потребност от препоръки по какъв начин да продължат напред. Обаче на хората им е мъчно да извършват предписания за обич …Да, доста, доста им е мъчно, тъй като те самите в никакъв случай не са виждали обич сред родителите си. Или пък са я виждали, само че са станали жертва на внушенията, които киното и музиката вършат, а те най-често са, че същинската обич е робия. Аз имах щастието да израсна в крепко семейство, изпълнено с доста обич. Току-що казахте, че сте израснала в крепко семейство. Здраво ли е фамилията, което самата Вие създадохте? Не. Аз съм една разведена жена, на 39 години и майка на 9-годишен наследник. Живея сама със сина си в София и от 4 години интензивно уча динамичността на взаимоотношенията в интимния живот сред мъжете и дамите, като върша това през призмата на еволюционната логика на психиката. Защо го вършиме? За да оказвам помощ на хората и те да не позволяват моите неточности. В резултат на личния си горчив опит с един провален брак и последвалите прозрения в персонален проект, аз се отдадох на правенето на къси видеа, на понятен език и ги обявявам в Интернет. Давам практични препоръки на мъжете, с цел да не стават жертви на дамите и с цел да не си отива любовта от тях. Нима любовта си отива? Да, отива си. Любовта си отива от България или по-точно от хората, които живеят в нея. Тя изчезва от българския дом и от българското семейство. И отива там, където не просто чакат да я срещнат, а я правят оценка и се стараят да я задържат. Защо се случва това? Защото любовта не е някаква неуловима магия, нито пък е измислена холивудска приказка. Любовта е всекидневен продан на грижи сред мъж и жена. Какво би трябвало да си дават мъжът и дамата в една връзка? Мъжът дава на дамата поддръжка в компликациите, пред които я изправя животът, а дамата дава на мъжа деца и милувки. За да се случва това, обаче, всеки ден мъжът би трябвало да бъде мъж на място. Как наподобява един „ мъж на място “? Това е мъж, мощен физически, душевен и финансово. Мъж за в живота и с умения, с помощта на които е в положение да позволява на практика проблеми. Защо е нужно това? Защото единствено тогава дамата ще огледа на мъжа с удивление и ще подходи към него с вродената си нужда да бъде майка. Само тогава сред двамата ще се зароди обич – когато мъжът дава разтуха на дамата, а дамата му дава своята пристрастеност. А за какво любовта бяга от хората в България? Защото любовта си желае своето и не търпи лъжата. По време на комунизма, измежду българите се пропи концепцията за равенството сред половете и лъжата, че е добре за всички да има по равно. Това е неистина, тъй като не е добре да получаваш нещо, което не си заслужил с положени старания. Не е добре да заличим еволюционно развития механизъм на йерархията в едно общество, основана на количеството и на качеството на положения труд от всеки един член на това общество. Най-силният мъж постоянно е имал право да си избира измежду максимален брой красиви и плодовити дами. Това е участвало в динамичността сред мъжете и дамите от хилядолетия и се следи и през днешния ден, само че хората се мръщят, като че ли не им харесва тази истина. Недоволстват, че красивите дами раждат деца на заможни и фамозни мъже. Нещо повече, заслугите на мъжа не се правят оценка и те стават обект на подбив. Причината за това е, че един публичен строй, зависещ на равното систематизиране на богатства, ражда мързеливи мъже. А мързеливите мъже отблъскват дамите на физиологично равнище. Жената има присъщ механизъм да се възхищава на мощен и трудолюбив мъж, с вярна настройка към действителността. И не може да желае да роди 3-4 деца на мъж, който работи на междинна заплата през целия си живот и вечер сяда пред тв приемника, с цел да пие бира, до момента в който гледа по какъв начин другите мъже реализират големи триумфи. Искате да кажете, че тази жена стартира да желае мъжа от екрана – оня на подиума, оня със златната купа в ръка. Това ли е повода за демографския срив у нас? Да, това е. Жените не желаят да раждат деца на мъжете в България. И аз ги разбирам. Българският мъж живее в една голяма заблуда. Той е теоретичен от мама да е положително момче, което съзнателно си извършва отговорностите. Научен е, че би трябвало да се изучи и след това да си откри специалност, пък тя дамата сама ще пристигна. И ненапълно е по този начин. За да е ненапълно по този начин дамите имаме виновност. Оказва се, че постоянно дамите са тези, които търсят мъжете, с цел да ги уловят. Защото дамите имат потребност от мъжете. И всяка жена има вродена потребност да стане майка. Къде е казусът? Проблемът е, че любовта сред мъжа и дамата все още трае все по-кратко. Вече постоянно е задоволително дамата да е заченала и към 5-6 месец на бременността, тя напуща мъжа, който се е изпразнил в нея. Да, само че тази жена е бременна, за какво напуща мъжа си? Защото за нея е рисково да остане с него, тя усеща тази заплаха подсъзнателно. В момента, в който една жена роди първото си дете, от нейните очи се подвига едно перде и тя проглежда. Вижда света като рисково място, на което тя и нейното дете би трябвало да оцелеят в дълготраен проект. И след това поглежда мъжа си и вижда, че той също е заплаха. Когато биологичната нужда за размножаване е задоволена, дамата не може да си разреши да продължава да се излага на риск до мъж, който в нейните очи не е най-хубавият. Нима е допустимо дамата да вижда бащата на детето си като заплаха? Да, той постоянно се явява действителна опасност. Заплаха под формата на разход. Ако дамата е избрала мъж с добра осанка и с огромна физическа мощ, този мъж постоянно е финансово слаб. Съвременната жена има лични доходи, които след раждането на детето не може да рискува да бъдат харчени за мъжа. Т ова е детерминирано от природата на дамата. Да, дамата е еволюирала да заделя всичко, което има за детето си – с цел да не почине и с цел да може да се развива по метод, по който след време да стане сполучлив човек в живота. Жената в никакъв случай не е била тази, която обезпечава прехраната в едно семейство и тя няма инстинкт да закриля по-слабите. А мъжът, в случай че е по-слаб от нея финансово или даже е еднакъв, в нейните очи той наподобява безсилен. И природата я подтиква да го остави.О баче, по времето на комунизма мъжете и дамите имаха идентични приходи. Въпреки това, те не се развеждаха? Истина е. И повода е напълно простичка. Тези хора са били отгледани в фамилии, в които мъжът е бил глава на фамилията. Всички мъже са били тачени и почитани заради самия факт, че са мъже. Защото мъжът се усеща обичан, когато дамата демонстрира почитание. Уважение, резултат на респекта, който тази жена изпитва към него. И единствено преди 100 години в България мъжете са били здрави, космати и са умеели да водят дамата. Да, били са мощни мъже! И в случай че се е налагало, те са удряли с пестник по масата. Можели са да накарат дамата да ги слуша. Изисквали са дамата да е чиста преди брака. Изисквали са дамата да умее да се грижи за дома и не са ѝ разрешавали да се занимава с мъжка работа. Имали са власт в личния си дом. И тези дами не са смеели да кажат неприятна дума за мъжете си. Почитали са ги и са ги обичали. Било е по този начин, тъй като мъжете са умеели да поставят дамите си на място. Обаче, това не е ли робия? Не, не е. Това е извънредно мъчно занятие, което трае цялостен живот. Жената има присъщ механизъм да се пробва да се качи на главата на мъжа си. Да ревизира дали може да го подчини и да го трансформира в “чехъл ”. Защото единствено един слаб мъж би разрешил това. И дамата ревизира постоянно, тъй като може през вчерашния ден мъжът да е бил мощен, само че през днешния ден да е измършавял. Да се е трансформирал в заплаха за нея. В любовта, постоянно единият води другия – и когато мъжът не умее да води, дамата поема тази роля. А за дамата това е стрес. Тя не умее да води. Тя умее да слуша – стига да си мъж на място, който знае какво прави и изисква дамата да го слуша, с цел да бъде до нея. Обикновено, когато дамата стартира да води, нещата постепенно само че несъмнено отиват към своя край. Така става, тъй като за дамата, това е индикация за липса на обич. Всяка жена си мечтае за мъж, който може постоянно да я поставя на място, и то освен в леглото. Тогава тя е спокойна, че има до себе си мощен мъж и му се възхищава. Любовта си отива от България, тъй като мъжете предават контрола за фамилния живот в ръцете на дамите. За мъжът изменничество е изневярата, до момента в който за дамата изменничество е да я оставиш да е глава на фамилията. А по какъв начин да задържим любовта в България? Като стартираме да я разбираме. Като не чакаме от нея неща, които тя не може да ни даде. Когато спрем да желаеме да бъде друга и ѝ позволим да живее сред нас. Защото любовта е хвърковата. Днес е тук – на следващия ден я няма. Тя отлита другаде. И би трябвало да спрем да пожелаваме от нея да продължава да стои там, където не може да оцелее. Любовта е пламък – има потребност от фитил и искра. И когато настояваме, че едно семейство е щастливо, единствено тъй като живеят под един покрив, само че без обич, ние обричаме тези хора на самотност. Обричаме ги на самотност, а те на какво обричат децата си? Те обричат децата си на неуспех в живота. Защото в случай че не си израснал измежду хора, които се обичат, ти даже не знаеш по какъв начин наподобява любовта. Твърде постоянно беседвам с мъже, които живеят с жена и деца, само че без фамилиарност посред им от години. Отвън хората си споделят: “Здраво семейство ”. Отвътре дамата се е качила на главата на мъжа, иззела е всички негови управителни функционалности, „ командори го “ и го унижава всекидневно, до момента в който този мъж най-после бива сплескан. Да приемем, че мъжът и дамата имат щерка и наследник. Дъщеря им ще си каже: “Това е обич. Ако желая да имам семейство, би трябвало да върша като мама и да мачкам мъжете ”. В резултат, тази жена е неприятна през цялото време във връзките си и прави подиуми на обществени места. И постоянно остава сама и без деца. А какво би си рекъл техният наследник? Синът им ще си каже: “Това е обич. Ако желая да имам семейство, би трябвало да бъда обуздан и преклонен. ” В резултат, той даже не стига до някаква връзка, тъй като дамите изпитват вродена злост към покорни и смирени мъже – това са чисто женски качества, които са скъпи у жена, само че у мъж са пагубни. Моята баба Рада споделяше, че „ живеем в измамлив свят “. Защо хората толкоз елементарно се лъжат? Защото е доста по-лесно да повярваш на лъжата, в сравнение с да приемеш истината и по-късно да живееш по отношение на нея. Лъжата е сладка. Лъжата те подтиква да си лежиш на дивана в къщата на мама или да играеш на компютърни игри през целия уикенд, до момента в който чакаш Господ да ти изпрати добра и любяща жена. Обаче, “Бог високо, Цар надалеч ” и в случай че си мъж, който желае обич, би трябвало да работиш върху себе си. Да се изградиш, да се научиш да водиш една жена и да имаш живот, в който тя да желае да влезе. И да остане. Това е сложна задача. И по никакъв начин не е елементарно да си мъж. А в случай че си жена, на какво би трябвало да се научиш? Трябва да уважаваш мъжете и да си грижовна. Да се обличаш женствено и да си сговорчива. Да се научиш да готвиш и да чистиш дома на мъжа. Това също е сложна задача в едно общество, в което феминизмът учи дамите в никакъв случай да не вършат нищо, с цел да угодят на един мъж. Учи дамите да са самостоятелни, непокорни и в последна сметка – неприятни. И колкото и да се лъжем, доктор Какарашев, истината е една: Любовта не е за мързеливите. Любовта е извънредно скъпа и се задържа с верните старания. Толкова е просто.
Въпросите зададе доктор Румен Какарашев

/заглавието е на редакцията/

dr-rumen-kakarashev.blogspot.com