Афис: БСП-25,7%, ГЕРБ-24,5%, ДПС-13,2%
Ако европейските избори бяха през днешния ден, Българска социалистическа партия щеше да получи 25.7% от гласовете, ГЕРБ - 24.5%, а Движение за права и свободи - 13.2%. Това демонстрират данните от национално представително изследване на Агенция „ АФИС “, извършено в интервала 10-15 май 2019 година ВОЛЯ ще получи поддръжка от 5.5% от гласовете, Вътрешна македонска революционна организация – Разузнавателна служба на ФРГ - 4.4%, Коалиция за България - 3.2%, АТАКА - 2.6%, Демократична България - 2.5%, Патриоти за Валери Симеонов - 1.6%, Възраждане - 1.4%, Глас Народен - 1.3%, Партия на зелените - 1.1%, Път на младите - 1%. За други партии, обединения и претенденти под 1% биха дали своят вот 3.3%, а 8.7% биха отбелязали квадратчето „ Не поддържат никого “.
Данните свидетелстват за относително висока декларативна настройка за присъединяване на пълнолетните български жители в идните европейски избори. От 1604 интервюирани лица 1008 декларират подготвеност, въпреки и в друга степен, да се явят пред урните идната неделя, което предпоставя изборна интензивност от 62,8%. Това обаче следва да се интерпретира въз основата на тези към 5,2 млн. пълнолетни български жители, които живеят и обитават непрекъснато в рамките на родината, и до които ние доближаваме с нашите социологически принадлежности и проучвателен методики. Спрямо изборния лист на ЦИК (6,4 млн. души), тази интензивност ще се движи в рамките на 33-35%. Агенцията предвижда, че идната неделя ще гласоподават сред 2,1 и 2,3 млн. души, което прави точно интензивност от цитирания порядък.
Преди месец, т.е. преди горещата фаза на акцията, Българска социалистическа партия и ГЕРБ разпределяха между тях общо над 60% от всички гласове. Сега този дял е понижен с 10 на 100. Регистрираме нетипично висок дял на дребни партии и самостоятелни претенденти, които получават към 1% и повече.
Едно от вероятните пояснения на този феномен дават данните от отговорите на въпроса за мотивацията за гласоподаване. 6,6% от интервюираните и декларирали че ще гласоподават за партия или коалиция, отиват на тези избори с претекста „ За да попреча на избрана партия да завоюва “. Почти в равна степен този дял се разпределя точно сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ. На процедура протестният избор против „ огромните “ намира банкет в лицето на редица по-малки партии и обединения и даже някои самостоятелни претенденти.
С оглед на околните дялове е значимо да се означи, че двете обединения се употребяват с друга степен на готовност на своите последователи. Анализът на данните демонстрира, че макар минималната преднина на Българска социалистическа партия за България, електоралният корпус на ръководещата партия е по-силно мобилизиран, което може да резултира и в замяна на местата.
На електоралния въпрос, заложен отворено (без изтъкване на имена на партии и кандидати) или затворено (с изтъкване на имена на партии и кандидати), 71% от евентуалните гласоподаватели на тази коалиция заявяват настройка да поддържат Българска социалистическа партия, само че при теста с бюлетината избират Коалиция за България.Невъзможно е да се направи прогноза по този въпрос, защото до изборния ден нещата могат да се трансформират вследствие на финалните линии на акцията. Както посоката, по този начин и мащабът на такава възможна смяна ще останат незнайни до последния миг.
Вотът за дребните партии и претенденти (около 1%) е 2 пъти повече спрямо предходните Евроизбори. До огромна степен може да се каже, че това също е протестен избор, или избор против статуквото, който обаче надали ще се осъществя в мандати.
От „ АФИС “ разясняват, че опитът демонстрира, че делът на интервюираните, които са предпочели разновидността „ Не поддържам никого “ в анкетни изследвания е мощно пресилен поради по-високата му престижност спрямо разновидността „ Няма да гласоподавам “. Анализът на профила на интервюираните лица обаче разкрива, че близо две трети от тази подизвадка или сигурно няма да гласоподават, или по-скоро няма да гласоподават. Социолозите предвиждат, че делът на тези гласоподаватели, които в изборния ден ще маркират квадратчето в бюлетината „ Не поддържам никого “, няма да надвиши 2,6%, имайки поради, че на Парламентарни избори 2017, този дял е бил 2,3%.
С други думи кръгът на „ обвинените “ призьори в идващия Европейски парламент се изчерпва с трима сигурни играчи и двама под въпрос.
Предизвестен ли е спечелилият на идните избори? Отговорът е – по никакъв метод. Преди всичко поради късата отдалеченост сред двете водещи обединения – Българска социалистическа партия и ГЕРБ, която е в границите на допустимата статистическа неточност. Освен това при разбора на данните следва да се вземе поради и степента на готовност на главните партийни ядра. ГЕРБ е постигнал по-висока степен на готовност на своите гласоподаватели спрямо главния си съперник. Най-висока е мобилизацията по традиция на Движение за права и свободи, само че и Вътрешна македонска революционна организация доста сполучливо е провела акцията си.
ГЕРБ, с изключение на скритите си преимущества, с които се употребява всяка ръководеща партия, разполага с още едно – Коалиция за България, която лишава гласове от Българска социалистическа партия. Иронията тук обаче е, че Коалиция за България е прикрито преимущество и за Българска социалистическа партия, в случай че тя съумее да си „ прибере “ в последния миг гласовете, които при други условия абсолютно биха били в нейна изгода.
Колебанията в електоралния бранш на ГЕРБ са в три направления – дали да се гласоподава за ГЕРБ, дали да се гласоподава за друга партия, дали да се гласоподава въобще. В бранша на Българска социалистическа партия тези съмнения са редуцирани до два разновидността – дали да се гласоподава за Българска социалистическа партия или дали да не се гласоподава. На процедура триумфът на ГЕРБ е подвластен и от акцията на други партии, а триумфът на Българска социалистическа партия е подвластен само от нейните лични сили, и до каква степен тя е съумяла да „ преведе “ по-далечните евро тематики на своите гласоподаватели. Не би трябвало да се не помни, че когато опре до избори за Европейски парламент, електоратът на Българска социалистическа партия обичайно е по-ниско стимулиран в сравнение с при парламентарни избори. Това ясно се вижда от горното процентно систематизиране.
Независимо от високото равнище на декларативност на евентуални гласове в интерес на партия „ Воля “ вотът за тази партия е нерешителен поради на относително по-ниската степен на готовност. Обратно – вотът за Вътрешна македонска революционна организация може изненадващо да се повиши на по-високи стойностни равнища, таман поради по-високата степен на готовност. Предвид обаче на това, че мандатите се разпределят сред миналите прага от 5,88%, само че този предел се пресмята, откакто се отстрани делът на избралите опцията „ Не поддържам никого “, и двете партии разполагат с евентуални, въпреки и не напълно сигурни, шансове да се намесят при окончателното оформяне на картината от изборите.
Агенция „ АФИС “ организира национално представително изследване на предварителните настройки по отношение на идните избори за членове на Европейския парламент. Интервюирани са директно „ лице в лице “ в домовете им 1604 пълнолетни български жители в 126 обитаеми места. Методът на регистрация е посредством инцидентен асортимент по критерия „ Най-близък рожден ден всред пълнолетните лица в семейството “. Предвид на близостта на предстоящото събитие по-обстойно е проучено мнението на 1008 от интервюираните лица, които съгласно нашия разбор е несъмнено или съвсем несъмнено, че ще гласоподават идната неделя. Доверителният период на отклоняване при възвратен асортимент е ±1,17–2,73%. Проучването е извършено със лични средства.
Данните свидетелстват за относително висока декларативна настройка за присъединяване на пълнолетните български жители в идните европейски избори. От 1604 интервюирани лица 1008 декларират подготвеност, въпреки и в друга степен, да се явят пред урните идната неделя, което предпоставя изборна интензивност от 62,8%. Това обаче следва да се интерпретира въз основата на тези към 5,2 млн. пълнолетни български жители, които живеят и обитават непрекъснато в рамките на родината, и до които ние доближаваме с нашите социологически принадлежности и проучвателен методики. Спрямо изборния лист на ЦИК (6,4 млн. души), тази интензивност ще се движи в рамките на 33-35%. Агенцията предвижда, че идната неделя ще гласоподават сред 2,1 и 2,3 млн. души, което прави точно интензивност от цитирания порядък.
Преди месец, т.е. преди горещата фаза на акцията, Българска социалистическа партия и ГЕРБ разпределяха между тях общо над 60% от всички гласове. Сега този дял е понижен с 10 на 100. Регистрираме нетипично висок дял на дребни партии и самостоятелни претенденти, които получават към 1% и повече.
Едно от вероятните пояснения на този феномен дават данните от отговорите на въпроса за мотивацията за гласоподаване. 6,6% от интервюираните и декларирали че ще гласоподават за партия или коалиция, отиват на тези избори с претекста „ За да попреча на избрана партия да завоюва “. Почти в равна степен този дял се разпределя точно сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ. На процедура протестният избор против „ огромните “ намира банкет в лицето на редица по-малки партии и обединения и даже някои самостоятелни претенденти.
С оглед на околните дялове е значимо да се означи, че двете обединения се употребяват с друга степен на готовност на своите последователи. Анализът на данните демонстрира, че макар минималната преднина на Българска социалистическа партия за България, електоралният корпус на ръководещата партия е по-силно мобилизиран, което може да резултира и в замяна на местата.
На електоралния въпрос, заложен отворено (без изтъкване на имена на партии и кандидати) или затворено (с изтъкване на имена на партии и кандидати), 71% от евентуалните гласоподаватели на тази коалиция заявяват настройка да поддържат Българска социалистическа партия, само че при теста с бюлетината избират Коалиция за България.Невъзможно е да се направи прогноза по този въпрос, защото до изборния ден нещата могат да се трансформират вследствие на финалните линии на акцията. Както посоката, по този начин и мащабът на такава възможна смяна ще останат незнайни до последния миг.
Вотът за дребните партии и претенденти (около 1%) е 2 пъти повече спрямо предходните Евроизбори. До огромна степен може да се каже, че това също е протестен избор, или избор против статуквото, който обаче надали ще се осъществя в мандати.
От „ АФИС “ разясняват, че опитът демонстрира, че делът на интервюираните, които са предпочели разновидността „ Не поддържам никого “ в анкетни изследвания е мощно пресилен поради по-високата му престижност спрямо разновидността „ Няма да гласоподавам “. Анализът на профила на интервюираните лица обаче разкрива, че близо две трети от тази подизвадка или сигурно няма да гласоподават, или по-скоро няма да гласоподават. Социолозите предвиждат, че делът на тези гласоподаватели, които в изборния ден ще маркират квадратчето в бюлетината „ Не поддържам никого “, няма да надвиши 2,6%, имайки поради, че на Парламентарни избори 2017, този дял е бил 2,3%.
С други думи кръгът на „ обвинените “ призьори в идващия Европейски парламент се изчерпва с трима сигурни играчи и двама под въпрос.
Предизвестен ли е спечелилият на идните избори? Отговорът е – по никакъв метод. Преди всичко поради късата отдалеченост сред двете водещи обединения – Българска социалистическа партия и ГЕРБ, която е в границите на допустимата статистическа неточност. Освен това при разбора на данните следва да се вземе поради и степента на готовност на главните партийни ядра. ГЕРБ е постигнал по-висока степен на готовност на своите гласоподаватели спрямо главния си съперник. Най-висока е мобилизацията по традиция на Движение за права и свободи, само че и Вътрешна македонска революционна организация доста сполучливо е провела акцията си.
ГЕРБ, с изключение на скритите си преимущества, с които се употребява всяка ръководеща партия, разполага с още едно – Коалиция за България, която лишава гласове от Българска социалистическа партия. Иронията тук обаче е, че Коалиция за България е прикрито преимущество и за Българска социалистическа партия, в случай че тя съумее да си „ прибере “ в последния миг гласовете, които при други условия абсолютно биха били в нейна изгода.
Колебанията в електоралния бранш на ГЕРБ са в три направления – дали да се гласоподава за ГЕРБ, дали да се гласоподава за друга партия, дали да се гласоподава въобще. В бранша на Българска социалистическа партия тези съмнения са редуцирани до два разновидността – дали да се гласоподава за Българска социалистическа партия или дали да не се гласоподава. На процедура триумфът на ГЕРБ е подвластен и от акцията на други партии, а триумфът на Българска социалистическа партия е подвластен само от нейните лични сили, и до каква степен тя е съумяла да „ преведе “ по-далечните евро тематики на своите гласоподаватели. Не би трябвало да се не помни, че когато опре до избори за Европейски парламент, електоратът на Българска социалистическа партия обичайно е по-ниско стимулиран в сравнение с при парламентарни избори. Това ясно се вижда от горното процентно систематизиране.
Независимо от високото равнище на декларативност на евентуални гласове в интерес на партия „ Воля “ вотът за тази партия е нерешителен поради на относително по-ниската степен на готовност. Обратно – вотът за Вътрешна македонска революционна организация може изненадващо да се повиши на по-високи стойностни равнища, таман поради по-високата степен на готовност. Предвид обаче на това, че мандатите се разпределят сред миналите прага от 5,88%, само че този предел се пресмята, откакто се отстрани делът на избралите опцията „ Не поддържам никого “, и двете партии разполагат с евентуални, въпреки и не напълно сигурни, шансове да се намесят при окончателното оформяне на картината от изборите.
Агенция „ АФИС “ организира национално представително изследване на предварителните настройки по отношение на идните избори за членове на Европейския парламент. Интервюирани са директно „ лице в лице “ в домовете им 1604 пълнолетни български жители в 126 обитаеми места. Методът на регистрация е посредством инцидентен асортимент по критерия „ Най-близък рожден ден всред пълнолетните лица в семейството “. Предвид на близостта на предстоящото събитие по-обстойно е проучено мнението на 1008 от интервюираните лица, които съгласно нашия разбор е несъмнено или съвсем несъмнено, че ще гласоподават идната неделя. Доверителният период на отклоняване при възвратен асортимент е ±1,17–2,73%. Проучването е извършено със лични средства.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ